Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 44

Да, Авела, това е препаратът.
Стела Артоа, аз не искам да агитирам никой да го пие.
Факт е обаче, че масово хората се повлияват мнгого добре от добавен прием на Т3 към Т4. Дори се оказа, че имам 2 познати, които го пият.
Обикновено се добавят максимум 25 мкг Т3 към Т4, като тези 25 мкг може да се разделят на няколко приема за целия ден, тъй като хормонът има много кратък полуживот, един вид действа като стимулант -  на 2 (по 12.5 мкг сутрин и вечер) или на 4 (по 6 мкг през 4 часа например), или пък на 3 (12.5 и 6+6). Всеки си дозира Т3, както намери за най-подходящо за своя организъм.
Обратно - Т4 действа с натрупване, той е прохормон, очаква се, че тялото ти ще превръща Т4 в Т3, но това не винаги е така. Активният хормон, този, от който зависи дали ще сме в хипофункция, в хиперфункция, или в нормална функция, е ФТ3.
Затова хора, които не се повлияват добре от терапия само на Т4, добавят и Т3.
Преди години в България се е предлагал комбиниран синтетичен препарат (Т4+Т3), дори не само се е предлагал, но това, мисля, е бил единственият вариант за лечение на хипофункция.
Естественият хормон пък (обикновено от свинска жлеза) съдържа Т4, Т3, Т2, Т1, и калцитонин. По света е доста разпространен, обикновено хората се чувстват винаги по-добре на него, отколкото само на Т4.
По принцип май се води, че рано или късно всеки човек става резистентен към терапия само с Т4 (самото Хашимото с времето затруднява все повече и повече превръщането на Т4 в Т3).

Различните хора реагират различно на Т3. Лекарите не смеят да го изписват, защото е мощен хормон и казват, че предизвиква сърцебиене, и тъй нататък. Грешно се представят нещата, че Т3 е твърде опасен и като го пиеш, получиш ли сърцебиене, значи вече си едва ли не в хиперфункция. Това изобщо, ама изобщо не е така. Сърцебиене получават много хора и от Т4, дори когато са си все още в хипофункция. Имаше един период, в който самата аз получавах яко сърцебиене + изпотяване от Т4, а си бях в хипофункция. Вярно е, че Т3 е мощен, но когато се дозира правилно (откъм доза, а и откъм момент на прилагане на тая доза), никак не е толкова опасен.
Та... различните хора реагират различно: някои понасят само малки дози Т3 в началото, и чувстват ефект само от 1/4 таблетка от 25 мкг. Други, като мене, понасят по-големи дози Т3. Няма да ви казвам аз какви дози понасям, не минавам в хиперфункция, а си седя все още в хипофункция, за да не ви стане лошо. Но моят случай е, изглежда, доста рядък и отново причинен от АИ заболявания. Във всички случаи съм в пъти по-добре, но все още не съм на 100% оправена. Аз просто усещам как Т3 спира да действа и ми трябва нова доза, но през нощта не ставам, за да го пия, и до сутринта съм пак хипо.
Аз пак ще кажа за не знам си кой път: най-отчетливият ми симптом на хипофункцията са хиляди екстрасистоли на ден. Междувременно карайки на Т4 само, се влошавах ежедневно, появиха се нови симптоми: ужасна умора (буквално заспивах седнала, ако постоя над 5 минути на компютъра), ужасни болки в кости и мускули в горната част на тялото, като накрая тези болки преминаха и към долните крайници. А пък прескачанията ми стигнаха до над 20 в минута. Плътно по общо около 6 часа на ден, а през останалото време пак прескачания, просто разредени.
Сега на Т3 няма умора, нямам болки в кости и мускули, и имам около 30 прескачания за целия ден. Чупят ми се ноктите, имам и лек косопад, което ми говори, че съм си още в хипофункция. Поне имам енергия и настроение.
Бях попаднала на едно много точно описание на действието на Т4 и Т3: Т4 е прохормон, той няма активно действие върху нашия метаболизъм, като го приемаш само него, е все едно да караш постоянно с 60 км/ч (това ако ти действа и ако адекватно го превръщаш в Т3). Като приемаш доза Т3, ускоряваш до 100, след няколко часа пък караш с 40 км/ч.
Доста труден за дозиране хормон, изпитвам го по себе си в момента. Преди да започна да го приемам, си мислех какво пък е толкова трудното. Но е труден, само ако си на него, ако си на Т4+Т3, не е толкова трудно. Аз не включвам Л-тироксин отново на тоя етап, защото от него ми ставаше ужасно зле, задълбочаваше ми се хипофунцкитяа, и още се въздържам да го включвам, направо изпитвам страх, не мисля, че скоро ще го включа. Добре че ендокринологът ми се съгласи на тоя етап да не се връщам към Т4.

Когато се приема Т3, трябва да се вземат и други неща предвид, за да се извлекат максимални ползи от хормона: да няма дефицити, особено феритинът трябва да е на добро ниво. Моят не е, обаче желязото ми е, не знам как да го вдигна феритина, пия сега желязо на Малтофер от днес. Кортизолът също не бива да е нисък. При повечето хора с хипофункция, кортизолът е нисък, но не постоянно, просто самата регулация на кортизол малко се е бъгнала, и в някои моменти от деня (например сутрин, когато трябва да е висок) кортизолът е нисък. Или пък следобед се качва повече от нормалното. Ниският кортизол допринася за симптомите на хипофункция. Все още не съм пускала кортизол, изследва се 4 пъти на ден, от слюнка.

Понякога на фона на нисък феритин/желязо или нисък кортизол, или други дефицити, приемът на Т3 дава симптоми на хиперфункция, без реално човек да е в хиперфункция. За Т4 това не важи май, или поне не в такава сила.

Резултатите ми от днес след два месеца на доза 5дни х 100 и 2дни х 75
TSH 0.64 (ref 0.27-4.2)
Ft4 22.15 (ref 11.45-22.13)
Ft3 4.35 (ref 1.86-6.43)
Малко ми се гадеше последните дни и се притеснявам да не предозирам. Какво означава тази стойност на Ft4, малко над горна граница?
Благодаря предварително!

afrikancho, страшно полезна информация, чета те с интерес.

Ще се консултирам с Тодорова по тези въпроси, като ходя пак при нея, защото нали и моето TSH странно се вдигна, след като започнах да приемам дори по-голяма доза от "L-Тироксин"-а, та явно има проблем някъде по трасето...

Гърне, моето ТСХ падаше и ФТ4 се вдигаше, тоест на хартия реагирах много добре на Л-тироксина, но симптомите ми се задълбочаваха, и страшно много се влошавах с всеки изминал ден просто. ФТ3 не мърдаше почти.
Ако трябва да съм честна, първите 2 седмици точно на Тироксин почувствах някакво облекчение на симптомите. После настана истинкси ад, макар че ТСХ падаше, а ФТ4 се покачваше, дори и ФТ3 мърдаше нагоре, но много леко. Резултатите ми бяха отлични, по-добри от на повечето момичета тук, а се чувствах много болна, най-вече заради прескачанията.
Като включих Т3 към Т4, (отначало само 6 мкг, после 12.5, после 25) направо щях да откача. Станах още по-зле. След това спрях Т4, и на 4-5-ти ден ми просветна. Сега доизкусурявам дозирането на Т3, че е ужасно трудно. Изобщо не знам кога ще се оправя напълно, но на Т4 не бих се върнала скоро. Както казах - от страх.
Обаче моят случай е по-рядък. Дори Тодорова каза, че в практиката си досега не е имала човек само на Т3, който да понася такива дози, най-вероятно имам резсистентност към хормоните (заради самото заболяване, а и заради друго АИ, няма да навлизам в подробности, но и за резистентността има много обосновано обяснение), и тя изказа съмнение за това, а и по метода на изключването само това остава.
Така че твоето ФТ4 като е ниско, а ТСХ скача, може просто да ти трябва по-висока доза Т4, знам ли. Почти съм убедена, че няма как да си като мен, и Т4 да ти пречи толкова.
Виж за Т3 - обикновено хората много добре се повлияват от Т4+Т3.

П.П. Писала съм, че ФТ4 ти е ниско, но ти това не си го споменала никъде. Писала си само за ТСХ. Обърках се.

Честита Коледа на всички в темата!

afrikancho, като ходих при Начев преди около 10 дни, той също изрази учудване, че след като съм започнала да приемам по 50 мкг. "L-Тироксин" дневно, TSH се е покачило с цели 2 единици, вместо да слезе още надолу от 3 и нещо, колкото беше, когато го изследвах преди няколко месеца, а тогава приемах само по половин хапче (25 мкг.). Каза, че има няколко причини, на които може да се дължи това:

- Лабораторна грешка, но след като разбра, че съм правила изследването в "Бодимед" на "Бузлуджа", каза, че едва ли е вероятно;

- Още по-голяма част от жлезата да се е увредила за тези няколко месеца и да е спряла да функционира, както трябва –> респективно, вече ми трябва по-голяма доза "L-Тироксин". Честно казано, това не знам как да го интерпретирам. Има ли как да възпра задълбочаването на автоимунния процес?

- Развиването на резистентност към лекарството. Това и ти го споменаваш, ама на мен не ми е ясно на какво точно се дължи, ако приемем, че и моят случай касае нещо такова...

- Зимните температури, но някак си не мисля, че би оказало чак такова влияние върху хормоните.

Та, това са предположенията на Начев. Вдигна ми дозата - редуване на хапче и хапче и половина. Мисля към края на януари да си пусна TSH, T3, T4, TAT и MAT и да ходя при Тодорова за още едно мнение, че сякаш нещата не отиват на добре.

гърненце, а казали нещо за ИР Начев? моят лл твърди, че ако започна тироксин това ще попречи на оправянето на ИР и а затова още не пия, а тсх последно ми беше 3,8. очаквам да се е влошило...

аз мисля тези дни са пускам изследвания, освен дежурните се чудя каква да пусна заради този пуст косопад?
има ли смисъл да пускам феритин при положение, че хемоглобина ми е близо 150?

и още един въпрос - от 3 месеца пия Б12 и Витамин Д. Има ли смисъл да им пускам контроли сега или е рано?

Елч, аз съм с Хашимото и ИР и пия Еутирокс. Ендокринолог ми го назначи, както и Сиофор. Защо Тироксина да пречи на ИР?

Коментарът излезе 2 пъти

ами не помня, но даде обяснение от медицинска гледна точка.
иначе е ясно, че има случаи, при които няма как, но аз от 2 г. съм без лекарства и понеже все още бях в норма (макар и близо до горната граница) каза да позадържим още малко без хапче. предполагам, че сега ако е излязло от норма ще си го започна, де.

Елч, ако си ходила при Начев, го знаеш какъв е шемет. Мен този път ме претупа за 5 мин., буквално. Аз бях последната му пациентка и трябваше да ходи нанякъде. Изобщо не ми отдели време да обясня какво ме притеснява, само ми вдигна дозата на "L-Тироксин"-а. Знае, че имам ИР, но нищо не коментира по този въпрос. Каза само да се върна след 45 дни, за да видим дали TSH е влезнало в норма. Това е. Мисля да разпитам Тодорова по-подробно, като ходя при нея. Тя поне отделя достатъчно време на пациентите си и не бърза заникъде.

Не бях чувала, че терапията с "L-Тироксин" може да повлияе негативно на ИР. Мислих си, че е точно обратното - т.е., че с оправянето на хормоните на щитовидната, се подобряват и метаболитните функции на организма. Нали двете заболявания за взаимосвързани...

Ходила съм при Начев, знам го, но понякога е във фаза и вземе та каже нещо Аз съм при Тодорова чак май месец, преди това ще се мъча сама, стига да не излезя някакъв шокиращ резултат, де

вчера ходих на ендокринолог, а днес- на хематолог, заради косопада. Вече близо 4 месеца, откакто родих през м. септември, не пия нищо за Хашимотото. Спрях Еутирокса на своя глава, и когато преди две седмици направих изследванията, се оказа, че ТСХ и FT4 са в норма. Ендото каза, че съм в ремисия, което често се случвало след раждане И според нея косопадът не е причинен от ЩЗ Изрази предположение обаче, че е възможно ТАТ и МАТ да атакуват космените фоликули
А  хематологът ме посъветва да изследвам феритин, фолиева киселина и Вит. Б 12, макар хемоглобинът ми да е 140, но за всеки случай. Вече нямам никаква идея какво причинява косопада, затова ще направя и тези изследвания

Весела Коледа на всички! По-малко да ни тормозят хормоните!

Гърне, за зимните температури нали се говори, че много влияели, винаги зимата дозата е по-висока. Може пък да е от това.

Следните 2 неща е напълно възможно да са се случили: 1. Още по-голяма част от жлезата да се е увредила за тези няколко месеца и да е спряла да функционира, както трябва и 2. Развиването на резистентност към лекарството.
Като първото предполага/води до второто.

Точно тези двете са се случили с мен, защото иначе няма логика да се влоша толкова жестоко само за 2 месеца, и от доза 37.5 мкг Л-тироксин да не ме оправя и доза 100 мкг Л-тироксин, и 75 мкг Т3.

Резистентността към Т4 всъщност следва от влошаване, възпаление, възпламеняване на АИ процес, евентуално (но не задължително май) покачване на антителата. Затова в такива случаи Т4 спира да действа (може и да е временно само).
Самите антитела също пречат на действието на хормоните.
Това и Тодорова ми го каза. Начев доколкото зная, не е привърженик на смъкването на антителата с диети или какъвто и да бил прием на елементи. Лошата новина е, че дори и антителата да са в норма, пак може да "работят" в жлезата и да си върви якичък АИ процес. Ама айде това е по-рядък случай. Но като цяло дори и антителата да са в норма, под границата, но все пак някакво положително число, то пак е зле. Звучи много отчайващо, зная.
Та като върви едно такова влошаване първо - уврежда се и здрава част от жлезата, второ - Т4 почва да действа по-затруднено или спира да действа.
Антителата и целият АИ процес приемат вкарания отвън Т4 като свежа, здрава жлеза и блокират действието му. Това пак е грубо казано. Блокират го като не му позволяват да се преобразува в активния ФТ3, вместо това Т4 се преобразува в обратен Т3. Самият АИ процес го прави това. И това всъщност е същността на резистентността, симптомите на хипофункция си продължават, защото Т4 не се преобразува в Т3, нисък ФТ3 = хипофункция.
Това цялото може да се преодолее (ако то е проблемът, защото може и да има други причини Т4 да не действа и да си резистентен към него), като се спре Т4 временно и се мине само на Т3. Обикновено се прави след изследване на обратен Т3. Чрез прием само на Т3 се заобикаля проблема с непревръщането на Т4 в Т3 и също така се изчиства обратния Т3. (Всяка клетка има рецептори за Т4, обратен Т3 и Т3. Когато има прекалено много Т4 и обратен Т3, те блокират рецепторите за Т3 - жизненоважния и си седим в хипофункция.)
Чрез преминаване само на Т3, ТСХ обикновено остава много потиснато (поне 6 часа след изпиване на съответната доза), от сорта на 0.0 и нещо, без да сме в хиперфункция; с това потиснато ТСХ ЩЖ не получава сигнал от хипофизата да произвежда Т4, той пада, съответна пада и обратният Т3 (той се произвежда само от Т4). Вече няма конкурецния за рецепторите на клетките от страна на Т4 и обратния Т3 и Т3 започва да действа.
След като се случи това "пречистване" от Т4 и обратен Т3, Т4 се въвежда отново в ниски дози, до толеранс от страна на пациента, тоест до такова ниво, на което не минава отново в хипофункция. Оттук именно идва парадоксът, който 3 месеца не можех да разбера: по-голяма доза Т4 - все по-дълбока хипофункция.
Колкото по-висок е обратният Т3 и колкото по-блокирани са рецепторите, толкова по-големи дози Т3 може да понася човек, без да минава в хиперцункия.
Когато обратният Т3 падне и "освободи" рецепторите, тогава изведнъж човек минава в лека хиперфункция и му се налага да намали значително дозата на Т3.

Резистентност може да се наблюдава и при незавишен обратен Т3, при попадащи в референтните граници негови нива (отношението на ФТ3 и rТ3 също си има граници, в които трябва да попада, и ако е извън тях се говори за проблем с обратен Т3, иначе - не). Тогава обикновено даденият човек не може да приема Т4 изобщо, защото (най-грубо казано) се стига до съревнование между Т4, обратния Т3 (все някакъв, макар и незавишен), и Т3 за самите рецептори на клетките, и просто Т4 и rT3 блокират Т3, пречат му да действа, и човек си седи в хипофункция. Такива хора трябва да карат само на Т3. Тази резистентност е по-гадна.

Отношение към първата резистентност (затруднено превръщане на Т4 в Т3 заради обратен Т3, заради самото АИ заболяване) имат и: ниското желязо, ниският феритин, и ниският кортизол. За кортизола не значи  постоянно нисък, защото това би било патологично и говорещо за проблем, идващ от надбъбречните най-вероятно, ами просто проблем с регулацията на кортизола, възникнал заради неовладяна хипофункция (а именно когато няма достатъчно ФТ3, който да захрани надбъбречните, за да произвеждат хормоните си, един, от които е кортизолът).
Ниският Б12, минералите, елементите също имат отношение но не толкова основно.
И тъй както всеки хормон си има свой собствен циркаден ритъм, така са и ФТ3, и кортизолът. ФТ3 стига пик нощем, малко преди кортизолът да стигне своя. При човек със здрава ЩЖ, надбъбречните получават достатъчно ФТ3 нощем, преди да започнат да работят най-усърдно. При хора в хипофункция надбъбречните не получават достатъчно ФТ3 и оттам следва спад в кортизола, нарушена регулация, нисък сутрешен кортизол например, и тъй нататък. ФТ4 има почти еднакъв ритъм през цялото денонощие (права черта почти). ФТ3 е този, който варира много, не е учудващо, все пак ФТ4 е прохормон, ФТ3 е активният. Затова е добре да се пие Т3 вечер например, преди лягане, или рано сутрин - преди официалното ставане от сън, за да се имитира самия ритъм на ФТ3, самия ритъм на работа на ЩЖ, а и да се подобри производството на кортизол (това само при хора, които имат проблем с кортизола - обикновено такива, седяло много-много време в хипофункция).

Всички гореизброени неща ги изпробвах на практика върху себе си. Само кортизол не съм изследвала.
Изследвах обратен Т3, седмица след като бях спряла напълно Т4. Излезе на средата на референтните граници, незавишен, обаче пак си бях много зле. Счетох, че не ми е проблем обратният Т3, ами по-скоро имам от другия тип резистентност и просто не трябва да въвеждам отново Т4. Понасях огромни дози Т3, преди 5 дни качих до 100 мкг, разделена в 3 дози. Преди 5 дни изпих "по погрешка" още 37.5 мкг Т3 едната вечер. На другия ден учудващо имах само около 5 прескачания за целия ден (това ми е основният симтом на хипофункция), но имах и ускорен пулс - средно 100. Сега от 4 дни съм на доза само 37.5 Т3, имам по 3-4 пресакчания на ден само, и леко ускорен пулс, който не усещам почти през по-голямата част от деня, но явно съм леко хипер. В следващите дни ще намаля дозата на 30 мкг Т3, да видим какво ще се случи.
Въпросът е дали обратният Т3 е паднал съвсем и точно за един ден минах в леко хипер състояние и ще мога да въведа отново малка доза Т4 (не повече от 25 мкг), за да видим дали ще ме задържи съвсем стабилна и прескачанията ще спрат напълно, тоест хипофункцията, или просто чрез оная висока доза 137.5 мкг Т3 съм наситила рецепторите си.
Във всички случаи дори и да съм с по-кофти резистентността, при която не мога да сключвам Т4, Т4 и обратният Т3 са паднали вече и ще продъжлават да падат, тъй като ТСХ ми е силно потиснато заради приема на Т3, и ЩЖ не произчежда почти никакво Т4, няма какво да я стимулира.
Ще почакам още и ще видя кавко ще правя. 
Пак стана много дълго. 

stelaartois, сподели после как е тълкувал резултатите ти хематологът. Интересно е при какви стойности на тези показатели ще препоръча прием на желязо, ако въобще препоръча.

Не съм стигнала още до ИР, но този показател различава ли се от кръвната захар или говори за едно и също?!