Излезе окончателния текст за отпадане на тайната за осиновяване

Не искам БМ да идва да ги търси, но и не виждам да има такава възможност те да получат легално адрес, ЕГН или новите имена на децата ми.

Е, хайде и аз да се изкажа.
Осиновила съм две деца. Първото беше на 3,4г, второто на 4,5м. За второто няма смисъл да говоря. Нека ви разкажа за първото. Не съм от София, курсовете за осиновители са по-малкото и не се изчаква да се събере група, желаещи по-голямо деца. По тази причина се набляга на възраст до 1,6  - 2годишни и техните специфики. И ето, че се оказах абсолютно неподготвена за това, което преживях.
- детенцето беше 9кг/ 86см. Ходещ скелет. На всяка трета крачка залиташе и падаше.
- не се хранеше! Нищо! Месеци наред борба да не умре от глад. Насила й напъхвах по 5-6 лъжички. По 50 минути ядеше половин филийка хляб! Плакала съм и съм крещала от безсилие, страх и гняв! След три месеца борба започна да се захранва. През цялото време чувах съвети "Остави я да постои гладна, няма да умре от глад"  . А тя залиташе и падаше от глад. Ако не я хранех на сила щеше да умре от глад! А навън се хвърляше като ястреб към изтървана на земята храна.   Или заставаше пред някой, който яде с просещ жест и гладен поглед: "дай". Българче, никой не би се досетил, че е осиновена! Потъват в земята от срам. Умирах си от притеснение да не пипне нещо, я тения, я хепатит...
- Заспиваше към 21ч. В малките часове на нощта, започваше лудо въртене, мятане, степени, плач на сън, боледуване, блъскане с ръце! До 6ч. Тогава утихваше и заспиваше спокойно. Не помня вече колко месеца спях по 3-4 часа, и колко месеца след това се будех в полунощ, в очакване на кошмара.
- след третия ден у дома започна с агресията и отхвърлянето - замеряше мен и баба си с играчки, крещеше, удряше, дереше, хапеше. Превръщаше ме, смееше се и намираше зъби в крака ми през дънките, до кръв. Носех я на ръце, минаваме край градина, видя люлките, посочи ги, още не говореше. Казах " не сега, по-късно ще отидем на площадка" - отивахме на лекар, в отговор заби пръсти в бузата ми и ме издра до кръв. Всеки опит да я гушна и успокоя завършваше с удари, аз я прегръщам да я успокоя, да не се тръшка, тя ме шамари.
- не умееше да си играе
- не гледаше телевизия
- не допускаше да й показвам и да я уча
- не можеше да се качва и слиза по стъпала. Катери се като маймунка и е страхотен спортист, но едва от 3-4 месеца слиза без да се държи за парапет или стена.
- след като проговори ме попита " сега слушам ли? Кога мога да видя другата си майка?"
Тя познава БМ, посещавана е, без отказ. Умишлено е изграждана и поддържана емоционална връзка между двете. След като в ЦНСТ разбраха, че ще бъде осиновена всички се изказаха:" Горката майка! Как ще го приеме, това ще я съсипе" и никой не каза " Горкото дете, как ще преживее раздялата и как ще се адаптира?"
Е, все още се адаптира. И все още има да наваксва чудовищното изоставане, след три години по институциите. Три години, през които нито е била върната, нито вписана в регистрите за осиновяване. Понякога има желание да види БМ, друг път казва, че я е страх.
Бясна съм! На институциите и чиновниците в тях! Бях бясна и на БМ, за това, че не е намерила сили да излезе сама от дупката, в която се е намирала, да си реши сама проблемите и да си върне детето. Вече не съм й бясна. Съжалявам я. Преди три години се страхувах, че някой "добронамерен" служител от ЦНСТ може да я съжали и да й даде адреса ми. Днес все по-малкото ме е страх. И все по-сигурна се чувствам в дъщеря ми. Знам, че един ден, може би ще поиска да я види. Но дотогава има много време, през което да изградим и заздравим нашата връзка. Надявам се, че няма да я загубя.
За сина си съм спокойна. Той е мой. Поне си мисля така.
Благодарна съм на жените, дали им живот. Без тях, аз нямаше да съм майка. Поне не на тези деца, а други вече не мога да си представя.

Искам да имам достъп до информация за здравословния статус и фамилната обремененост на БМ на моите деца.
Искам да знам кой и къде е осиновеният по-голям брат на моята дъщеря, за да се избегне риска от кръвосмешение.
Пак по същата причина бих искала да знам за други братя и сестри на моите деца, независимо дали са дадени за осиновяване или се отглеждат от биологичното семейство.
Не искам БМ да идва да ги търси, но и не виждам да има такава възможност те да получат легално адрес, ЕГН или новите имена на децата ми.

Искам да знам кой и къде е осиновеният по-голям брат на моята дъщеря, за да се избегне риска от кръвосмешение.

Но всичко това ще можеш да разбереш едва след като осиновиш голямо дете ( над 3-4г) от институция.

Осиновеното дете може да иска да се свърже с тях. Това налага адреса. ЕГН - за да е сигурно, че се свързва с правилния човек?

Може би трябва да бъде. Но да оставиш дете и никога повече да не го видиш не е като да оставиш слънчевите си очила на пейката и после да не ги намериш. Може майката да е била изнасилена, и на 15 години, а като стане на 20+ и е узряла за темата семейство и деца, да иска поне да види това дете, да общува с него. Може да не е могла да се грижи за него, може да е била принудена да го даде за осиновяване. Не всеки, оставил дете, го прави по собствено желание.

Като си решил да имаш дете, осиновено или биологично, имаш задължения към него, точно така. Имаш и права - нали си му настойник? Водиш се негов единствен родител, и само ти решаваш какво ще става с това дете. Какви по-големи права можеш да искаш върху едно дете? От каква позиция твърдиш, че нямаш права, а само задължения, като имаш най-великото право?
Урегулират се правата на биологичните родители, защото досега те не са имали такива. Не казвам, че така не е правилно... между другото. Но все пак има всякакви случаи и е хубаво да има вратичка за взаимното желание на биологичните родители и детето да се свържат един с друг.


Това не е вярно. Да дадеш възможност на детето да общува с биологичната си майка, не те прави по-малко майка на това дете. Всички права, задължения и решения по детето са твои. Детето обаче също има права и едно от тях е да общува с БМ, в случай, че е оставила контакт... защото в наредбата се разбира, че може и да не е оставила контакт.


Това вече е до отглеждане и възпитание. Ако някой те изнудва, страниш от него. Еми научи го това дете да си гледа интереса и да не поддава на манипулация, това ти е едно от първите задължения в дългосрочен план!

Това е идентично с точка 3. Правата на осиновителите са да отгледат това дете като свое и то да ги възприема като свои родители, и всички произтичащи от тази връзка родител-дете бонуси. Това да имаш право да се свържеш с дете, не е равносилно на това да бъдеш обявен за негов родител.

Така ще се потъпчат правата на детето. То има право да потърси контакт с биологичните родители. От него зависи дали ще пожелае да го направи. Не се нарушава никаква стабилност. Ако всичко е стабилно в това семейство, контактът с биологичната майка няма да наруши това. А за сигурността пък да не говорим - смяташ, че контактът е предпоставка БМ да отвлече детето? Това ще бъде наказуемо като стандартно отвличане, с годините затвор за БМ... човек, отказал се от дете, няма изведнъж да реши, че иска да влезе в затвора заради него. Може да поиска контакт, но отвличането е малко вероятно.


Да, и какъв е проблемът? Ще се предоставя каквато има информация. Нека се запознават, къде е проблемът? Страх на осиновителя, че детето ще заобича някаква жена там, за която знае, че го е родила? Обичта не работи по този начин, не са ли ви говорили на курсовете, не сте ли преживели обич към някого...? Това, че някой те е родил, няма нищо общо с това дали го обичаш.


Това, че детето иска да знае и има моралното право да знае, не е ли достатъчно важно обстоятелство?

Донорите се изследват за всичко преди да дарят ГМ и им се съставя профил, от който можеш да прецениш дали детето ти има 50% шанс да развие шизофрения или да е русокосо и синеоко. Има достатъчно информация, ако се наложи да бъде изискана, без да се налага да се дават данни за самоличността на донора. Донорството не е като осиновяването. Осиновеното дете вече е създадено с всички възможни кофти гени, които биологичните родители може да са имали.

Не, това няма нищо общо с осиновяването.

Едва ли, безсмислено би било и без това.

Никой не мисли за правата на децата в този случай. Осиновявате ги и смятате, че всичко е приключило. Както каза една форумка в някаква тема наскоро - животът на детето не започва с вас и то има пълното право да се свърже с когото там иска, който е бил основна част от живота му или поне причина за съществуването му. Това е нещо хубаво... Защо ти е трудно да го видиш като такова?

AfterShock,осиновител/ка ли сте? Да не би да работите за Неправителствена организация?
Щото трактовките ви ,са от този сорт.
Аз напротив,виждам резон в гореизказаните опасения. Само който не цени семейството си,само той не се бои,че може да го загуби. А като виждаме какви закони се приемат от 25 години насам- имаме право да се опасяваме.

обижда хората, които не можели да родят