Искам да кажа ... (96)_14.11. - 20.11.

  • 49 844
  • 731
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 15 958
Силвия, и аз се присъединявам към Бърди. Похвално за момчето, че иска да е самостоятелно и отговорно!

Скоро говорихме с една близка (която разполага с неограничени финанси според моите виждания) за детето и, което учи в чужбина и работи - на колко лишения се подлага и как си прави сметката, колко е трудно да се оправя само и т.н. И това не защото родителите го лишават, напротив, то просто е пестеливо и самостоятелно и иска да е независимо. И се замислих колко по-страшен е обратния вариант, особено за дете, израсло в такава финансова среда. Казах и само да се кръсти, че е толкова читаво, че и е бедна фантазията какъв пожар можеше да бъде...

# 316
  • Мнения: 13 286
Моят син се гушка вечер, но навън естествено се дърпа. Сутрин на тръгване, вечер на прибиране сме с прегръдка и цун, но аз така съм свикнала и те си знаят да не ми се дърпат  Laughing
Силвия, браво на синът ти, нормално е да иска да е самостоятелен на тази възраст. И добре прави детето, защото, след време ще е с установени навици, умения и по-лесно ще се котира на пазара.

Ами то всъщност сме свидетели, как 30-годишни младежи - здрави, прави, разчитат на родителите си за всичко. Това е доста по-тъжно.

Дядо ми казваше на времето - "Залудо работи, залудо не седи". Много спорехме тогава. Аз му обяснявам, че ако ще е залудо, предпочитам да си седя, да си пия кафенце, па като стане напечено ще го мисля. Той само повтаряше колко грешно е това и все ми казваше - хляба да ти е в ръцете, не да чакаш майка ти да ти го носи. Истината е, че откакто завърших, една стотинка не съм взела от нашите по никакъв повод. Изключвам това, което дават на детето за рожденните му дни и празници.

# 317
  • Мнения: 2 248
Благодаря. Наистина се гордея с него. Той от едната крайност скочи в другата. Допреди година и нещо не можех да го вдигна от леглото и компютъра.

# 318
  • Sofia
  • Мнения: 8 824
Двайсет години са си възраст подходяща, че и задължителна за самостоятелно живеене и отглеждане, мисля. И аз по това време  окончателно се изнесох от дома на мама и тате, че и от града. Но подаръци от тях приемам  Hug, честичко ми захранват сметката  Grinning и ми правят щедри подаръци, и на мен, и на сестра ми, както и на внуците, разбира се  Heart Eyes.

# 319
  • Мнения: 24 060
Силвия, хубаво е че младежът е самостоятелен, радвай се.

Не бих приела да работя и родителите ми да ми дават пари. Освен за празник като рожден ден или НГ и не са имали време да изберат подарък.

# 320
  • Мнения: 19 359

Не бих приела да работя и родителите ми да ми дават пари. Освен за празник като рожден ден или НГ и не са имали време да изберат подарък.


И аз така, но може би зависи от родителите. Моите са средностатистически пенсионери с болежки.
Искам да имат за себе си  Peace

# 321
  • Мнения: 13 286
Сесили, различно е...
Би ми станало приятно, но нашите например нямат да ни дават. Като завърши и сестра ми и се поосвободиха от ангажименти теглиха заем и си взеха една къщичка с дворче. Изплатиха я, тя нямаше баня, направиха й и си останаха в нея. Ремонтираха я, за да им е уютно за живеене и когато да заживеят спокойно, тати получи инсулт. Сега е с инвалидна пенсия и на лекарства, майка ми и тя е с лекарства, някой им се поемат от НЗОК, други си ги купуват. Не мога да очаквам от тях нищо. Като ходим си носим храната и малко да им оставим, за да не сме им в тежест като разход да ни посрещат. Тя естествено е напазарувала и приготвила, но аз казвам, че не съм знаела и сега няма да го връщам и й го слагам в хладилника.

Ако са млади, здрави хора с възможности, с бизнес, защо не? Реално те нямат нужда от тези пари, нормално е да ги дават на децата си.

# 322
  • Sofia
  • Мнения: 8 824
Разбира се, че зависи от финансовите възможности на родителите  Peace.
Скрит текст:
Изненадвате ме  newsm78 и защо не бихте приели подаръци от родителите си? Аз не бих приела да ми купят жилище, например, но много млади семейства, не само, че приемат, ами го и очакват от родителите си  Rolling Eyes.
След време бих искала синът ми да приема подаръците ни с благодарност, не с нежелание, или да не ги приема  Crossing Arms.

# 323
  • Мнения: 17 209
Аз пък след време искам подаръците за синът ми да са подаръци, а не задоволяване на нужди. Тоест искам той да може да задоволи основните си нужди - кола, жилище и т.н., ако искам да му подаря още едно жилище, да му е бонус Simple Smile

# 324
  • Мнения: 4 831
Подаръци по поводи разбира се, че приемам. Понякога казвам от какво имам нужда, понякога се оставям да бъда изненадана.
Но не приемам ПАРИ - при никакви обстоятелства. Също и не давам (на родителите си). Случвало се е да им купя лекарства или някаква вещ, да платя за някакъв дребен ремонт или абонамент за нещо, но пари в брой - не. Просто такива са ни отношенията.
Синът ми също не приема пари като "подарък". Принципни въпроси са това. Другия му дядо се опита да му дава "парички" - отвикнах го бързо-бързо.

# 325
  • SHOOT ME 10 $
  • Мнения: 3 298
И аз не смятам за грешно,че докато следваше нашият син освен издръжката ,след като завърши можахме - купихме му жилище.После му подарих и колата си(аз си взех друга).
Той започна работа доста успешно и сега е самостоятелен вече доста години . Не дава прах да падне върху нас! Ужасно е признателен и любящ син. Не съжалявам че съм му дал такъв старт в живота.Радвам се че сега абсолютно сам се изправя пред трудностите и предизвикателствата в живота,но за това изигра голяма роля и мисля,доброто възпитание и личен пример ,който непрекъснато съм му давал. Да за подаръците.Правим си взаимно може символични ,но си правим сладки изненадки!Някак приятно ти става, топло,че някой мисли за теб,че си важен,значим за някой още...
Колко му трябва на човек...ех

# 326
  • Мнения: 24 060
Аз казах, че за себе си не бих приела пари. Не го и разбирам.
Все едно родителите ми да ми дават по 200лв., примерно от време на време, ей така да си имам. Не го разбирам.

Относно купуването на апартамент, кола, и там темата е много щекотлива.
Всеки преценява сам за семейството си и порасналите си деца какво иска, може и е редно да предостави.

Не разбирам примерно отделянето на дете на 15-16г на собствен етаж, или съседен апартамент, че да свиквало.
С кое да свиква? Едва ли само си готви, изкарва пари и покрива разходи.
Купуването на кола на 17г., още преди да е взело книжка и т.н. и т.н. И тук нещата не опират до възможности според мен.

# 327
  • Мнения: 13 286
Сесили, за отделянето на етаж не знам, но съм предупредила синът ми, че стане ли на 18-19 години (като завърши) го шиткам на квартира да се оправя сам Peace
Сега така мисля, че трябва да стане, ще видим, ще пишем, времето е пред нас  Laughing

# 328
  • Мнения: 15 958
Аз бих приела да ми подарят апартамент/кола, само ако имат 3-4 и има и за брат ми  Mr. Green Да се лишават заради мен/нас не приемам. Помагали са ми като студентка, но винаги ми е било адски неудобно. Сега ми се случва да поискам пари на заем, но винаги връщам и винаги са малки суми за някоя глупост. Не бих приела (както предложиха единия чифт родители) да се продаде имот, който носи доходи на тях, за да ни се помогне на нас (за къщата). Искам да има за тях, да си гледат живота и да съм спокойна, че възможно най-дълго ще се оправят без наша помощ. Не, че нямах разправии в началото с майка. В желанието си да купи за мен и за брат ми неща за новите жилища се лишаваха те. Приех един подарък и после я отсвирих нежно. Предпочитам да ми помагат с време и внимание, с разбирателство и подкрепа (сега по работата по къщата са неизменими). Пари и подаръци - само по празници.

# 329
  • Мнения: 46 255
Интересна тема. Хм. С много и различни верни отговора.
Завърших университет без да работя. Обаче бях една от най- икономичните студентки. Нямах телефон, много от моите приятели разполагаха с повече пари от мен. Представете си- 20 лева. И това с пътните в двете посоки. За учебници, книги получавах когато поискам. Пари за дрехи, обувки, и други неща- получавах когато поискам, без да злоупотребявам. Имам жилище на мое име от баща ми. Брат ми- също. Получени в незавършен вид. Част от къщата се направи с кредит, който аз и брат ми покривахме. Обаче чувството, че си имам нещо мое(макар и подарък) е неповторимо. Подаръци приемаме- и пари и материални. Искам свекърите да подаряват истински подаръци на децата, но това е друга тема.

Общи условия

Активация на акаунт