Не знам в Пловдив как е, ама в София в частните училища отиват тези, които не са ги приели в СМГ и в "Хан Крум". По-тъпите, но пък с претенции, на които им е под нивото да се запишат в някое СОУ с плебса, но и не са показали качества за нещо по-добро.
- Публикувана: 27 окт. 2016, 10:56 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2016, 20:14 ч.
Кое е престижно и за какво ни е?
Вайс, с масовия български родител на практика нямам обща приказка, децата са на друго ниво, приемливо и неприемливо за тях са различни неща...просто различни светове.
Ако можеш маалко да си отвориш очите за света около себе си ще видиш, че не си много по-различна от 90% от останалите
Може да си по-образована евентуално от 50% от тях, по-умна от 30% от тях да речем...но да слагаш всички родители в масовото училище под един знаменател, а тези в частното да ги пишеш висша класа, особено в България, е признак на самозаблуда или прекалено високомерие.
Според авторите на САТ съм по-умна от 91% от хората. Което не е огромно, но пак е сравнително висок персентил.
Мисля, че мога да преценя една група тела и лица от какъв живот идват. Особено ако има драстична разлика. Не в интелект и пари, но най-вече в цели, обноски, визия кое е приемливо и кое е недопустимо (там стандартите ми са доста различни от масовата култура).
Не знам дали забелязваш, но днес се приемат за нормални неща, за които преди 20-ина години дори махленските лелки биха отбелязали, че са прекалени.
Янечек- частна градина, не училище. Заради бейби бума и недостига на места. Иначе училищата са кофти, да, в Пловдив е само гола претенция, Класик е смешна работа.
Не знам дали забелязваш, но днес се приемат за нормални неща, за които преди 20-ина години дори махленските лелки биха отбелязали, че са прекалени.
Няма значение за градина или училище ще говорим, въпросът е, че сравни по престиж родителите на база колко могат да се бръкнат за образование на безценното и дадох пример, че е възможно обратното - по-престижното да е държавното, защото е трудно да се класираш, а който не се класира, ще трябва добре да си плати, за да учи детето му същите неща при същите учители, с които би разполагало ако не беше изпаднало под чертата.
Е, като говорите за училищата на децата, не е ли редно да обръщате повече внимание на децата/учениците, а не на родителите им? Иначе честно казано, на мен никога не ми е било важно дали аз съм по-умна или другият родител. Важно ми е да е възпитан, да има обноски и да е любезен; после идва симпатията. Ако това го няма, може и да е носител на награди, в моя свят няма да ми липсва 
Няма значение за градина или училище ще говорим, въпросът е, че сравни по престиж родителите на база колко могат да се бръкнат за образование на безценното и дадох пример, че е възможно обратното - по-престижното да е държавното, защото е трудно да се класираш, а който не се класира, ще трябва добре да си плати, за да учи детето му същите неща при същите учители, с които би разполагало ако не беше изпаднало под чертата.
Не, сравних ги по визия, здраве, ръст ако щеш, теми за разговор. Ако щеш- тембър на гласа на майките. Дали говори спокойно и интелигентно или писука нервозно за супер тривиални въпроси, които не може да вдене.
Държавното училище може да е престижно в академичен план, спор няма. Но има и престижност като цяло в житейски план. Като например "ако детето ми тръгне да се жени/омъжва за някое от тия деца, с кои родители ще ми е по-свойствено да седна на маса и с кои приказката ще върви по-гладко и с по-малко нужда да се превежда от единия свят на другия". Щото нали...ако единият говори за Китен, другият за Килиманджаро...излиза криво.
Сирен, това с частната градина го приемам на доверие като нелепа случайност, иначе няма никаква логика.
САТ не мери интелигентност, а знания. Това е матура.
За останалото – у нас всички са навсякъде. Както се казва, на едно и също място могат да попаднат и редовно попадат хора дошли с метро и такива с Бентли, научни сътрудници и средно умствено изостанали. Т.е. и мястото не говори за престиж. Освен ако не си приет там по качества, с изпит, но и това никога не е важало, не случайно основно деца от определени важни кръгове са все надарени, първи на изпити за езикови гимназии и тн. Това го и има и досега.
Не знам дали забелязваш, но днес се приемат за нормални неща, за които преди 20-ина години дори махленските лелки биха отбелязали, че са прекалени.
Изобщо не съм го забелязала това. Смятам че преувеличаваш. Или прекалено много четеш разни социални медии, от където си черпиш информация за действителността.
Съгласна съм. Хората и поведението им просто повече бият на очи, не за затворени в тесен кръг както беше преди години, иначе са си същите.
САТ не мери интелигентност, а знания. Това е матура.
За останалото – у нас всички са навсякъде. Както се казва, на едно и също място могат да попаднат и редовно попадат хора дошли с метро и такива с Бентли, научни сътрудници и средно умствено изостанали. Т.е. и мястото не говори за престиж. Освен ако не си приет там по качества, с изпит, но и това никога не е важало, не случайно основно деца от определени важни кръгове са все надарени, първи на изпити за езикови гимназии и тн. Това го и има и досега.
Не знам дали забелязваш, но днес се приемат за нормални неща, за които преди 20-ина години дори махленските лелки биха отбелязали, че са прекалени.
Много вярно - всички са навсякъде, пълен хаос, а в хаоса не може да има ред в мислите, така че кое е престижно си остава преди всичко въпрос на вкус, не толкова на постижения.
Шансът да ти се смеят, отколкото да ти се възхитят е много по-голям, когато се изтъкваш и опитваш да си престижен. Чудя се дали това е тайна за много хора или нуждата да са престижни е по-силна въпреки всичко.
САТ ти изпращат едно писмо, в което пише, че резултатите от изпита експериментално доказано се корелират по определен начин с интелигентност. На база на резултати от изпита бях в 91-я персентил. Та по груба преценка, не съм по-умна от 30-те процента, а от 90-те процента. Просто цитирам какво пише в стандартното писмо на изпита.
Частните училища в Пловдив не са престижни. Дори като база и локация. Затова.
Родителите са важни. Дори детето да е интелигентно, ако има някакви проблеми в произхода, може да стане жив дявол. Най-големите финансови акули били от бедни квартали- гладни, вторачени в една точка, не могат да си позволят да учат и работят нещо непрактично за кеф. Имат успехи, но като хора...не мога да кажа, че са на върха. Тоест на върха са, но не и за имитация и уважение, защото ако всички са като тях, животът ще стане супер гаден.
Частните училища в Пловдив не са престижни. Дори като база и локация. Затова.
Родителите са важни. Дори детето да е интелигентно, ако има някакви проблеми в произхода, може да стане жив дявол. Най-големите финансови акули били от бедни квартали- гладни, вторачени в една точка, не могат да си позволят да учат и работят нещо непрактично за кеф. Имат успехи, но като хора...не мога да кажа, че са на върха. Тоест на върха са, но не и за имитация и уважение, защото ако всички са като тях, животът ще стане супер гаден.
САТ ти изпращат едно писмо, в което пише, че резултатите от изпита експериментално доказано се корелират по определен начин с интелигентност. На база на резултати от изпита бях в 91-я персентил. Та по груба преценка, не съм по-умна от 30-те процента, а от 90-те процента. Просто цитирам какво пише в стандартното писмо на изпита.
А за децата е важно да са възпитани и спокойни. Това много повече зависи от отношенията в семейството, отколкото от друго, което у нас така или иначе не съществува реално. Или почти не съществува.
Много вярно - всички са навсякъде, пълен хаос, а в хаоса не може да има ред в мислите, така че кое е престижно си остава преди всичко въпрос на вкус, не толкова на постижения.
Шансът да ти се смеят, отколкото да ти се възхитят е много по-голям, когато се изтъкваш и опитваш да си престижен. Чудя се дали това е тайна за много хора или нуждата да са престижни е по-силна въпреки всичко.
Еее , зависи къде си разнасяш "престижа', ако е в група с багаж , колкото моя ще ми се възхищават. Другите ако са малцинство ще се чудят кой е нормален те или аз
. Като приказката за лудата вода, нормалния дядо се скрил в планината и не я пил, останалите полудели от нея, но когато слязъл при тях , всички хора казали за него - лудия от планината 
А за децата е важно да са възпитани и спокойни. Това много повече зависи от отношенията в семейството, отколкото от друго, което у нас така или иначе не съществува реално. Или почти не съществува.
Всъщност това е важно за родителите им.
За децата, така ми се струва, никак не им
е важно да са спокойни, а още по-маловаж-
но им е да са възпитани