Непрекъснато иска да яде сладко...

Четейки те, оставам с впечатлението, че си търсиш оправдания за всяко нещо....
Дъщеря ти е нацелила слабото ти място и те манипулира.
Дали и кога ще спре, зависи единствено от теб.

Определяш 2 или 3 дни от седмицата, или 1 път на ден, в който ще й даваш сладко и това е.През останалото време да чува само твърдо "НЕ!".И не отстъпваш на никакви истерии, ревове, писъци, врякания и подобни.Все в един момент ще схване, че номерата й няма да минат.

Моето дете също до 4 много искаше сладки неща, така беше свикнал всъщност. И от магазина искаше хиляда неща.
Поставихме две правила - без сладко вечер (зимата след залез слънце) и при ходене до магазина може да си избере само две неща. Свикна доста бързо, даже забрави за двете неща в магазина и почна често да си избира само по едно. Но при истерията трябва да си неотстъпчива. На мен това ми беше най-трудно, защото ми бъркаше в мозъка, мъжът ми го поемаше в този случай. Кофти, че ти в момента си сама.
Също показах на детето снимки на деца с черни раздробени зъби и му казах, че от много сладко и неговите ще станат такива. И че от недоспиване (защото лягаше късно след яденето на сладко) ще има черни кръгове под очите, пак подкрепено със снимки.

 

Знам, че трябва да съм твърда, явно това е единственото решение. Лошото е, че истериите са почти за всичко, пълна програма. Бърди, това с модата, и ние минаваме през него почти всеки ден.  Но за сладкото се бях притеснила да не би да е болна нещо, то толкоз амок за единия бонбон....
 Love!, szervusz,  много сте прави 

На 4 е трудно да разберат кой ден може и кой не може. Виж към 5-6 годинка по-лесно могат да броят дните. Т.е. според мен няма как да кажеш във вторник и четвъртък има шоколад, а другите дни няма.  Според мен е по-лесно - има само на обяд след изядена супа и второ и това е. Хем е редовно, хем лесно се запомня като правило. Обаче и Вие не трябва да ядете пред нея, да не вижда в къщи въобще такива неща.
Най-лесно е да не купуваш и да нямаш у вас.

При нас по едно време имаше мания за близалки, защото почнаха на площадката всички да ги пускат с такива. По него време тя си събираше парите от баба и дядо за празниците в една касичка и знаеше, че са за играчки. Казах й, че нямам пари за близалки и ще вземем от нейните и няма да може да си купи играчка. Много бързо размисли.

Бебе, ревност, сладкото като утеха, от една страна, начин да привлече вниманието на майка си, от втора, и да я накаже чрез истериите си, от трета.
Класика. 

Имай предвид, че сладкото предизвиква зависимост. И друго, от сладко до сладко има голяма разлика. Сладостта на плода е една, на захарта е друга, на концентриран подсладител - трета. Съдя по себе си, че като свикна с концентрирано сладко тип шоколад, торта, силно сиропирани десерти (толумбички) и подобни, после като хапна нещо по-малко сладко и не го усещам и така изяждам повече като количество. Спрях да купувам боклуци и по-рядко пия кафе и кризите за сладко изчезнаха.

Така че ще повторя някои съфорумки -опитай да не държиш сладко, сигурно няма миг спокойствие като знае, че наоколо има още. А ако знае, че най-близкото сладко е в магазина, а дотам не се ходи през 5мин. като до шкафа, няма да има смисъл да се мори и тръшка пред свършен факт. И не й давай нещата даром, така я награждаваш за истерия, а би трябвало да я награждаваш за послушание. Затова се държи така в магазина, няма стимул да се държи добре, защото другото дава сигурен резултат. Успех и търпение

Децата правят повече истерии, когато се чувстват несигурни във възрастния и авторитета му. Пищят, за да го накарат да постави граница и да ги успокои, че контролира положението и нищо лошо няма да се случи. Но, когато възрастният (вместо да постави граници и правила) се размекне, детето се плаши, че възрастният ще остави да се случат лоши неща според момента, защото не контролира положението, и истерясват още повече в знак на протест срещу ненадеждния възрастен.
Елементарна психология. Затова след първи твърд и категоричен отказ децата почти никога не истерясват повече. Не е от страх, че някой ще ги набие или нещо. Просто се успокояват, че всичко е под контрол и няма да има лоши изненади, последствия от тяхното поведение. Може да не им харесва, че сега няма шоколад, но са спокойни, че не са оставени на милостта на съдбата, както е, когато сами изберат нещо, чиито последствия изобщо не осъзнават.

Хаха, сега се върнах да прочета поста на Ели за случката в магазина. Тез активистки са най-досадните.

Веднъж така бяхме оставили съседчето да се мята по очи на пода в магазина. С майка му го прескочихме и продължихме, защото така беше истерясал, че въобще нямаше смисъл да му се обяснява каквото и да е. Да ама една бабка реши да отиде да го успокоява. Приятелката ми така или иначе й пушеше главата, та аз поех бабката. Отидох и й казах съвсем любезно да не го закача. Ей като отвори една уста тази баба, че като се стресна и детето. Забрави за какво реве и нищо не поиска от магазина. Май друг път не съм го виждала да се тръшка така  

Как` Сийка, не знам дали е ревност, но тези истерии ги имаше и преди дори и да помисля да забременявам с второ. 
AfterShock, интересна логика. Пробвам, но не винаги се получава. Тук голяма болка са ми бабите. Когато малката е в истерия, и аз съм твърда, тя търси подкрепа и се залепва за първата баба, която види (майка ми или свеки). Бабата, естествено, започва да й обяснява мама колко е права, но в същия момент я прегръща и успокоява. Детето в такъв момент е толкова нервно, че едва ли чува какво обяснява бабата, то по- скоро усеща жеста- прегръдката и галенето и т.н. В този момент авторитетът ми е подринат. Тя усеща, че има подкрепа и че аз съм крива, а тя е права. Започва да ме гледа с един лош поглед, който бабата не вижда. Обяснявам на бабите- разбиране няма. От тази гледна точка, реално гледам 4 деца- 2 малки и две поодъртели. Но това ми е болна тема, не ми се коментира, те уж са на моя страна, обясняват на каката колко е права мама, но в същото време и вдъхват самочувствие с жестове, и това само и само да не реве и да я успокоят. Направо съм им много ядосана....
А за активистката, ММ каза, че ако е бил с мен тогава, е щяла да отнесе един десен, но сега като се замисля, тези лелки на татковци май не четат морал...

Имаш сериозни проблеми за разрешаване- дете, което ти се е качило на главата и баби, които са като малки деца. Но преди това, все пак провери дали няма здравословен проблем, свързан с желанието за сладко. Най-вероятно няма такъв, но по-добре да провериш и да изключиш и най-малката възможност. След което ще ти трябват здрави нерви, твърдост и последователност в поведението към детето.

В поведението на детето няма нищо странно. Захарта действа като наркотик, предизвиква зависимост. Също съм съгласна, че го използва като утеха и че иска да привлече вниманието на мама чрез истерии. Ако всички, пристрастени към захарта, деца имаха здравословен проблем...
Всъщност ако не спре след време ще има.
освен да ограничиш сладкото, друго не виждам какво може да се направи.
Подкрепям съветите да няма сладко вкъщи и да се яде само в определени ситуации (рядко). В началото със сигурност ще има истерии, но ще свикне. Предлагай някаква здравословна алтернатива. Не е лесно и доста търпение трябва, зависимостта към захарта е много силна (от опит говоря).

Моя близка имаше подобен проблем с детето си и след голямо ходене по мъките се оказа, че детето се обезводнява. Също и при големите хора, когато много ти се яде сладко (изведнъж ти се дояжда) било знак за  нужда от течности. В тази връзка - пие ли достатъчно течности детето?

Хващам се за тези ти думи и ти отговарям в качеството на пристрастена към сладкото. Знам, че прекалявам с него, когато не съм се наяла достатъчно, търся сладко и като го започна, не мога да се спра. Сама казваш, че нямаш време да й приготвяш храна. Трябва да намериш.
Моите деца са на абсолютно същата възраст като твоите. Когато моята 4-годишна иска сладко, обяснявам, че ще го получи (не винаги обаче), след като си изяде манджата. Преди да си е изяла яденето, изобщо не разрешавам да се яде десерт. Често като се наяде и забравя за десерта. Постоянно купуваме плодове, т.е. когато е гладна, знае къде се намират плодовете и сама си взима. Така изобщо не се сеща за сладко. Идва й на ум, когато вижда, че ние ядем или сме в магазина. Наскоро беше вдигнала алармата в магазина, защото си беше взела сама шоколадово яйце. Аз й казах да го върни на мястото му, когато стигнем до щанда с шоколади, ще преценя дали заслужава и ще й купя. Тя обаче започна да реве, да вие и целият магазин я слушаше. А аз живея в чужбина и тук социалните наистина се задействат(понеже ги спомена). Но се съмнявам, че в случая някой ще ми опонира, защото тук държат много на здравословното хранене. Еми, не й мина номерът. Оставих я да реве, да крещи, но й взех яйцето от ръцете и го върнах на стелажа. Когато излязохме от магазина и се успокои, обясних й, че ако беше оставила яйцето, щях да й го взема за добро поведение. Но понеже не изпълни това, за което я помолих, остана без яйце. И да си помисли следващят път как ще реагира.
Трябва да си твърда. Знам, че е трудно, когато гледаш умоляващи детски очички, но си помисли само, колко е вредно това сладко за дъщеря ти и сама ще събереш сили да й откажеш.
Ние често обясняваме, почти ежедневно, че при употребата на сокчета, шоколадчета, близалки и прочие, зъбите се рушат и се образуват дупки.

Моят син е на 3 год. и 5 м. Също си проси сладко и се опитва да се тръшка, ако не получи. Въвели сме правила, които се спазват. Рядко влизам с него в магазин, но ако се случи, има право на едно нещо. Вкъщи рядко има сладко и е скрито. Бабите са инструктирани да не дават нищо на него, когато идват да го виждат. Слагат го в торбичка и го дават на мен. Аз преценявам  дали да го дам въобще и кога.

Може би не си достатъчно твърда и се опитва да те манипулира.

+1 Но нашият пример е една приказка за Чук и Пук, за капак срещнахме една колежка, която и обясни как има племенник на нейната възраст, но той няма зъбки, и фъфли, защото ял много сладко и тя    И Като ми се беше запекла, казах, че е от шоколада/киндер/, който разрешавах в неделя, та вчера/ неделя/ изобщо не поиска шоколад, но пък не пропусна да ми спомене, че от шоколада вчера/всичко минало скоро е вчера/ я е боляло дупето.
Виж дали нещо такова няма да я спре.
Афтършок, не е съвсем права. Тръшкала ми се е за сладолед, отказвам и се прибираме, реве си в коридора, докато не й мине. На другият ден, пак се тръшка, този път за някаква си друга глупост, и пак същите изпълнения. Трети ден, същата история пак за сладолед. Накрая просто престанах да влизам с нея в магазина, и въпроса приключи. Явно това с неотстъпването не е вариант. Това да се избягват места в които може да направи подобни изпълнения, при нас е давало по-добри резултати.