За родителските срещи

полезно ми е да ви "чуя". Аз също смятам, че трябва да съм информирана (не просто като инфо) и в час със случващото се. Не визирам административната част, нея я намирам за досадна - да преминавам през час пик половин София, да търся паркинг, смс-и , отмяна на други задължения, само за да чуя "подписахте ли се в дневника?" ми идва в повече.
 Не разбирам обаче, защо след като така и така сме отишли, се мълчи като ... и аз не знам какво.
 И особено когато има проблем с конкретен преподавател, не е ли това мястото, където той да се обсъди.

 Тормози ме факта, че отношението на останалите е в стил "еми, тийнейджъри...", "ох не ми се занимава", "ма големи са, да се оправят" и най-любимото ми "бе аз му/и казвам да не се връзва"

Последната реплика ми е любима - ако е в стил, детето да не пренатяга пружинката и да не се стресира- разбира се. Предполагам, че повечето сме давали такъв съвет. Но когато репликата е в стил "да се изплъзва там, да гледа да не е между шамарите, че тая/тоя е луд" ми идва в повече.

Давам пример:
преподавател наказва не този който трябва, за да озапти целия клас. Успява за следващите 40 минути.
Кофти късмета за тази учителка идва от това че гони дъщеря ми. Питам преподавателката "Защо?" при което тя ме насочва да си говорим отвън двете. Категорично отказах, защото съм наясно с цялата случка, и второ защото проблемът е много по-голям и касае всички родители. В моите очи, да изгърмиш едно дете като бушон за наказание на всички останали е недопустимо. Особено когато това дете е от съвестните и не нахакани екземпляри. Няма да ви разказвам целия ни диалог, но тази жена не можа да ми отговори какво правило е нарушила дъщеря ми. Напротив обясни ми, че тя била голяма (16 г) и не можело да вървя да я защитавам, кво толкова не било голяма драма, едно неизвинено....Ясно обясних, че неизвиненото не ме притеснява, притеснява ме метода, несправедливостта, защото аз възпитавам децата си да мислят и да правят разлика м/у редно и нередно.И винаги са били възпитани и съм убедена, че неуважение моята дъщеря не е показала..... На петото повтаряне от страна на учителка "е к.во толкова, изгонила съм я, едно неизвинено, голяма работа..." я попитах "как смята да се справи с липсата на дисциплина, щом очаква от мен аз да се върна и да запея мантра, дъще да не ти пука, тая е откачалка, я влез в кафето на топло, докато мине часа"...
 Родителите мълчаха отегчено! после даже ме питаха как съм имала нерви, какво съм се обяснявала, а си кажи на детето да не му пука....
 е да, ама и пука, беше много много наранена и огорчена. След родителската среща и аз.
 Та така, мислих, че съм единствената която се "вживява" излишно и изобщо ходи на рс. Да отбележа, че от клас 25 деца, бяхме 7/8 родители.
 Но започвам да се чувствам нормална отново

Ooo, не ми се говори в нашето училище какво е.
Класната - не си обича класа, не и дреме, нищо не прави за тях.
Георгафия - пише двойки за "Добро утро".
Български - диктува урока.
И така нататък. Не ми се разправя. Аз си говоря с детето, правим каквото можем.
На 16 вече и аз не бих се вживявала. Знам какви са учителките, какво ми е детето, кой крив и кой прав.

В нашия случай всички оценки се поставят въз основа на писмени контролни и тестове. Няма как да бъдат субективни.
Относно нарушенията на училищния правилник и дисциплина, всеки родител може да прочете правилата в сайта на училището.За определен брой нарушения детето се изключва от училище.Сред нарушенията е и включен мобилен телефон в училище..
Децата се стремят да спазват правилника, защото тези които не го спазват и имат  забележки, не могат да участват в извънкласни мероприятия, като всякакви състезания , олимпиади,
екскурзии или езикови курсове извън страната.

Как така гонят примерните и съвестните от часа, а калпазаните остават? Че и за назидание... Как твоята дъщеря се е оказала на мушка? Интересно ми стана.

Родителските срещи са ми били важни, за да добия някаква представа за човека, който ще преподава. Ако не прецизира изказа си, влезе неподготвен и личи, че импровизира според ситуацията, знам, че по този предмет ще си имаме проблеми. Или ще е завишен успеха на класа, или ще има редовни оплаквания от дисциплината. Не питам, само слушам. За разговор предпочитам индивидуални срещи. По едно време и аз като авторката исках учителите да престанат да се оплакват от детето ми, защото схемата беше доста порочна: оплакване, мъмрене, влошени отношения (детето се чувства неразбрано на фона на толкова деца с разбиращи и подкрепящи дивотиите им родители). Период е и отминава. Проблем става, когато децата ви още не са излезли от него до 8 клас. Ако са още малки - пети-шести - е нормално и малко строгост не вреди. По-късно няма смисъл, опозиционното поведение вече е станало стереотип и ранното побеляване ви е сигурно.

      След последната родителска среща май реших, че вече няма да ходя. И без това не ходя на всички.

      През лятото, преди уч. година ходих, беше обща за всички паралелки от нашата възрастова група.Научих полезни, макар и спорни неща за новите изменение в образователното законодателство.
      Но като цяло от род. срещи няма особен смисъл и ги намирам за отживелица. В наши дни, мисля има достатъчно други по-рационални и по-бързи средства за информация.И пари да се събират, пак има по-бърз начин.

Ходя на родителски срещи. Всъщност се редуваме със съпруга ми.
На малкият последните РС бяха общи за класовете и беше лудница.

Навремето майка ми не ходеше на моите РС.

При нас пък (синът ми е 3-ти клас) наказват целия клас заради 1-2 провинили се. Не смятам, че е правилно. Има няколко момчета в класа, които пречат на всички останали - не пишат в час, закъсняват, говорят и т.н. Естествено, техните родители не присъстваха на последната родителска среща. Говорила съм с 2 от майките извън училище - те не са доволни от училището - на нищо не учели децата там, само им губели времето, откъде накъде синът и имал 2 по английски, голяма работа, че е бил без домашно половин срок 

Била съм на доста родителски срещи като родител. Не са лоши като замисъл, но те протичат като часовете- при съвестните и свестни преподаватели протичат ползотворно и стегнато и имат смисъл. Била съм на редица РС, на които ясно си е проличавала не само отчайваща некомпетентност и непрофесионализъм, ами чак...плашеща неуравновесеност. Борила съм се известно време със системата, с цел някои индивиди да започнат да си вършат работата. Труден и бавен процес, а пък и добронамерено бях посъветвана да престана, защото ще навредя на детето си. Не че не го знаех. Баба и майка учителка. Познати- учителки. Израснала съм по учителки стаи и педагогически съвети- мъкнеха ме като багаж, когато няма кой да ме гледа. Била съм ученик доста години. Сега съм родител с вече дългичък стаж. И знам много добре какв да очаквам.
Ходя на всяка РС...отчайващо е...все по-отчайващо става. Жал ми е за свестни учители- предполагам изобщо не е приятно да работиш в някои колективи. Ставала съм свидетел как психолога на училището буквално каза, че знае някои колеги какви са и няма как да ги оправдае, но НИЕ, родителите трябва да говорим на децата си да ги слушкат и уважават, за тяхно собствено добро. Мисля че това беше момента, в който окончателно минах на страната на "Хич да не ти пука".
За щастие децата ми са попадали и на прекрасни хора, които им дадоха много и които уважаваме безкрайно, които ужасно много се гордеят и радват на постиженията им, а пък и дори само на любовта и признателността им. Дано имат сили и не се отказват, те са единственият баланс в тази система с безкрайно много минуси.

Интересно ми е мамите в чужбина какво ще разкажат. Как е измислено това в различните държави...

При нас РС преминават бързо, стегнато и се говори само по същество. Лични срещи с родители се организират по преценка на учителите. Има група на родителите във ФБ, в която са добавени и някои деца от класа /според мен е глупаво децата да четат дразгите и размислите на родителите, но моето дете няма профил и не е в групата, така че не се меся/, така че в нея се обсъждат състезания, мероприятия и други актуални въпроси.

Аз в началото стриктно си ходех на родителските срещи и умирах от скука и досада. Нищо конкретно за моето дете, 2 часа се обсъжда дисциплината на класа (пак моето дете го няма в картинката, защото е от тихите, а и май само момчетата се млатеха), събираха се някакви огромни суми за щяло и нещяло.
Надигала съм глас, без никаква подкрепа около мен, излязох като майката-беднячка, въпреки че въпросът беше принципен: за Коледната размяна на подаръци класната беше сложила условие подаръците да са за поне 30 лв и направила забележка на дъщеря ми да измисли по-добър подарък от миналогодишния - книга, защото детето (уж) не било доволно. Класната отричаше пред родителите такива неприятни реплики, които е казала на децата, за подаръците пък обясняваше - ако нямам възможност, да купя за 20 - 25 лв и да добавя шоколад примерно. 
От пети клас спря непрекъснатото събиране на пари, малко по-полезни станаха срещите, но съм ходила само на първите, а някои учители още нямат конкретни впечатления от децата. Повечето минават по чиновете и говорят с всеки родител поотделно. Неприятното е, че докато един минава, друг говори на целия клас и пропускам информация.
След 8ми клас стават индивидуални срещи родител с учител, но не е ясно тогава дали ще сме в училището.

Още ли я има тази глупост с размяната на подаръци? И какви са тия цифри 
Миналата година в класа на дъщеря ми бяхме решили за рождените дни да събираме по 5€ за подарък, вие 30 лв. за Коледа. Изумена съм.

На децата им е забавно - нека си подаряват, с новия класен цените са по-нормални - 10-15 лв максимум. За рождени дни не събират вкупом, ако си преценят някои на приятел да подарят - да.
Да не казвам какви подаръци се правеха на класната по 2-3 пъти в годината... 

Това ми напомня времето, когато аз бях ученичка в техникума. Купувахме подаръци и букети на курсовата за всеки празник, които никак не бяха евтини, а тя казваше само "Не е трябвало да се охарчвате". Дори не казваше "Благодаря"! 

В класа на сина ми не си разменят подаръци за Коледа, на класната също не подаряваме. Аз подарих в първи клас на нея и госпожата в занималнята по една чаша за кафе, пълна с коледни сладки, но това е нещо съвсем дребно, а и аз раздавам коледни сладки наляво  и надясно всяка година 

Ходя, редовно...бих казала с удоволствие    Моето дете е от дисциплинираните и ученолюбивите, без да е зубър и ми е приятно да чуя нещата, които учителите казват за нея всеки път. С родителите сме в доста добри и приятелски отношения, тъй като сме в краен софийски квартал и се познаваме като комшии, а и класовете са малки по 14-15 деца са в клас. Засега не е имало някакви драми и проблеми с учителите от наша страна.Като ви слушам как за дребни провинения наказват целия клас, или как класната не си обичала класа или подаръци поне за 30лв и направо се ..     До 4ти клас децата си подаряваха, но бяха максимум до 10лв по предложение на класната.
Харесвам си го това малко, някои казват селско ОУ    Аз не съм учила в него и нямам сантимент, просто засега нямам забележки.