Това, наистина е голяма трагедия. Страшно нещо е да останеш без дом, без семейство. Доста дискутирахме случая, дребната дори се разплака. Ходи да си брои дрехите , за да дари нещо. Но дали ще отиде по предназначение, ако помогнем.
- Публикувана: 5 дек. 2016, 08:16 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2016, 19:27 ч.
Искам да кажа ... (99)_05.12-11.12.
Прегледах готварската книга, но не откривам кифличките на Светалчо от Тайланд ли бяха... с много масло. Как да ги потърся?
Скрит текст:
Има ги в Готварската книга, раздел Тестени, Руски плюшки.
Но ето ти ги за удобство тук:
Смесват се сухите продукти: 4 ч. чаши пресято брашно,
6 ч.л. суха мая,
6 с.л. захар,
1 ч.л. сол
Смесват се и мокрите: 2 яйца,
половин литър прясно мляко,
4 с.л. разтопено масло.
(разтопете си повечко масло, примерно 1 малко пакетче и го оставете настрана, ще ви трябва после.) Пригответе си и захар на кристали, най-малко една чаена чаша.
В сухата смес изсипвате мократа и замесвате тесто, което се оставя да втаса. Примесва се още веднъж и се оставя още 30 мин. да втаса.
На масата се наръсва брашно. Тестото се разделя на топчета, колкото малко яйце или голям орех. Топчетата се разплескват на питчици. Всякапитчица се намазва с разтопеното масло щедро, с лъжичка (не с четка) и се поръсва също щедро със захар на кристали. След това се завива внимателно на руло (като палачинка) и се резва напречно на 3-4 места с остър нож - само горния слой, като резките на франзелка). След това двата края се събират и притискат, да се получи геврече. Пекат се в умерена фурна (175-180 С), на средно ниво, в намазана тавичка. Следизваждане от фурната, се намазват с масло, да омекнат. ( моите ги предпочитаха ненамазани, щото обичат хрупкави неща.)
Тестото може да престои в хладилник един ден.
Изкушавала съм се да променям рецептата с аромати - ванилия, лимон, портокал. Но нищо не може да замени аромата на масло и печена захар. Като срежете горния слой, захарта се показва по малко и се зачервява при печенето, а от бухването приличат на детелинки гевречетата.
Но ето ти ги за удобство тук:
Смесват се сухите продукти: 4 ч. чаши пресято брашно,
6 ч.л. суха мая,
6 с.л. захар,
1 ч.л. сол
Смесват се и мокрите: 2 яйца,
половин литър прясно мляко,
4 с.л. разтопено масло.
(разтопете си повечко масло, примерно 1 малко пакетче и го оставете настрана, ще ви трябва после.) Пригответе си и захар на кристали, най-малко една чаена чаша.
В сухата смес изсипвате мократа и замесвате тесто, което се оставя да втаса. Примесва се още веднъж и се оставя още 30 мин. да втаса.
На масата се наръсва брашно. Тестото се разделя на топчета, колкото малко яйце или голям орех. Топчетата се разплескват на питчици. Всякапитчица се намазва с разтопеното масло щедро, с лъжичка (не с четка) и се поръсва също щедро със захар на кристали. След това се завива внимателно на руло (като палачинка) и се резва напречно на 3-4 места с остър нож - само горния слой, като резките на франзелка). След това двата края се събират и притискат, да се получи геврече. Пекат се в умерена фурна (175-180 С), на средно ниво, в намазана тавичка. Следизваждане от фурната, се намазват с масло, да омекнат. ( моите ги предпочитаха ненамазани, щото обичат хрупкави неща.)
Тестото може да престои в хладилник един ден.
Изкушавала съм се да променям рецептата с аромати - ванилия, лимон, портокал. Но нищо не може да замени аромата на масло и печена захар. Като срежете горния слой, захарта се показва по малко и се зачервява при печенето, а от бухването приличат на детелинки гевречетата.
. 
Хитрино е близо до родния ми град, служебно познавам и кмета, и много хора от там, имам близки, родом от Хитрино.
Трагедията е огромна на фона на малкото жители на селото и неговата големина като цяло.
Само като си помисля какви загуби са претърпели някои хора и реввам. Даваха една жена, ранена, в болницата; загубила мъжа си и сина си; къщата също. Какво му остава на такъв човек?! Голяма трагедия, ужасна!
Видях и "моите хора" на терен там, помагайки при евакуацията на населението. Дано скоро пристигнат психолози на мястото, защото хората ще имат належаща нужда от тях точно в тези първи дни след трагедията и шока.
Трагедията е огромна на фона на малкото жители на селото и неговата големина като цяло.
Само като си помисля какви загуби са претърпели някои хора и реввам. Даваха една жена, ранена, в болницата; загубила мъжа си и сина си; къщата също. Какво му остава на такъв човек?! Голяма трагедия, ужасна!
Видях и "моите хора" на терен там, помагайки при евакуацията на населението. Дано скоро пристигнат психолози на мястото, защото хората ще имат належаща нужда от тях точно в тези първи дни след трагедията и шока.
О, не, не! Нямат равни. Никакъв професионализъм? Поне адекватни въпроси задавай! "Харесва ли ви тук?"- питат жена, настанена в кризисния център! Как изобщо им идва на ум?!
Горките хора! Трагедията е огромна.
Сандо, не е мястото тук, обърни се към съответните институции. Ако искаш, ще ти съдействам да те свържа с кризисен център, Закрила на детето, БЧК, научи повече за детето, вземи го! То така лесно не стават нещата, знаеш ли през какви процедури се минава! Аз, доколкото разбрах, не става въпрос за едно дете, загубило родителите си, а за две. Дано не са повече!
Сандо, не е мястото тук, обърни се към съответните институции. Ако искаш, ще ти съдействам да те свържа с кризисен център, Закрила на детето, БЧК, научи повече за детето, вземи го! То така лесно не стават нещата, знаеш ли през какви процедури се минава! Аз, доколкото разбрах, не става въпрос за едно дете, загубило родителите си, а за две. Дано не са повече!
Така е, за жалост. Ще влязат в системата децата, ще ги дадат на приемни семейства, дано поне ги гледат близки!
Затова преди време бях пуснала темата "Дефицитите на една журналистика", как може да са толкова неадекватни, дори, ако приема, че търсят сензацията, то с въпроси като горецитираните ли ще я открият?! 
"Харесва ли ви тук?", да, идиоти, цял живот за това са мечтали, направо се чувствам омерзена след подобни питания.
"Харесва ли ви тук?", да, идиоти, цял живот за това са мечтали, направо се чувствам омерзена след подобни питания.