Как се чувствате?

Благодаря ви. Поне се радвам, че почина в съня си, без да го боли. Не дожива адските мъки, които съпътстват заболяването му. Бяхме подготвени уж, но....
Гледам да си отвличам вниманието с пълни глупости и да не мисля за преживяното- Юли месец след една вливка го прибрахме абсолютно луд- луд до степента, в която хората се разходжат голи по улиците, не ни познаваше кои сме. За 10 дни излезе от тази тежка психоза, но тези дни ги  чувствам като година в ада. Накрая лежах последните 12 дни с него в палиативни грижи при умиращите. Тежко беше.
Едно ми е объркано още, не знам от кой край да си подхвана живота.
Единственото хубаво е, че татко пишеше и имаше блог и почитателите му ме издириха с предложение да съберат пари и да издадам книга с негови разкази и фейлетони в негова памет. Това му беше голямата мечта и се надявам да я реализирам, където и да е сега да го зарадвам.

Чудесна тема  
Първо, благодаря, че ни питаш как се чувстваме  
Чувствам се изморена, настинала, мързелива.
Бременна съм,чувствам се странно най-общо казано, ново, понякога въудешевено, друг път притеснено, от това, което ме очаква.
Нямам търпение да знам пола на бебето.
На работа е скучно, само си стоя, вече искам в къщи с чай, книжка и филмче.
Гадно ми е на стомаха, имам леки болки, странни усещания, чувствам се доста изморена.
Довечера съм на преглед.Имам страхове, може би най-нормални за бременните.
Не мога още да го осъзная. Но искам да се появи по-бързо.
Любопитно ми е какво ще е, как ще изглежда,искам много да е момиче, но каквото Господ даде.
Представям си го,да прилича на мен.
Искам да е зима, да гори огън, да вали сняг и да е Коледа,най-хубавото време.
Липсва ми баба, почина преди месец.Липсва ми дядо ми, той си отиде миналата година, два месеца преди сватбата ни.
Връхлетяха ме в един момент две много различни емоции-един човек си отиде, а друг ще дойде.
Мисля и за двамата често. Тъжно ми е, но знам, че ако ще и света да изплача няма какво да се направи.
Чувствам се понякога объркана, имам противоречиви чувства и емоции.
Не бях съвсем подготвена, бяха много здрави и двамата и всичко стана отведнъж, макар, че баба беше вече на легло.
Допреди няма и месеци си пиехме кафе заедно.
Мисля си и за мама.Колко сотически понесе всичко, а не мога дори да си представя каквмо й е било.
За пореден път разбрах, че имам невероятна майка.
Опитвам се да си обясня нещата по-философски, но отговори не намирам.
Потапяйки се в ежедневието и мислите около бременността забравям, но в един момент пак се сещам за тях. Много време още ще мине докато осъзная,че ги няма.
И така, живота е много странно нещо. Каквото и да се случи той си продължава.

И добре, и зле.   
Добре, защото свалих доста кг с охолно ядене, купих си нови дрешки, смених прическата и цвета, абе-нов човек съм.      Плюс това идва зима, Коледа, уютни вечери пред камината, аромат на канела и шоколад.....Еех, размечтах се......
Зле, защото правим ремонт.А ненавиждам до дъното на душата си мръсотия, прах, бои, разхвърляна къща....един малък УЖАС е!Искам да заспя и да се събудя, когато всичко е приключило и къщата изглежда нова и чудесна.Ама не би.     

По повод мъжете, любовта, уюта, топлината, нежността ....има такива мъже, с които е възможно и след години заедно пак да се чувстваш единствена, обичана, обожавана, желана и обгрижвана.
Не е мит...Пожелавам на всяка да намери своя единствен.     

И много         на всички.Нали знаете:"Най-тъмно е преди зазоряване!".   

Така е  И: Не може вечно да вали! 

Аз продължавам да съм болна, продължавам да работя. Много се дразня, че нямам право на болнични, миналото лято работих цял месец със счупено рамо 

Love, тайната за отслабването? 

Весело зайче съществуват "такива мъже" , но  ... за да е някой "такъв мъж"  за една жена , то тя ттрябва да е съответни "такава жена". Т.е. Всеки мъж или жена са си индивидуалност. За да са заедно то те трябва взаимно да се приемат, разбират и подкрепят. Готов и неопетнен тип "такъв мъж" не знам да съществува. Търсиш, намираш и след това или разбираш, приемаш и подкрепяш и съответно наобратно или не. Успех.

Iris04 дано всичко се оправи.

А аз съм тъжна, че не съм си у дома

Камалия 

Как се чувствам?

Гневна. И аз не успявам да приема загубата на татко. Наскоро го сънувах. Много ми липсва. Не мога да плача.
Уплашена. Трябва да взема важни решения за професионалния си живот и ме е страх да не се натреса на по-голямото зло.
Извадена от зоната ми на комфорт. В работата ми правят сериозни промени, с неясна цел. На мушката съм, след като преди време си позволих лукса да отстоявам позиция. Товарят ме с нови и нови отговорности за назидание. Оглеждам се за нова работа, защото тази вече не ми носи удовлетворение.
Спокойна. В семейството ми всичко е (горе-долу) наред, слава на бога.
Препускаща. Имам първолак, шестокласничка, не успявам да смогна дори да стегна раницата на малкия, без да забравя някой учебник. Постоянно по нещо забравям.
Притеснена. Имам здравословни проблеми и не знам как ще се решат.
Обнадеждена. Надявам се пак да стана пак леля.
Носталгична и същевременно щастлива. Днес имам рожденик, спомням си какво беше преди седем години, знаете как е.

Да ти е жив и здрав рожденика!  Да расте стойностен човек!

Чувствам , че имам нужда от кафе.Чувствам се влюбена , нооо не в ММ  всъщност е от ония любови , които те карат да си усмихнат , приятно развеселен ,  но нищо няма да стане то е ясно.абе както казва една приятелка за мен , че обичам да съм влюбена за да съм нахилена зелка

В момента се чувствам супер отпаднала,уморена и сънлива,струва ми се че имам нужда от 24 часов сън.
ОБичам есента но само мисълта че идва зимата ме кара да се чувствам зле..Ставането в ранните часове по принцип не ми пречи но на този етап много. Иначе се чувствам обичана и щастлива в семейството си.

Не обичам есента, зимата, хладното време, дъжда, калта, мрачните дни. Когато свърши лятото съм депресирана и на емоционално и на физическо ниво. Искам да е топло и слънчево, това е моята щастлива комбинация. 

Камалия, съболезнования.
Как се чувствам? Добре. След облаците и на моята улица настъпи спокойствие. Щастлива съм доколкото мога. Виждам усмихнатите очи на дъщеря ми сутрин и ми стига. Всичко друго знам, че все някакси ще се нареди.

Чувствам се добре! Вкъщи съм и се отдавам на заслужена почивка след натоварено лято, въпреки всичко ми е есенно, смисъл, че настроението ми се мени често като времето. Имам чувството, че не върша достатъчно и въпреки всичко нямам сили за много неща.

Предполагам е процес на адаптация:)

Не ми пречи есента. Напротив. Три ваканции на морето направихме това лято, чудесни, ама да не беше с две луди малки зверчета. Направо ме изцедиха. Морето е за тях. Май не за мен  

Аз си тръгнах от морето с облекчение.  
По - хладно е сега, децата на ясла и градина.... Аз в офиса... Седя си на бюрото и никой не пищи да ме дърпа през деня.... Странно ще ви е, но си обичам офиса и бюрото въпреки че работата не ми е съвсем лека
И сега:
-Прочетох "Чайката" на Бах. Чудесна книга, зареди ме
- Ходих на премиерата на Бриджит Джонс. Сладникав, но много се развеселих  
- Поръчах си нови дрехи / обувки он лайн
- Другия месец съм на сватбата на брат си ( втори път се жени и с то с голяма сватба и двата пъти... луд човек )
- Пак се върнах във фитнеса

Няма за какво да съм тъжна
Ааааа и най - вече планирах и резервирах Новогодишо , апартамент с камина 3 дни в планината.....Free канселиране има, та незнам дали ще отидем, но само плановете ме радват...   Оле........ луда съм, ..............пак багажи и деца

А това за мъжете, не го мислете изобщо... идеални няма...

Бащите са друга работа, ужасно е да го загубиш... просто не ми се мисли, когато дойде някой ден...

Липсва ми лятото.