Публикувана: 27 апр. 2006, 11:26 ч.
Последно мнение: 24 юли 2010, 16:57 ч.

Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

621 865
1 842
1

# 360 12 окт. 2006, 20:38 ч.

annilein,
Съчувствам ти и ти благодаря.
Винаги съм обичала и уважавала татко като баща.
За първи път виждам обаче колко силен мъж е бил той.
Не позволи нито веднъж някой да го подкрепя, да го придържа.
Въпреки че вече не приличаше на себе си от нечовешките болки, до последно вървеше както винаги изправен, не се е налагало да го обслужваме. Дори два дни преди края намери сили да се избръсне сам, въпреки че се изморяваше от всяко движение.
Това е, което разболява мен - че с разсейки, погълнали половината му черен дроб, продължаваше да има хемоглобин 130 (2 седмици преди края) и серумно желязо 10 (преди винаги му е било 14, но и това съвсем не е зле).
Диагнозата му беше поставена, когато бяха започнали нетърпимите болки и след престъпното му натравяне в болницата.
Това ме прави най-виновна - винаги съм следяла какво "изследват" и как "лекуват" по болници. А този път бях далече, не успях да го измъкна оттам, да разбера какво е имало в "стабилизиращите" им банки, да спра унищожението му. Беше ми казал по телефона само "Майка ти ходи като циганче след лекарите. Все нещо ги пита." А тя ги питаше това, което я питах аз - провериха ли черния му дроб...

И, annilein, какви празници, каква радост, наистина.
Последната Коледа за първи път не бяхме заедно. Тогава си помислих, че преди 15 години имах вече такава Коледа - след нея почина дядо. Не можех дълго да изгоня предчувствията си. Но никога не съм и допускала такъв кошмар.
Прегръщам те и ти благодаря.

(Четох някъде, че съвсем наскоро е излязло някакво списание за лекарските грешки. Четох го през сълзи и дори не си спомням как се казваше то. Може би има смисъл да го потърся. Важно е за живите. Но и погубените от лекарската престъпност заслужават възмездие. Някой чувал ли е за него, виждал ли е първия му брой?)

Последна редакция: пт, 13 окт 2006, 16:13 от Дъщеря

# 361 14 окт. 2006, 01:29 ч.

Мнения: 5 467

Цитат на: Дъщеря в чт, 12 окт 2006, 20:38

Но и погубените от лекарската престъпност заслужават възмездие.

Дъщеря, приеми моите съболезнования за баща ти. Знам, как се чувстваш. През август месец загубих майка си и не вярвам все още, че я няма.
Тя не почина от рак, но твоето изречение, което съм цитирала, ме провокира да се разпиша по темата. С три думи...
Майка ми Heart Eyes

три дена лежа отпаднала в къщи, със затруднен говор и ту ниско, ту високо кръвно. Три дена виках Бърза помощ /изплаших се, че ще получи инсулт/, два дена ми казваха, че нищо й няма и НЯМА ДАННИ ЗА ИНСУЛТ водейки я до Неврологично отделение и връщайки я обратно..., отказваха да я приемат... на третия ден получи инсулт в ръцете ни /с баща ми/, когато я отведоха в болницата, я приеха с диагноза МАСИВЕН ИНСУЛТ! Изпаднала в кома и починала. На скенер я заведоха едва час преди да почине, само, за да знаят, какво да пишат в смъртния й акт и да си оправят документите. Поискаха да подпишем документ, че сме доволни от болничното лечение /такова нямаше - категорично!/, отказах! Поисках аутопсия.
Бях съсипана и цял живот ще страдам за нея.

Отидох в Министерството на ЗДравеопазването и подадох жалба. Жалба срещу Неврологията! След 1 месец ми отговориха. Жалбата ми беше 4 страници, отговора беше 1 страничка, сух, служебен и надменен... Приложено й било адекватно лечение, но тя не издържала. Лъжи! Ако искам да доказвам, обаче, че са лъжи, трябва да ходя в съда, нали?
Изброени бяха една камара лекарства, с които са я лекували..., а един от докторите е казал на баща ми, че утре сутринта, като мине визитацията, ще й назначат лечение... бяха я приели в 23 ч. вечерта... беше като парцал, след 3 дневните мъки в къщи.
Бях поискала доклада на патоанатома от аутопсията. Нъцки... не било практика да го дават на роднини, доклада стоял в архива на отделението! А този изрод, дето ми е отговорил на жалбата, дори не беше споменал за молбата ми за доклада. Защо тогава исках тази аутопсия? Защо я рязаха и се учиха на моята майка?

Бездушници и неграмотници! Това са нашите мили доктори...
Хиляди пъти съм им пожелала, да ги сполети същата болка, каквато изпитах аз тогава. Може да е лошо така да говориш, може да е всякакво, но това им пожелавам от сърце за 1001-ви път.

Още много мога да пиша за тяхните лъжи и безхаберие, но ми е неудобно, че темата е за рака, а аз си изпатих от инсулт.

# 362 14 окт. 2006, 09:06 ч.

Мнения: 8 917

Съжалявам, Ню, за майчицата ти...и аз мога да пиша с дни в твоя подкрепа срещу лекарите, но какво от това Cry

...да не им попадаш в ръцете...това е

Последна редакция: сб, 14 окт 2006, 09:47 от The Sun

# 363 14 окт. 2006, 09:42 ч.

Ню,
Не знам как да изразя съчувствието си и към твоята мъка.
Не мога да намеря думи. Каквото и да си говорим сега, както и да се утешаваме, нашите най-близки хора ги няма.
Не са просто приятели - това е кръвта ни, част от нашите собствени души. И най-вече - целият ни живот досега.
Когато бях малка често боледувах - пневмония, настинки. Татко ме е носил на ръце докато спя в 5 часа сутринта, навътре в морето, за да дишам йодни пари... Когато вдигах температура, целуваше челото ми, както сигурно всички ние, в този форум, правим, за да проверим температурата на собствените си слънчица...
Как да забравя сега тази грижа, тази тревога и любов на татко, когато е помагал на мен - и тази моя безпомощност, когато трябваше да му помогна аз.
Как да забравя защо аз го целунах по челото.

Ракът е болест като всички други.
Както няма "съвършено престъпление" (престъпление без никакви улики), така няма и "безсимптомни болести".
Но симптомите (както уликите) трябва да се търсят.
Според Хипократовата клетва, ако си лекар, си длъжен поне да не вредиш.
А нас просто ни убиват. Не трябва да мълчим. Не трябва да се примиряваме.
Не знам дали в този форум вече няма подобна тема. Не знам и дали би била приета от администраторите, но ако нямат причини да я забранят, отделна тема за лекарските грешки и отговорност би била много полезна според мен.

Моите искрени съболезнования, Ню.

# 364 14 окт. 2006, 13:41 ч.

София - Варна - Бургас
Мнения: 4 107

Цитат

Четох някъде, че съвсем наскоро е излязло някакво списание за лекарските грешки. Четох го през сълзи и дори не си спомням как се казваше то. Може би има смисъл да го потърся. Важно е за живите. Но и погубените от лекарската престъпност заслужават възмездие.

- За съжаление, който не работи - само той не греши...като с това не оправдавам престъпното бездействие или действие, особено продиктувано от комерсиални интереси.

Цитат

- Ето един сайт, на който чест прави че самите лекари предупреждават за най-често допусканите грешки в акушеро-гинекологичната практика, който верно не е по темата за рака, но не е и излишен.

http://www.med.primasoft.bg/fatal_mistakes/articles/ag_mistakes.htm

Цитат

...ака няма и "безсимптомни болести".
Но симптомите (както уликите) трябва да се търсят.

Очакваме и сайт с грешки при диагностицирането на рака, а засега мога да ви предложа написаното от мен от Хомеопатична гледна точка за ранно диагностициране и Профилактика на рака, тъй наречената "Ракова хомеопатична картина", която всеки Класически Хомеопат може да открие и профилактира с подходящото индивидуално хомеопатично противораково лекарство:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=95858.280

# 365 14 окт. 2006, 23:40 ч.

http://www.med.primasoft.bg/fatal_mistakes/main.htm

# 366 25 окт. 2006, 10:32 ч.

Мнения: 5 391

Отдавна чета темата, но не намирам смелост да пиша.
Ню, искрени съболезнования за майка ти, както и на всички, загубили близки хора.
Скоро ще стане една година, откакто оперираха майка ми от рак на шийката на матката.Диагнозата я разбрах впоследствие, бях бременна в 6-ти месец и ми казаха, че са просто някакви безобидни полипи, които трябва да се махнат.Дори не се усъмних особено, когато след като мина операцията й разбрах, че са й направили пълна хистеректомия.Бременността явно спомахаше мозъкът ми да работи на бавни обороти.Премина лъчетерапия, сега е добре и се моля болестта да е вече зад гърба й Praynig

Естествено, периодът на възстановяването й беше труден, аз не можех особено да й помагам, карах тежка бременност и 2 седмици след нейната операция ме приеха в болницата заради миома, незнайно откъде се появила, възпалена и в името на детето в мен изтърпях двуседмичният престой и лечение.Отново две седмици, след като излязох от болницата напипах на лявата си гърда бучка.След консулт с онкохирург се разбрахме като родя да отида на преглед и да ми го махнат, смяташе че е фиброаденом.Родих, но едва 2 месеца след това намерих време да се прегледам, имах болки, които ме стреснаха.Оказа се, че образуванието е нарастнало значително и се налага операция по спешност.Не знаех на кой свят съм, имах бебе на 2 месеца, толкова желано и чакано...Потърсих помощ във Варна, защото реших, че тук в Русе не са достатъчно компетентни.Там ме успокоиха, че мога да кърмя докато имам кърма и чак тогава да ме оперират.Да, но аз постоянно живеех с мислите за това в главата, не смеех да мечтая, радвах се на детето си всяка минута, сякаш за последно...И не исках да вярвам, че животът ми, едва сега започнал с появата на детето, ще свърши.На 10.10 преди 15 дни ме оперираха в св.Марина Варна, 7-те дена, в които чаках хистологията бяха кошмарни, слава богу се оказа продуциращ фиброаденом пълен с кърма още от бременността.Сега вече съм по-спокойна, животът продължава, но тревогата за майка ми си остава...

# 367 25 окт. 2006, 14:25 ч.

Мнения: 8 917

Съжалявам, Филип@ , за това, което си преживяла Sad

....опитай се да се успокоиш за майчицата си и да мислиш позитивно....знам, че е трудно, но какво друго ни остава?.............

# 368 10 дек. 2006, 22:36 ч.

Мнения: 1 418

Писах преди време тук за своята майка.Благодаря ви,че никой от вас не изрази дори грам съчуствие.
Майка ми я няма вече...Почина вчера вечерта в страшни мъки...Два месеца на легло.Последната седмица изобщо не беше на себе си.Надявам се да не я е боляло,защото аз изпитвах цялата болка върху себе си.Да я гледам как се мъчи,как не може да ми каже какво иска...И само си стискахме ръцете и ме гледаше в очите много дълги минути.Никога няма да забравя очите и...
Поклон дълбок пред тази жена,която е дала живот на три деца и която посвети живота си на тях!
Много те обичам мамо!Нищо не може да запълни празнотата в сърцето ми!
А как и се живееше...

# 369 10 дек. 2006, 22:45 ч.

Мнения: 6 207

Букла, приеми моите съболезнования, мила!
Знам колко много, много боли....
И аз писах преди време в тази страшна тема, беше около май месец. От тогава нямах сили да отварям и чета тук. Май месец разбрах, че дядо ми носи тази страшна болест. Много изстрадахме от тогава. Той почина октомври. Уж го приемам, но не мога и не мога. Страшно много го обичах, той ми беше като баща, че и повече. Най-добрия човек, който познавах.

Пожелавам колкото се може по-малко хора да пишат тук и разбират болката!
Букла, кураж, прегръщам те силно!

# 370 10 дек. 2006, 23:31 ч.

София
Мнения: 4 423

Много отдавна не съм влизала тук, нямам сили...сега влизам и.... Cry

Ню, прегръщам те много силно, разбирам ти прекрасно, много боли без мама...
Дъщеря, намрам много общи черти с мен....баща ти е бил много за теб, така беше и мама за мен...
Филип@ , бъди силна мила, мисли позитивно, ще се оправи мама, а ти си гледай сладкото бебенце и не се тревожи толкова много, всичко ще е наред Praynig

Букла , на лични минах при теб, много, много те прегръщам....
Момичета, много боли, дано наистина по - малко хора пишат тук Praynig

# 371 11 дек. 2006, 00:06 ч.

Мнения: 10 758

Цитат на: Букла в нд, 10 дек 2006, 22:36

......................

Не мога да спра да плача Cry

Знаеш, че много, страшно много те обичам.Съжалявам, че дядо Коледа не изпълни едно от желанията ми, дано поне другите изпълни.Искам да щастлива, много щастлива.Ще направя и невъзможното, за да го постигна.
Обичам те и те целувам bouquet

# 372 11 дек. 2006, 09:30 ч.

Мнения: 6 207

Цитат на: никоя в чт, 28 сеп 2006, 18:01

Здравейте!Вече не виждам клавиатурата от взиране в монитора.Ровя,търся информация,за да се хвана за нея като удавник за сламка.Вчера разбрах,че татко има рак...на панкреаса,метастази в черния дроб и стомашната лигавица.Последен стадий.И нищо.Навсякъде отказват да го лекуват-нямало смисъл.Нито от операция,нито от химиотерапия.Нищо.На всичкото отгоре не го искат в болница,а той има ужасни болки.Щяло да става още по-зле.А ние какво да го правим???Да гледаме как вие от болка?Той дори не знае и се надявам,че няма да разбере.Вече се оплетохме в лъжи.Как да отговорим на многобройните му въпроси:"Защо не ме лекуват?Защо ме връщат от всякъде?Защо се отнасят така пренебрежително и никъде не ми обръщат внимание?Защо ме боли?Кога ще спре болката?Защо не ми бият болкоуспокояващи,а ме връщат от болницата?"Какво да му кажа,за бога!!!!!!Каква е тая държава,в която се отнасят с неизлечимо болните все едно са чумави????Какви са тези лекари,които оставят човека да се мъчи?Хора ли са изобщо???Ще се побъркам вече.Не мога да погледна татко в очите-този поглед пълен с надежда и очакване,очакващ помощ.А аз съм едно нищожество,толкова безсилна да му помогна.От болка той не се храни.Вече 20 дни не е ял нищо,по-слаб е дори от мен и няма сили да върви.Сам си бие болкоуспокояващи.А как се надява...Какви планове има-с какво ще се занимава,какво ще направи.Снощи ми показа какви кубинки си е купил и ме помоли да му занеса часовника на ремонт,че нещо се повредил.Вярвайте ми,едва издържах.Милият той.Откъде да знае,че най-вероятно няма да има нужда от кубинки никога вече...Чувствам се ужасно,че така го лъжем,но нямаме друг изход.Характерът му е такъв,че съвсем ще се скапе.Дали не е грях,че постъпваме така?Вече нищо не разбирам.Моля ви,ако имате познати,които са имали рак на панкреаса и черния дроб,кажете ми как протича.Колко време живеят?Смъртта спокойна ли е или докрая ги следва ужасът?Искам да бъда подготвена.И ако знаете някаква рецепта,билки,моля ви,пишете ми.Желая ви никога да не разберете какво изпитвам.Обичам ви

Това е и моята история....
Най-ужасното нещо, което ми се е случвало. С тази разлика, че докторите бяха внимателни, идваха и си отиваха от вкъщи, успокояваха го, често се носеха лекарства от София. Бог беше милостив към него, че не усети болката, но надеждата за живот си отиде последна. Денят преди да почине, баба ми казва, че я е гледал за секунди и после е отвръщал поглед, не е смеел да я погледне истински, защото е знаел, че си отива и колко много ще ни боли. А мен ме отпрати два дни преди това, не е искал да го гледам такъв. Милият ми дядо.
Никоя, как се развиха нещата при вас? Дано не го е боляло повече човека!

Ню, много съжалявам, милото ми момиче!

# 373 11 дек. 2006, 10:06 ч.

Мнения: 6 473

Много тежка тема Sad

Следях я от самото начало, но не исках да пиша. Братовчетми почина преди 10 години от рак. Когато Шани пусна тази тема имах много близък роднина, който също беше болен и се надявахме всичко вече да е зад гърба ни.... . Уви, загубихме го преди 10 дни Cry

Отиде си в огромни мъки и страдание, но с усмивка на уста прегърнат от жена си и децата си

Никоя, колко познато ми звучи... Мисля че вие най- добре знаете дали да му кажете или не. Всъщност мисля, че той знае. Просто има хора, които не искат някои неща да се кажат на глас.

Булка, съжалявам за майка ти Sad