Подписа/брака няма да те направи повече или по-малко добър съпруг/а и родител. За някой се оказва + за други - ,но всъщност най-важно е Ти какво искаш. Дали аз, Пенка и Иванка сме избрали да живеем с или без брак едва ли ще те накара да спреш да искаш брак, рокля и голяма сватба. Нито ще хукнеш да се подписваш щото според Йорданка така трябва. Този въпрос се предполага да съгласуваш с Твоята половинка не с Пешо и Пена.
- Публикувана: 3 окт. 2016, 23:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2016, 21:48 ч.
С брак или без?
В общи линии брака е за да има жената къде да живее. Не е важно дали обича мъжа а дали има брак. Щото без брак милата е... никоя, особено ако няма нищо, в повече от 80% от случаите.
При тях двамата цял живот са блъскали за панелката или 30-годишен ипотечен кредит за ,,ново строителство,, няма значение. Мъжо гори. И тогава се появява 25-годишен юнак от фитнеса, също толкова бездомен и безпаричен колкото и бившата съпруга, настанява се в дома на мъжа, даден на бившата благодарение на брака уж да гледа децата а те остават на сухо. А бившата започва да се хвали в бгмамма как всичко му е взела, той е на улицата а тя е толкова ,,желана,, че се е обзавела с фитнес анабол и велик бизнесмен чиито ,,сделки,, които утре ще станат ама не стават та всеки ден щави по 50 лв от нея за газ за колата.
По-голяма глупост през живота си не бях чела. В моето обкръжение 80 % от жените имат имот пред брака. Освен това 70 % от познатите ми жени взимат по-голяма заплата от съпрузите си. Познавам само една двойка, която имаше апартамент, купен по време на брака и жената се изнесе на квартира с децата си. Взимаше в пъти повече от мъжа си и това беше начин да не го издържа и него след развода. Така че предните твърдения са изсмукани от пръстите. Или живеете сред някакви хора, които аз в моя живот просто няма къде да срещна.
При тях двамата цял живот са блъскали за панелката или 30-годишен ипотечен кредит за ,,ново строителство,, няма значение. Мъжо гори. И тогава се появява 25-годишен юнак от фитнеса, също толкова бездомен и безпаричен колкото и бившата съпруга, настанява се в дома на мъжа, даден на бившата благодарение на брака уж да гледа децата а те остават на сухо. А бившата започва да се хвали в бгмамма как всичко му е взела, той е на улицата а тя е толкова ,,желана,, че се е обзавела с фитнес анабол и велик бизнесмен чиито ,,сделки,, които утре ще станат ама не стават та всеки ден щави по 50 лв от нея за газ за колата.
По-голяма глупост през живота си не бях чела. В моето обкръжение 80 % от жените имат имот пред брака. Освен това 70 % от познатите ми жени взимат по-голяма заплата от съпрузите си. Познавам само една двойка, която имаше апартамент, купен по време на брака и жената се изнесе на квартира с децата си. Взимаше в пъти повече от мъжа си и това беше начин да не го издържа и него след развода. Така че предните твърдения са изсмукани от пръстите. Или живеете сред някакви хора, които аз в моя живот просто няма къде да срещна.
То хубаво да остане за децата, но масовият случай е семейство, в което мъжът плаща закупеният след брака апартамент, а след развода жената остава да живее в него, че и получава дял от него без да е дала и стотинка. Е, лошо няма, че след n-години децата ще имат къде да живеят ама защо трябва да се ощетява единият от родителите им?
А това дето майката взема от мъжа за да даде на децата не ми се коментира, бахти лицемерието. Че той мъжо сам ще даде на децата си, за кво му е посредник...
Като ви чета се чудя,кога станаха толкова меркантилни жените.Само аз ли съм в заблудата, че брака се сключва защото искаш да бъдеш с някого до живот,да делите и добро и зло?От кога брака стана за да вземеш жилище?Явно все повече ще остават в историята браковете,при който мъжа и жената живеят в любов и уважение един към друг.Всичките бракове около мен все още са здрави и щастливи,само един до сега е приключил с развод.Направо ви се чудя.
Хич не мисля, че е голям процентът на жените, които за това сключват брак. Претенциите идват, когато бракът тръгне да се разпада.
Аз не съм мислила изобщо за тия неща, като съм се омъжвала, и двамата нямахме нищо. Каквото сме правили, съм смятала, че е за общото семейно благо. Можех, ако искам, да развивам само себе си и да ми е леко, но съм го бутала и него да расте в професията, намирала съм му работа и после съм правила компромиси с моята, защото той е толкова зает, че всички ангажименти покрай децата падат на мен. Исках собствен дом, за да има къде да живеем на старини. Заедно, нали... Години убеждаване ми отне, защото е страшен риск да теглиш кредит.
Но като се скапаха нещата и няма как да сцепим 1 апартамент на две. И въпреки че сме го изплащали само 2 години преди подялбата, че майка ми помогна първоначално с доста голяма сума, не се посвени цялото му семейство да каже, че само той го е изплащал ('щото от неговата заплата се тегли вноската - но от моята се плаща детска градина и училище, която сума е пак колкото вноска) и аз с двете деца трябва да се разкарам. И се разкарах за известно време... докато не премислих кое е най-добро за децата ми и че мога да се справя и с кредита.
И колкото ги обичаше и се страхуваше, че няма да му ги давам, толкова забрави за нуждите им и всяко лагерче, допълнително занимание и дори взимане му бяха/са в огромна тежест, та от две години, ако изобщо ги вземе, ги мята на майка си като чувал безчувствени картофи.
Аз не съм мислила изобщо за тия неща, като съм се омъжвала, и двамата нямахме нищо. Каквото сме правили, съм смятала, че е за общото семейно благо. Можех, ако искам, да развивам само себе си и да ми е леко, но съм го бутала и него да расте в професията, намирала съм му работа и после съм правила компромиси с моята, защото той е толкова зает, че всички ангажименти покрай децата падат на мен. Исках собствен дом, за да има къде да живеем на старини. Заедно, нали... Години убеждаване ми отне, защото е страшен риск да теглиш кредит.
Но като се скапаха нещата и няма как да сцепим 1 апартамент на две. И въпреки че сме го изплащали само 2 години преди подялбата, че майка ми помогна първоначално с доста голяма сума, не се посвени цялото му семейство да каже, че само той го е изплащал ('щото от неговата заплата се тегли вноската - но от моята се плаща детска градина и училище, която сума е пак колкото вноска) и аз с двете деца трябва да се разкарам. И се разкарах за известно време... докато не премислих кое е най-добро за децата ми и че мога да се справя и с кредита.
И колкото ги обичаше и се страхуваше, че няма да му ги давам, толкова забрави за нуждите им и всяко лагерче, допълнително занимание и дори взимане му бяха/са в огромна тежест, та от две години, ако изобщо ги вземе, ги мята на майка си като чувал безчувствени картофи.
katiABV, именно. Абсурдно е. Но имай предвид, че има много наранени хора, които не са имали нормални отношения. Затова и са озлобени към всички и всичко. Жалкото е, защото сами си затриват живота, а могат да имат пълноценни отношения и щастливи деца.
Относно това, че било повече от нормално единият родител да подсигури дом на другият, който ще гледа детето му - ами той първият може да има/да закупи някоя гарсониера, в която другият да гледа детето им. Може и да се съгласи да отстъпи екс-семейното жилище докато детето навърши пълнолетие. Но не съм съгласна да се ощетява единият за сметка на другият или с други думи не смятам, че е нормално единият да закупи апартамент, другият да не се включи в разходите или да се включи с много по-малко от 50%, и накрая двамата да имат равен дял.
Да не говорим, че има и случаи, в които единият хем е закупил сам жилището по време на брака, хем след развода остава в него с детето и в следващият момент му се налага да плаща наем на вече бившият партньор, защото видиш ли другият притежава въпросната половина без да е допринесъл за нея.
Абе, аз имам вероятно тъп за повечето хора въпрос.
Как така в брак единият купува жилището? Изключвам случаите, където цепят разходите на две, ама нали всички приходи са общи? Нали говорим за семейство?
На единия ще му вземат парите от сметката за ипотеката, ама другият ще плати сметките за ток, вода и храна. Хубаво единият изкарва повече, обаче рядко някой работи 10г. без прекъсване. Ами, ако този, който традиционно е на по-висока заплата, е бил по-дълго без работа? Смятат се за всички години средностатистически разходите на месец ли? 
Как така в брак единият купува жилището? Изключвам случаите, където цепят разходите на две, ама нали всички приходи са общи? Нали говорим за семейство?
На единия ще му вземат парите от сметката за ипотеката, ама другият ще плати сметките за ток, вода и храна. Хубаво единият изкарва повече, обаче рядко някой работи 10г. без прекъсване. Ами, ако този, който традиционно е на по-висока заплата, е бил по-дълго без работа? Смятат се за всички години средностатистически разходите на месец ли? Абе, аз имам вероятно тъп за повечето хора въпрос.
Как така в брак единият купува жилището? Изключвам случаите, където цепят разходите на две, ама нали всички приходи са общи? Нали говорим за семейство? На единия ще му вземат парите от сметката за ипотеката, ама другият ще плати сметките за ток, вода и храна. Хубаво единият изкарва повече, обаче рядко някой работи 10г. без прекъсване. Ами, ако този, който традиционно е на по-висока заплата, е бил по-дълго без работа? Смятат се за всички години средностатистически разходите на месец ли?
Как така в брак единият купува жилището? Изключвам случаите, където цепят разходите на две, ама нали всички приходи са общи? Нали говорим за семейство?
На единия ще му вземат парите от сметката за ипотеката, ама другият ще плати сметките за ток, вода и храна. Хубаво единият изкарва повече, обаче рядко някой работи 10г. без прекъсване. Ами, ако този, който традиционно е на по-висока заплата, е бил по-дълго без работа? Смятат се за всички години средностатистически разходите на месец ли?
Абе, аз имам вероятно тъп за повечето хора въпрос.
Как така в брак единият купува жилището? Изключвам случаите, където цепят разходите на две, ама нали всички приходи са общи? Нали говорим за семейство? На единия ще му вземат парите от сметката за ипотеката, ама другият ще плати сметките за ток, вода и храна. Хубаво единият изкарва повече, обаче рядко някой работи 10г. без прекъсване. Ами, ако този, който традиционно е на по-висока заплата, е бил по-дълго без работа? Смятат се за всички години средностатистически разходите на месец ли?
Как така в брак единият купува жилището? Изключвам случаите, където цепят разходите на две, ама нали всички приходи са общи? Нали говорим за семейство?
На единия ще му вземат парите от сметката за ипотеката, ама другият ще плати сметките за ток, вода и храна. Хубаво единият изкарва повече, обаче рядко някой работи 10г. без прекъсване. Ами, ако този, който традиционно е на по-висока заплата, е бил по-дълго без работа? Смятат се за всички години средностатистически разходите на месец ли? Не мисля, че е толкова често срещано това с кифлите. Даже и те в един момент раждат и ходят след децата. Пък, ако се наемат и бавачки и чистачки, влизаме в една много по-различна категория от "средна класа", че даже и малко над нея.
emerald_eyes, ако и двамата имат близки разходи по дома им съм съгласна, че и двете страни са допринесли за имота. Но има случаи и то не малко, в които единият плаща и имота, влага пари в ремонти и обзавеждане, и основните сметки плаща, а евентуално другият пазарува по нещо за хапване и после е с претенции.
За гледането на децата имам някакво мнение, но тъй като нямам и скоро не мисля да имам свои няма да коментирам
За гледането на децата имам някакво мнение, но тъй като нямам и скоро не мисля да имам свои няма да коментирам
За гледането на децата имам някакво мнение, но тъй като нямам и скоро не мисля да имам свои няма да коментирам
Грижите по детето не са задължение само на единият родител. Грижите за дома - също.
Да, има и семейства, в които единият носи, а другият меси, но за мен това е отживелица, която трябва да си остане в съответният век, но не и в сегашният.
Да, има и семейства, в които единият носи, а другият меси, но за мен това е отживелица, която трябва да си остане в съответният век, но не и в сегашният.