Дискова херния - 14

Трети месец?Някои бяхме по две години така,не че и сега няма болки ама поне се търпи положението с движение и повечко упражнения.При теб нямаше ли никаква полза от Баня Карловско?

Алечка, радвам се, че си се преборила да избегнеш кризата. Би ли споделила за упражненията, горе долу какво представляват? При мен като тръгне нищо не помага, само лекарства.

BUBA_k. Преди 4 дни се върнах от Баня Карловско,нали ефекта идвал по-късно...само да не чакам от умрял писмо.Дано не са две години...нали трябва да се работи..и т.н От петък почвам лазер терапия...после игло терапия...и дано няма после

Симеон Илиев, да не те отчайвам, но аз от почти 3 г. съм с ежедневна хронична болка, понякога поне не е по целия гръб, не знам за този период дали ми се събират 10 дни без болка ... Свиква се, живота трябва да се живее, никой няма да ни върне времето. Понякога вглъбени в болката и отчаянието, пропускаме и не оценяваме хубавото, което ни се случва в други аспекти ...

Едно е да ми напомня ,че имам кръст,друго е да не можеш да работиш работа ришена от физически труд,да шофираш без болка,секс нормален да правиш, кафе с приятели да изпиеш повече от 30-40 мин, но много взех да се оплаквам като за 25 годишен младеж.
Ясно е живота продължава борбата също.

Възрастта не е критерий... Аз съм на 26, а съм с ДХ от 21-годишна. Не мога да работя нормално, когато излизам с детето винаги имам придружител, не правя секс нормално, добре че имам съпруг, който ме обича и ме рабира ... Приятели също имам, останаха само истинските, но пък качествени и въпреки всичко, мога да кажа, че съм щастлив човек. Бавно, с много усилия и търпение, мога да водя почти нормален живот.

Дано един ден кажа,че и аз съм щастлив човек...и водя нормален живот,защото на това сега няма как да кажа..

Не мога да се стърпя. Arven_89, страхотни постове След настъпилите събития бях в ужасна дупка, но при мен помогна малко психологическа помощ. Много е важно да не се вторачваме в болките си, няма да ни стане по-леко, а животът си върви "като ролка тоалетна хартия", както казва един познат.

Когато ви чета и аз си повдигам духа! Благодаря ви 
Всички минаваме през фаза на отчаяние, не че мойта е минала....но се опитвам да съм благодарна всеки ден, че мога да отида сама до тоалетната, колкото и банално да е, че имам макар и малко верни останали приятели, които не ги интересува дали ще излезнем на кафе или ще дойдат до нас или просто ще се чуем по телефона и че имам съпруг, който ме обича, подкрепя и разбира.
Горе главата! Предстоят ни по-добри дни 

Jenist, хубаво е, че си имала психологическа помощ ! За съжаление аз нямах, беше ме срам да си призная, че имам нужда и се мъчех сама много дълго време. Влоших се рязко след раждането на детето ми, бях на легло 8 месеца, заради тежката бременност и после тялото ми просто не беше готово да понесе натоварването... Както и да е, от всичко изпробвано до тук, осъзнах че най - голяма ефективност имат упражненията, иглотерапия, физиотерапия, определен вид хранене, ( избягвам млечни продукти и червени меса, защото увеличават възпалението в организма). Трябва търпение ...

Здравейте хора,
Искам да разкажа как днес бях тласнат до ръба на отчаянието. Имах късмета да се консултирам още днес с друг неврохирург във Варна, който е един от двата възможни (препоръчителни) избора в нашия град.
Прие ме човекът и след като казах, че съм с болки от толкова време след операцията си, поиска директно дисковете от преди и след операцията. Първо прегледа след... Първите му думи бяха "Ти си опериран от дх, която все още имаш". После върна назад картинките, спря на едно място и каза " За това тук нямам думи... Ще повикам колега, който да погледне и сам ще разбереш какво имам предвид". Дойде втори хирург, който само при първото поглеждане на снимката се изцъкли и попита "Това неговата операция ли е? Че те са му е###и мамата на ставата бе!!!"
Цитирах дословно и се извинявам за израза, но реакцията му бе така спонтанна, че ми идеше да ревна.
И двамата започнаха да ми обясняват как при операцията са ми изрязали ставата по такъв начин, че е наранена по начин, по който е недопустимо и занапред вероятно цял живот ще имам болки и проблеми и че въобще не е там мястото от което да се проникне в гръбнака. Просто така било най-лесно и затова така е направено без оглед последиците.
 После разгледха и диска преди операцията и мнението им бе, че всъщност е изчоплена една мъничка част от хернията, която е излива от пулпозното ядро на диска. Останалата част от самия хернирал диск си стои и си притиска нервните коренчета. Там е и причината да имам непрестанни болки.
Не ми препоръчаха хората веднага да правя втора операция, макар да обсъдихме варианта. Посъветваха ме да опитам всички варианти, като физиотерапия, балнеолечения и т.н. пък дано не стигам до операция. Всъщност състоянието ми ще покаже. Ако се повлияя от консервативно лечение добре, ако не, "Млад си и имаш време за втора операция" бяха думите на доктора. "Ние сме тук. Няма да избягаме. Но и да не сме ние, този път проучи и направи правилен избор. Заради самия теб, понеже си млад".
Питах много и получих много отговори. Прекарах 40 мин. в кабинета и нито за момент нямаше ситуация в която да се почувствам като натрапник или глезльо, който губи времето на лекаря... Не искам да правя сравнения...
След всичко това се прибрах вкъщи разбит. Вярвах безрезервно на хирурга, който ме оперира. Не вярвах, че ако има проблем ще го премълчи... Сега се убеждавам какъв наивник съм.
Отново пропуших тези дни... Сега само алкохолът ми даде сили да напиша какво се случи днес...
Никога не съм губил вяра в човечността, макар да съм чел и слушал много неща... Най-странното е, че най-вече при лекари се среща античовечността.
Макар поста да стана дълъг, това е накратко разказано. Само ще допълня как ми показаха снимки на отворения гръбнак на тяхна пациентка, на която при трета операция премахват огромна херния. Първите две са правени от моя хирург с твърдението, че вече всичко е ок. Хернията не е рецидивна. Това е от мен. От понеделник почвам физиотерапия. Стискайте палци да се подобря... и... да не се пропия през това време, че ангелите ми вече отслабват. Лека вечер на всички!

Много съжалявам да прочета това, Детрончо ! В такъв случай, ще те помоля да споделиш името на неврохирурга, който те е оперирал, с цел да предпазиш други хора. Аз също съм от Варна.

Много съжалявам, Detroncho, стискам палци! Ето сега явно си попаднал в добри ръце.
Сети ли се да попиташ да ти изпишат някакви леки успокоителни, не че това би решило проблема, но поне да е от някаква малка помощ?

Детрончооооо 

Като прочетох твоят пост, си сипвам и аз! Наздраве!
Виж за цигарите не си прав 

Detroncho, научила съм се да не приемам нечие мнение за окончателно, когато става въпрос за толкова важни неща. Особено когато един неврохирург коментира работата на друг. Имай си едно наум за това, което си чул днес.  Истината може да е друга, казвам го от личен опит. Този номер с извикването на друг колега и поднасянето на потресаваща оценка за операцията и на мен са го въртяли... Доста неколегиално поведение, звучи ми съмнително.