С брак или без?

Е, то пак е било по равно във вашия случай. Реално вноските по ипотеката са били едва няколко, колкото за една кола, ти си си го платила този имот

Ок, жената взема жилището да гледа детето. Но детето става на 18, как да се постъпи с бившата?
И нека престанем със социализма, няма как единия да изкарва 100 другия 1 и да са равни.
Другата щуротия как жената подбутвала и карала мъжа. Ми той сам ако не се сети да се стегне за кво жената го е избрала??? И все тук и само тук чета как жената подкрепя, подбутва, инициира. Че що направо не развихте тези дела вместо да подкрепяте?
Визирате как майката гледала детето докато е болно. Но не виждате че детето става на 15, 18 и нуждите му растат. Т
Тогава е бащата, да му осигури образование, жилище... Щото да не се лъжем, бившата след навършване на пълнолетие на ,,детето,, сама никога няма да се сети да върне ключовете. По-скоро ще остане да слугува на мустакатото вече ,,дете,, но не и

да си тръгне

emerald_eyes, ако и двамата имат близки разходи по дома им съм съгласна, че и двете страни са допринесли за имота. Но има случаи и то не малко, в които единият плаща и имота, влага пари в ремонти и обзавеждане, и основните сметки плаща, а евентуално другият пазарува по нещо за хапване и после е с претенции.
За гледането на децата имам някакво мнение, но тъй като нямам и скоро не мисля да имам свои няма да коментирам

Много малко мъже изобщо повдигат въпроса децата да останат при тях - защо наистина не знам. От моите познати и приятели се сещам за един-единствен случай, в който при развод детето, тогава на 5, остана при бащата - по общото решение на двамата родители, които и по-късно си поддържаха напълно чудесни и разумни приятелски отношения.

Като цяло децата не са експонат в музей. Нямат нужда някой да ходи да ги разглежда. Имат нужда някой да излезе в работно време и да ги заведе на футбол, на пиано, на испански. Имат нужда някой да виси с тях да прави домашни. Имат нужда някой да седи с часове на пейката, докато карат колело. Имат нужда някой да сготви и стопли пълноценна храна - по възможност през ден - два. Имат нужда някой да им изпере чорапите и да им изглади фланелките. Да ги държи, когато повръщат през нощта и да става на 3 часа, когато имат температура. Да им чете една и съща книжка с приказки всяка вечер, докато и четящия, и децата, я запомнят наизуст. Да измие тоалетната, когато се учат как да я използват и не улучват. Да изпере чаршафите, когато се учат как да се сдържат през нощта и внезапно... се объркат нещата. Да си спомни,  че зимните обувки са умалели и да се погрижи да купи нови преди новия сезон. Ей такива неща. Не да ходи да ги разглежда след работа. Имат нужда от пълноценен родител, който да е до тях... постоянно.

И в такъв смисъл, логиката на съда при развод е, че децата остават в семейното жилище, за да се намали до възможния минимум стресът за тях. Родителят, който остава с тях в него е онзи, който ще извършва всички гореописани дейности. Не непременно майката - както вече казах, напълно възможно е родителите, ако са възрастни хора, не държащи се като обидени пубери хлапаци, да се разберат бащата да се грижи основно за децата - ако, примерно, има повече време или... поради каквато и да било причина.
[/color]

katiABV, както вече ясно написах - има разлика между семейство по документи и семейство в отношенията на двама души.
Относно детето, при условие, че тримата сме живели под един покрив смятам, че не е просто игра, без носене на отговорност и без задължения. Друг е въпроса, че както и аз ясно написах, това не ме прави майка и е много вероятно да променя начина си на мислене след появата на мои. Точно и за това никъде не коментирам, до колко точно им е трудно на майките.
Хубаво е, когато човек чете нечие мнение, и да вниква мъничко в него.
За мен семейството няма нужда от сключен брак. Не договора помежду им ги прави семейство

При брака не е задължително да сменяш фамилия.
Вариантите са: запазване на сегашната, сегашната + тире, жената да приеме фамилията на мъжа или  мъжа на жената.

Т.е. си на мнение, че един човек не може да прави въпросните неща ако няма брак, така ли?
А ако двама души, живеещи на семейни начала имат дете трябва ли да правят въпросните неща докато нямат брак или трябва да оставят детето някак си само да се оправя? Или пък трябва да му обясняват след някоя година, че то няма семейство, а живее с двама души, които са просто съквартиранти?
А с какво двама души, живеещи на семейни начала и отглеждащи заедно дете (било то общо или доведено) са по-малко семейство от двама женени с дете, един от които да речем бие другият, блудства с детето и прочие гадости, за които ежедневно слушаме и четем? Освен по документи де ... Защото не всички приемаме, че двама души са семейство само ако са сключили брак. Това, разбира се, е въпрос на гледна точка.
Така, както някои смятат, че хора, живеещи на семейни начала не са семейство, така аз и други смятаме, че в днешно време брака има за цел да подсигури някакво спокойствие на партньора с по-малко възможности, но въпросният подпис не гарантира семейно щастие "докато смъртта ни раздели".

Наясно съм. Но когато половината рода на съпружеското тяло, барабар с него настояват, искаш, не искаш, сменяш го. А това, че мъжа на жената може да вземе нейната фамилия е нормална практика на запад, но в България е равностойна на обида за мъжа. Личен опит и не само.