С брак или без?

  • 37 483
  • 663
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 47 352
Но не съм съгласна да се ощетява единият за сметка на другият или с други думи не смятам, че е нормално единият да закупи апартамент, другият да не се включи в разходите или да се включи с много по-малко от 50%, и накрая двамата да имат равен дял...
Имам наблюдения в/у няколко такива семейства, но жените се отказаха съзнателно от високите доходи, за да поемат задълженията на мъжа и той да мисли само и единствено за работа.
А именно бащата нито веднъж не остана вкъщи да гледа болно дете, като каже на клиентите - сори, идете и дайте парите си на друг. Нито един не мислеше как да излезе от среща, за да тича в 18:30 да прибира деца от градина и т.н.
Да не говорим за това да се наложи покрай проблемна бременност и раждане да се наложи да си неработоспособен 1-2 г. Нека пробва някой мъж да спре работа за такъв период и да видим със същата скорост ли ще продължи напред или ще види, че се е върнал назад.

Затова и напред казах - нека сметне колко струва детегледачка на новородено бебе 24/7 и после да обясни, че тя по никакъв начин не се включва финансово.

Приносът в една двойка не се изчерпва само с хартийките, хората, които мислят така е по-добре въобще да не създават такова, защото ще е тежест за всички в него.

Последна редакция: ср, 19 окт 2016, 12:59 от Не се сърди, човече

# 571
  • Мнения: 5 508
the wishmaster, именно за това говоря от първо лице - как аз приемам неща и никъде не казвам, че това е правилният начин на мислене, който трябва да се приеме от всички.

НСЧ, хора всякакви. За това и всеки съзнателно или не си избира партньорите по разни критерии.
Относно отглеждането на бебе - както казах имам мнение, но докато не го затвърдя по време на отглеждането на моето собствено, не бих си позволила да коментирам на сляпо.

# 572
  • Мнения: 2 161
Затова и напред казах - нека сметне колко струва детегледачка на новородено бебе 24/7 и после да обясни, че тя по никакъв начин не се включва финансово.

Приносът в една двойка не се изчерпва само с хартийките, хората, които мислят така е по-добре въобще да не създават такова, защото ще е тежест за всички в него.

А, де... Зачита се трудът само, когато се изкарват пари, а не и когато се спестяват.
Защото трудът на една добра детегледачка и една домакиня на пълен работен ден, ще мине 800лв. в провинцията. За София не искам и да си представям.

# 573
  • Мнения: 47 352
Защото никога не са изпълнявали задълженията си и не осъзнават какво количество работа им е отнето от гърба, за да могат да се изпъчат в края на месеца с пари.
Ако пробват само за няколко месеца да са реални родители, ще го разберат.

В никакъв случай не казвам, че децата пречат на работата, но човек може да има и финансов принос, когато всеки си е поел своите отговорности за дома и децата. Ако всичко се струпа на единия, нормално е той да "клекне" и да носи по-малко от другото.

# 574
  • Мнения: X
Ок, жената взема жилището да гледа детето. Но детето става на 18, как да се постъпи с бившата?
И нека престанем със социализма, няма как единия да изкарва 100 другия 1 и да са равни.
Другата щуротия как жената подбутвала и карала мъжа. Ми той сам ако не се сети да се стегне за кво жената го е избрала??? И все тук и само тук чета как жената подкрепя, подбутва, инициира. Че що направо не развихте тези дела вместо да подкрепяте?
Визирате как майката гледала детето докато е болно. Но не виждате че детето става на 15, 18 и нуждите му растат. Т
Тогава е бащата, да му осигури образование, жилище... Щото да не се лъжем, бившата след навършване на пълнолетие на ,,детето,, сама никога няма да се сети да върне ключовете. По-скоро ще остане да слугува на мустакатото вече ,,дете,, но не и да си тръгне

# 575
  • София
  • Мнения: 24 838

Относно това, че било повече от нормално единият родител да подсигури дом на другият, който ще гледа детето му - ами той първият може да има/да закупи някоя гарсониера, в която другият да гледа детето им. Може и да се съгласи да отстъпи екс-семейното жилище докато детето навърши пълнолетие. Но не съм съгласна да се ощетява единият за сметка на другият или с други думи не смятам, че е нормално единият да закупи апартамент, другият да не се включи в разходите или да се включи с много по-малко от 50%, и накрая двамата да имат равен дял.
Да не говорим, че има и случаи, в които единият хем е закупил сам жилището по време на брака, хем след развода остава в него с детето и в следващият момент му се налага да плаща наем на вече бившият партньор, защото видиш ли другият притежава въпросната половина без да е допринесъл за нея.
Зизу, аз не познавам семейство около мен, което е извадило пари кеш, за да плати жилището.
За годините, в които бях брокер, като изключа мутрите, които теглеха и се разплащаха на каса, най- много и то, в първите години / 1994г./, хора от провинцията, продали ниви и други недвижимости, плащаха в брой гарсониери. За толкова стигаха готовите пари.
Така че, когато говориш за единият партньор, купил жилището, вероятно имаш предвид, че той е теглил кредита.
Само че, трудно можеш да ме убедиш, че масово хората с високи доходи, се женят за безработни, които на всичкото отгоре, седят на дивана пред телевизора, докато наемен персонал върти къщата и води, и взима децата от ясла, градина и училище, готви и чисти.
В семейството всеки допринася за комфорта на живот с каквото може- един с по- висок доход, друг с повече работа вкъщи и по децата.  

# 576
  • София
  • Мнения: 24 838
Ок, жената взема жилището да гледа детето. Но детето става на 18, как да се постъпи с бившата?
И нека престанем със социализма, няма как единия да изкарва 100 другия 1 и да са равни.
Другата щуротия как жената подбутвала и карала мъжа. Ми той сам ако не се сети да се стегне за кво жената го е избрала??? И все тук и само тук чета как жената подкрепя, подбутва, инициира. Че що направо не развихте тези дела вместо да подкрепяте?
Визирате как майката гледала детето докато е болно. Но не виждате че детето става на 15, 18 и нуждите му растат. Т
Тогава  е бащата, да му осигури образование, жилище... Щото да не се лъжем, бившата след навършване на пълнолетие на ,,детето,, сама никога няма да се сети да върне ключовете. По-скоро ще остане да слугува на мустакатото вече ,,дете,, но не и да си тръгне
Много набързо прескачаш годините и стигаш до пълнолетието!
И въпреки призива, ти се опитваш да живееш в комунизЪма, не в социализма.
Хвърляш на жена си една издръжка и вееш капа като ерген 18 години.
Ами, защо не се пробва поне 1 година да го играеш майка и баща, да поддържаш къща, да въртиш домакинство, да гледаш, но не само да съзерцаваш, дете, а да го обгрижваш във всичките му нужди?
И поне веднъж да го гледаш, когато се разболее?
Растат му нуждите на детето, на 15 г., ама колко са бащите, които го оценяват и без да ги съдят за увеличение на издръжката, се бръкват?

# 577
  • Мнения: 47 352
Наистина ли са толкова чести случаите, в които жената получава семейното жилище? Как пък 1 такъв случай не съм виждала, в повечето случаи се дели, и то не винаги 50:50.

# 578
  • Sofia
  • Мнения: 4 890
Тая "щуротия с побутването" сигурно до мен се отнася. Simple Smile
В моя случай първо с друго се занимавах, но му помогнах да си намери работа. После се захванах и аз със същото и помагах с работата, но в сянка - важното е да се захранва бюджета, пък на чие име се пише парата, нямаше значение (глупаво мислене Simple Smile). След това ми предложиха добра работа, но в напреднала бременност нямаше как да ме вземат и пак лансирах господина. И така, за да има възможност да се доказва, се оставих отново на заден план (т.е. взимане на болнични всеки път само от мен, уговорки за по-ранно тръгване от работа, че яслата затваря по-рано, намиране на друга работа, която макар и по-тъпа да позволява вече двете деца да се водят и взимат, откъдето трябва, да се ходи на родителски срещи и тем подобни).
И кой изглежда по-надежден и просперира - този, на когото не му пречи да седи и до 8-9-10 вечерта  на работа (дори и само да пуши с колегите), да отиде в събота, в неделя, на празник. И накрая се бие в гърдите колко е постигнал.
Но да - чудила съм се и аз що съм го избрала. То затова развръзката е зле.  Laughing

НСЧ, аз взех жилището, той колата - първоначално бяхме решили обратното, заради ипотеката. Но както писах по-назад, само 2 години по-рано бяхме взели жилището с 15-годишна ипотека, та не е като да съм го взела наготово.

# 579
  • София
  • Мнения: 17 697
Аз не разбирам защо изхождате от презумпцията че жената мисли за децата при развода а мъжа не. Значи от една страна той е бил отговорен и е постигнал нещо, след като жената иска и има какво да му вземе, от друга страна е станал вече безотговорен и видиш ли всичко е в ръцете на жена му, само тя е отговорната и само тя мисли за децата. Ма тези деца са и негови и той знае по-добре как да се погрижи за тях, след като до вчера същата тази жена е била също на негова издръжка. Щото каквото и да си говорим първото нещо което жената иска при развод е жилището. Ма не е заради децата... Mr. Green
Как пък една не поиска да продължи да бъде добър баща, дори разведени, щото развода е с жената, не с децата, след работа да дойде да види детето си, да поиска да отделя време не за любовницата а за децата си... Щото на жената не й пука. За нея е важно бившия да е виновен и какво материално ще му вземе. Ще вземе онова, което знае че е негово и то не е много. За останалото добре че дори не подозира


Много малко мъже изобщо повдигат въпроса децата да останат при тях - защо наистина не знам. От моите познати и приятели се сещам за един-единствен случай, в който при развод детето, тогава на 5, остана при бащата - по общото решение на двамата родители, които и по-късно си поддържаха напълно чудесни и разумни приятелски отношения.

Като цяло децата не са експонат в музей. Нямат нужда някой да ходи да ги разглежда. Имат нужда някой да излезе в работно време и да ги заведе на футбол, на пиано, на испански. Имат нужда някой да виси с тях да прави домашни. Имат нужда някой да седи с часове на пейката, докато карат колело. Имат нужда някой да сготви и стопли пълноценна храна - по възможност през ден - два. Имат нужда някой да им изпере чорапите и да им изглади фланелките. Да ги държи, когато повръщат през нощта и да става на 3 часа, когато имат температура. Да им чете една и съща книжка с приказки всяка вечер, докато и четящия, и децата, я запомнят наизуст. Да измие тоалетната, когато се учат как да я използват и не улучват. Да изпере чаршафите, когато се учат как да се сдържат през нощта и внезапно... се объркат нещата. Да си спомни,  че зимните обувки са умалели и да се погрижи да купи нови преди новия сезон. Ей такива неща. Не да ходи да ги разглежда след работа. Имат нужда от пълноценен родител, който да е до тях... постоянно.

И в такъв смисъл, логиката на съда при развод е, че децата остават в семейното жилище, за да се намали до възможния минимум стресът за тях. Родителят, който остава с тях в него е онзи, който ще извършва всички гореописани дейности. Не непременно майката - както вече казах, напълно възможно е родителите, ако са възрастни хора, не държащи се като обидени пубери хлапаци, да се разберат бащата да се грижи основно за децата - ако, примерно, има повече време или... поради каквато и да било причина.

# 580
  • София
  • Мнения: 17 697
Като ви чета се чудя,кога станаха толкова меркантилни жените.Само аз ли съм в заблудата, че брака се сключва защото искаш да бъдеш с някого до живот,да делите и добро и зло?От кога брака стана за да вземеш жилище?Явно все повече ще остават в историята браковете,при който мъжа и жената живеят в любов и уважение един към друг.Всичките бракове около мен все още са здрави и щастливи,само един до сега е приключил с развод.Направо ви се чудя.


Не бой се, не си единствена.
И не защото и двамата имахме жилища много преди да се съберем - а просто защото ако не се прави завинаги, няма смисъл изобщо да се прави. Ако на входа си мислиш какви възможни изходи ще имаш на финала... предварително обричаш цялата работа - по-добре направо иди на финала, че да не губиш и своето, и на другия време.

Истинското семейство е онова, в което всеки от партньорите си казва "моля се аз да умра пръв, защото не мога да си представя живота без другия". И изобщо и не мисли за друг вариант за раздяла. Правилно е, според мен, към брак - към създаване на истинско семейство изобщо - да се пристъпи след настъпването на този момент в мисленето, не преди него.

# 581
  • Мнения: 47 352
НСЧ, аз взех жилището, той колата - първоначално бяхме решили обратното, заради ипотеката. Но както писах по-назад, само 2 години по-рано бяхме взели жилището с 15-годишна ипотека, та не е като да съм го взела наготово.
Е, то пак е било по равно във вашия случай. Реално вноските по ипотеката са били едва няколко, колкото за една кола, ти си си го платила този имот Peace

# 582
  • София
  • Мнения: 17 697

Да не говорим, че има и случаи, в които единият хем е закупил сам жилището по време на брака, хем след развода остава в него с детето и в следващият момент му се налага да плаща наем на вече бившият партньор, защото видиш ли другият притежава въпросната половина без да е допринесъл за нея.


Няма такова нещо като "сам по време на брака". Или има брак, или има "сам".  Ако има семейство, има семейство - една единна единица, няма вече индивидуални притежания, извън, предполагам, долното бельо.



[/color]

Последна редакция: ср, 19 окт 2016, 14:19 от katiABV

# 583
  • София
  • Мнения: 17 697
Абе, аз имам вероятно тъп за повечето хора въпрос.
Как така в брак единият купува жилището? Изключвам случаите, където цепят разходите на две, ама нали всички приходи са общи? Нали говорим за семейство?  Shocked На единия ще му вземат парите от сметката за ипотеката, ама другият ще плати сметките за ток, вода и храна. Хубаво единият изкарва повече, обаче рядко някой работи 10г. без прекъсване. Ами, ако този, който традиционно е на по-висока заплата, е бил по-дълго без работа? Смятат се за всички години средностатистически разходите на месец ли?  Laughing
И аз това все се чудя, като се заприказват такива неща.. Ами сигурно има тук-таме някоя кифла, която по цял ден само пие кафе и си лакира ноктите, но в повечето семейства и двамата допринасят, ако не с пари, то с чистене, готвене и къпане на децата, което дори по закон се признава за принос.

Не мисля, че е толкова често срещано това с кифлите. Даже и те в един момент раждат и ходят след децата. Пък, ако се наемат и бавачки и чистачки, влизаме в една много по-различна категория от "средна класа", че даже и малко над нея.
Тези имат обикновено представителни функции и са, в известен смисъл, част от служебните / фирмени активи.

# 584
  • София
  • Мнения: 17 697
emerald_eyes, ако и двамата имат близки разходи по дома им съм съгласна, че и двете страни са допринесли за имота. Но има случаи и то не малко, в които единият плаща и имота, влага пари в ремонти и обзавеждане, и основните сметки плаща, а евентуално другият пазарува по нещо за хапване и после е с претенции.
За гледането на децата имам някакво мнение, но тъй като нямам и скоро не мисля да имам свои няма да коментирам Peace


 hahaha
С други думи казано, семейство нямаш, но пък мнение имаш твърдо и непоклатимо.
Честно да си призная, и аз бях така в гимназията. Имах изградено непоклатимо становище по повечето въпроси от живота.  baby_neutral. Е, за някои неща не си промених мнението, но... видях света в доста различнИ светлинИ - много пъти - и много пъти променях, добавях и в някои изключителни случаи дори коренно промених "вярванията" си.


Грижите по детето не са задължение само на единият родител. Грижите за дома - също.
Да, има и семейства, в които единият носи, а другият меси, но за мен това е отживелица, която трябва да си остане в съответният век, но не и в сегашният.


Един типичен пример за коренна промяна на вижданията ми...
И аз си мислех същото в гимназията.
Е, да, ама се оказа, че когато и двамата се опитват да градят сериозна кариера, време просто не остава ни на единия за "да меси". И тогава решението е, по принцип, гувернантка. Цената в Бг е, в повечето случаи, почти колкото заплатата на единия от "градящите кариера" родители. А за детето е далеч по-добре да бъде гледано от родител, отколкото от външен човек, пък бил той и най-добронамерения и най-квалифицирания. Другото решение е просто... ами, цената а бъде платена изцяло от детето - т.е. на градина / училище до края на работното време и после - по най-бързия начин към леглото. Общо взето, когато и двамата се опитват и да носят, и да месят, нито носенето е носене, нито месенето - месене. Разделение на труда му се вика. Или си наемате месачка...

Последна редакция: ср, 19 окт 2016, 14:19 от katiABV

Общи условия

Активация на акаунт