Така че, моли се да срещне някое момиче, научено как се включва печката и за какво служат тиганите и тенджерите. 
- Публикувана: 18 окт. 2016, 13:04 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2016, 23:29 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 71
Клетото момиче най-добре да е въоръжено с дебела тояга.
Така че, моли се да срещне някое момиче, научено как се включва печката и за какво служат тиганите и тенджерите.
Да бе, то пък като си кажеш какво искаш, сякаш те чува някой.
Реална случка:
Ще ходим при свеки, естествено тя е звъннала поне сто пъти да пита какво искам да ми сготви, щото нали това и онова не ям /което пък не е много вярно/. Накрая казвам дроб сърма, защото я прави вкусна и аз обожавам. Баба се радва и казва супер, имаш я. Отиваме си и има дроб сърма и шкембе /ММ обожава/. Всичко идеално. Идва обяд.
Тя - Деси, какво да ти сипя?
Аз - дроб сърма
Тя - сигурна ли си, ако не обичаш да ти сипя шкембе
Това се повтаря три пъти, накрая мирясвам и казвам - давай шкембето. Правя си сметката, че ще се пробвам да опитам и ММ ще го доизяде /както казах обича го/
Та сипва ми се, опитвам, побутвам купата и приключвам обяда без фасони
Тя - защо не ядеш
Аз - ами по принцип не обичам, реших да опитам, ама не ми допада
Тя - е, аз знаех, че не обичаш ама реших да те пробвам, може пък да ти хареса. Да ти сипя ли дроб сърма, нали за теб я готвих
Не ме питайте защо сама не си сипвам - просто не ме допуска в нейната кухня. И заради такива случки като си ходим почти не ям у тях. Или ходим на гости, или на заведение. Не че няма сърдити пак, ама поне на мен вече не ми пука и не се обяснявам по сто часа за едното ядене.
Реална случка:
Ще ходим при свеки, естествено тя е звъннала поне сто пъти да пита какво искам да ми сготви, щото нали това и онова не ям /което пък не е много вярно/. Накрая казвам дроб сърма, защото я прави вкусна и аз обожавам. Баба се радва и казва супер, имаш я. Отиваме си и има дроб сърма и шкембе /ММ обожава/. Всичко идеално. Идва обяд.
Тя - Деси, какво да ти сипя?
Аз - дроб сърма
Тя - сигурна ли си, ако не обичаш да ти сипя шкембе
Това се повтаря три пъти, накрая мирясвам и казвам - давай шкембето. Правя си сметката, че ще се пробвам да опитам и ММ ще го доизяде /както казах обича го/
Та сипва ми се, опитвам, побутвам купата и приключвам обяда без фасони
Тя - защо не ядеш
Аз - ами по принцип не обичам, реших да опитам, ама не ми допада
Тя - е, аз знаех, че не обичаш ама реших да те пробвам, може пък да ти хареса. Да ти сипя ли дроб сърма, нали за теб я готвих
Не ме питайте защо сама не си сипвам - просто не ме допуска в нейната кухня. И заради такива случки като си ходим почти не ям у тях. Или ходим на гости, или на заведение. Не че няма сърдити пак, ама поне на мен вече не ми пука и не се обяснявам по сто часа за едното ядене.
Ей след този номер, ще я навра там, дето слънце не огрява и докато не ми се извини поне 3 пъти, няма да мирясам!
И гарантирам, че повече няма да ѝ мине през ум да ме пробва!
Така отучих свекърва ми да ми сипва бяло месо и кълка от пилето, щото тя много ги обичала и искала да ми ги даде, в знак на любов и уважение.
Въпроса е,че понякога чуват, но реално не желаят да послушат.
Пример: сина ми много повръщаше. Ако лежеше в кошарата и искаше да се оригне започваше бясно да се мята и да мрънка. Не го ли дигнех след 2-3 минути повърне и се налага да сменям всичко. Е баба му седнала насреща, нашия мята ония ръце и крака, тя му прави тъпи физиономии. Минах и казах лекичко-вдигни го да се оригне. Отговора, е ще я видим ние тая работа. След 2 мин. минавам пак-вдигни го да се оригне пак същия отговор. Ми след 10 мин. яростно мятане на ръце и крака все пак решила да го вдигне. Чувам яяя що ме оплю бе баба-оповръщал я.
Сега след 4 години същата работа-оставям го с инструкции да не търчи и скача из апартамента, че е със спазъм и после вкъщи дъх не може да си поеме и се налага инхалации да му правя. Заварвам го да подрипа(танцува) и целия му гръб мокър. Значи за единия час, в който е седял там не е спрял. След 3 дена мъжа ми го води-почнали да търчат с братовчед му, направил им забележка, а тя се сопнала що бре нека потичат. И нали си и е син седнал и и обяснил как внука и дъвче хапчета за астма, алергичен е към домашен прах, а у тях е пълно с килими и кво ли не още, събиращо с години прахоляци. Силно се съмнявам да има ефект. Следващия път пак ще търчат и после пак ще ми се дави вкъщи
Честно уморих се. Нямам сили за дипломатичност. Няма как да и спра достъпа до внуците-в един блок сме и ако не ги заведем ме причаква по прозорците. Казах на мъжа ми,че ще си ги води сам, за да не си тровя нервата
Пример: сина ми много повръщаше. Ако лежеше в кошарата и искаше да се оригне започваше бясно да се мята и да мрънка. Не го ли дигнех след 2-3 минути повърне и се налага да сменям всичко. Е баба му седнала насреща, нашия мята ония ръце и крака, тя му прави тъпи физиономии. Минах и казах лекичко-вдигни го да се оригне. Отговора, е ще я видим ние тая работа. След 2 мин. минавам пак-вдигни го да се оригне пак същия отговор. Ми след 10 мин. яростно мятане на ръце и крака все пак решила да го вдигне. Чувам яяя що ме оплю бе баба-оповръщал я.
Сега след 4 години същата работа-оставям го с инструкции да не търчи и скача из апартамента, че е със спазъм и после вкъщи дъх не може да си поеме и се налага инхалации да му правя. Заварвам го да подрипа(танцува) и целия му гръб мокър. Значи за единия час, в който е седял там не е спрял. След 3 дена мъжа ми го води-почнали да търчат с братовчед му, направил им забележка, а тя се сопнала що бре нека потичат. И нали си и е син седнал и и обяснил как внука и дъвче хапчета за астма, алергичен е към домашен прах, а у тях е пълно с килими и кво ли не още, събиращо с години прахоляци. Силно се съмнявам да има ефект. Следващия път пак ще търчат и после пак ще ми се дави вкъщи
Честно уморих се. Нямам сили за дипломатичност. Няма как да и спра достъпа до внуците-в един блок сме и ако не ги заведем ме причаква по прозорците. Казах на мъжа ми,че ще си ги води сам, за да не си тровя нервата
Няма как да и спра достъпа до внуците-в един блок сме и ако не ги заведем ме причаква по прозорците. Казах на мъжа ми,че ще си ги води сам, за да не си тровя нервата
Минавам и аз да се оплача.
Свекито престана с цирковете, когато я отсвирих. Оплакала се на мъжа ми, че не й се обаждам, а той се направил на луд.
Сега е с нова тактика. Мила, нежна и любезна е, с което ме изнервя още повече. А аз съм студена и дръпната и мълча като пукал. Вече така ми идва отвътре. Просто, когато много пъти си се опитвал да се разбереш с един човек, а той си знае неговото накрая даваш червен картон и се отказваш.
В същото време ми тежи. Не може да не идва у нас, но като дойде ми засяда буца на гърлото. Не обелвам дума с часове. Дори не я слушам какво говори, не ме интересува. Когато си тръгне ме обзема яд на себе си, че съм мълчала толкова време и все съм гледала с доброто. Все уж да не я засегна и да не се обиди и накрая като съм щадяла друг, аз съм емоционално изхабена. И изнервена. Знам, че и сега да кажа всичко, което ми се е насъбрало, ползата ще е нулева. Просто търся начин да се справя с негативните усещания.
Благодаря.
Свекито престана с цирковете, когато я отсвирих. Оплакала се на мъжа ми, че не й се обаждам, а той се направил на луд.
Сега е с нова тактика. Мила, нежна и любезна е, с което ме изнервя още повече. А аз съм студена и дръпната и мълча като пукал. Вече така ми идва отвътре. Просто, когато много пъти си се опитвал да се разбереш с един човек, а той си знае неговото накрая даваш червен картон и се отказваш.
В същото време ми тежи. Не може да не идва у нас, но като дойде ми засяда буца на гърлото. Не обелвам дума с часове. Дори не я слушам какво говори, не ме интересува. Когато си тръгне ме обзема яд на себе си, че съм мълчала толкова време и все съм гледала с доброто. Все уж да не я засегна и да не се обиди и накрая като съм щадяла друг, аз съм емоционално изхабена. И изнервена. Знам, че и сега да кажа всичко, което ми се е насъбрало, ползата ще е нулева. Просто търся начин да се справя с негативните усещания.
Благодаря.
Джони, все едно отношенията с моята / вече бивша/ свекърва описваш. Аз обаче търпях 11 години безхаберие, нахалство и досадничество, докато най- накрая я отрязах отведнъж, окончателно и завинаги - без да се карам с нея и без да се обяснявам.Вече повече от две години не общувам с нея под никаква форма. Също оттогава не е идвала у дома - не съм я гонила, нито забранявала достъп, но тя, в края на краищата, излезе съобразителна жена
. През тези 11 години се опитвах да бъда "над нещата"; в същото време неведнъж й казвах, каквото имах да й казвам, но никога не й повиших тон. Като видях, че не става, се отказах да хабя емоционален и речеви ресурс. Просто за мен тази жена спря да съществува. Сега и в съвършената свекърва да се превърне, вече е късно. Не бих могла да насиля себе си да възобновя контакти с нея.
Дано и твоята се окаже съобразителна и в някакъв момент разреди посещенията си. При нас, в моя полза беше това, че живеехме в мой апартамент.
Въпроса е,че понякога чуват, но реално не желаят да послушат.
Пример: сина ми много повръщаше. Ако лежеше в кошарата и искаше да се оригне започваше бясно да се мята и да мрънка. Не го ли дигнех след 2-3 минути повърне и се налага да сменям всичко. Е баба му седнала насреща, нашия мята ония ръце и крака, тя му прави тъпи физиономии. Минах и казах лекичко-вдигни го да се оригне. Отговора, е ще я видим ние тая работа. След 2 мин. минавам пак-вдигни го да се оригне пак същия отговор. Ми след 10 мин. яростно мятане на ръце и крака все пак решила да го вдигне. Чувам яяя що ме оплю бе баба-оповръщал я.
Пример: сина ми много повръщаше. Ако лежеше в кошарата и искаше да се оригне започваше бясно да се мята и да мрънка. Не го ли дигнех след 2-3 минути повърне и се налага да сменям всичко. Е баба му седнала насреща, нашия мята ония ръце и крака, тя му прави тъпи физиономии. Минах и казах лекичко-вдигни го да се оригне. Отговора, е ще я видим ние тая работа. След 2 мин. минавам пак-вдигни го да се оригне пак същия отговор. Ми след 10 мин. яростно мятане на ръце и крака все пак решила да го вдигне. Чувам яяя що ме оплю бе баба-оповръщал я.
Ти като мина 5 пъти, защо не го вдигна?
Зои, признавам си, че не е съобразително от моя страна, но знаеш ли какво се получава. Днес носи едно, утре носи друго, все едно ние сме добрите прасенца, които всичко ядем. И в един момент кво се получава, отваряш хладилника пълен с неща, които не ядем и се чудиш кво става тука? Ами, кво да става. Мама е идвала. Да не говорим, че и мъжа ми се дразни като решава някой вместо него какво му се хапва.
Джони, ти не беше ли от Варна? Нещо такова ми е останало в ума. Имам предложение за теб - на Чаталджа все още има хладилник, в който всеки желаещ може да остави храна за бездомните. И винаги е празен, има много гладни хора.
...на Чаталджа все още има хладилник, в който всеки желаещ може да остави храна за бездомните. И винаги е празен, има много гладни хора.
За първи път чувам за този хладилник.. Или той е останал от инициативата преди години, когато доста заведения и магазини сложиха такива? А защо тази инициатива замря? Жалко...
Скрит текст:
А как иначе към младо, което всичко знае и мисли, че може да те нарежда.
Е как? Както и към "старо", което още от самото начало почва да се меси, защото всичко знае и всичко може. С полагаемото(!) му се уважение. Нал тъй?
п.с. спокойно, знам, че уважението се дължи само в посока от млади към стари. Това отдавна стана ясно
Като чета какво отношение имате към старите....Bobkabebkova, извинявай, но звучиш доста пренебрежително към "снахето", май й се присмиваш и на нея, и на семейството й. Надявам се да съм останала с грешно впечатление, а ако не съм, дано поне момичето не го забелязва и да запазите добри отношения за дълго.
А как иначе към младо, което всичко знае и мисли, че може да те нарежда.
Е как? Както и към "старо", което още от самото начало почва да се меси, защото всичко знае и всичко може. С полагаемото(!) му се уважение. Нал тъй?
п.с. спокойно, знам, че уважението се дължи само в посока от млади към стари. Това отдавна стана ясно
А какво трябва да е? Да се съгласяваме абсолютно безпрекословно, когато ни налагат "мъдрост" от 18 век ли? Всичко останало е неуважение.
Т.е. за теб несъгласието е равно на неуважение. Все те питам и никога не отговаряш на този въпрос
...на Чаталджа все още има хладилник, в който всеки желаещ може да остави храна за бездомните. И винаги е празен, има много гладни хора.
За първи път чувам за този хладилник.. Или той е останал от инициативата преди години, когато доста заведения и магазини сложиха такива? А защо тази инициатива замря? Жалко...
Скрит текст:
Има. Точно на малкия светофар на самия пазар. Май само той остана от кампанията. Наистина жалко. Аз бях писала в някоя от темите за него и ме изядоха с парцалите. Оставям храна от време на време, никога не се задържа дълго.
Деска, ужас за историята с шкембето.
При мен и двете готвят вкусно и майка, и свекито. Обаче и двете готвят доста мазно и аз гледам да минавам тънко като ходя при тях. Примерно само салатка, или пък ям малко и т.н. Не оставам гладна, ям повече зеленчуци и плодове за сметка на мазнотиите. И се сърдят. Искат да ям от всичко. И като обясня, че все пак не съм свини и се почва една тирада как ще умра от глад, как много съм заслабнала и т.н.
И водим винаги дебати и аз много се дразня. Примерно не съм от тези, дето могат да се тъпчат като свине и да не им се лепи. Старая се да се пазя, хапвам си от всичко, но не се тъпча като невидяла от това, от това и от ееей това. Отслабнах с около 12-13кг. и се чувствам супер.
Иначе преди да ги сваля (от бременността ми бяха, а не че съм си дебелка по принцип) имаше забележки, че си хапвам. Абе, няма угодия.
И понякога завършваме със сръдни - казвам им, че си ядат тежките храни без да им правя забележка, така и те да не ми правят забележка за килограмите салати, които изяждам.
И естествено свекито ми вика ми то било важно да е вкусно. Мерси съм от тия мазни вкусотии, дето може и инфаркт да ми докарат някой ден. Баланс му е мамата.
При мен и двете готвят вкусно и майка, и свекито. Обаче и двете готвят доста мазно и аз гледам да минавам тънко като ходя при тях. Примерно само салатка, или пък ям малко и т.н. Не оставам гладна, ям повече зеленчуци и плодове за сметка на мазнотиите. И се сърдят. Искат да ям от всичко. И като обясня, че все пак не съм свини и се почва една тирада как ще умра от глад, как много съм заслабнала и т.н.
И водим винаги дебати и аз много се дразня. Примерно не съм от тези, дето могат да се тъпчат като свине и да не им се лепи. Старая се да се пазя, хапвам си от всичко, но не се тъпча като невидяла от това, от това и от ееей това. Отслабнах с около 12-13кг. и се чувствам супер.
Иначе преди да ги сваля (от бременността ми бяха, а не че съм си дебелка по принцип) имаше забележки, че си хапвам. Абе, няма угодия.
И понякога завършваме със сръдни - казвам им, че си ядат тежките храни без да им правя забележка, така и те да не ми правят забележка за килограмите салати, които изяждам.
И естествено свекито ми вика ми то било важно да е вкусно. Мерси съм от тия мазни вкусотии, дето може и инфаркт да ми докарат някой ден. Баланс му е мамата.