Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 787
  • 3 490
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 114
Както писах в друга тема - хора всякакви:)

Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко.


олеле божкеееей  Simple Smile))))))))))))) Никога не съм виждала такива постове сред мои приятели с деца. Явно не са  толкова "специални".

и в какво се състои изборът, за който благодарят, точно? яйцеклетката е избрала правилния сперматозоид ли?

Има легенди и теории, че душите на децата от небето избират родителите си, т.е. хората, при които да отидат.

# 91
  • out of space
  • Мнения: 8 573

Има легенди и теории, че душите на децата от небето избират родителите си, т.е. хората, при които да отидат.

хахаха! те душите си избират да се родят момичета в Афганистан или някъде из Орландовци  Crazy

# 92
  • Мнения: 2 616
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него. Детето трябва да знае кой командва и да се съобразява с това. За да е спокойно и да се чувства сигурно. Защото само някой, който е над теб, може да поеме отговорността да се грижи за теб и да те пази. Не казвам, че командването трябва да става грубо, с бой и т.н., но трябва детето категорично да знае, че родителят командва, а детето слуша. Естествено трябва да се съобразяваме с възрастта, характера и желанията на детето, когато това е уместно и командите трябва все пак да са разумни и изпълними.
В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.
Много, много ми хареса това мнение. Споделям го.


Мдааа, както добре е речено "со кротце, со благо и со малко кютек!"  Mr. Green А шведските и тем подобни изгъзици са извратеншяка толерастия и разбиване на семействата, да не говорим за случаите на инцест и педофилия из онези държави.  SunglassesТака че нямаме нужда от техните примери.  Sunglasses

# 93
  • Мнения: 2 600

Има легенди и теории, че душите на децата от небето избират родителите си, т.е. хората, при които да отидат.

хахаха! те душите си избират да се родят момичета в Афганистан или някъде из Орландовци  Crazy
или при мазни педофили, психопати, пропаднали наркомани, нежелаещи бременност жени, които от първата секунда мислят за аборт  Confused

Виждала съм няколко такива изтървани, даже едното толкова ме потресе, направо класика в жанра. Съкровището наредило двойка до двойка в 4. клас, а не могат да го накарат да отвори учебник дори, защото "аз какво да направя сега, да му се карам ли". Аз се чудя, не проумяват ли хората, че това е крайно мечешка услуга. Не двойките са проблем толкова, все пак трябва и бачкатори да има, колкото абсолютната липса на осъзнаването, че имаш задължения.
Как ще работи, как ще учи, каква професия ще има, как ще я изпълнява?

# 94
  • София
  • Мнения: 12 554
Веднага ще ти кажа - нищо ще учи, нито ще работи.
За съжаление имам и в моята рода подобен случай и в тази на съпруга ми.
Докато родителите бяха живи - отглеждаха ги.
Сега са като клошари - без работа, без семейства. Отврат. И всичко това от прекомерна грижа, глезене и лиготии.

# 95
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз пък едно се чудя.

Като си погледна Фейсбука и общо взето интернета, то са едни педагогики, едни Монтесорита. И си мисля, че всички деца вече са някакви супер-занимавани и малки гении. Изведнъж се оказва, че в първи клас е нормално да не могат да четат, да смятат и да познават монетите. Тоест в 21 век, при наличие на всякаква литература и ресурси, в крайна сметка резултатите от супер-загриженото родителстване май клонят към нулата. Или просто всъщност никой не се занимава, изключая една малка и амбициозна прослойка майки, които са и активни в социалните мрежи. Обикновено бившите маниакални кърмачки, които търсят нови полета за изява.

Напротив, първи клас е за ограмотяване, а това, че сега всичко живо се напъва да изпрати първокласника научен е от страх, че всички други ще могат да четат. И това вторично създава доста главоболия на учителките в първи клас, защото често децата четат грешно, а е по-трудно да се оправят грешки, отколкото да се започне от нулата.
В някои случаи аз съм длъжна да ограмотя детето като част от терапията.

# 96
  • София
  • Мнения: 62 595
Учители споделят, че най-трудните деца са именно тези, които вкъщи са наказвани, много контролирани и държани на въже. Веднъж откъснали се от въжето, изпускат парата на обществени места. Защото всеки човек има нужда някъде да бъде с по-малко задръжки, да се чувства по-свободен. А може би правят и циркове, за да бъдат забелязани.... Но сигурно няма формула, при всеки е различно. Възможно е и презадоволяването да води до подобно поведение.

Тая работа е като във вица "защо си с шапка - защо си без шапка". Психолозите твърдят коренно различни неща. Но накрая се оказва, че и контролираните, и неконтролираните са с потенциал да са трудни. И много често родителите нямат никакъв принос. Не можеш да влезеш и да контролираш чуждите мисли, пък били те и на собственото ти дете. И то се вижда - деца от едно и също семейство, сходно възпитавани, а разлика от небето до земята.

# 97
  • София
  • Мнения: 38 539
Формулата е баланс между всичко - пръчката и моркова, отговорностите и свободата, мързела и престараването.

# 98
  • София
  • Мнения: 62 595
Балансът е като морското свинче - нито е морско, нито е свинче. Празна фраза.

# 99
  • Мнения: 5 060
Не вярвам, че родителите нямат принос.
Няма деца чудовища, има родители, които не знаят какво да правят с децата си.
И ако някой ми каже, че постоянните забрани на уж загрижените родители водят до нещо добро или пък другата противоположност, няма да повярвам.
Дечицата идват чисти при нас, ние ги окепазяваме.
И да, всеки ден благодаря на сина си, че е избрал да дойде при нас. Разбира се не във фейса, а гледайки го в дълбоките му, все още сини очи.
 

# 100
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Що да е празна фраза. Аз много мразя всякакви крайности, опитът ме е научил, че нищо добро не излиза от никоя крайност. В тоя смисъл - нито разрешавам всичко, нито ги бия на почивки, нито пък съм им приятелка. Не им и вися над главата да им дудна и възпитавам напоително като зълва ми, егати досадата е тая жена. Нон стоп седи над петгодишния си син и му налива "мъдрост" с фуния. Само като й види гърба и е като отвързан.

# 101
  • Мнения: 3 390
то и с много дуднене не е добре .
По добре малко думи, но на място .
А, понякога един шамар през устата върши по добра работа
от всички думи .

# 102
  • София
  • Мнения: 38 539
Забелязала съм, че хората с леко по-малко умствен багаж са склонни да се престарават, особено по площадките. Едно викане,  един контрол, едно чудо. Да не би някой да си помисли, че не си възпитават детето. 

# 103
  • Мнения: 5 060
Шамарът през устата се надявам да свърши идеална работа, ама за майката или таткото.
Като си некадърен да си възпиташ детето то не е виновно и последното нещо, което ще го накара да ти заиграе по гайдата е шамарът. Да, може да има ефект на момента, но после ще става все по-зле.
Впрочем, не вярвах, че в днешно време има мислещи хора, чийто инструмент за възпитание е шамарът.
Ама то като ти е празна главата, си мислиш, че боят ще свърши работа.

# 104
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Шамарът през устата е едно чудесно средство, ако го употребиш точно в подходящия момент и не злоупотребяваш. Голямата ми дъщеря още си спомня за един такъв мигновен през устата в детскоградинска възраст още, когато си е позволила да ми отговори нещо в стил "о, млъкни". Никога повече не си е позволила нещо подобно.

Общи условия

Активация на акаунт