Безкрайно обичам баба. Ако бях в Европа и тя беше болна щях да хвана първият самолет и право при нея. Струва си - и времето и парите 
- Публикувана: 24 апр. 2006, 16:26 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2006, 19:35 ч.
много ми е тъжно, че съм далеч от нас
аз все си повтарям, че това е най голямата цена, която трябва да платя, живеейки далеч от близките си. И когато "зацикля" с тези мисли... 
до никъде не стигам.
ЗнаеШ ли, Харичка, и в Бг да си бяхме, пак може би не бихме имали възможност да сме непрекъснато до тези, които обичаме...моята баба, моят татко...отидоха си в моменти, когато не бях с тях, а бях в България... А може би и така е по добре, за да си ги спомняме с хубаво...
ПрегръЩам те, и ти пожелавам в някакъв момент, скоро, да погледнеШ "философски" на живота (аз все оЩе не мога).
А и не си подценявай бабчЕто, вярвай, чЕ може да се видите скоро
А имаШ ли възможност, качвай се на първия самолет, вместо да го мислиШ много много
до никъде не стигам.ЗнаеШ ли, Харичка, и в Бг да си бяхме, пак може би не бихме имали възможност да сме непрекъснато до тези, които обичаме...моята баба, моят татко...отидоха си в моменти, когато не бях с тях, а бях в България... А може би и така е по добре, за да си ги спомняме с хубаво...
ПрегръЩам те, и ти пожелавам в някакъв момент, скоро, да погледнеШ "философски" на живота (аз все оЩе не мога
). А и не си подценявай бабчЕто, вярвай, чЕ може да се видите скоро
А имаШ ли възможност, качвай се на първия самолет, вместо да го мислиШ много много
искам да споделя с някой....
баба ми е зле, състоянието й се влошава, а аз съм много далеч от нея.
иска ми се да я прегърна, да си говорим до късно както миналата година го правехме, както винаги.
много си я обичам....боже, дали ще ме дочака?!
спомням си миналото лято как ме изпрати с тъжен поглед и с думите 'дали чедо ще съм жива да ви видя пак?'
много ми е криво, бе хора.....
баба ми е зле, състоянието й се влошава, а аз съм много далеч от нея.
иска ми се да я прегърна, да си говорим до късно както миналата година го правехме, както винаги.
много си я обичам....боже, дали ще ме дочака?!
спомням си миналото лято как ме изпрати с тъжен поглед и с думите 'дали чедо ще съм жива да ви видя пак?'
много ми е криво, бе хора.....
. Баба ми е причината, поради която се навих да пътувам и няма час в който да не се моля да ни дочака. Беше в болница, но я изписаха, защото с нищо не можели да й помогнат. Обаждам й се през ден и постоянно й повтарям колко много я обичам, как искам да я прегърна и да ми каже "на баба момичето". Стремя се да й давам стимул да ни чака - разказвам й смешни случки за момичетата, те самите й се обаждат (Слава много сладко повтаря "баба"), постоянно и искам съвети за децата. Има дни, в които е толкова зле, че не може да говори и направо ми затваря телефона . Обещала ми е да стиска зъби, но като почне да ми обяснява как вече си била изживяла живота и й било време... Стискам палци баба ти да събере сили да те прегърне като се прибереш!
според мен най-важно е да знаеш, че обичаш тази жена и че тя те обича.
Ако е така никога не сте разделени, винаги сте заедно.
Дори физически да не можеш да си с нея.
Бъди спокойна и вярвай.
Ако е така никога не сте разделени, винаги сте заедно.
Дори физически да не можеш да си с нея.
Бъди спокойна и вярвай.
"откраднах" си от успокението, предназначЕно за О Харичка, благодаря ти
Скарлет, много ти съчувствам, защото баба като беше така и като почина, нямаше никакъв начин да отида. Аз съм атеистка, но отидох в една българска църква, запалих свещичка, наплаках се хубаво за 10-тина минути, и като че ми поолекна. После пак на фронта на веселбата - децата си искат своето. 
Харичка, тази твоя баба е голяма кьсметлийка, че те има и че толкова я обичаш и почиташ . Всяко начало си има край, но духовната врьзката между вас никога няма да бьде прекьсната, а мисьлта за това грее завинаги сьрцето.
И като се видите с баба следващия пьт да пратиш снимки да и се порадваме и ние
Прегрьдки и чунки от сльнчева Холандия, цьфнали дьрвета и цветя, канали с лодки и мен
. Всяко начало си има край, но духовната врьзката между вас никога няма да бьде прекьсната, а мисьлта за това грее завинаги сьрцето. И като се видите с баба следващия пьт да пратиш снимки да и се порадваме и ние
Прегрьдки и чунки от сльнчева Холандия, цьфнали дьрвета и цветя, канали с лодки и мен
много си я обичам....боже, дали ще ме дочака?!
Преживях смъртта на баба ми от далече преди три месеца. Не, не съм я преживяла. Mного ми е тежко и разбирам много добре какво е. Хората умират независимо дали си до тях или не. Аз се опитвам да запазя най-хубавите ми спомени с нея, не че от това ми става по-леко. Идеята ми е, че това е живота и трябва да се приеме. Незнам какво друго бих могла да кажа... То просто няма какво да се каже......Бъди силна!
Скарлет О'Хара ,
колото и да е тъжно тези неща са неразривна част от живота ни!
Преживяват се и отминават, но най важното от всичко е че, е имало има и ще има ОБИЧ !
В този момент най е необходимо да си силна и ако имаш възножност да кажеш на баба си колко много значи за теб и колко я обичаш !!!
колото и да е тъжно тези неща са неразривна част от живота ни!
Преживяват се и отминават, но най важното от всичко е че, е имало има и ще има ОБИЧ !
В този момент най е необходимо да си силна и ако имаш възножност да кажеш на баба си колко много значи за теб и колко я обичаш !!!
