Фотография - 84 тема

Вейда, сега разглеждам, благодаря!
При курса се надявам на помощ, критика и насоки от преподавателя. Моят напредък от четене и проба-грешка не ме удовлетворява. Ясно ми е, че имам нужда от още четене и практика, но търся и други начини да раздвижа застоя.

Напълно съм наясно колко дразнеща е в началото критиката, особено по-безмилостно поднесената. Защото човек, докато открива целия този нов и вълнуващ свят на фотографията, се впечатлява адски като успее да направи нещо, за което само е чел или виждал на чужди снимки, кога успешно, кога не. Напълно разбираемо е и мисли от типа "бе тези какво ми се правят на много знаещи, на мен тази снимка ми е скъпа и емоционална" минават почти на 100% през главата на всеки. Да, но това не означава, че е направено нещо качествено, SunshineMery. И изобщо - обратната връзка е много важно нещо. Иначе, снимките да си стоят по семейните албуми и да им се радваме насаме, там никой няма да ни ги критикува. Както каза Руми - тази тема не е изложбена зала и щом някой нещо пуска в нея, значи трябва да е готов да чуе и добро, и лошо. И аз лично намирам огромна полза в казването на лошото, защото то те кара да прогледнеш и да вървиш напред (ако имаш топки да издържиш на критиката). И още, и още продължаваме да си споделяме снимки по разни групи и да си отправяме безпощадна критика. Защото фотографията е такова нещо, че винаги има какво да учи човек. И никой на никого не се сърди.
А иначе на мен не ми пречи всеки да си снима както иска, дори мога и да не се обадя под снимка, но вглеждайки се в чужди снимки, дори и лоши такива, аз също продължавам да уча. Продължавам да уча какво не бива. Същото се отнася когато човек слуша/гледа отстрани критика по чужди снимки.
И още нещо - щом човек си е направил труда да се вгледа в детайли в чужда снимка и да отдели от времето си да напише какво не е наред... аз лично извличам всяка възможна полза за мен, когато има критика към мои снимки. А, и още нещо - силно вярвам, че щом не съм успяла да предам това, което съм искала чрез самата снимка, всякакви опити да я обяснявам с думи са напълно излишни. Винаги ще има хора, които ще ни разбират или няма да ни разбират, но в най-общия случай е така.

Мъхчето, шапка ти свалям как стоически изтърпя острия ми език, за което още един път ти се извинявам   Но след време, даже още следващия път като вдигнеш да снимаш, съм сигурна че ще се сетиш за тези неща и после като видиш резултата ще си кажеш - ей, добре, че Руми, Вейда, Мимс и който там се осмели, ми обърнаха внимание на тези неща  


Даже и това мисля, че не може да направи човек без чужда помощ. Може да изгледаш десетки портфолиа на хора, провеждащи курсове, но когато не знаеш какво да гледаш, ще направиш лош избор.


Това не е съвсем вярно. Или, ако трябва да съм точна - зависи. Можеш да имаш подготвени локации, да, за които знаеш, че светлината е подходяща, квадрантите са налице и всичко е ок и просто да заведеш модела там и да го снимаш и да си гарантираш успех... да, удачно е, често. А ако пътуваш и минаваш мимолетно през определено място? Или видиш нещо интересно на улицата? Или пред блока, или в задния двор на съседите? Или ако трябва да действаш бързо, за да не изпуснеш момента? И светлината ти е естествена и не мъкнеш осветление, за да го инсталираш и да направиш кадър #споредлекциятанаедикойси? В много случаи се правят снимки абсолютно спонтанно и човек се съобразява с наличните условия и не може да ги контролира, може само да се съобразява с тях и да се помъчи да извлече максималното. Може просто да се разхождаш и да видиш лъч светлина, който като магнит да те придърпа да снимаш и ти нямаш време да го мислиш, просто го правиш, иначе момента заминава. Или силен контраст, форма, текстура, движение, каквото се сетиш. Но... това е много дълга тема.
Ето затова не обичам българските фотографски школи - защото гледат да те натъпчат в някакви рамки и ако се пусне човек по това течение на безкрайните курсове, накрая рамката толкова ще му отеснее, че ще се чуди как да се измъкне от нея, ако ме разбираш какво искам да кажа. И обикновено когато го осъзнае, вече е минало твърде много време, изградил се е (за да не кажа насадил се е) определен стил и става много трудно. Знам, че с един замах отрекох току-що фотографската бг-школа, но... това е положението. Единици са тези с по-разчупено мислене и уникално фотографско око.
Хора, гледайте, до побъркване гледайте и мислете върху фотографии на различни по националности автори. Има толкова много в нета. И "крадете" неща, които ви харесват. Сигурно 90% от добрите световни фотографи никога не чували за квадранти и засукани термини, но въпреки това снимат и обработват божествено. Ходете си по курсове, щом ви влече, но не пропускайте възможността да се учите от разнообразни източници, в изобилие ги има.

Много интересна дискусия се е заформила, полезно е за такива като мен...аз бях една от тези, които в началото не приеха критиката като градивна, но не защото съм се мислила за нещо, ами просто ми се видя груба тогава....но с времето осъзнах, чене съм постъпила правилно, за което се извиних на някои момичета тук и сега определено съм за нея....критиката е много важна, помага да се учиш на какво да наблягаш, кое да поправиш и т.н.  Благодарна съм на всички,които по един или друг начин ме карат да прогледна, да мисля и да действам  

П.П. Ама е хубаво да има и похвала, когато нещо е наистина добро...така човек се мотивира и надъхва също

Аз си мисля, че има и един друг аспект на нещата обаче. Критика винаги и на абсолютно всичко може да се направи. Съгласна съм, че е полезна и нужна. По едно време много гледах кадриране, понеже често режех крайници. И в сума ти снимки на големи фотографи имаше резнати ръце, крака, глави и то баш там, дето "по канона" е забранено. А снимките пак бяха чудесни. Сега ще кажете "ма ти не си голям фотограф, затова първо се научи да снимаш по правилата, а после ги нарушавай" и ще сте прави. Просто нещата не винаги са толкова категорични.

Следя ви от няколко теми, нещо ме напъва да се върна към корените, дет се казва   Въздържах се да пиша поради това, че повечето не ме познавате. Обаче, хора, как ще се научите да снимате, ако е само ох и ах под снимките и ако това е целта ви все пак, да учите. За да се развивате трябва и критика. Важно е обаче, да не я приемате лично. Да, трудно е, защото всеки кадър си е ваше бебе, но не е невъзможно. Нали за това пускате кадри, коментират се те, а не на някое величие, което си е надвило на масрафа и може да си позволи да троши правилата. Винаги, ама винаги един шут или плясване през ръцете са ми били много по-запомнящи се от прочетен урок. При следващ кадър съм помнела нашокването на канчето и съм се стараела да избягвам грешката. След година ще си погледнете старите кадри и сами вече ще виждате грешките си, но сега и тук, хора, които снимат, като зверове ви даряват от времето си и обясняват и разясняват. Ценете това, наистина е адски ценно. И снимайте, излезте и снимайте. Практика му е майката и усет. И не бързайте, много често, като вдигна камерата и нещо прищраква и започвам едно безумно натискане на спусъка, сякаш е сега и за последно снимка ще направя. Вдигнете камерата, погледнете през визьора спокойно, огледайте фона, огледайте позицията на модела, огледайте светлината, кадрирайте, представете си вече готовата снимка. Бавно, с кеф, като пиене на сутрешното кафе, когато няма никой около вас. Огледайте всичко спокойно и чак тогава натиснете спусъка. С практиката тези неща ще започнете да ги правите автоматично, но сега е моментът в който да започнете да им обръщате внимание. Та така, мисля, че Мъхчето има поглед, има вече и нова камера, топки също има   за да поеме критиката. Давай момиче, страхотна магия е и ако си късметлийка ще те държи до живот.

П.П. Сега дочетох maiamiii и ще вмъкна и похвала. Адски ме радва как снима хамстерчето. Снима с душа и със собствен стил, направо ми е радост за окото.

Не е до това дали си голям фотограф или не. На това отгоре и великите допускат грешки и то много, представяте ли си   Има много групи във фейсбук, в които всякакви фотографи от цял свят споделят работите си и искат критика. И те произвеждат много брак, със сигурност. Но не се срамуват да питат, другите пък не се притесняват да кажат каквото мислят и така се върви напред. Това, което виждаме по портфолиата им е силно редуцирано и прецизно подбрано и представя най-добрата им работа. Ако някой си мисли, че с всяко натискане на спусъка правят шедьовър, много се лъже.
Не са категорични нещата, даже никак и точно това се опитах да кажа като говорех за вкарването в рамки, но има елементарни неща, азбука, която трябва да се знае. Пък после като седнеш да пишеш роман, можеш да си използваш жаргон, ама ще знаеш защо го използваш и ще бъде намясто, а не безсмислен. Същото е с разбиването на правилата при снимането - да бъде обосновано, а не просто щото мислиш, че така си по-нестандартен и интересен. А за да е обосновано, трябва да имаш базовите знания.

Уау. Колко сте изписали
Поне се успокоих, че не съм единствената, която не  е чувала за тези сложнотии. 

На мен още ми държи влага първата критика на първата снимка тук - беше портрет. И я помня, а не беше скоро Хера ми каза тогава, че фокусът не е в очите. А на мен си ми беше ок, бях си снимала детето с една ръкавица в устата. От тогава компромиси с фокуса допускам мноооого рядко. Може би само един -два пъти и то е било с някакво валидно (за мен) основание.

Не съм съгласна с това изказване.Това,че едни снимки не са художествена,арт или професионална фотография,не ги прави НЕснимки.Всичко,което е заснето е Фотография.Всяка нота е музика,всяка глъдка въздух е живот!

СлаБе,хубави думи,това за пиенето на кафето много ми хареса.Само дето птичката ми ще литне в повечето случаи.  А така обичам бавно и спокойно да си премервам кадрите без никой да ме притеснява
Мимс,ти си един от хората тук,които много ми допада по какъв начин поднасят критиката си и как разсъждават.Имаш точна и ясна обосновка кое точно не ти харесва и намираш правилните думи,за да направиш критиката така,че да не звучи като заяждане.Напълно оценявам всичко,което изписа от вчера до днес и ти благодаря лично за споделеното време и опит.Моля те,когато имаш възможност го прави отново   Съжалявам,че си ми много далече,иначе бих изкарала един курс при теб с удоволствие
Мъхчето си има и топки и е супер мацка,и съм сигурна че следващия път ще ни скрие на всички нас топките с нещо спиращо дъха   Аз лично много й харесвам селфовете.

И на мен, Шени. Още помня. И я оценям. Бях публикувала една снимка на море, плаж или нещо такова. Вили беше написала "ще ти изтече морето". Това няма да го забравя. Хихих. От тогава кривия хоризонт ми е постоянно трън в очите.

А аз не помня първата, че и втората и третата, явно много критика съм яла, хахах. Помня само едно плесване през ръцете от Диването. Бях сложила текстура на портрет и сууупер щастлива и горда я изплясках да видите ква съм яка. Дойде диването и рече, че трябва леко да блърна пустата текстура, щот инак все едно щерката и стената са на едно и те така. Свих перките и до сега където и да сложа текстура на портрет първата ми работа е да цъкна на блъра  

  Не съм много съгласна пък аз с това разсъждение. Те и децата дрънкаха едно време по едни шарени клавиши, страшна дандания правеха, пък аз ги гледах умилително колко са ми гениални, но музика не е. Чисто дрънчене си беше. Та има разлика от фотография до щрак ей тъй, без никаква мисъл. Между другото в семейният албум имам кадри правени от ММ. Снимал щерката. Кадърът представлява гора, дърво, зад дървото един крак се подава, повтарям ЕДИН, облечен в розов панталон. Всеки път се хиля, като тиква и всеки път ми става адски мило, но това не е фотография.

Славе, това за текстурата после ти ми го каза на мен Вече и аз цъкам блър и намалям опасити.
Диването ми каза, че с това кадриране съм се докарала на извънземно в торса...Спомням си, че ми беше станало малко тъпо тогава

СлаБе, много ми допада този подход - бавно и с наслаждение. Ще се опитам да гледам така на нещата.

Иначе помня всяка една критика, защото въпреки топките (   ), взимам нещата присърце и си помня грешките отлично.

Мери, не затаявай дъх в очакване, че наистина да не спре   Мисля, че сега ще изпадна в един период на преосмисляне, медитативно щракане и ниска публичност

Хамстерчето рулира  



  

Какво стана с Диването? Като споменахте. Отдавна никъде сякаш не съм я "засичала".

Гледа си 4-те деца, да са и живи и здрави