Коте 
мерси!
Моля те, ако можеш пусни линк!
мерси! Моля те, ако можеш пусни линк!
https://twitter.com/minetosiki/status/798221421352800256
- Публикувана: 1 ноем. 2016, 23:13 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2017, 12:17 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~ Статус на връзката: Женени ~♡ Тема 47
Ето линк към пристигането на Баръш и поздравяването му с Юнус:
https://twitter.com/minetosiki/status/798221421352800256
https://www.youtube.com/watch?v=XZQZNt_EuYM От втория фраг си личи, че новия епизод ще им вдигне рейтинга. Памирчо ще се възползва да разкаже на Тюркян тейзе , че Йомер е отново в живота на Дефне и ще струпат пак черни облаци над нашите хубавци . Но този път ще имат помощ от Исо. Хади бакалъм , как ли ще се развият нещата напред 
Коте мерси!
Моля те, ако можеш пусни линк!
мерси! Моля те, ако можеш пусни линк!
https://twitter.com/minetosiki/status/798221421352800256
Дданни,
благодаря за линка!Много се дзверих
в този запис, но като видях нашите как се гледат на сцената го отсвирих!А то имало какво да се види!
Темпи ,
скъпа, вече съм сигурна , че лятото си ходила на семинара за сценаристи на Мерич или си на ти с кристалната топка! 
Познах за мястото на предложението, сега ако позная и че Памир ще разкаже ВСИЧКО на Тюркян - от наема на Дефне до своя собствен и наистина ще започна да гледам на хората 
Темпи Ясновидката 
Познах за мястото на предложението, сега ако позная и че Памир ще разкаже ВСИЧКО на Тюркян - от наема на Дефне до своя собствен и наистина ще започна да гледам на хората
Темпи Ясновидката
https://www.youtube.com/watch?v=XZQZNt_EuYM От втория фраг си личи, че новия епизод ще им вдигне рейтинга. Памирчо ще се възползва да разкаже на Тюркян тейзе , че Йомер е отново в живота на Дефне и ще струпат пак черни облаци над нашите хубавци . Но този път ще имат помощ от Исо. Хади бакалъм , как ли ще се развият нещата напред
. Темпи да направим Оракул ООД 
Превод на фрага от рускините, а скоро и със суб.
- С г-ой Нериман, впервые встретились на этой скамейке. Считала, что случилось что-то вроде, как: "Красавица и чудовище". Так говорила о тебе, например, не сказала, что увидя тебя я снова не приду в себя. Если бы сказала, возможно я бы знала, что со мной случится, не так ли?
- Тётя Нериман пришла ко мне и сказала, что г-н Хулюси оставил своё состояние девушке по имени Дефне. Сказала приходи и соблазни девушку, пусть наследство останется внутри семьи.
- Хорошо, иди тогда, отдохни.
- А помощь ассистента?
- Я сделаю.
- Что?
- Говорю, я буду ассистентом.
- Дефне вышла недавно.
- Я на самом деле, пришёл не к Дефне, а поговорить с вами.
- С г-ой Нериман, впервые встретились на этой скамейке. Считала, что случилось что-то вроде, как: "Красавица и чудовище". Так говорила о тебе, например, не сказала, что увидя тебя я снова не приду в себя. Если бы сказала, возможно я бы знала, что со мной случится, не так ли?
- Тётя Нериман пришла ко мне и сказала, что г-н Хулюси оставил своё состояние девушке по имени Дефне. Сказала приходи и соблазни девушку, пусть наследство останется внутри семьи.
- Хорошо, иди тогда, отдохни.
- А помощь ассистента?
- Я сделаю.
- Что?
- Говорю, я буду ассистентом.
- Дефне вышла недавно.
- Я на самом деле, пришёл не к Дефне, а поговорить с вами.
Превод на фрага на руски със субтитри
https://vk.com/kiralikasktvstar?z=video-96725873_456239415%2Fb07baa8d25e3d22259
https://vk.com/kiralikasktvstar?z=video-96725873_456239415%2Fb07baa8d25e3d22259
#new от Эльчин
На церемонии награждения премии "Золотая бабочка" в результате неправильного (ложного) указания до того, как назвали моё имя, меня отправили на сцену. В связи с этим, я нашла себя в состоянии и обстановке, которой я бы никак не хотела бы. То, что случилось, не было вызвано из-за моего волнения, растерянности, либо из-за неуважения.
Браво, че има смелостта да коментира тази много конфузна за нея ситуация!
Добро утро 
Една притча, която доста добре описва чувствата на наш Йомер според мен:
Видяхме първите две, сега остава Йомер да се усети за третото
И още няколко снимки от новия епизод
То те направо си ни го показаха, ама без диалозите 
ПП: Ама защо ли имам чувството, че първите четири снимки са на Баръш и Елчин,а не на Йомер и Дефне 
Една притча, която доста добре описва чувствата на наш Йомер според мен:
Скрит текст:
Притча за разликата между страстта, любовта и обичта
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта...
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...
- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.
Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е Любовта.
- А какво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта...
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...
- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.
Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е Любовта.
- А какво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.
Видяхме първите две, сега остава Йомер да се усети за третото
И още няколко снимки от новия епизод
То те направо си ни го показаха, ама без диалозите ПП: Ама защо ли имам чувството, че първите четири снимки са на Баръш и Елчин,а не на Йомер и Дефне
Здравейте!!!
"Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги..."
Йомер отдавна се разбра къде е истинското му място, остава Дафинка да му позволи да остане
А за снимките - има-няма 60 часа и ще разберем дали на тях са Баръш и Елчин или Йомер и Дефне И на мен ми изглеждат като "зад кадър"
Добро утро
Една притча, която доста добре описва чувствата на наш Йомер според мен:
И още няколко снимки от новия епизод То те направо си ни го показаха, ама без диалозите
ПП: Ама защо ли имам чувството, че първите четири снимки са на Баръш и Елчин,а не на Йомер и Дефне
Една притча, която доста добре описва чувствата на наш Йомер според мен:
Скрит текст:
Видяхме първите две, сега остава Йомер да се усети за третото Притча за разликата между страстта, любовта и обичта
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта...
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...
- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.
Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е Любовта.
- А какво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта...
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...
- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.
Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е Любовта.
- А какво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.
И още няколко снимки от новия епизод
То те направо си ни го показаха, ама без диалозите ПП: Ама защо ли имам чувството, че първите четири снимки са на Баръш и Елчин,а не на Йомер и Дефне
"Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги..."
Йомер отдавна се разбра къде е истинското му място, остава Дафинка да му позволи да остане
А за снимките - има-няма 60 часа и ще разберем дали на тях са Баръш и Елчин или Йомер и Дефне
И на мен ми изглеждат като "зад кадър"