В момента чета...50

Благодаря, Момичета!

Аз не мога да определя жанра на "Освен този живот"...
Фентъзи в никакъв случай не е. Фантастика...   .. по-скоро също не е... 
Някакъв странен микс е от YA антиутопия с бегли елементи на бутафорична фантастика, не на sci-fi  
Напомня ми по нещо "Океан в края на пътя" на Геймън... Но с уговорката, че Океанът не го довърших  

Хъм, то океана си е съвсем фентъзи.

Антиутопия е, прави сте, избяга ми нещо жанра. Иначе аз все съм си мислила ,че антиутопията е вид фантастика.

дам, така се води, освен ако няма някакви  допълнителни елементи, присъщи и на фентъзи, тогава става нещо смесено, но аз  не съм чела Нес и нищо не мога да кажа.


Благодаря на Фил за споделеното за легион - вчера я прочетох с удоволствие, много свежа и приятна книжка, а сега подхванах Никога, никъде, никой на Геймън и до тук съм очарована, но той лесно ме очарова по принцип

Бел, много хубава книга е "Освен този живот". А пък вратичката колко предизвиква да я отваряш, затваряш.   вече са писали момичетата.  

 Не смея да започна "Няма да получите омразата ми". Отворих наслука, прочетох нещо изключително тъжно и... Не е моя, трябва да я връщам, ще видим дали няма да й отделя време утре, или в неделя. Тъничка, за половин час се чете сигурно, но май е пълна с мъка.

И аз обичам да си играя с вратичката 
Напредвам с "Вегетарианката" на Канг, много мой тип четиво! След нея съм си  приготвила Удавниците.

С тези коментари за Патрик Нес и ревюта, които четох в нета, се зарибих тотално това да е следващият автор, който ще чета. Вече дръпнах първите две книги от "Живият хаос", но третата нещо не мога да я открия електронно.

Прочетох "Въглен връх", страхотна идея! Странна ми беше дълго време, но от средата натам разбрах, че си е заслужавало всичко. Дадох й 4 звезди в ГР.

Сега ще си продължа с Унамуно (за успокояване на страстите не само след "Въглен връх", но и след мача на Гришо  ) и ще пиша като започна нещо ново. 

Страхотен трилър!
Аз прочетох първите две книги от Ейглетиерови. Бях сигурна, че преди много години съм ги чела, но явно не съм - нямам никакъв спомен. Първата не е крайно лоша, втората малко ме отегчи. Преди да стигна до третата, реших да си почина с "Ужас" - Дан Симънс.

Прочетох 'Свобода' на Франзен. Благодарение на коментарите тук посегнах към нея,за което благодаря! Много моя книга. Припознах се в Уолтър 
Сега продължавам с "Пазителка на тайните" на Мортън,тъй като съм голям неин фен,а това е единствената,която не съм чела от нея.

Амин! Най-после някой да се припознае в Уолтър. Около мен всички са безпаметни фенове на Ричард Кац 

Здравейте! Не съм писала в тази тема досега, но редовно ви чета и черпя вдъхновение за книги, които да прочета  Скоро открих в библиотеката при родителите ми една любима книга от детството - Приказка без край . Признавам че почти нямам спомен от нея като съдържание и сюжето.Имам  усещане за самата книга и отделни "кадри".Решила съм да я прочета отново скоро.Но също така се замислих дали да не я предложа на дъщеря ми - 10г.И тъй като прочетох по-напред коментари че деца на някои съ форумки , списващи тук, са я чели като част от учиищен списък, реших да попитам за съвет- за каква възраст е подходяща и в списъка за кой клас присъства
Иначе- по  темата- привърших вчера Лисицата на Галин Никифоров и  в момента чета " ПОд небето на Тоскана"- да се сгрея малко в тази зима навън

Аз приключих  днес "Последната територия" на Момчил Николов.
Трябваха ми няколко часа, за да споделя какво ми причини(в добрия смисъл на думата) тази книга. Да започнем от там, че Момчил Николов изобщо няма допирна точка с масата български автори като стил(може би само описанието на мъжа събудил се в Барселона, не знам защо съвсем леко ми напомни на Карабшлиев с описанията си - леко вулгарно, но в никакъв случай натрапчиво.). Майсторството, с което е направен роман просто е невиждан за мен, и няколко пъти гледах корицата, за да се убедя, че българин може да създаде такова чудо.
Независимо от трудността на описната материя, книгата се чете адски бързо и красиво. Текстът изцяло се слива с шарената Барселона. Лабиринтите, в които ни въвлича Николов са същевремнно объркани, но не и трудни за осмисляне, защото на кой човек сънищата са прости и елементарни - хем объркани, хем те хвърлят в различни посоки, хем толкова близо до теб? Част от описанията и абсурдността на сънищата и аз съм ги сънувала, което още повече ме сля с книгата - все едно е моя малък свят.
След като писателя ме запозна с Маноло - останалите страници ми са като във филм - толкова ярки и истински, че като приключих аз самата трудно различих реалноста от тази, в книгата. Наложи се да поговоря с няколко човека от обкръжението ми, за да се уверя, че не сънувам.
Нямам какво да добавя - книгата е истински шедьовър, наслада и ексатаз за въображението, подлътена с добре обяснени научни факти. Дет се вика - свят да ти се завие. 

Сега съм на Ричард Файнман - "Сигурно се шегувате г-н Файнман" - страхотен стил на писане - леко и забавно започва. Отдавна й се глася. 

Според мен книгата е подходяща за деца над 8 години и в този ред на мисли ще е ОК за твоето дете.