Не я пускам сама и не вярвам в скоро време да го направя. Времената са такива, че не желая да рискувам. Има и други начини да се изгражда самостоятелност.
- Публикувана: 25 апр. 2006, 23:02 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2006, 10:35 ч.
Как се престрашихте
На друго място и в друго време, може би вече бих я оставяла сама.
Имам до някъде доверие на детето си, но не и на другите.
Скоро няма да я пусна. Разбира се не искам да я подтискам и желая тя да е самостоятелна и ако трябва след време ще се крия, за да я наблюдавам, но без надзор няма да я оставам поне още няколко години. В биографията си, Ерих Кестнер, разказва как майка му го пращала сам на училище, а после тръгвала, криейки се след него
Имам до някъде доверие на детето си, но не и на другите.
Скоро няма да я пусна. Разбира се не искам да я подтискам и желая тя да е самостоятелна и ако трябва след време ще се крия, за да я наблюдавам, но без надзор няма да я оставам поне още няколко години. В биографията си, Ерих Кестнер, разказва как майка му го пращала сам на училище, а после тръгвала, криейки се след него
Не съм се престрашила все още. Живеем в блок, на висок етаж, в близост до голям и натоварен булевард. Просто няма да ги пусна никога сами. Аз си знам, че няма начин да преодолея страха си при така стеклите се обстоятелства. От тази година дъщеря ми е ученичка и следобед я гледа баба й. Тя живее в много хубав квартал, с малки улички, без много движение, с дворчета сред кооперации и тя я пуска. Отначало като разбрах ми спря сърцето, но вече й е време и добре, че баба й има тази смелост, защото ако зависеше от мен, аз пак не бих се решила. Догодина се местим в кооперация с вътрешен двор в центъра, движението наоколо е умерено, познаваме се всички наоколо и тогава съм си обещала, че ще ги пускам сами до магазина, да изхвърлят боклука, да играят, да карат колела, да отиват сами до училище и т.н., и т.н. ... Ще видим де. Но засега са си плътно с мен. Това е положението.
Момичета, времената са други.Вярно-мен са ме оставяли от много малка, но наистина пред блока имаше площадка, на улицата не хвърчаха така коли/ пък и колко вдига Москвича?/Ходех сама на училище от 1 клас, но имаше тротоар, по който вървях докато стигна до спирката.Сега е различно.Пред блока вече няма площадка, а улица.От входа-направо на улицата.Няма как да пусна детето само в близките години, освен, ако не се преместим и условията позволяват.
Честно казано, преди да тръгнат на училище надали ще ги пускам сами. Евентуално, на 5-6 г. и то само двете заедно (Есата от сега е по-внимателна, умее да се пази и все следи Киса да не хукне нанякъде, че тя е голям заплес) и при условие, че с тях има по-големи дечица. Добре, че във входа има доста момиченца, които сега са по на 4-5 г. и често си играят заедно. Ако те ги наглеждат тогава, може да ги пускам пред входа (имаме площадка за игра и децата се събират там), а аз сигурно ще стоя на прозореца и ще ги наблюдавам.
При нас се получи доста лесно. Когато сменяхме поредната квартира Жоро беше на 4 години. В блока, в който отидахме да живеем момиченцето от съседния апартамент беше с 1 година по-голяма от него и те постоянно си играеха двамата. Майката на момиченцето я пускаше сама да си играе (точно пред блока има треви, дървета, люлка, пързалка). Двамата си паснаха и бяха неразделни - ровеха в пясъците, местеха камъни, за да си строят нещо си там, правеха си естесвено и кални кюфтета след дъжд. Така свикнах. Миналото лято се преместихме в съседния блок (пак на квартира), а точно срещу него е една голяма поляна, на която редовно се събират момчета (пък даже и момичета), за да ритат топка. За малката още не й е дошло времето, пък и не се знае като стане на годинки да я пускаме сама дали ще сме в този блок, квартал, град и т.н. Но се успокоявам, че тя пък винаги ще си има баткото, на който ще мога да разчитам.
Аз започнах да я оставям пред блока, не че ми е много спокойно, но има нещо като градинка и не минават коли от там, та е доста подходящо. Има и едно детенце, което е набор на моето и двете си играят заедно. Но поглеждам пред 5 мин. от терасата. Абе няма да е като моето детство, но то не могат да се сравняват нещата...
Моето момиченце е на 7 години, но още не смея да го оставя само ( с другите деца) дори и на двора, макар че детето е разумно и много пъти съм му говорила от какво да се пази, с чужди хора да не разговаря, никъде без мен да не отива и т.н.т. Но на всякъде дебнат опасности за които дори и не подозирам, за това докато мога го държа близо до мен и под око.
Шубе ме е и това си е. Миналото лято със съседското детенце (3 години по- голямо) слезаше да си играе, но или неговата майка беше с тях, или аз висях по балкона 
Няма да е скоро, живеем в квартал в който освен улици няма друго 
, а и днешните деца такива игри измислят, че направо ми настръхва косата 
, а и днешните деца такива игри измислят, че направо ми настръхва косата Ами и майка ми сигурно си е мислила същото тогава за нас-ние играехме в този период на "Седморката на Блейк", ама не къде да е-ами на един новостроящ се блок до нас тогава...
Дори да имахме - не бих я оставила. Вижда ми се малка още. 
Трудно 
Едва минала година (голямата на 8, малката на 5) ги пуснах пред входа, ама само пред входа, и познайте дали не висях като прани гащи на терасата през цялото време
Лека - полека започнах и да посвършвам нещо из дома докато те палуват с другите деца. Но и сега си повисвам честичко по прозорците, а и ги пускам само ако техните приятелки са там ( по-големи са и много ги пазят
)
Най- много зависи къде живеете - ако има обезопасена детска площадка ( ако съществува туй чудо все още....
) бих била по-спокойна.
Както и вие, нали?
Едва минала година (голямата на 8, малката на 5) ги пуснах пред входа, ама само пред входа, и познайте дали не висях като прани гащи на терасата през цялото време
Лека - полека започнах и да посвършвам нещо из дома докато те палуват с другите деца. Но и сега си повисвам честичко по прозорците, а и ги пускам само ако техните приятелки са там ( по-големи са и много ги пазят
)Най- много зависи къде живеете - ако има обезопасена детска площадка ( ако съществува туй чудо все още....
) бих била по-спокойна. Както и вие, нали?
Най- много зависи къде живеете - ако има обезопасена детска площадка ( ако съществува туй чудо все още.... ) бих била по-спокойна.
Както и вие, нали?
) бих била по-спокойна. Както и вие, нали?
Точно от такива съображения си купихме по-малко жилище, но в по-хубав квартал. Децата от 6-7-годишни играят сами на площадката до блока, но улицата е далече, а и чужди хора много-много не минават. То при нас "сами" е твърде относително понятие, винаги бяха по 2-3-4-ма, но бях много по-спокойна, отколкото в предишния ни квартал. Там колите си фучаха направо пред входа.