Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 28

Ами има смисъл по същество от диагнозата точно от "Св. Никола", защото там  са най-добрите специалисти по проблеми в детското развитие. Именно тези хора ми отвориха преди почти една година очите, че иде реч именно за аутизъм, а не за изоставане в НПР или за нещо друго и ме посъветваха моментално да започна ранна интервенция при детето. И ефектът от положените усилия не е никак малък за тази една година.  Ако бях повярвала на мнението на другите специалисти - вероятно щях и досега да си седя в къщи и да чакам от само себе си да се решат нещата, което е груба грешка.  А обследването, направено от тях реално е с най-голяма тежест и ти служи като входен билет за доста терапевтични центрове, а за някой места си е направо задължителен. Детската психиатрична клиника е по същество място с експертни функции, а не с терапевтични и информационни такива, така че не очаквай от тях съвети, насоки, предложения и т.н. Родителят е този, който с четене, питане, информиране и изобщо търсене - намира най-правилното място, специалисти, подход в работата с детето.

Преди 15 години на мен ми отговориха, че нищо не може да се направи. Това обаче беше преди повече от 15 години.
Днес нещата като цяло се променят. Парите от ТЕЛК също не са от без значение. Безплатни неща няма.
Ако можеш да си позволиш да покриеш разходите до училище изчакай. Ще бъдеш по-спокойна и това е добре и за двамата ви. Нещата могат да се развият в посока да нямаш нужда от тази диагноза. Определено, не е за предпочитане, но някои просто нямат избор.

Много хубав отговор. Който има нужда от ТЕЛК нека го направи. Финансите винаги са от значение. Ние сме си преценили че се справяме без помощ от държавата - въпрос на лично становище и възможности.
И преди 7 години ми казаха че нищо не може да се направи - било състояние. Това ми го каза психолог. Ми да си изяде бумагата за специализация. Никой не може да лимитира възможностите на децата. Както каза нашата логопедката - пилците се броят като станат на 18- до тогава все ще има борба И ние си  се се борим.

На Вили отговарям че преди вообще да стане видимо някакво развитие сме работили почти две години ( година и 8 месеца за да съм точна ) в много усилен режим ежедневно,  някой дни и два пъти занятие  с голям брой специалисти. При все детето ни проговаряше ни дявол. Но уточнявам че никога не имал поведенчески проблеми като тръшкане тантруми и други. Поведенческите му проблеми се дължаха на СИДа.

На ishoshi пък ще кажа че никой не може да й помогне да получи душевно равновесие. Нито аз нито някой друг нито решението може да й бъде сервирано от психолог. Психолога е като огледало той дава възможност да кристализират въпросите но отговора се изработва самостоятелно. Аз съм ходила на психолог за себе си лично и съм наясно. Колкото и да се лутаме , падаме ставаме решението е у мен и съпруга ми ,двигателя сме ние, просто нека Господ  ни дава сили и здраве. А с бумага или без каквото е заложено у детето ще го измъкнем а от там бог/съдбата  с нас...

Съжалявам, но това определение за деца, независимо с аутизъм или друго състояние /заболяване и пр. е меко казано оскърбително и грубо! Все пак не забравяйте "клишето" и защо е спектър, и голяма част от нашите деца нямат възможност да ходят на училище, камо ли да са в графа  добри ученици и затова не са виновни родителите и не означава, че те не работят ежедневно с тях. Относно какво дава тази хартия всеки си преценя най - добре и никой не е направил този избор да има или респективно да няма ТЕЛК насилствено. Насоки ти дават специалистите,  обученията за родители и здравият разум да подбираш какво да четеш / прилагаш от Интернет.
Честита Коледа! Здраве и успехи! 

 Много Ви благодаря, _re_ge! Отговорът Ви ми беше нужен да се поотрезвя! А на beauty_  ще кажа- нито за секунда не ми е и хрумнало дори да обиждам! Не бих си позволила да излея тези си притеснения просто ей така! Нали знаете лекарската приказка, че най-тежката болест е тази, от която ти боледуваш! Аз просто говорех за себе си. Бъдете здрави!

За мен диагнозата беше важна на първо място, защото никой от близките роднини ( в т.ч. и баща му) не искаше да признае, че детето е особено и че има сериозни проблеми. Години наред съм го влачила по разни психолози, логопеди, работа с терапевти. Всички мислеха, че прекалено съм взискателна ("Но той си е дете!") и втренчена до маникалност в детето си. От специалистите много рядко някой си е позволявал да промърмори, че може би става дума за аутизъм. Но впоследствие ги разбрах, защото само психиатър може да си позволи да постави диагноза.

Така или иначе, дълго време имаше един оптимизъм, че детето ще се "оправи", че всяко дете си е различно и с различен темп на развитие и т.н. Но изведнъж се стигна до момента, в който синът ми се върна наранен физически от занималнята (частна) без да може да обясни какво му се е случило. След известно време категорично отказа да ходи на училище. Не получих отговори от никого. И когато реших, че е крайно време да го заведа за диагностициране, наяве излязоха толкова много неща за поведението му и какво му се случва в училище, за които ние изобщо не сме били информирани от нито един от учителите, които се занимаваха с него. А той самият нищо не споделя, често дори и забравя за инцидентите, а понякога си мисля, че се чувства самият той виновен за случилото се.

В последствие след като получихме и хартийката, където е записано - аутизъм - синдром на Аспергер, се оказа че дори аз самата не съм подготвена за тази диагноза. Осъзнах, че въпреки подозренията, които имах, явно не съм вярвала. Но постепенно започнах да я приемам. И ,да, сега го казвам, но се успокоих. Вече съм наясно защо той е такъв. Не изисквам и не се гневя за неща, които той не е в състояние да разбере, осмисли, направи. Самото дете се успокои и не че ходи с желание на училище, но поне засега ги нямаме миналогодишните проблеми. Как ще е занапред - не знам. Продължаваме да полагаме усилия, страхуваме се от пубертета, страхуваме се как ще го бъде един ден без нас.

Друго предимство на хартийката с диагнозата е, че в училище вече никой не смее да крие от нас проблемите на детето и какво му се случва. Напротив - диагнозата ни даде възможност да се включи и работа с ресурсен учител, логопед и психолог в самото училище, а не само ние да си го водим по специалисти. Така или иначе, в момента му се обръща много по-голямо внимание, а ние сме по-спокойни.

Важно е и това, че детето расте, обществото от него очаква в един момент отговорно и адекватно поведение. И е много трудно да обясниш на обществото без съответната диагноза, че детето/подрастващия не е в състояние да даде очакваното поведение.

А за ТЕЛК - решението си е на всеки родител. Финансовата страна на проблема е също от голямо значение.

Здравейте! Интересува ме относно реч/разбиране,освен PECS,Listening program какви други методи сте прилагали или прилагате в момента...

Аспергер е сравнително по-рядко срещано състояние, до колкото знам... Какви бяха симптомите ? Детето говори ли и кога проговори, как ? Какво ви накара да се усъмните, че нещо не е наред ?

Дълго време мога да разказвам за странностите му. Късметлии сме, защото говори, при това много добре. Има богат речник, чете много. На пръв поглед нищо му няма, но от втория... изглежда доста страннен, понякога толкова нелеп, че е чак комично.

Тоест има и диспраксия или

Явно. Но никъде не го пише в документите. Пък и с полаганите усилия се надяваме по някое време да се "нормализира" донякъде.

Здравейте момичета. И нас ни хвана този вирус,и забелязах,че Дани доста върна назад а толкова неща знаеше. ....Та имам въпрос към вас... Тъй като го водя все още в центъра за аутисти,там ми казват,че трябва да говорим на детето без жестове,и да го оставяме сам да се оправя с дрехи,обувки...а както ви казах,той беше болен и около 3 седмици не е посещавал центъра.... Дори ми зададоха въпроса въобще дали го учим на нещо удома..... При тях не изпълнявал команди,значи и вкъщи е така според тях.... А вкъщи като му кажем нещо го изпълнява.....като му кажа донеси водата и отива за чашката и шишенцето.... носи си обувките като му кажем че ще излизаме.Казахме им че го водим при др Попов в Пловдив,и че според него Дани има изоставане в развитието и около  2- 3  годишен. Нищо не ми отговориха,освен това : да,той говори като 8 месечно бебе....... Е не мога да ги разбера вече тея хора.... Преди ми викаха той е  много умен,сега той нищо не знае.... Казах всичко това на психиатъра,според него е голяма глупост това да говорим без жестове.... Каза ни че щом имаме изоставане,трябва да започнем първо с жест,след това с думата..... Вие какво мислите за това....ако може и някой съвет,дали да го спирам от центъра за аутисти,,,,,,

Попов също ми препоръча само жестове да използваме и, ако много не разбира, тогава с думи. Иначе, ако са ти го казали с интонацията, която звучи от поста ти, аз бих си поговорила по-сериозно и то с директора. Този център в Пловдив ли е? Ако е този, специалистите са млади, не мога да кажа колко опитни и се сменят на около 2-3 месеца, което говори само за себе си.

Аз водя малкия при Попов заради оценката която ще прави на Дани. Иначе посещаваме всяка седмица център за аутисти в Габрово

Малко късно се включвам. И аз понеже знаех отговора предварително, но да угодя на роднини заведох детето за диагноза. Избрах болницата във Варна, че бързо и лесно стана всичко. Диагноза аутизъм, стиснахме си ръцете и по живо по здраво. Полза никаква.