♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~ Статус на връзката: Женени ~♡ Тема 45

От известной журналистки Ойи Доган рецензия на 53 серию нового сезона. В прошлом сезоне она на каждую серию писала свое мнение.
ВЫ ПРОСИЛИ ПЕРЕВОД, МЫ ПРОСИМ ВАС ЧИТАТЬ И НЕ МОЛЧАТЬ, А ДЕЛИТЬСЯ СВОИМИ МНЕНИЯМИ. 😉

В прошлом году "Любовь Напрокат" был лучшим сериалом.

Омер, который старался быть правильным человеком в мире, из-за своих травм оградил себя от общества, Дефне, которая старалась быть правильной женщиной, влюбляясь в Омера, отрекается от своей гордыни и мы влюбились в эту в историю. Их отношения начались со лжи Дефне, она врет Омеру на протяжении 52 серий, дабы не потерять его. Омер же ложь презирает и на протяжении всего этого времени мы призываем Дефне сказать Омеру всю правду. То есть самое главное в этом сериале было то, что Дефне не рассказывала всю правду Омеру и благодаря этому сериал продолжался.
Весь сериал был основан на этой лжи и в 52-ой серии, в финале сезона, когда Омер и Дефне собирались пожениться, Дефне открыла Омеру всю правду.

В этот раз мы увидели новую игру. И создатель этой игры снова Нериман. Новый руководитель Памир и Дефне - жертва этой игры. Но Омер им эту игру испортит.
Несмотря на все недостатки и нововведения, новых актеров, по поводу этого я ничего не могу сказать. В любом случае, сериал от этого хуже не стал.
Памир добавил ритма в сериал.
Режиссер Шенол Сонмес -уже третий режиссер этого сериала, потратил много усилий для того, чтобы вдохнуть в сериал новую жизнь. Места, костюмы, образы- он создал атмосферу для плодотворной работы. Съемки в Италии прошли очень хорошо и мы благодарим его за это. Могу сказать что "Любовь Напрокат" это самый лучший сериал, где играл Сечкин Оздемир. Он очень подходит для этого сериала и роль, которую он играет, противоположна его характеру. Мюжде Узман мне тоже понравилась. Исо нашел новую любовь. Посмотрим, какая у них будет история с Айшегуль. Признаюсь, что всем понравилось, что король льдов- Омер стал жаждать любви. Но хотелось, чтобы создатели сериалы показали самые главные сцены. Тогда бы я сказала первая серия нового сезона отличная.

Дефне и Омер, добро пожаловать, мы по вам сильно соскучились.
Надеюсь, вы нам опять покажете ту любовь, о которой мы уже давно забыли.
Но если сказать точнее, как и говорил Омер "В Любви и Гордости в этот раз я выберу Любовь". Благодарность всему коллективу!

Перевод: Сакина Аскерова, Ева Филатова.

Ден трети на нашата туристическа обиколка из Истанбул, онзи град, който след поредния атентат вече не е същия, взираш се повече в лицата на минувачите, вниманието ти е изострено.... Но може ли да изчезне очарованието на този  град? Не, защото магията е в самата атмосфера, в аромата на рози и подправки, подвикванията на някой уличен търговец, в чашата чай изпита в някоя малка чайна или аромата на горещото, сладко турско кафе, в компанията на хората, които са с теб, сандвича с риба изяден на крак, рибарите по Босфора, в многоезичната глъчка на Истяклил и многообразието на тълпата около нас.... Отдавна мина времето, когато идвахме в този космополитен град за да го видим историческите му забележителности, срещата на различни култури в хилядолетната му история, сега просто идваме с приятели да си починем, да се разходим и да отседнем в онзи малък, уютен хотел на Чидем ханъм, на една тиха уличка в азиатската част на Истанбул.... И така, вървим в пръснат строй група от осем човека, все възрастни, тъй като децата ни отдавна пораснаха и вече не са част от нашите похождения, един се загледал в някоя витрина, най голямата чистница от нас се диви на липсата на боклук, мъжете се надприказват един на друг, аз си вървя и се чудя как да си вържа разхождаща се вързанка под носа ми, която ми пречи да преброя плочките или да видя някой загубен куруш... Съвсем практично решавам да не се навеждам напред, защото не знам какви асоциации ще предизвика тази поза избързвам напред да седна на първата свободна пейка и естествено, че до мен със силата на стотината си кг сяда най бъбривата и любопитната ми приятелка, за която полета на мухата и бръмченето на комара успяват да отприщят порой от думи и очарование, вижда и невидимото общо взето не я отразявам винаги, иначе рискувам и аз от " ах и въх" да си загубя мисълта... Та, аз се мъча да си развържа стегнатия възел наведена напред и някъде над главата си чувам възглас " Я там става нещо.... Има камери... май пак е.... ама не.... Ха-ха снимат нещо.... Славе, абе да не е някой от твоите сериали''  и ме сръчква някъде около бедрото... Вдигам глава и леко в дясно, малко в ниското се открива цяла снимачна площадка на нещо като малък площад и много техника и хора тичащи насам-натам, може би и фенове.... Ставам и веднага се запътвам натам и гледам и не вярвам на очите си просто, това е  Любов под наем , червена коса и една висока изправена фигура се набиват сред      
множеството... Появяват се отнякъде едри момчета и любезно разтребват насъбралата се тълпа и молят за тишина, тъй като започват да снима главните герои.... Няколко минути се въртя и обикалям за да мога да избера стратегическо място някъде по отдалеко , качена на пейка ,че нещо ръста ми не стига  и да съм по далеко от онези стройни момчета с размера на гардероба в спалнята ми и се абстрахирам от всичко около мен и се пренасям в атмосферата на  ЛН. Баръш Ардуч е застанал в полуанфас, облечен в бяла риза и светъл панталон, Елчин със събрана на тила коса е срещу мен, но е навела глава и не мога да видя изражението на лицето и, само леко кима с глава и е облечена в тъмна рокля, Баръш явно говори или обяснява нещо разпалено имайки в предвид енергичното му жестикулиране... спират...заобиколени са от екипа... Елчин се дърпа малко в страни и се навежда да погали котката, която се появи от нищото, Баръш се дръпва нервно от дамата която се мъчи да приглади косата му, виждайки котката кляка до колежката си започва да я гали леко по гърба и говори нещо на Елчин, която леко се усмихва...Леко се разсейвам, тъй като чувам боботещия глас на милото някъде в страни от мен, който се мъчи на английски да обясни нещо на тип който явно не владее техническите термини на мм / иженер , с немска езикова гимназия, англ му е хоби, турския понятен на ниво мараба аркадаш/... Вече снимат друга сцена, Елчин и Баръш един до друг, срещу  тях Салих и Онур в спортни екипи и червени раници нещо разпалено коментират, около тях технически екип, оператори и котката, която търпеливо чака май за автограф...Баръш е доста висок на фона Салих и екип, строен, личи си че е спорна натура... Елчин е много фина и нежна и толкова бяла, че до мургавия Баръш направо "свети".... И точно в момента, когато Ардуч поглежда напред все едно, че ме пронизва мен с очи / така ми се ще/, милото ме бутва леко по ръката " Славе, Славе .... ако знаеш откога те викам... Ти сякаш се снимаш в тази сцена, така си се съсредоточила... А защо не снимаш, ами само гледаш?" Ами, джанъм как да ти отговоря, като и аз не знам защо.... " Ще те запозная с някого" , обръщам се и онзи с който говореше се хили срещу мен или така ми се струва, защото от многогодишната му брата с плитка / а стига изненади/  нищо се не види, само едни сини очи ме гледат весело " Това е Осман С... / така и не запомних странната фамилия, част е от техническия екип, колега по образование, мечтател по призвание и най важното знае немски" . Усмихвам се служебно на мм и новия му познат, подавам ръка и се мъча все още от стратегическото си място на пейката да видя какво става на снимачната площадка, но уви Баръш и Елчин не се виждат, екипа събира техниката или пият кафе, Онур говори по телефона си , а Салих разнася въпросната котка и отнякъде се появява Сечкин и отива към Салих с леко пружинираща походка и широко усмихнат..... " Май ви е интересно?" попита ме Осман С., естествено че половинката не пропусна да каже каква запалена фенка съм на турските сериали и тази с огнената коса му е позната от тв-то или нещо такова.... И тогава се отприщи моята многословност, та чак мм не смогваше да превежда и май в повечето време интерпретираше , аз какво съм му крива на онзи, че не е научил англ.... В крайна сметка се разбрахме, че след ден два ще ми уреди среща с някои от актьорите, а може и със самите Елчин и Баръш стига да не са уморени, тъй като снимат много интензивно в момента... Най после се отдалечих от това място, щастлива и благодарна на милото, че е толкова контактен и винаги намира начин да ме изненада приятно.... А как се срещнах с тях друг път, че стана много дълго....Приятелите ни съвсем търпеливо ни чакат в близкото кафене, а аз нямам търпение да разкажа преживяването си, а мм да обяснява каква техника е видял - мъже.... До колкото ги познавам преди това Елчин ще бъде обсъдена подобаващо, а аз да им покажа ли Баръш?.... Тц, те турски сериали не гледат, но знам ли....

Ден трети на нашата туристическа обиколка из Истанбул, онзи град, който след поредния атентат вече не е същия, взираш се повече в лицата на минувачите, вниманието ти е изострено.... Но може ли да изчезне очарованието на този  град? Не, защото магията е в самата атмосфера, в аромата на рози и подправки, подвикванията на някой уличен търговец, в чашата чай изпита в някоя малка чайна или аромата на горещото, сладко турско кафе, в компанията на хората, които са с теб, сандвича с риба изяден на крак, рибарите по Босфора, в многоезичната глъчка на Истяклил и многообразието на тълпата около нас.... Отдавна мина времето, когато идвахме в този космополитен град за да  видим историческите му забележителности, срещата на различни култури в хилядолетната му история, сега просто идваме с приятели да си починем, да се разходим и да отседнем в онзи малък, уютен хотел на Чидем ханъм, на една тиха уличка в азиатската част на Истанбул.... И така, вървим в пръснат строй група от осем човека, все възрастни, тъй като децата ни отдавна пораснаха и вече не са част от нашите похождения, един се загледал в някоя витрина, най голямата чистница от нас се диви на липсата на боклук, мъжете се надприказват един на друг, аз си вървя и се чудя как да си вържа разхождаща се вързанка под носа ми, която ми пречи да преброя плочките или да видя някой загубен куруш... Съвсем практично решавам да не се навеждам напред, защото не знам какви асоциации ще предизвика тази поза, избързвам напред да седна на първата свободна пейка и естествено, че до мен със силата на стотината си кг сяда най бъбривата и любопитната ми приятелка, за която полета на мухата и бръмченето на комара успяват да отприщят порой от думи и очарование, вижда и невидимото общо взето не я отразявам винаги, иначе рискувам и аз от " ах и въх" да си загубя мисълта... Та, аз се мъча да си развържа стегнатия възел наведена напред и някъде над главата си чувам възглас " Я там става нещо.... Има камери... май пак е.... ама не.... Ха-ха снимат нещо.... Славе, абе да не е някой от твоите сериали''  и ме сръчква някъде около бедрото... Вдигам глава и леко в дясно, малко в ниското се открива цяла снимачна площадка на нещо като малък площад и много техника и хора тичащи насам-натам, може би и фенове.... Ставам и веднага се запътвам натам и гледам и не вярвам на очите си просто, това е  Любов под наем , червена коса и една висока изправена фигура се набиват сред      
множеството... Появяват се отнякъде едри момчета и любезно разтребват насъбралата се тълпа и молят за тишина, тъй като започват да снима главните герои.... Няколко минути се въртя и обикалям за да мога да избера стратегическо място някъде по отдалеко , качена на пейка ,че нещо ръста ми не стига  и да съм по далеко от онези стройни момчета с размера на гардероба в спалнята ми и се абстрахирам от всичко около мен и се пренасям в атмосферата на  ЛН. Баръш Ардуч е застанал в полуанфас, облечен в бяла риза и светъл панталон, Елчин със събрана на тила коса е срещу мен, но е навела глава и не мога да видя изражението на лицето и, само леко кима с глава и е облечена в тъмна рокля, Баръш явно говори или обяснява нещо разпалено имайки в предвид енергичното му жестикулиране... спират...заобиколени са от екипа... Елчин се дърпа малко в страни и се навежда да погали котката, която се появи от нищото, Баръш се дръпва нервно от дамата която се мъчи да приглади косата му, виждайки котката кляка до колежката си започва да я гали леко по гърба и говори нещо на Елчин, която леко се усмихва...Леко се разсейвам, тъй като чувам боботещия глас на милото някъде в страни от мен, който се мъчи на английски да обясни нещо на тип който явно не владее техническите термини на мм / иженер , с немска езикова гимназия, англ му е хоби, турския понятен на ниво мараба аркадаш/... Вече снимат друга сцена, Елчин и Баръш един до друг, срещу  тях Салих и Онур в спортни екипи и червени раници нещо разпалено коментират, около тях технически екип, оператори и котката, която търпеливо чака май за автограф...Баръш е доста висок на фона Салих и екип, строен, личи си че е спорна натура... Елчин е много фина и нежна и толкова бяла, че до мургавия Баръш направо "свети".... И точно в момента, когато Ардуч поглежда напред все едно, че ме пронизва мен с очи / така ми се ще/, милото ме бутва леко по ръката " Славе, Славе .... ако знаеш откога те викам... Ти сякаш се снимаш в тази сцена, така си се съсредоточила... А защо не снимаш, ами само гледаш?" Ами, джанъм как да ти отговоря, като и аз не знам защо.... " Ще те запозная с някого" , обръщам се и онзи с който говореше се хили срещу мен или така ми се струва, защото от многогодишната му брата с плитка / а стига изненади/  нищо се не види, само едни сини очи ме гледат весело " Това е Осман С... / така и не запомних странната фамилия, част е от техническия екип, колега по образование, мечтател по призвание и най важното знае немски" . Усмихвам се служебно на мм и новия му познат, подавам ръка и се мъча все още от стратегическото си място на пейката да видя какво става на снимачната площадка, но уви Баръш и Елчин не се виждат, екипа събира техниката или пият кафе, Онур говори по телефона си , а Салих разнася въпросната котка и отнякъде се появява Сечкин и отива към Салих с леко пружинираща походка и широко усмихнат..... " Май ви е интересно?" попита ме Осман С., естествено че половинката не пропусна да каже каква запалена фенка съм на турските сериали и тази с огнената коса му е позната от тв-то или нещо такова.... И тогава се отприщи моята многословност, та чак мм не смогваше да превежда и май в повечето време интерпретираше , аз какво съм му крива на онзи, че не е научил англ.... В крайна сметка се разбрахме, че след ден два ще ми уреди среща с някои от актьорите, а може и със самите Елчин и Баръш стига да не са уморени, тъй като снимат много интензивно в момента... Най после се отдалечих от това място, щастлива и благодарна на милото, че е толкова контактен и винаги намира начин да ме изненада приятно.... А как се срещнах с тях друг път, че стана много дълго....Приятелите ни съвсем търпеливо ни чакат в близкото кафене, а аз нямам търпение да разкажа преживяването си, а мм да обяснява каква техника е видял - мъже.... До колкото ги познавам преди това Елчин ще бъде обсъдена подобаващо, а аз да им покажа ли Баръш?.... Тц, те турски сериали не гледат, но знам ли....