♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~ Статус на връзката: Женени ~♡ Тема 47

Малко да напиша за нас, преди да посветя ценното ви време на нашия главен герой. Ние сме ново светско онлайн списание " ¿ WHO?... ¿ WHAT?" и  искаме да създаден нещо различно от клишираните формати, които са на пазара. Насочени сме към дамската аудитория читатели, но и всеки посетил ни е добре дошъл... Затова и създадохме рубриката "Звезди по пантофи" , в която смятаме да ви представим актуалните за деня звезди в по различна среда- техния дом, а дрескода е домашно облекло с пантофи и преките впечатления на вземащия интервюто. И така...

Часът е седем и в хладното ноемврийско утро ръката ми леко потреперва натискайки звънеца. Около мен е странно тихо и няколкото паднали жълти листа правят градината да изглежда някак тъжна и самотна, а леката мъгла идваща от Босфора внася своята тайнствена багра към есенната картина. Вратата се отваря рязко и Той ме посреща с усмивка на лице, леко влажна коса от току-що взетия душ и олеле само по дънки,  естествено очите ми изкачат за част от секундата от орбитите си и преглъщам на сухо.
- Моля за извинение, но сега излизам от банята ииии, очаквах да сте мъж, с това име....
"Име, като име, какво да правя като баща ми е очаквал пак син". Усмихвам се леко:
- До колкото си познавам тялото май съм 100% жена. - "Боже, това аз ли го казах!"
Бързо нахлузва държащата си в ръка тениска с което скрива красивата гледка на стегнатото си , тренирано тяло и онази маорска татуировка... И какво виждат очите ми, най абсурдните домашни пантофи на краката му- леопардова муцуна със съответните шарки . Усмихва се с леко:
- Учудвате се на пантофите ми... Да това е приумица на приятелката ми, на всеки близък и приятел е измислила такива пантофи и нейна приятелка ги шие. - Отваря големия скрин до входната врата и от там изскачат най причудливи животни и цветове. - Тези с очите на газела с нейни, макара на мен тези с овчата физиономия повече ми харесват. Тези оранжевите с лисичата муцуна са за екранната ми партньорка, а тези сивите с разногледите очи и нещо което прилича на тюлен са за нейния приятел. Понякога идват да се забавляваме или да репетираме когато не сме на снимки, естествени ние работим, те се забавляват - играят на домино или не се сърди човече, който губи се... опс...правят разни щуротии, които само те си разбират  Чакайте, тук трябва да има и един чифта и за вас... А ето ги!
"А?...Червен крокодил!" И така обута в най абсурдните пантофи вървя след домакина си. Влизаме в просторна дневна, където големия екран на телевизора, ъгловия диван и огромната дървена маса заемат най много място. Тук е топло, светло, просторно и учудващо за къща обитавана от мъж много зелено, а гледката към Босфора откриваща се от панорамния прозорец уникална. Носи се ухание на кафе с канела и на нещо толкова вкусно, че усещам как пълнозърнестата ми бисквита отдавна се е изнесла от стомаха ми и той в знак на протест се връзва на панделка и се мъчи да нададе ужасяващ вой...
Домакина ми се  насочва към кухненския кът, където надничам с любопитството на жена-домакиня.
- Предполагам, че не сте закусвала, така че се настанявайте на масата и включвайте там техниката си. Обещавам, че ще получите най обстойното и нестандартно интервю което някога съм давал и едва ли някога ще има дам. Като знам колко бяхте настоятелна и как отсвирихте мениджъра ми, напълно си заслужихте материала. Всъщност как се добрахте до мен?
- Ами, чрез вашата приятелка... Обещах и, че ще задам няколко въпроса и на нея... Всъщност вие сам ли живеете тук?
- Да. Това е моето място за релакс да кажем. Малко е разхвърляно, аз му казвам творчески хаос, но фирмата за почистване идва веднаж в седмицата, приятелката ми не е от вида домакиня, а и тя рядко е тук. Официално живеем в нейната къща, но само за пред папараците, иначе всеки у дома си. А и тя е много ангажирана, както знаете е творческа личност и постоянно е заета със своите проекти. Но сега двете и котки Рошла и Пухла са болни, едната повръщала , а другата имала разстройство и се занимава с тях... Поканих ви на закуска, а какви ги говоря...
- Не се притеснявайте, израснала съм в семейството на ветеринар и патоанатом, за които професионалните теми бяха преди всичко и двама братя, за които дисекцията на жаба или плъх бе като да си намажат филия... С една дума, не е проблем...
- Така, предполагам, че обичате яйца със суджук и овче сирене на плоча. Ето и филийките са готови, така маслините, доматите, а забравих кафето...Обичате кафе с канела?
"Сядай най после, бе човек... заболя ме врата да гледам какво точно правиш, а и как ухае... И какво е това пъшкане и тежки стъпки зад мен?". Обръщам си , най грозното куче на света ме гледа тъпо и самодоволно и една лига се точи към пода , леко изръмжава все едно, че ме е одобрило ляга на пейката до мен.
- Ооо, г-н Началник, наспахте ли се? И на какво дължим вашата визита? - и с ловко движение избърсва пода.
- Да започваме и с интервюто и със закуската.... Искам още веднаж, да ви се извиня за този ранен час, но това е единственото време, което мога да отделя. Снимките бяха до ранните часове, после ходих на тренировка, имам и друг ангажимент следобед , а и днес ми е ден за изкушения, сиреч ям всичко, което ми се иска... А, попитахте ме дали живея сам. Вярно, че дома е голям за мен, тук е дневната, има още фитнес и стая за детски игри, на приятелите... Горе са три спални, а на тавана има малък апартамент за майка ми, това е...
- Участвате в толкова успешен проект, подготвен ли бяхте за тази фенска любов?
- Честно казано, не. И до сега се притеснявам когато са около мен, но няма как, риск на професията.
- А за това, че искат да сте и партньори в живота с вашата екранна половинка...
- Ха, искат ама няма как да стане... Искате ли лют пипер за яйцата? Аз така ги обичам... Всеки от нас е срещнал своята си любов...
- А какво мислите за брака?
- Аз лично съм за отворена връзка и това с брака не е за мен. Предпочитам да съм свободен и да имам човек до себе си за....нали разбирате. Макар с любимата ми да изживяваме нещо специално, не знам дали бих предприел такава стъпка, пък и май не съм се замислял на този етап... А и понякога се питам, кога в кой момент човек разбира, че е срещнал подходящата и кога настъпва точно онзи момент, когато разбираш, че не можеш да дишаш без него и.... Май започнах като  нашата сценаристка...С една дума рано ми е още за сериозно обвързване.
- Спорта..
- Е това е тема, за която може да говоря много. Но за да не ставам досаден, ще кажа, че за мен това е философия, а и на този етап от живота ми начин да поддържам тялото си от което печеля. В момента, аз като визия съм продукт от който печелил всички в чисто финансов план... А и когато растеш с още двама братя, искаш не искаш се учиш да си защитаваш територията, егото и физиката...
- Щастието...
- Колкото и клиширано да звучи, то е там, където се чувствам най добре, при любимите хора, приятелите...работата...
 Чувам, че входната врата се хлопва и влиза  жената с най голямата уста, опс усмивка на света- севгилито извънземно на моя домакин.
- Аз със вас ли говорих.... Мислех, че сте мъж -'' Айде и тая почна!"- Ама нали се запознахме и хапвате...Харесват ли ви пантофите?
- Чудесни са, благодаря! Червени крокодили, много нестандартно. - и питам от етикет- Как са котите ви Рошла и Пуфла, предполагам, че са по добре?
- Кой? Ха, ха... Скъпи, пак си им объркал имената Рошел и Пънар се казват. Да добре са, оставих ги в клиниката за наблюдение, а и да ми почистят апартамента, че след тях е само мазало и смрад...нали, любими...
- Аха...
- Разказа ли, за моя нов проект. Вижте искам да бъде отразен в пресата подобаващо... Ето ви и покана за премиерата! Тази била последната, толкова много хора съм поканила, даже и целия екип на милото ще присъства, като ходеща реклама ще бъдат... Ай, как сладко си хапвате,а хич не ви личи...Аз с тази диета, съм все гладна последните месеци...Ето и Началника ми се привижда като печено агне... Мило, в килера оставих две торби с дрехи за пране, би ли пуснал пералнята, че ще ми трябват някои от тях...Нали знаете , помощницата ми се разболя- "Не, не знам, аз сама си пускам пералнята"
- Хм, добре... А вие си допийте кафето спокойно, а ти джанъм хапни си поне от сиренето не стой гладна, а и това може да хапнеш на мен вече не ми се яде суджук с яйца.., яваш,яваш...Тези диети не ти дайстват добре, наистина.... Е, май това беше ....
Разбирам, че времето за моето интервю вече изтекло.... Любимата се хапва  с апетита етиопче в Макдоналдс, кучето срещу нея се облизва лакомо и гледа жално, а моя домакин ме чака вежливо в коридора и подавайки ми плик за пантофите шедьовър ми пожелава приятен ден и ми обещава в най скоро време да продължим с интервюто... Червен крокодил...А сега де?

Източник:..... / интересно линка не може да се копира/

Малко да напиша за нас, преди да посветя ценното ви време на нашия главен герой. Ние сме ново светско онлайн списание " ¿ WHO?... ¿ WHAT?" и  искаме да създаден нещо различно от клишираните формати, които са на пазара. Насочени сме към дамската аудитория читатели, но и всеки посетил ни е добре дошъл... Затова и създадохме рубриката "Звезди по пантофи" , в която смятаме да ви представим актуалните за деня звезди в по различна среда- техния дом, а дрескода е домашно облекло с пантофи и преките впечатления на вземащия интервюто. И така...

Часът е седем и в хладното ноемврийско утро ръката ми леко потреперва натискайки звънеца. Около мен е странно тихо и няколкото паднали жълти листа правят градината да изглежда някак тъжна и самотна, а леката мъгла идваща от Босфора внася своята тайнствена багра към есенната картина. Вратата се отваря рязко и Той ме посреща с усмивка на лице, леко влажна коса от току-що взетия душ и олеле само по дънки,  естествено очите ми изкачат за част от секундата от орбитите си и преглъщам на сухо.
- Моля за извинение, но сега излизам от банята ииии, очаквах да сте мъж, с това име....
"Име, като име, какво да правя като баща ми е очаквал пак син". Усмихвам се леко:
- До колкото си познавам тялото май съм 100% жена. - "Боже, това аз ли го казах!"
Бързо нахлузва държащата си в ръка тениска с което скрива красивата гледка на стегнатото си , тренирано тяло и онази маорска татуировка... И какво виждат очите ми, най абсурдните домашни пантофи на краката му- леопардова муцуна със съответните шарки . Усмихва се с леко:
- Учудвате се на пантофите ми... Да това е приумица на приятелката ми, на всеки близък и приятел е измислила такива пантофи и нейна приятелка ги шие. - Отваря големия скрин до входната врата и от там изскачат най причудливи животни и цветове. - Тези с очите на газела с нейни, макара на мен тези с овчата физиономия повече ми харесват. Тези оранжевите с лисичата муцуна са за екранната ми партньорка, а тези сивите с разногледите очи и нещо което прилича на тюлен са за нейния приятел. Понякога идват да се забавляваме или да репетираме когато не сме на снимки, естествени ние работим, те се забавляват - играят на домино или не се сърди човече, който губи се... опс...правят разни щуротии, които само те си разбират  Чакайте, тук трябва да има и един чифта и за вас... А ето ги!
"А?...Червен крокодил!" И така обута в най абсурдните пантофи вървя след домакина си. Влизаме в просторна дневна, където големия екран на телевизора, ъгловия диван и огромната дървена маса заемат най много място. Тук е топло, светло, просторно и учудващо за къща обитавана от мъж много зелено, а гледката към Босфора откриваща се от панорамния прозорец уникална. Носи се ухание на кафе с канела и на нещо толкова вкусно, че усещам как пълнозърнестата ми бисквита отдавна се е изнесла от стомаха ми и той в знак на протест се връзва на панделка и се мъчи да нададе ужасяващ вой...
Домакина ми се  насочва към кухненския кът, където надничам с любопитството на жена-домакиня.
- Предполагам, че не сте закусвала, така че се настанявайте на масата и включвайте там техниката си. Обещавам, че ще получите най обстойното и нестандартно интервю което някога съм давал и едва ли някога ще има дам. Като знам колко бяхте настоятелна и как отсвирихте мениджъра ми, напълно си заслужихте материала. Всъщност как се добрахте до мен?
- Ами, чрез вашата приятелка... Обещах и, че ще задам няколко въпроса и на нея... Всъщност вие сам ли живеете тук?
- Да. Това е моето място за релакс да кажем. Малко е разхвърляно, аз му казвам творчески хаос, но фирмата за почистване идва веднаж в седмицата, приятелката ми не е от вида домакиня, а и тя рядко е тук. Официално живеем в нейната къща, но само за пред папараците, иначе всеки у дома си. А и тя е много ангажирана, както знаете е творческа личност и постоянно е заета със своите проекти. Но сега двете и котки Рошла и Пухла са болни, едната повръщала , а другата имала разстройство и се занимава с тях... Поканих ви на закуска, а какви ги говоря...
- Не се притеснявайте, израснала съм в семейството на ветеринар и патоанатом, за които професионалните теми бяха преди всичко и двама братя, за които дисекцията на жаба или плъх бе като да си намажат филия... С една дума, не е проблем...
- Така, предполагам, че обичате яйца със суджук и овче сирене на плоча. Ето и филийките са готови, така маслините, доматите, а забравих кафето...Обичате кафе с канела?
"Сядай най после, бе човек... заболя ме врата да гледам какво точно правиш, а и как ухае... И какво е това пъшкане и тежки стъпки зад мен?". Обръщам си , най грозното куче на света ме гледа тъпо и самодоволно и една лига се точи към пода , леко изръмжава все едно, че ме е одобрило ляга на пейката до мен.
- Ооо, г-н Началник, наспахте ли се? И на какво дължим вашата визита? - и с ловко движение избърсва пода.
- Да започваме и с интервюто и със закуската.... Искам още веднаж, да ви се извиня за този ранен час, но това е единственото време, което мога да отделя. Снимките бяха до ранните часове, после ходих на тренировка, имам и друг ангажимент следобед , а и днес ми е ден за изкушения, сиреч ям всичко, което ми се иска... А, попитахте ме дали живея сам. Вярно, че дома е голям за мен, тук е дневната, има още фитнес и стая за детски игри, на приятелите... Горе са три спални, а на тавана има малък апартамент за майка ми, това е...
- Участвате в толкова успешен проект, подготвен ли бяхте за тази фенска любов?
- Честно казано, не. И до сега се притеснявам когато са около мен, но няма как, риск на професията.
- А за това, че искат да сте и партньори в живота с вашата екранна половинка...
- Ха, искат ама няма как да стане... Искате ли лют пипер за яйцата? Аз така ги обичам... Всеки от нас е срещнал своята си любов...
- А какво мислите за брака?
- Аз лично съм за отворена връзка и това с брака не е за мен. Предпочитам да съм свободен и да имам човек до себе си за....нали разбирате. Макар с любимата ми да изживяваме нещо специално, не знам дали бих предприел такава стъпка, пък и май не съм се замислял на този етап... А и понякога се питам, кога в кой момент човек разбира, че е срещнал подходящата и кога настъпва точно онзи момент, когато разбираш, че не можеш да дишаш без него и.... Май започнах като  нашата сценаристка...С една дума рано ми е още за сериозно обвързване.
- Спорта..
- Е това е тема, за която може да говоря много. Но за да не ставам досаден, ще кажа, че за мен това е философия, а и на този етап от живота ми начин да поддържам тялото си от което печеля. В момента, аз като визия съм продукт от който печелил всички в чисто финансов план... А и когато растеш с още двама братя, искаш не искаш се учиш да си защитаваш територията, егото и физиката...
- Щастието...
- Колкото и клиширано да звучи, то е там, където се чувствам най добре, при любимите хора, приятелите...работата...
 Чувам, че входната врата се хлопва и влиза  жената с най голямата уста, опс усмивка на света- севгилито извънземно на моя домакин.
- Аз със вас ли говорих.... Мислех, че сте мъж -'' Айде и тая почна!"- Ама нали се запознахме и хапвате...Харесват ли ви пантофите?
- Чудесни са, благодаря! Червени крокодили, много нестандартно. - и питам от етикет- Как са котите ви Рошла и Пуфла, предполагам, че са по добре?
- Кой? Ха, ха... Скъпи, пак си им объркал имената Рошел и Пънар се казват. Да добре са, оставих ги в клиниката за наблюдение, а и да ми почистят апартамента, че след тях е само мазало и смрад...нали, любими...
- Аха...
- Разказа ли, за моя нов проект. Вижте искам да бъде отразен в пресата подобаващо... Ето ви и покана за премиерата! Тази била последната, толкова много хора съм поканила, даже и целия екип на милото ще присъства, като ходеща реклама ще бъдат... Ай, как сладко си хапвате,а хич не ви личи...Аз с тази диета, съм все гладна последните месеци...Ето и Началника ми се привижда като печено агне... Мило, в килера оставих две торби с дрехи за пране, би ли пуснал пералнята, че ще ми трябват някои от тях...Нали знаете , помощницата ми се разболя- "Не, не знам, аз сама си пускам пералнята"
- Хм, добре... А вие си допийте кафето спокойно, а ти джанъм хапни си поне от сиренето не стой гладна, а и това може да хапнеш на мен вече не ми се яде суджук с яйца.., яваш,яваш...Тези диети не ти дайстват добре, наистина.... Е, май това беше ....
Разбирам, че времето за моето интервю вече изтекло.... Любимата се хапва  с апетита етиопче в Макдоналдс, кучето срещу нея се облизва лакомо и гледа жално, а моя домакин ме чака вежливо в коридора и подавайки ми плик за пантофите шедьовър ми пожелава приятен ден и ми обещава в най скоро време да продължим с интервюто... Червен крокодил...А сега де?

Източник:..... / интересно линка не може да се копира/