С какво ви дразнят свекървите – 72

  • 86 772
  • 860
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 22 036
Ами аз не смятам, че да празнуваш РД без патърдия е трагедия. Така си празнуваме у нас, скромно, често пъти, чак пък трагедия да е..... И особено в момент, в който така или иначе си имаш някаква друга драма, каквато и да е тя ... Не смятам за нужно всяка година да се празнува РД като сватба. На когото и да било. Ако тя е решила, че тази година, този рожден ден ще бъде тримата вкъщи, значи така й идва отвътре, защо трябва да вдига сватби, защото някой друг така иска. Детето е нейно, рождения ден как ще протече избира тя и мъжа й. Толкоз.
Разбира се, че е така. И така трябва да бъде. Само че, нейният избор се е различавал от този на мъжа ѝ. И мъжът ѝ, вместо да го обсъди с нея, взема инициативата в свои ръце, при това зад гърба ѝ, поставяйки я пред свършен факт. Все пак, не изключвам възможността, за която писа Даун- да е искал по свой, макар и неадекватен начин да я развесели.

Аз нямах предвид, че е искал да я развесели, а че иска да подтисне собствената си травма. Хората, макар и заедно, могат да са много самотни в преживяването на подобно нещо. Справят се по различен начин и това води до напрежение.

Много съчувствам на БДО, просто и казвам да не се отдръпва от мъжа си веднага, а да даде време и на себе си и на него. Постъпката му е много, ама много тъпа, но не е ясно, дали наистина не е от тъга, обърканост и всички онези емоции, които ние някак не можем да свържем с бащата.

# 16
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Не мога да си представя мм да ме помоли за такова нещо и аз да се направя на ударена и въпреки него да си направя каквото на мен ми се иска. Просто няма такъв филм. И предвид конкретната ситуация, постъпката му е направо гадна.
Познава си родата, знае им чалъмите със сигурност. А свекървата е отявлена и непоправима простакеса, щом си позволява такъв коментар.

# 17
  • Мнения: X

Аз нямах предвид, че е искал да я развесели, а че иска да подтисне собствената си травма. Хората, макар и заедно, могат да са много самотни в преживяването на подобно нещо. Справят се по различен начин и това води до напрежение.
Да, това също е възможно.

# 18
  • Мнения: 23 219
Възможно е да са го притиснали с готови сме с всичко  и идваме,как да каже не идвайте.
Но  тя трябва да преодолее и преживее мъката,когато е готова  може да се веселят с музиката и кючеците ,с пиенето и наздравиците.Така е редно и  почтено.Не  са се съобразили ,вероятно от максимата"животът продължава".Вярно е,но трябва време за някои.
Нищо не може да им направи ,освен да поплаче и  да и остане горчив спомен.И да се оплаче някому,че страда.

# 19
  • Мнения: X
Не мога да си представя мм да ме помоли за такова нещо и аз да се направя на ударена и въпреки него да си направя каквото на мен ми се иска.
Точно.
Аз пък си мисля, че хората, които го оправдават, са точно тези, които биха се направили на ударени и биха 'го развеселили' /нищо, че всъщност 'развеселяват' маминка/.
Боряна, естествено, че са го притиснали. Не вярвам да има на света такъв тапир, че леко и безотговорно да подмине такова желание на жив човек. По-скоро не е негова идеята, нито развеселяването, залагам си главата. Къде се е чуло и видяло мъж да прави РД на детето си през главата на жена си, вие полудяхте ... /освен при засилено свекървенско/свекърско присъствие/.

# 20
  • Мнения: X
Аз пък си мисля, че хората, които го оправдават, са точно тези, които биха се направили на ударени и биха 'го развеселили' /нищо, че всъщност 'развеселяват' маминка/.
Никой не го оправдава. Опитваме се да се поставим на негово място и да дадем друга гледна точка. Междувпрочем, ако човек успее да погледне отвъд върха на носа си, би видял и гледни точки, различни от неговата собствена. Не е задължително да е съгласен с тях.

# 21
  • Мнения: X
Скрит текст:
AbsurT, никого не правя жертва, не им стискам душите и не осещам вина за случилото се и за това, че продължавам да живея след смъртта на детето. Не съм планувала вечерта да стоим и да плачем.
Аз всъщност плачех и още плача, поради изгубеното доверие към съпруга ми. Не знам дали ви се случвало, след някакъв момент да погледнете на човека с други очи и след това с същите тези очи да погледнете и на миналото с него?!
Когато обсъждахме рождения ден, аз казах моето мнение и той се съгласи. Не каза, че той иска да празнува. Ако беше казал щах да се подготвя психически, да се настроя за гости, да избера торта и украси примерно. Да обсъдим кой ще дойде на гости. Така излиза, че той се съгласил привидно с мен, а после си действал все едно аз не съществувам!
Свекърва ми се обади преди два дни и с нея проведохме същия разговор. Тя пък каза, че така и така при нас е тясно, тя щала да организира някой ден у тях и ние ще отидем на гости. Добре, съгласих се. Все пак и е  първо внуче и е мечтала да организира рождени дни. ( То мен нали ми е сто и първо дете, аз не съм си мечтала за това)
Изведнъж се оказа, че всеки си действа според плана в главата си и никой не го е грижа аз как ще се осещам.
Свекърът е алкохолик и агресивен грубиян. Неговото присъствие задължително означава кавги. Поне  щах да скрия алкохола.

Една огромна    Hug  и от мен.

Също мисля, че не мъжът ти е виновен за "празнуването".
Съгласил се е с теб.Най-вероятно после е отстъпил под натиска на свекърите ти.
Ти ги познаваш, занеш дали имат такава "власт" над него.

# 22
  • София
  • Мнения: 24 839

Точно.
Аз пък си мисля, че хората, които го оправдават, са точно тези, които биха се направили на ударени и биха 'го развеселили' /нищо, че всъщност 'развеселяват' маминка/.
Боряна, естествено, че са го притиснали. Не вярвам да има на света такъв тапир, че леко и безотговорно да подмине такова желание на жив човек. По-скоро не е негова идеята, нито развеселяването, залагам си главата. Къде се е чуло и видяло мъж да прави РД на детето си през главата на жена си, вие полудяхте ... /освен при засилено свекървенско/свекърско присъствие/.
Не иде реч нито за осъждане, нито за оправдаване, а за елементарно разбиране!
Нероденото първо дете е и негово, болката от загубата е и негова.
Първородното детенце, което става на годинка, също е негово.
Авторката написа, че той се е съгласил да не празнуват, а не че той го е чувствал също така, като нея.
И сега, тя вече го гледа с други очи, защото не е удържал на обещанието си.
Ами, ако просто не е можел да си причини и това- първи рожден ден и сълзи? newsm78
Отново стигаме до така прокламираната " независимост" в семейството и налагането на единия над другия, вместо постигането на искрено съгласие на двамата.

# 23
  • Мнения: X
АбсурТ, съгласна съм с написаното от теб, но с една уговорка- мъжът е трябвало да обсъди това с жена си, а не да я поставя пред свършен факт. Нямал е сливи в устата.

# 24
  • Мнения: 3 784
Много ми домъчня от разказа на БДО. Сигурно сълзите, от които Абсурт толкова се опасява за рожден ден, щяха да са по-малко, ако не я бяха разстроили допълнително с натрапената скандалджийска компания. Като знам колко е тежко много време след смъртта на много любим човек, не мога да си представя умножено по колко е, когато си загубил дете. И най-човешкото е да стъпваш на пръсти и да се ослушваш за нуждите на скърбящия, ако те е грижа за него, а не да се изсипеш неканен и готов за скандал, ако не си доволен от купона.

БДО, моля те, не бързай да се настройваш срещу съпруга си. Поговорете, защото сигурно и той е травмиран от загубата и имате нужда един от друг. Ти си много уязвима и със сигурност поради мъката реагираш ненужно категорично, но не го причинявай на душата си и на семейството си. Нерационални/недобре обмислени действия поради силна скръб важи не само за теб, но и за него. Просто това е тежък момент, през който трябва да минете заедно. Ако не съумеете да говорите помежду си по темата така, че да си помогнете взаимно сами, направете го с терапевт. Не бързай да го осъждаш и да се отчайваш - на него му е мъчно, както и на теб.

Последна редакция: пт, 11 ное 2016, 17:28 от Априлска вълшебница

# 25
  • София
  • Мнения: 24 839
АбсурТ, съгласна съм с написаното от теб, но с една уговорка- мъжът е трябвало да обсъди това с жена си, а не да я поставя пред свършен факт. Нямал е сливи в устата.
Разбира се!
Нали и аз това казвам- да се обсъди така, че да не се стига до това " той/тя се съгласи, пък после.........

# 26
  • Мнения: 28 673
Не иде реч нито за осъждане, нито за оправдаване, а за елементарно разбиране!
Нероденото първо дете е и негово, болката от загубата е и негова.

Не мога да се съглася с това.
Болката по едно неродено дете, която майката изпитва, никой друг не може дори да предположи каква е – нито бащата, нито майката на майката, камо ли по-странични хора. Даже аз, която имам 3 такива болки, мога само да предположа какво чувства жената, но не и да знам със сигурност какво става в душата ѝ.
И въпреки това не одобрявам вкопчването в тази болка и загърбването на живота и празника на живото детенце. То няма никаква вина за болката на майка си и не би трябвало да бъде ощетявано по какъвто и да е начин.
Затова ще си позволя да посъветвам БДО да намери начин да потисне болката си – не да я загърби, а да я складира на едно нейно си, много специално място, и да не позволява тя да влияе върху отношението ѝ към детето, което има. То е важното. По-важното. Най-важното.
А ако не успее сама, да потърси помощ – каквато и да е, дори споделяне с жени, преживели същото и намерили сили да продължат напред, без да ощетяват благополучно родените си деца.
Ако не за себе си, за детето да го направи. Длъжна е просто...

# 27
  • Мнения: 3 784
Аз не мисля, че болката влияе на отношението към детето, или поне няма как ние в темата да го преценим от два поста. За него първият рожден ден е като всеки друг - колкото усмивката на мама има значение предходния, толкова има значение и на самия рожден ден. Ако БДО съумява да си го гледа, обича и радва, важното е това, а не дали е събрала голямо парти за годинката. Ако не съумява, пак страшното е това, а не начина на отбелязване. И може и да й трябва помощ, да.
Нормално е през първата година загубата да се усеща най-мъчително и не трябва да бъде укорявана за това. Не знам дали и потискането на чувствата не е вредно, по-скоро осъзнаването и изговарянето биха помогнали. Иначе за вкопчването си абсолютно права, но е много трудно да се намери баланса между справянето с травмата и непрекаляването с вниманието към нея.

# 28
  • Мнения: 43 333
Не съм изчела дискусията/ споделянето, но и това ще направя. Може би малко по- късно.
Искам да си кажа позицията. Пак казвам- без да съм изчела всичко по темата и може би има неща, които ще са не на място, но все пак държа да си кажа мнението.
Загубих първото си дете на  първия рожден ден на племенницата ми. Бяхме в болница. А партито беше у дома. Не съм имала нищо против да се празнува. От почти месец бяхме в болницата. Естествено, след новината нямаше парти. На следващата година рождения ден не беше на датата. После почнаха да си празнуват на датата. Детето- племенницата с нищо не е виновна за нашата загуба, както и всички около нас. Никой не ни е длъжен с нищо. Ние (аз и ММ) си страдаме вътрешно, отиваме и на гробищата, но другите не са виновни с нищо.
Мъжът на БДО може и да иска да направи някакво ново начало във връзката. (Май той не е баща на първото дете.) Значи не трябва да се чувства виновен. Да, да бъде съпричастен- ок, но нека и той да се израдва на празника. Ще дам пример- да сме живи и здрави ще имаме абитуренти, сватби. Мъката ни ще си остане, но това няма да помрачава празника на децата ни и всички около нас. И защото всички около нас ще се радват на радостното събитие, след нашата загуба.

# 29
  • Мнения: 23 219
Близнаци са мисля децата.

Общи условия

Активация на акаунт