С какво ви дразнят свекървите – 72

Чета ви и дори не мога да си представя болката ви! И тази на БДО, и на всички споделили загуба...

Благодаря ви съфорумки за разбирането, поткрепата и съветите. Човек няма как да каже всичко в няколко реда и то писани посред нощите. Затова допълвам:
Починалото дете е на мъжа ми. Както каза Боряна, децата бяха близнаци. Аз съм приела загубата на детето, както и на това преди него, както и на няколко "много обещаващи ембриона". Не съм човек който се вкопчва в болката и не позволявам тя да ми влияе върху отношенията с хората, най-вече с детето.
В къщи атмосферата не е тъжна, напротив, радваме се на всеки момент с детето и въобще на живота. Та, мъжът ми няма нужда да ме развеселява.
Не исках да празнуваме тази година по няколко причини, които казах на мъжа ми и той се съгласи:
Детето е малко, няма да разбере нищо от това празнуване. Най-много да се растревожи, както и стана. Едвам направихме някакъв режим на спане и хранене и сега всичко отиде по дяволите!
Познавам баща му и знам, че ще направи скандал, а не исках това да се случва на този ден.
Познавам и майка му, която е в състояние да те изгони буквално от къщи, за да покаже на гостите как тя е приготвила всичко, както всъщност и стана.
Аз сама не мога да приготвя къщата за рожден ден. Да напазарувам, да приготвя ядене, да сервирам и след това да оправя и къщата. Може някой от вас да могат, но аз не го мога сама с детето. А мъжът ми работи 10 часа на ден и почива един ден на две седмици. Съответно няма как да ми помогне.
Вариантът с заведение отпада поради режима на детето и поради това че все още се страхува от чужди хора.
Освен всичко имах нужда първият рожден ден, когато детето е малко и не разбира много, да споменем и сестричката му, което в този цирк нямаше как да стане. Не си представяйте отново цяла вечер сълзи и тъга. Не плача за починалото дете, мога спокойно да го споменавам и да говоря за него. След това вече другото дете ще е поголямо, ще разбир всичко и не искам да му развалям празника.
И всичкото това нещо го обясних на мъжа ми, част от това и на свекървата ( без частта за неа 😀). И двамата се съгласиха. Никой не каза, ами аз искам да правя голям празник. Аз не наложих мнението си, просто от среща нямаше забележки.
И изведнъж всеки си действа както си решил.
Ето това ме извади от равновесие и след това надделяха и емоциите и затова вече си плача оттогава насам.

B.D.O 
Наистина, поговори с мъжа си. Може би вече сте говорили де.
Но му кажи какво точно те е разочаровало. Свекървата може и да не слуша, но се надявам, че мъжът ти ще разбере. Важно е в момента да сте си опора един на друг. Не ви е лесно. Сгрешил е много - никой не го отрича. Но заслужава ли си да промениш цялото си мнение за него, заради този фал? Не е малко, наранил те е, предал ти е доверието. Обясни му го, възможно най-спокойно.
Мисля си, че ще оправите нещата помежду си, ако тази случка е единственият проблем в живота ви. 

БДО, не е необходимо да обясняваш чувствата си. Мъжът ти е постъпил много необмислено и те е засегнал. Просто си дай време, за да разбереш, защо. Много е вероятно да е от глупост, объркване, собствена тъга, а не от незачитане. Роднините явно са  .

Като мине седмица-две, поговорете спокойно и тогава ще си по-наясно с чувствата ти към него.

Не мисля, че празнуване на първи рожден ден без изгъзици тип 'сватба' е ощетяване на дете, обаче. Да беше дете на 4 или 5 годинки, да кажеш, защо не й се е празнувало, но случаят просто не е такъв. Не е длъжна да празнува 1-ви РД с пиянстване, изобщо даже.

БДО, точно така бих направила и аз. Бих пропуснала РД и споменала другото дете точно на първия рожден ден, когато детето все още е неосъзнато. Като по-голямо не бих го натоварвала със споменаване на починалото, точно на рождения му ден. За мен точно този рожден ден е бил този, който е можело да бъде пропуснат.
И аз не знам защо решиха, че денонощно лееш сълзи, пак някой си развихри фантазията.
На предишната страница са ти дали чудесна идея за следващата година. Ще направиш празника на друга дата - ако рождения ден е на 05.11 например, ще го празнувате на 06 или 7.11 с шуренайките, а на 05-ти ще си направите вкъщи както си решите.

За  сто годишни  човеци  до годината се правят разни неща и тогава се вдига чаша и се чукат за здраве на живите.Та  е  искала да затвори кръга майката с по-тихо  отбелязване на годинката,нещо между празник и помен.Да  затвори страницата.така мисля след всичко прочетено,а  и  я помня да споделя и като бременна.
Изхвърлили са се с празника и тя  страда. Станало е ,няма да го върне.Оплака се, ще продължи напред.С малко рев за момента.
Ще  мине ,но в момента е  и важно.
Ама са яко нахални да не се съобразят с нея.

Изключително обидно и унизително ми се вижда на мен. 

По темата: дразни ме с това, че след като идва да гледа детето/случва се 1нъж на 6 месеца/, изисква синът й да я изпраща. Прибираме се ние в 8:30 вечерта, заниманието ни не изисква висене до малките часове или нещо подобно, и тя от вратата започва - не се събувай, тръгвай да ме изпращаш. Т.е. аз и децата вечеряме, правим си каквото си правим там, сами, вечерта е нейна. Не дай боже да я викам по-често, 3 пъти в седмицата например, няма да имаме личен живот.

Не си права да се дразниш. До вашето прибиране нейната вечер е била ваша, толкова пък да не може синът й да я изпрати - не е обслужващ персонал, майка му е. Нормално е да е загрижен за безопасността й, пък й е начин да се покаже оценяване на времето, което е отделила. Наистина ли е толкова дразнещо два пъти в годината (по твоите думи) да си сама един час с децата, или е само защото в половината от този един час Той е с Мама?

Ама аз искам обслужващ персонал, бавачка, а той ми праща нея, това е разликата. Точно бавачка искам, за да може да си тръгне и да не ни занимава след това. 

То точно затова е два пъти в годината, защото върви със задължителното внимание след това, да не смееш да се прибереш направо. Ако държанието беше друго, щеше да е повече от два пъти в годината. Дразнещото е, че е Изискване, спрямо нещо Поискано от нея. Т.е. длъжни сме да  ... нещо си, защото тя .. нещо си. Веднага трябва да има реванш, тя да даде нещо ей така, от сърце, не може.

По-хумористично - дразни ме, че от как я познавам, вместо пепелник ползва бурканче, от тези, от горчица, лютивка и т.н., които винаги са до половина или 2/3 пълни с фасове и пепел, мокра, гнусничко си е.
Априлска вълшебница, ти много присърце прие моето изказване, пък аз просто се опитах да сменя темата..

Не, просто ти давам друга гледна точка, защото не си струва да си хабиш нервите за дребни неща - понякога човек така се навива сам, че не може да погледне обективно. Ти го приемаш като "заплащане", а тя също от сърце иска да прекара време с детето си. То пак е форма на уважение - че я зачиташ за човек, а не за натрапена бавачка. Нормално е да изпитва нужда да й бъде показано, особено след като за теб е натрапена бавачка и няма как да не ти личи.

 В конкретния случай не е чак толкова важно кой е казал пръв - ако майка ти ти каже "Лунче, изпрати ме", по-неприятно ли ще ти бъде, отколкото ако ти първа й кажеш "Мамо, искаш ли да те изпратя?". Или ако мъжът ти изпращаше майка ти до дома й няколкото вечери в годината, в които ви гледа децата, пак ли щеше да се дразниш или да се трогнеш от загрижеността и жеста?

Е така де, майка ми си взима такси.  Точно защото лъска разликата, е дразнещо. Никога няма да поиска някой да я изпраща, знаейки, че двете деца ще ми виснат на мен на ръцете цяла вечер. Мисли за мен, а онази мисли за себе си. 
Майка ми никога, ама никога не би си позволила такова нещо.  Имат доходи, не става дума за бедност в случая. Всъщност ние разполагаме с по-малко пари на човек от всичките ни роднини.  Не че е по темата, но да не помислиш случайно, че нямат възможност за такси. 

А, като заговори за майка ми се сетих. И тя идва рядко, горе долу със същата честота. Не само, че не изисква да я изпращаме, ами остава и по-късно, след като си дойдем, с думите "Аз ще я гледам /малката / още малко, вие вечеряйте на спокойствие". Т.е. сами, без да се налага с всяка ръка да държим по вилица, да подаваме води, чинии, и всеки каквото се сетил в последния момент, че му се иска.

Не, не мисля, и говорех за съвсем друго, не за пари. Както и да е. Добавям само още едно нещо: очакването едните родители да постъпват точно както другите и меренето кой колко и как е съсипало много нерви и семейства. Няма смисъл, наистина няма смисъл.

Тогава не я викайте през нощта, за да не се налага да я изпращате, щом това ти вади очите. Иначе и аз не съм съгласна с теб. Не стига, че майка ми/свекърва ми е гледала детето, ами ще я пускам сама да се прибира по нощите. А това с таксито пък ми е съвсем прекалено - гледат ти детето, че и си плащат за това  
Ако искаш обикновена бавачка си наеми. И в тази връзка - когато сестра ми вика жена да й гледа децата, освен възнаграждението, й плаща и транспорта /по собствено желание/.

И кой точно го е спрял да е искрен още на първия разговор? Нищо не му е наложено, обсъдили са го. Да беше казал всичко това още тогава, ако с нещо не е бил съгласен. Ако изобщо това са му разсъжденията.

B.D.O, съжалявам за загубата ти! Права си да се ядосваш на мъжа ти. Трябва да разбере, че когато говорите за нещо и сте се разбрали, значи сте се разбрали. И за него сигурно е тежко, но като не е искрен и на двама ви ще е по-трудно да преодолеете загубата

Жалко, че се налага да изисква от сина си нещо, което елементарните добри обноски изискват. Човек с дори най-бегли зачатъци на възпитание би следвало да е наясно, че след като е ползвал услугите на някого, е редно да го закара до дома му или да направи някакъв друг жест на благодарност.

В темата за децата, гледани от бабите преди малко те четох, че свекърва ти живее на другия край на града и в задръстването пътуването отнема повече от час. Не ти ли се струва нагло да очакваш да ти гледа детето, а след това да се лашка с градския транспорт, за да не ти се наруши нирваната?