С какво ви дразнят свекървите- 70

Абе тоя сладолед кога стана отровен?

Лично аз не намирам нищо лошо в сладоледа, след пълно захранване. Но в казуса сладоледа е просто пример. Може да се отнесе за всичко друго. Поне аз така го разглеждам

Неприемливо е да се дава непозволена храна на дете с алергия, но иначе глезенето от баба си е в реда на нещата, когато става от време на време.

Свекърва ми още праща помбеарс и едни сухи вафли на 16 годишния пубер и той искренно им се радва, защото е някаква форма на връзка с баба му. Като му ги буташе в ръцете, когато беше на 3 и аз съм повдигала вежда, но това по никакъв начин не му е навредило. Сега има пари и пазарува сам и не купува подобни неща, яде само, когато Баба му прати .

Не  съм си позволявала и да мисля да дам нещо на бебетата ни,каквото и да е  без да попитам.
Но преди да ви чета ходех  у роднини и носех какво ли не. Не  съм го давала,оставях го  на майката,но те пък сладолед даваха от малък,преди годината,разбира се,да вкуси малко.И до сега му е любим,на 7 години  е момъка. И съм доволна,че не са писукали какво нося,сега пък знам-сладолед.И шоколад носех,като е позволено-не налита,стои  на масата.
Че  трябва съобразяване е  ясно,ама пък за една троха нещо-голям проблем.И какво прочетох-бабата го взема и не дава да го пипне никой-ами  тя има  часове,ден,два с него като сте на гости,вие  ли да си играете  и  тя пък да не го пипне?
Една иска да го гледат,друга не дава.
В друга тема за гледане от баби се каза нещо интересно-някога са гледани децата от цялото семейство,друго е всички да внимават  и търчат по дете.Но  това пък води до други  дразнения,общото живуркане. Не  може  и  едното,и  другото.
Като има нещо се казва,никой  не чете мисли  и не е нужно да го чакат да се сети.

Приемам и сладоледи, и шоколади, и всякакви други неща. Домашна зимнина най-вече обичам. Та ако някой има излишни да праща, ще дам адрес.
Свободните свекърви също ще ги взема, могат да се редуват 3 дни в седмицата да водят щерката на танци и да я чакат. Аз през това време ще си отметна мои си неща.

Това, за да развеселя малко темата - някой да не се разсърди сега.

 

Нареждам се до теб! Ако някоя досадна свекърва прави лютеници и праща, я взимам Да погледа децата за малко също, а пък аз ще съм дружелюбна.
 Обсебването на децата може да се превърне от дефект, в ефект. Преди стисках малкия, когато бяхме на гости, сега той при баба си, малката с татко си, аз отивам да спя. Сигурно затова съм ОК напоследък с моята свекърва, проспивам гостуването  

Zoι, аз с моята имах също конфликти, но те са от съвсем друго естество. За храна и играчки не си развалям настроението. Кой каквото иска да носи, даже бих приела и по-голям дом, че този почна да ни става тесничък 

Е, ти на високо се целиш, не си само на зимнина Гледай да не върви комплект със свеки, че тесничкия ще ти се види разкош

Много точно казано!

Ти едно не можеш да разбереш.
Дори детето е с характер- твоето защо не можеш да го накараш да се отдели от полата ти?
Не само, защото не го пускаш, ами защото то е със същата настройка.
Така е и с пълнолетните хора- имат свои разбирания и когато с тях са съгласни децата им, колкото и големи да станат, не са длъжни да ги променят, защото жена им е решила да тропа за всичко с краче и да си води дневник на победите.
Безкрайно дребнав и комплексиран човек, според мен, виждайки се веднъж в годината с майката на партньора си, може да чупи стойки и да се опитва да строява бабата и другия родител на детето от висотата на безумната си мания за непогрешимост.

Абсурд, както винаги предположенията и изводите ти са погрешни. Поне 100 пъти съм казвала, че не очаквам от никого да се променя. Още преди да се събереш с някого трябва да си напълно наясно, че няма да го промениш. И когато имате крайни различия никой не е длъжен да отстъпва от своите. Но и за най-елементарния човек е повече от ясно, че няма как да се получат нещата. Просто няма.
Проблемите идват когато някоя каже "ама аз мислех, че ще се променят нещата като се оженим, като имаме дете" и т.н. Ми не, няма да се променят. Нито мъжа ще се промени, нито майка му.

За твое сведение моето дете трета седмица събота и неделя ще е при баба си сам. Именно за да не му налагам каквото и да е го оставих сам да поиска. Разбират си се с баба си помежду си, аз или мъжа ми сме само превоз. И не аз съм била тази, която не го пуска, само не искаше и се съобразявах с него. Откъде го измисли това с непускането?  Аз на никого нищо не налагам. Но няма да позволя и на мен да наложат, нещо с което съм крайно несъгласна. Както и с желанията на детето няма кой друг да се съобрази, ако не родителите. Бабите си гледат техните желания и детето като е малко никой не се съобразява с него, ако не са родителите. То не може само да отстои нищо. За това мнението и действията на родителите са единствените меродавни относно детето, та ако ще да се тръшкат бабите по седмица.
И детето ако е с характер какво трябва да правим? На сила да го променяме и моделираме по модели от средновековието? 
И не може да определяш другите като дребни душици, мишки и не знам какво си с тон на инстанция и в същото време ти да си по-дребен и от мишка и думата ти само от насекомите вкъщи да се чува.

Точно за да не се налага на снахата да чупи стойки на свеки, мъжа ѝ е този, който трябва да ѝ обясни какво може и какво не. Нали това написах?

Има го и това, че човек, който не е имал ангажимент с отглеждане на дете от десетилетия, губи представа за някои неща. Моята С хрускаше бирен фъстък пред детето, когато беше на месеци и искаше да му даде, че я гледал. Последния път му даде кисела краставица без да ме пита и се учуди че я изплю с погнуса. Та няма лошо да пита, особено за храната, но къде ти...моята непрекъснато повтаря, че е изгледала две деца, но не уточнява, че е било преди 40 години.

За мен, в тоя случай, иде реч за простотия, не за забравяне, да ме прощава мъжа ти, че му обиждам майката!
Освен ако не е на почтената възраст 80+.

Хаха, права си.

Ма ко, ако мъжа е съгласен с вижданията на жена си, в повечето случаи е обвиняван, че е мъж под чехъл. Ако е съгласен с мама - е мамин златен. А ако не взема отношение - тогава е още по-зле. И на тях не им е лесно май.

Още помня при нас как се случиха нещата. Още първия път, когато свекърва ми взе нещо да мърмори на мъжа ми пред мен, че видиш ли не съм разбирала, млада, от големия град ала бала, не съм била мислила и не съм можела, та мъжа ми й прекъсна словоизлиянието и й каза - виждаш ли, това е Деси и каквото каже тя аз съм съгласен за всичко. С него не, че сме нямали разногласия, но поне пред майка си никога не е показвал, че не съм права, което пък доведе до това, свекърва ми да знае, че решенията в нашето семейство не я касаят нея и няма право да се меси.

Казусът с храната вече сте го обсъдили, но аз искам да обърна внимание на горния цитат. Вместо да се ядосваш, седни спокойно, почини си и остави свекърва ти да се занимава с детето, щом иска. Излез заедно с мъжа си някъде, ако е възможно. Приеми го така, свекърва ти се грижи днес за детето, а ти имаш почивка. Толкова. Не разбирам защо винаги трябва ние да сме с детето? То няма да спре да ни обича за един ден. Бабата иска да го гушка, приспива, храни, преоблича - готово. Аз го правех всеки ден като отида на гости при бабите, направо си почивах - винаги имаше някой да иска да се занимава с детето. Нали ходите рядко, защо трябва да си постоянно залепена за детето? Като заплаче, баба ще го утеши.