Така или иначе този месец ще почивам, пък накрая ще стане каквото ми е било писано. Явно този месец не е било писано да стане и всичко беше против мене. Дано след почивката нещата да вървят по-добре. 
Желая ви успех възможно най-скоро след операцията 
. Не ми се иска да се предавам, но понякога човек трябва да каже "стига толкова", не мога до безкрайност да продължавам. А и годинките ми не са малко и не знам дали има смисъл...
. И аз много харесвам смартчетата, но не съм шофьор за съжаление, че с това движение в София ми се вижда доста страшничко да си зад волана 
. Първо ужасно ме е страх, че няма да стане, второ се притеснявам да не стане положението по-зле след това (заради възрастта ми), та съвсем да нямам никаква надежда и трето не знам дали ще ни стигнат силите за повече от един опит . Но и аз като Дани май се нуждая преди всичко от малко почивка, пък после ще мисля на свежа глава Ами и аз гоня 40-те 
. Сигурно си права. Е, няма съвсем да се отказвам, обещавам. А и стигна ли до там, не знам какво ще правя ... 
Но не се отказвай! Почини си и после продължи напред! В момента въобще не ми се мисли за бебе. Другият месец ще реша какви да ги върша.
Не знам вече какво става. Половин час преди да тръгна за клиниката видях, че имам леко тъмно зацапване. Помислих си дори, че може да е евентуално от инплантиране /7 - 8 ден след ову ми е/, но док. каза, че най-вероятно е от цервикалния канал или недостиг на прогестерон. Взеха ми и кръв за изследване на прогестерона. Док. държи много да направим цитонамазката - трябва да му се обадя, когато вече няма кървенее. Не знам какво да си мисля. До сега на два пъти съм имала раничка на шийката /и двата пъти е горена/, но такива "екстри" е нямало. Страх ме е да не е нещо по-лошо.Препоръчани теми
,
