Първата в света евтаназия на дете.

Защо реагираме на Белгия и Холандия? Ми щото са развити и подредени страни и предлагат една такава симпатична картинка. Подредена и хармонична опаковка на нещо доста...демонично.

Между другото по-лесният вариант е още в началото да откажеш някои видове лечение и героични мерки. Обаче първо да скочиш на героична медицина и като не стане- да се убиваш с инжекция...извинете за тона, но си е направо overkill.

Иформацията в зглавието на темата не е коректа: това не е първата ефтаназия на непълнолетен в света, а в Белгия.

В Нидерландия ефтаназията за непълнолетни е разрешена, ако лицето има навършен 12 години. Досега, за десет години, това се е случило 5 пъти.

В Белгия няма ограничение за възрастта от 2012 година. Преди това е имало ограничение - навършени 12 години. Законът е от 2002 година.

http://deredactie.be/cm/vrtnieuws/binnenland/1.2770056

http://www.hln.be/hln/nl/957/Binnenland/article/detail/2875916/2 … -euthanasie.dhtml

Според председателят на Федералната Комисия по оценка и контрол на ефтаназията, професор Distelmans, ефтаназията при непълнолетни е опция само при много сериозни изключителни и безнадежни случаи. Това, че толкова дълго е продължило преди законът да бъде приложен за първи път, доказва това.
"Er zijn gelukkig erg weinig kinderen die in aanmerking komen, maar dat betekent niet dat we hen het recht op een waardige dood mogen ontzeggen." "За щастие има много малко деца, които са допустими, но това не означава, че ние можем да отречем тяхното право на достойна смърт".

А по-лесно е да хвърлиш боб преди да отидеш на лекар.
Не мога да разбера, уж сте много загрижени хора за вселенското добро, а прозира несериозно отношение към темата.

Намирам евтаназията за нещо ужасно.
Не казвам, че не бих прибягнала към самоубийство в определен случай, или не бих съдействала на такова, недай си боже, дано никога не ми се налага такъв избор. Но начин да си отидеш доброволно от живота има, в случай на нелечимо заболяване също..
Отвращава ме институционализиране, узаконяване, съпътстващи процедури....това е гавра с един вид тайнство, каквото е смъртта.

Не  го приемам изобщо, това е като кофти антиутопично бъдеще описано в някоя седемдесетарски фантастичен роман.

Всеки слабо религиозен знае, че самоубийството е голям грях. Самоубийците не се опяват от свещенник и не се погребват в църковно гробище. Душата им нямало да отиде в рая /говоря за религиозни норми, а не за фанатични мои разбирания/. А когато си към края на живота си е напълно възможно да започнеш да приемаш религията или поне да се вслушваш в нея.
Мисля, че е милион пъти по-добре да има процедура и контролирана евтаназия, отколкото търсене на начин да се самоубиеш - въпросът как да го направиш, колко ще е сполучливо, какво ще изпиташ и какъв кошмар ще изживеят близките ти като те открият, как ще се самообвиняват и т.н. Една мислеща за хората система предлга да спести и на без това съсипаните хора и това ужасно изживяване.

На тия тъпаци у Белгия определено им хлопат дърските! Унищожаването на живо същество си е чисто убийство, както и да го наричат. Тея определено не са в ред.
Щом медицината вместо да лекува пациентите си, вече почна да ги избива, работите не отиват на добре.
Терминално болно дете ще го лекуват и ще му помагат до края, а не да го убиват като куче! Тая медицина за къв чеп е тогава?!
Ебати кретените са тези белгийци.

Терминално болните не се 'лекуват'; медицината има граници на възможностите си; лекарите не са Богове; хората сме смъртни; смъртта е част от живота.

Лекарите в Белгия и не само, се борят за всеки един човешки живот.

И как точно ще го лекуват? В случаи като описания и конските дози морфин не помагат.

Подобни смешни приказки говори само човек, който и хабер си няма от тежко боледуване и смърт на близък човек. И недай боже да имаш...
Но работата е там, че в живота не е като по филмите. Веднъж да видиш човек с болки, на когото и от морфина вече не минава, човек който припада по няколко пъти дневно от болка, човек когото упояват и продължава да стене, от състояния в които ада ти изглежда, като приятно тропическо местенце и това ако се случва с любим човек ... разбираш че евтаназията е спасение, а си говорил празни приказки в някакво пубертетско изхвърляне.
Разбира се, че евтаназията е убийство и е очевадно, че доста по-умни хора от теб го осъзнават и извършват. Всеки можещ да мисли си задава въпроса и намира поне няколко отговора защо ЛЕКАРИ го предлагат и извършват. Нали се сещаш, че не се прави от палач и гилотина

И кой определя дали тези хора са терминално болни и дали не могат да се оправят? Докторите ли?
Малко ли случаи има когато лекари са отписали пациентите като безнадежно болни и умиращи, а те се оправят и живеят още дълги години след това до дълбока старост.

Глупостите ги приказвате точно вие. Смъртта не може да бъде никакво спасение. Спесението е медицината да помага на болния до последно, а не да го трепе като куче.

А най-вероятно някой съсед подхвърля, че е за евтаназия и направо слагат болния на електрически стол.

Добре, де! Никой ли от противниците на евтаназията тук не си дава сметка, че терминално болният има право да избира дали да бъде евтанизиран или не? Не е като да ги убиват за кеф или по преценка на лекуващият лекар!
Според мен евтаназията е изключително хуманно решение за хора, които страдат и медицината е безсилна да им помогне. Преди година някъде в провинцията, в която живея в Канада се прие закон, който позволява на хората да изберат кога да приключат мъките си. Честно казано, самата мисъл, че, ако..., не дай Боже, имам избор, ме кара да се чувствам спокойна. Противниците на идеята явно никога не са ставали преки свидетели на страданията на терминално болни близки. Аз съм била свидетел и за нищо на света не бих искала да мина през това или пък да причиня на децата ми да станат свидетели на нещо подобно. Евтаназията е право на избор, на човек, който страда, да реши кога стига толкова. И това е едно от най-хуманните неща, което медицината може да предложи! Защото ако терминално болен човек с нелечимо заболяване и нечовешки болки бива държан в болница и наливан с морфин, хидроморфон и фентанил, то в крайна сметка той, така или иначе ще си отиде от респираторен арест, който е страничен ефект на опиоидните обезболяващи средства в големи дози. Единствената разлика с евтаназията е, че се чака до последно, мъките са повече и дори не можеш да се сбогуваш с близките си подобаващо, защото си вече като зеленчук и всичко човешко отдавна ти е умряло! Да не говорим, че в България просто те наритват вкъщи и дори не ти предлагат ефективно обезболяване - много хуманно, няма що!

Ако евтаназията е легализирана това не значи, че ще е задължителна. За който смята, че смъртта е преживяване, тайнство, че самоубийството е грях или просто предпочита да си умре в мъки - ми никой не го кара да си променя мнението.

И мислиш, че винаги има начин да си отидеш доброволно от живота? Да, ама не е така - ами ако си изцяло парализиран? Как според теб се самоубиваш в такъв случай? И това не е хипотетичен въпрос, имаше наскоро такъв случай, напълно парализиран човек иска да умре, спира да се храни, в болницата го слагат на системи защото са задължени по закон - ако не го направят стават убийци. И този човек ще трябва да живее в ад на земята може и години - в болки, напълно без контрол върху тялото си и без никакъв шанс за лечение. Грозно, ужасно нещо. И това защото разни хора смятат, че техните вярвания и убеждения за евтаназията са нещо, което трябва да бъде наложено на всички останали.

И дори в не толкова крайни случаи - самоубийствата са трудна работа, обикновено болезнена, често полицията разследва близките... защо да не може ако се се стигнало до там, да може просто желаещия да умре да си легне в собственото си легло и да заспи завинаги?

Освен това, в страните където е позволена евтаназията не е като да са се втурнали всички да се самоубиват. Легализирането не означава, че всеки който иска да скочи от прозореца сега може да отиде да си резервира стая в болницата и да умре. Процесът за кандидатстване и одобряване не е толкова прост и включва множество лекарски експертизи, които да показват и доказват, че друг начин няма.

Доста ме разтърси един случай тук. Родителите на 6 годишно дете водиха съдебна битка със социалните и лекарите да не подлагат детето си на лечение за агресивен тумор в мозъка. Родителите искаха да оставят детето да умре под грижа и заобиколено от семейството си.

Диагнозата е неоперативен агресивен тумор. Прогнозите са за няколко месеца живот без терапия и около 3-6 месеца повече с терапия. Терапията е химио и лъчева, с много странични ефекти, които ще карат детето да страда още повече.

Нормалният инстинкт е да се бориш за живота на детето си, но тези родители избраха да прекарат последните месеци с детето си, колкото може по-нормално, а не да го подлагат на болезнено лечение и болничен престой.

Не искам да съм в тяхната позиция никога и на никой не го пожелавам, но този случай ме накара да се размисля.

Нямам нищо против възможността за евтаназия да бъде законово уредена, но наистина ме ужасява възможността някой друг да взима решение за евтаназия поради неспособността на терминално болния да формира валидно волеизявление. Особено при децата. Нека който иска да може да се подлага на евтаназия, но ЛИЧНОТО ВАЛИДНО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ по възможност пред съд да бъде необходимо условие. Защото не е като да не сме способни, като биологичен вид да злоупотребим с това. Не знам как е уреден въпроса с волеизявлението на възрастни лица с пороци на волята по желанието им за евтаназия и дали изобщо има такава възможноств държавите, където това е уредено, или е оставена голяма дупка с възможности за злоупотреба. Има ли някой запознат в детайли със закона?