Така съзнанието е отговорно за толкова интригуващия процес на колапс на вълновата функция или, всъщност, за сътворяването на нашата действителност. Затова може да се приеме, че това е интерпретацията, която определя най-значима, централна и всъщност изключителна роля на съзнателния наблюдател (каквато и да е неговата дефиниция) - без него колапсът на вълновата функция не е възможен и нашата действителност не би могла да съществува в познатия ни вид. Това е апогеят в разбирането на квантовата механика за творческата и съзидателна мощ на съзнанието.
Това означава ли, че човек може да убие някого само с мисли, разрушавайки действителността му?
Но цитата се отнася за друго, в смисъл, че наблюдателя и неговото съзнание са отговорни за действителността тъй като влияе пряко върху процеса на създаване. Доста по сложно е за обяснение какво всъщност се случва.
И на въпроса ти: разрущавайки действителността на някого такава, каквато този някой я живее, възможно е да доведе до крайност (в случая смърт),но това е някаква вероятност, в никакъв случай нещо дадено.
