Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.

Деца – чудовища и толерантните им родители

232 644
3 490
1

# 450 13 септ. 2016, 08:38 ч.

София
Мнения: 925

Цитат на: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 08:30

Цитат на: fanfanito в вт, 13 сеп 2016, 00:29

Това е интересно. Как да се реагира с родители на които децата са невъзпитани, тормозят другите, нападат ги , не им се обръща внимание и взимат мерки.

Ами ще ти кажа - предупредила съм мъжа ми, че при още едно посягане от страна на другото дете има задължението да прибере нашата дъщеря у нас, за да не става свидетел на грозни скандали, защото съм на ръба и имам чувството, че няма да могат да ме спрат. Колкото и да съм мила, добра и възпитана, вече не се трае.

А пък аз не съм научила дъщеря ми да се защитава, в смисъл не й казвам ако те ударят, удряй и ти. Обяснявам й, че ако някой й посегне, да търси помощ от мен. Аз разбира се отивам при детето и му се поскарвам. Синът ми като порасне ще го уча в никакъв случай да не удря момичета, да им отстъпва, с едн дума да е джентълмен. Но се чудя при дъщерята дали не греша Rolling Eyes

# 451 13 септ. 2016, 08:54 ч.

Мнения: 4 411

Аз също не съм учила моята. По едно време ми беше писнало и й казах - ми като те удря, удари и ти един път. Тя ми отговори, че не може да бие други деца, не искала и т.н. Обаче аз не съм винаги с нея, тя трябва да може да се защити. След две години ще е в училище и там няма да има постоянно госпожа с тях. В междучасията как ще се оправя? Оф, ще взема да я запиша на някакъв боен спорт за самозащита.

# 452 13 септ. 2016, 08:58 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Джуди, благодаря ти за адекватното включване. Някои хора тотално изпердашиха май.
И аз по едно време се питах - не било редно насилието над дете /разбирай шляпане при идиотски прояви/. А редно ли е насилието на невъзпитани лапета над обществото и собствените им родители? Щото те нали, по никакъв начин не са го "насилвали" златото. Само са му казвали гальовно да престане и са му чели двучасови лекции, докато то ги е ритало и плюело. Това последното сме го виждали всички.

# 453 13 септ. 2016, 09:17 ч.

Сливен
Мнения: 2 786

Цитат на: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 08:54

подкрепям намерението ти, точно поради тази причина записахме големия ми син на джудо, вече повече от година тренира, и сега никой не го тормози. Възпитахме го да е добър и отстъпчив, ами - качиха му се на главата. Джудото му даде малко самочувствие и увереност в себе си. Чудя се едно обаче, защо училището се е превърнало в джунгла, все едно го хвърлихме в бърлогата на хищници. Най-големия бабаит в неговия клас, разбира се , според майка му не е виновен никога, все го провокират. В 3-ти клас разби устата на друго дете и то по време на час, това дете все още е в същия клас, без никакви последствия за него. И това, кажете ми какъв пример дава на другите - няма наказания каквото и да направиш в училище, защото на училището му трябват парите, които вървят с теб.

# 454 13 септ. 2016, 09:19 ч.

Куциндрел
Мнения: 24 542

Цитат на: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 06:50

Цитат на: Ceca в пн, 12 сеп 2016, 21:49

Ние не забраняваме на детето сладолед, торта, бонбони, шоколад и т.н. "вредни храни". Резултатът е, че детето не иска всичко сладко, което види и не преяжда с джънкове. Забелязала съм, че на децата, на които им се обяснява колко са вредни бонбоните, доста често се тъпчат като за последно с тях, че не се знае дали ще им разрешат скоро пак да хапнат забранената храна.

Аз пък не съм забелязала подобно нещо. И с двете деца съм постъпвала по сходен начин да обяснявам, че не е добре да се ядат такива храни. Голямото изобщо не яде, не иска дори. И брат му настоятелно да го черпи, пак не взима. Просто не обича, достатъчно дълго време не е ял, за да не ги разпознава като необходимост. Бонбони яде, но домашни от ядки, кокос, сушени плодове. И това не е ежедневно, веднъж-два пъти в месеца, когато ми се занимава да правя. В случай, че му се прияде сладко, хапва плодове. С малкото не е така обаче - нито говореното помага, нито купуването. Когато му купиш нещо сладко, обикновено иска и второ такова.
По-честото консумиране на вредна храна води към желанието да я ядеш, леко пристрастяване. Може да звучи вманиачено, лудо това ми нежелание да не се хранят с боклуци, но виждам резултати при близки деца от съществуването на шкафове със сладки неща в къщата, от ежедневно ядене на такива и навън. Вече на две момичета им откриха инсулинова резистентност, а са много малки - едното е на седем години. Тепърва трябва да се учат на правилно хранене, което ще е супер стресиращо за децата, имащи вече вредни навици.

Сама казваш, че малкото ти дете няма спирка щом му попадне нещо сладичко и пакетирано, а после казваш, че не си забелязала нищо подобно при децата ти. Предполагам, че подскачаш и всеки път обясняваш колко са вредни тези храни.
Разбира се, че има пристрастяване, но ако се преяжда редовно с тях.
Спокойно оставям у дома бонбони и шоколади, детето ми има достъп до тях, но не яде всеки ден и не изяжда по една опаковка. Имаше период, в който искаше да яде определени бонбони, не го спрях и след седмица им се насити и сега ги подминава. Това го възпирех за нормално, защото децата циклят на определен вид храна, а после им минава.
Никога не съм обръщала специално внимание на даден вид храна. Предполагам, че желанието на децата към пакетираните боклуци идва И от това, че родителите им отдават прекалено внимание на тях. Дали ще е забележка, обяснение колко са вредни или награда, няма значение - показват, че тези храни са нещо специално.
Единственото ограничение, което правя с тези храни е да се ядат след другата храна. Там имахме малък сблъсък с детето, ама аз спечелих. Mr. Green

# 455 13 септ. 2016, 09:32 ч.

Мнения: 4 411

При нас побойника е от редовно пошляпваните деца. Никакъв респект няма, боя при него не работи - доказано. В нашата компания съм забелязала, че колкото повече бой яде едно дете у дома, толкова е по-агресивно на площадката. /не обобщавам на едро, говоря за 5-6 деца само/. И понеже моята бой не яде, там винаги си пати и никога не отвръща на удара.

# 456 13 септ. 2016, 09:38 ч.

Мнения: 1 345

Казвам, че не съм забелязала говоренето да е довело до проблем при голямото. Напротив, наясно е със състава на тези храни и няма желание да ги яде. Неговоренето при други деца и постоянният достъп до такива храни вкъщи, доведе до ИР при някои от тях.
За мен няма значение дали се ядат преди или след хранене, ако изначално са вредни и могат да доведат до здравословни проблеми. Естествено, надали всяко второ дете, което яде сладолед и бонбони ще се разболее, но не знам защо сме сигурни, че точно нашите деца са застраховани.
Аз си мисля моя си стратегия за справяне с искането и предпочитам да ограничавам, отколкото да не обръщам внимание и да купувам, защото -какво пък толкова... Засега просто търся варианти със сладки храни, които не съдържат заместители на захар като аспартам, нямат трансмазнини и пр.Лошото е, че магазинерите на мястото, което живея, предпочитат да зареждат с евтини, нискокачествени и привличащи с опаковки и играчки храни. Но пък, както казах, никой не ни е виновен, ако някога сме разрешили.....

# 457 13 септ. 2016, 09:55 ч.

Куциндрел
Мнения: 24 542

Така е, ама ограничаването е до време - докато ти можеш да следиш всяка стъпка на детето си. Но като вече децата разполагат с пари и свободен достъп до магазин, хич не можеш да разбереш дали си е купило шоколад или банан. А с постоянно негативното отношение към сладките ще си докараш и шикалкавене от страна на детето.
Най-добре е детето да се научи да има вкус, не само към сладкото, ами и към вещите. За сега ние работим в тази насока. Вече сме на етап да влезе в магазин, да огледа всичко и да каже - нищо не искам или да иска точно определено нещо и нищо друго. Случвало ми се е и да избере пакет сурови бадеми, нищо че пред очите му са всичките сладки в магазина. От 3 дена яде една опаковка с 8 Киндер шоколадчета, а от месец една кутия с бонбони Мерси. Те си стоят тихо и кротки у дома, а детето си взема като му се прияде.

# 458 13 септ. 2016, 10:09 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Това с фиксирането върху вредните храни и сакън детето да не вкуси нещо забранено води едиснствено и само до отложено пристрастяване към точно този вид храни. Точно защото са забранени, интересни и недостижими. Напротив, обяснявам, че това е вредно, гадно, нищо добро не носи за организма, дебелее се.... Ама искам! Добреееее....ето ти яж си го, аз на твое място никога нямаше да го ям, като има толкова по-хубави неща, ама твоя си работа. Почерпва ме, а аз отказвам, щото "такива гадости не ям, маме Mr. Green

". Ще го яде един път, два пъти, на третия път ще го подмине. Как ли пък няма да го дърпам като обезумяла, а то да се крие и пак да яде забранените бонбони. Пък и ако изяде един-два надали ще е фатално. Виж, ако се скрие да се натъпче с един пакет всеки път, когато си обърна гърба (племенникът прави точно това вече, на 5 г. само), тогава може и да е опасно.

# 459 13 септ. 2016, 10:11 ч.

София
Мнения: 925

Цитат на: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 09:32

При нас побойника е от редовно пошляпваните деца. Никакъв респект няма, боя при него не работи - доказано. В нашата компания съм забелязала, че колкото повече бой яде едно дете у дома, толкова е по-агресивно на площадката. /не обобщавам на едро, говоря за 5-6 деца само/. И понеже моята бой не яде, там винаги си пати и никога не отвръща на удара.

Това е грешката на родителите. Не бива да се бият шамари за щяло и нещяло. При правилно използване на този метод децата не растат нито агресивни, нито страхливи и веднаага обяснявам защо: Ако аз бия детето си редовно, когато ми е криво и то ми се е мернало пред очите, когато е направило неволна беля ( изцапало се е, разляло/счупило нещо), то съвсем нормално е детето да расте агресивно, защото то очаква за всичко да бъде ударено. И съвсем естествено е да излива страха си върху другите деца. Ако пък използвам шамарите по жесток начин - Бия където ми попадне, ритам, скубя (не се чудете, има и такива родители) то тогава детето ще расте страхливо и впоследствие този страх пак ще прерасне в агресия.
Но ако използвам шамарите по правилния начин - само и единствено по дупето и никъде другаде по тялото и тогава и само тогава, когато детето се държи открито предизвикателно с родителите в стил "Аз ще се държа идиотски, пък я да те видя ти какво ще ми направиш", позволява си да им посяга, плюе, обижда ги, отговаря им - ами заслужило си е шамара отвсякъде. По този начин малчуганът се учи да зачита авторитети, и ако му се показва много любов, гушкане, милване, прегръщане плюс достатъчно внимание, то ще порасне спокойно, с благ характер, ще знае, че наказанието му е заслужено. Но е нужно балансиране от страна на родителите и е трудно. Не е лесно да възпитаваш. За това се иска смелост.

# 460 13 септ. 2016, 10:14 ч.

Мнения: 1 345

Кой пък дърпа като обезумял ooooh!

? Не мога да разбера защо веднага трябва да се тръгва в предположенията от едната в другата крайност....
Имам вече дете в училищна възраст и мога да преценя до какво е довело ограничаването и говоренето.

# 461 13 септ. 2016, 10:18 ч.

София
Мнения: 12 374

За изкукалите на тема здравословно хранене мога роман да напиша, за жалост познавам няколко такива майки. Даже съм писала за едната и как когато сме с тях навън, ми прави сцени за всяко парче пица или вафла, която купя на дъщеря си пред тях Tired

Всички деца, държани на каишка, които поне аз познавам, се тръшкат в пъти повече за един прост бонбон, отколкото някога щерка ми се е тръшкала за каквото и да било. Поотрасналите пък направо тайно се натъпкват с вредните храни, които маминка тотално е забранила. Присъствах на едно "хващане" когато преподавах на деца и ми се изправи косата. Майката беше абсолютно луда.

# 462 13 септ. 2016, 10:19 ч.

Мнения: 1 345

Добре, луда съм Laughing

# 463 13 септ. 2016, 10:22 ч.

София
Мнения: 12 374

Цитат на: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 10:19

Добре, луда съм Laughing

Не знам за теб, но онази майка каква сцена направи на детето си, заради нещо боклучаво, ум да ти зайде. Крясъци, писъци, все едно момичето беше убило човек и тя го беше сгащила да заравя трупа. И всичко това пред останалите деца в групата. Гнус.

# 464 13 септ. 2016, 10:25 ч.

София
Мнения: 925

Цитат на: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 10:14

Кой пък дърпа като обезумял ooooh!

Ако твоето дете слуша само с говорене, и променя лошото си поведение, ами тогава честито, свършила си си работата отлично като родител. Peace

Аз ще дам пример с моята дъщеря: Казвам й: Не вдигай шум, брат ти спи. Тя ми отговаря: Ще вдигам шум колкото си искам. Казвам й, че на мама не се отговаря, мама се слуша. А тя: Ще ти отговарям колкото си искам. Ето тук вече отварям шамарената фабрика и дупето е напляскано. След няколко пъти такива изпълнения отговарянето спря. Детето ми не е агресивно, нито страхливо.
Но ако едно дете се променя положително само когато му се говори, тогава при него наистина няма нужда да се пляска.

Препоръчани теми

А коя книга четат в момента децата ви? - 8

За новата игра, която плаши не само децата ⚠️

Упражнителни сборници за предстоящите матури в X клас

Пасивната агресия

Причина:

Причина: