Вероятно имаш хубава работа, която обичаш и не искаш да спреш дори временно. Живееш бохемски и често излизаш с колеги, приятели и половинката. Ако е така ще ти кажа, че всичко това е до време и в един момент ще ти омръзне. Ако на този момент не искаш деца, значи просто не им е дошло времето. Може ли да не ги искаш от конкретния партнъор? Сигурна съм, че ще си промениш мнението, но трябва да се извъртят годинките.
Познавам две такива жени, когато на 30-35 не искаха да чуят за деца. Едната стана майка като буквално хвана последния влак и роди на 44, а другата се сети толкова късно, че дори инвитро процедури не можаха да и помогнат. Сега съжалява и мисли за осиновяване. Ирония на съдбата....
Познавам две такива жени, когато на 30-35 не искаха да чуят за деца. Едната стана майка като буквално хвана последния влак и роди на 44, а другата се сети толкова късно, че дори инвитро процедури не можаха да и помогнат. Сега съжалява и мисли за осиновяване. Ирония на съдбата....
Да и двамата със съпруга ми имаме,хубава работа, добри доходи, можем да си позволим доста пътувания и т.н. Това че нямаме дете, пък му позволява на него да се грижи по добре за детето си от първия брак. Не смятам, че нежеланието ми е заради половинката ми, по скоро е свързано с мен. С някакво мое вътрешно усещане. Разбира се, след години може да мисля друго, да искам дете, или както си споменала за твоята позната, да съжалявам, че не съм имала. Това за мен е ситуация, която аз обмислям месеци вече. И истината, че колкото повече мисля, по-объркана ставам.
имам само 3 колежки на работа. Работя като брокер на недвижими имоти. 
