В единия случай са семейство. Във втория - съквартиранти. Може би дългогодишни, може би добри. Може би всеки един от тях е семейство с детето, така, както разведени родители, делящи попечителство са. Третия случай изобщо не си заслужава да го коментирам, той е просто криминален. И взломаджиите няма да коментирам, и джебчиите - просто не тук е мястото.
И разликата е в задължението / облигацията. Онези, дето двамата отглеждат детето на единия./. ами, "излишния" във всеки момент може да си хване гащичките и да се изнесе. А детето, което си е въобразявало, че има мама, да бъде съкрушено. Или тати. Все едно - по-добре - за самото дете - е да не му се пълни главата с глупости и да е наясно, че "аз и тати / аз и мама сме семейство, а това е любовникът на мама / любовницата на тати". Далеч по-щадящо е в момента, в който третия намери за целесъобразно да потърси другаде щастието си. Без разводи, драми... и без задължения. Това точно, конкретно, съм го конкретно виждала. След 7 години "съвместност" За щастие приятелката ми имаше достатъчно акъл да не допусне дъщеря й да се привърже чак твърде много, не разреши да се употребява "тати". Въпреки желанието на детето и безгрижното разрешение на любовника.
А в брак също може единият да се изнесе от днес за утре - тогава кое е по-щадящо за детето?
Винаги има драма за децата при раздяла, примерно 7 години за дете на 10 или 14 са (повече от) половината му живот.
Когато човек е отговорен, той ще се грижи за семейството си, дали с подпис или без. Въпросът е да си избере правилната половинка и после да си решават заедно кой тип съжителство ги удовлетворява и двамата.
