Здравейте на всички бъдещи майки! Моля за съвет. Очаквам второто си дете. То е желано и чакано и когато разбрахме за него се радвахме много. В началото съм още-средата на втори месец. Но в последните дни се чувствам странно... Ежедневието ми ми е някак безразлично,върша с голямо усилие домакинската работа в къщи,нямам интерес към каквото и да е... Днес се замислих ,,Защо се чувствам така? , Какво да направя,за да подобря настроението си? ,, Но за нищо не се сетих. Не ми се излиза,не ми се слуша музика,не ми се прави нищо,не ми се ходи никъде. Не знам какво ми се прави. Имам чувството,че дните ми се нижат просто така,безцелно...И някои въпроси много ме тревожат - дали първото ми дете (тя е момиченце и е на 4 годинки) няма да се чувства игнорирано и пренебрегнато,когато се появи новото човече,макар,че знае за него и много се зарадва на новината,че ще си имаме бебе в къщи.И как да постъпя,ако дойде такъв момент?И още една подробност - мъжът ми не и е истинския татко.С него сме заедно от година и те са се свикнали.Тя го нарича ,, татко ,, .Неговите роднини се отнасят с нея сякаш е тяхна внучка,уважават ни... И много ме мъчи въпроса дали той няма да прави разлика в децата,дали заради него малката ще започне да се чувства пренебрегната и дали с едното няма да е повече , а с другото - по-малко...Постоянно мисля за тези неща и често казано аз самата незнам той до каква степен ме разбира.Тя е палава,шумна и като всяко дете обича разходки,площадки игри и всичко останало. Но той често с усилие излиза с нас,мрънка,че малката постоянно иска нещо,кара и се,когато прави пакости,докато има вариант да и се обясни по - спокойно. И често стигаме до мрънкане и каране между нас заради това. И това ме води на мисълта,че когато ,,неговото дете,, се роди,той ще започне да страни от нея и тя да се почувства зле и аз тогава няма да знам как да постъпя.(Иначе той е добър човек,грижи се за нас,угажда ми,помага ми,глези ме,работи колкото може повече и е с мен през цялото си време,когато не е на работа.) Обяснила и съм,че както сме мама и татко на нея,след няколко месеца ще бъдем и на малкото бебе,което ще е нейно братче или сестричка,че тя ще е голямата кака,че ще спят,играят,излизат и хранят заедно.Много се тревожа. Незнам как да си дам кураж... Ако някоя мама е имала подобна част от живота си или може да ми помогне със съвет - предварително благодаря!
- Публикувана: 17 септ. 2016, 09:48 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2016, 13:51 ч.
Странни чувства по време на бременността
Първо техническите неща: в момента си в ранна бременност. Тялото ти прави много неща. Усещаш умора. С втора бременност промените са по-бързи и драматични. Вземи си отпуск и спи колкото може повече. Не знам на колко си години, но в живота на жената идва сезон, когато трябва малко да отпусне педала. Няма да изпуснеш нищо, ако не хвърчиш насам-натам. В момента имаш задача- чакаш дете. Тъкмо момент да връчиш повечко домакинска работа на таткото, да свиква, че с две деца ще е още по-трудно и ще имаш още по-малко интерес.
Сега относно "истинския татко". Имам втори мъж, син от първи брак, а сега с втория си мъж имаме две дъщери. Разлика между децата се прави, защото всеки има различни нужди, но всяко дете получава каквото му е нужно. Докато бях бременна с първата дъщеря пращах сина си с доведения баща, да излизат, да се учат да се разбират. Мъжът ми прие много насериозно задачата, купи и прочете книги как се действа с доведено дете, стреми се да е спокоен и да възпитава спокойно. Да, разрешавам му да възпитава, не да се обръща само към мен със забележки за най-големия.
Не се безпокой за малката, тя вече се е разделила с някои нужди и изисквания. Все пак гледай да й обръщаш на нея повече внимание, бебето е ясно- яде и спи. Поддържай баланс- хем да обръщаш внимание, хем да насърчаваш 4-годишното да е самостоятелно, да играе само, да няма непрекъснати изисквания. Започвай отсега, за да свикне, че ще е по-самостоятелна.
И хубаво си говорете с мъжа, да не се окаже, че и към новото дете ще е нервен и няма да знае как да възпитава.
Но най-вече се наспи, защото бременността нерядко идва с лошо настроение и черни мисли- не задълбавай много, ще мине. Ако работиш, вземи отпуск една седмица да си отспиш.
Сега относно "истинския татко". Имам втори мъж, син от първи брак, а сега с втория си мъж имаме две дъщери. Разлика между децата се прави, защото всеки има различни нужди, но всяко дете получава каквото му е нужно. Докато бях бременна с първата дъщеря пращах сина си с доведения баща, да излизат, да се учат да се разбират. Мъжът ми прие много насериозно задачата, купи и прочете книги как се действа с доведено дете, стреми се да е спокоен и да възпитава спокойно. Да, разрешавам му да възпитава, не да се обръща само към мен със забележки за най-големия.
Не се безпокой за малката, тя вече се е разделила с някои нужди и изисквания. Все пак гледай да й обръщаш на нея повече внимание, бебето е ясно- яде и спи. Поддържай баланс- хем да обръщаш внимание, хем да насърчаваш 4-годишното да е самостоятелно, да играе само, да няма непрекъснати изисквания. Започвай отсега, за да свикне, че ще е по-самостоятелна.
И хубаво си говорете с мъжа, да не се окаже, че и към новото дете ще е нервен и няма да знае как да възпитава.
Но най-вече се наспи, защото бременността нерядко идва с лошо настроение и черни мисли- не задълбавай много, ще мине. Ако работиш, вземи отпуск една седмица да си отспиш.
Тя е палава,шумна и като всяко дете обича разходки,площадки игри и всичко останало. Но той често с усилие излиза с нас,мрънка,че малката постоянно иска нещо,кара и се,когато прави пакости,докато има вариант да и се обясни по - спокойно. И често стигаме до мрънкане и каране между нас заради това.
Също не иска да излиза с нея на площадки и други места и като цяло никак не му идва отвътре.
Казвам го, защото подобни проблеми изобщо не е задължително да се дължат на това, че детето е доведено, а много родни татковци точно тка се държат.
В момента си под влияние на бушуващите хормони, затова вероятно малко преувеличаваш някои неща.
Във всяко семейство на първото дете му трябва време да свикне със своето братче/сестриче, дори и да е родно дете и на двамата родители. Децата са доста гъвкави и бързосвикващи, стига реакцията на възрастните да е адекватна и да умеят да разговарят с детето.
Всяко дете понякога е шумно и диво, прави пакости, включително и бъдещото бебе ще стигне до този етап.
Относно отношенията на мъжа ти и дъщеря ти...тук вече зависи с какъв човек си се събрала. Има мъже, които не делят децата на "свои" и "тези на жената".
Ти си избрала този човек, познаваш го, решила си да имаш дете от него. Ако преди това не сте говорили, мисля, че е редно да седнете и да споделиш с него тревогите си. Само той може да ти каже какво чувства и как вижда ситуацията. За да осигурите спокойствието и на двете си деца е редно да сте си изяснили помежду си.
Успех
Във всяко семейство на първото дете му трябва време да свикне със своето братче/сестриче, дори и да е родно дете и на двамата родители. Децата са доста гъвкави и бързосвикващи, стига реакцията на възрастните да е адекватна и да умеят да разговарят с детето.
Всяко дете понякога е шумно и диво, прави пакости, включително и бъдещото бебе ще стигне до този етап.
Относно отношенията на мъжа ти и дъщеря ти...тук вече зависи с какъв човек си се събрала. Има мъже, които не делят децата на "свои" и "тези на жената".
Ти си избрала този човек, познаваш го, решила си да имаш дете от него. Ако преди това не сте говорили, мисля, че е редно да седнете и да споделиш с него тревогите си. Само той може да ти каже какво чувства и как вижда ситуацията. За да осигурите спокойствието и на двете си деца е редно да сте си изяснили помежду си.
Успех
Споко, аз с мъжа си се карам заради детето,че ни е наше.Имало е моменти в който така ни напряга,че се караме ние после за нищо.
Аз пък в началото на бременноста ,не можех да повярвам,че ще обичам друго дете колкото дъщеря ми.А твоята е в такава възраст..че може да те докара до лудост.Според мен мислите и тревогите ти са си съвсем нормални.Сподели с мъжа си.Успех!
Аз пък в началото на бременноста ,не можех да повярвам,че ще обичам друго дете колкото дъщеря ми.А твоята е в такава възраст..че може да те докара до лудост.Според мен мислите и тревогите ти са си съвсем нормални.Сподели с мъжа си.Успех!
Много разумни съвети ти е дала Siren of Titan, както и другите момичета.
Според мен напрежението от бъдещото държание на бащата към двете деца , комбинирано със хормоните от бременността са причина за начина, по който се чувстваш.
Не се отдавайки предварително на лоши мисли, те рядко бащите са търпелив и с децата си, когато са на етапа "шумни и палави" , защото повечето деца преминават през този етап, така че не бързайте да се тревожиш за нещо такова.
Наистина си вземи малко почивка и използвай да спиш и правиш неща,6оито са ти приятни.
Според мен напрежението от бъдещото държание на бащата към двете деца , комбинирано със хормоните от бременността са причина за начина, по който се чувстваш.
Не се отдавайки предварително на лоши мисли, те рядко бащите са търпелив и с децата си, когато са на етапа "шумни и палави" , защото повечето деца преминават през този етап, така че не бързайте да се тревожиш за нещо такова.
Наистина си вземи малко почивка и използвай да спиш и правиш неща,6оито са ти приятни.