Многодетни мами - тема 67

Честито и от мен на BlaBla  и на Емел!Да са ви живи и здрави момичетата! И аз наскоро разбрах за още една позната,която чака трето момиченце и страшно се зарадвах!Тя има една дъщеря-ученичка,а втората госпожица сега стана на годинка,та бързо са действали И аз й викам,евала,така трябва!:)

Ние с малкото тутурутче сме постоянно в движение..По площадките само търча..Скапва ме от тренировки..Вчера една жена помагаше на средната да слезе от един слон-катерушка,докато аз търчах в другата посока с дребното...Не разбрах имала ли е нужда изобщо от помощ Радина,нямала ли е,но факт,че май не мога да се оправя  сама с тримата на площадката..Уж разчитам,че големите са разумни,ама все пак са си малки...Малко по-късно,като слезна от слона Радка си заклещи крака на едно дърво и падна назад(не от дървото,тя си беше на земята )..Притесних се да не го е счупила крака си  или изкълчила ,но нищо й няма..

Та изпадам от време на време в такива ситуации като сме с тримката...Вие как процедирате,излизате ли сами с малките,имате ли им доверие и те могат ли реално да внимават,понеже май на моите им гласувам твърде голямо доверие.Мъжа ми ми вика от ДГ-вкъщи!Той никога не би се съгласил да излезне с тримата.Само с големите може,но и с бебето абсурд..

Трудничко е с трима наведнъж навън (особено ако са малки), но при хубавото време, което предстои е грехота да не се извеждат децата. Може да поговорите за някои ограничения (без катерушки, дървета), ако те притеснява, че може да паднат от високо и да се наранят. Но честно казано не си представям дете на четири години да има нужда от помощ да слезе от катерушка.

Аз лично съм на принципа: "Бог да ги пази!" Като има да става беля, тя може да стане и вкъщи.

С тримата вкъщи ми е по-трудо, отколкото навън. Иначе като излизаме предварително се уговаряме къде ще се ходи и че трябва да сме заедно. Големият от известно време не играе по катерушките, а се занимава в тревните площи - търси пръчки, кестени, шишарки. Обикновено намира по някое сторо приятелче от ДГ и се заиграват спокойно. Така че ми остават само две. Н2 понякога и тя ходи след него да си правят къщи под дърветата. Та така. Но започнат ли много да бягат в различни посоки, ги събирам и им казвам да си измислят игра , при която да са по-близко един до друг.

Аз излизам всеки ден с тримата, но при нас проблемът е друг. Баткото ( 8г) иска вкъщи, защото е изморен след училище, средното иска навън само ако и батко му е с него, а малката едвам я прибирам от площадката..Трудно е - всички са с различни интереси, най-добре ни е на вилата - там за всеки се намира по нещо

Честито. Да расте здраво и да има безгрижно детство.
Да се похваля, че второто ми дете има рожден ден днес.

Ние сме известни хаймани. Огромна част от майчинството сме изкарали навън. От малки децата пътуват в градски транспорт и хайманосваме по паркове и градинки (пред блока на практика не седим). Добре дресирани са и знаят чудесно какво се прави и как се действа. Безценните ми помощници: ергономична раница, количка за породени Фил и Тедс, добро Племе за компания, помощ и подкрепа. Излизаме редовно с Пуки-та и тротинетки. Нямаме проблеми и в метрото с тях - всеки си знае и се грижи за своето, само аз още помагам на най-малкия - 3 год. С всеки месец става все по-добре и по-добре. Дръжте се 

Излизам с трите, на само едното е 1.6 г. Др са 10 и 6 и са самостоятелни

И аз излизам с трите. Е, от септември 2016 ми се случва по-рядко да съм и с трите деца навън, защото големия е първокласник, а средната почна да ходи на градина. Но при мен повече грижи ми създава най-голямото дете. Винаги той се опитва да не спазва правилата, да не върви по пътя, а все да заобикаля или прескача, да бяга, да се катери, да се разрови за нещо по земята. Ако всичко това се случва на площадка за игра, изобщо не бих се ядосвала, но ми погажда тези номера и когато сме тръгнали на разходка със задачи. Имаме си определени цели, а той с поведението си поощрява момичетата да му подражават - това обаче е опасно за тях, защото са малки и още не умеят да се пазят сами, та ако той хукне напред, знам, че ще спре и ще ни изчака на кръстовището, но сестрите му има вероятност да не спрат. Говоря, обяснявам... Понякога ми се притичва на помощ да прибере някоя от тях като се е отдалечила, но друг път хваща под ръка някоя от сестрите си и я води все по-далеч от мен...
А на площадка ходя най-вече след най-малката. Кака й се справя сама, евентуално може да й дам съвет от далече или да дойде при мен с новината, че  й се пишка, та тогава се заемам с нея.Из квартала сме пеш. Вече не ползваме количка. Цяла зима не сме я изкарвали. Тя и без това е доста експлоатирана вече, скърца, сенникът й е счупен, гумената приставка за крачетата също я скъсахме без време. Още я пазя обаче, за редките случаи(като в сряда), когато се наложи да ходя до центъра с най-малката пеш. Нямаше да издържи на толкова път, а не искам да я нося много на ръце. Пък и като влезеш в някой офис или държавна институция си е предимство зверчето да е вързано в количката

И аз ползвам количката основно, когато ще ходя до някоя институция и да е вързан и кротува. Или ако ще ходим по доста задачки и да се придвижваме по-бързо. Но май основно, за да не нося якета, чанти, вода...  Извън квартала с колата, но и зависи до къде, до университета трябваше да ходя и бяхме с тролея и количката, на него му беше много интересно в тролея и кротуваше. Той нали изглежда по-голям, явно хората го мислят за 3 годишен и сигурно се чудят за количката, ама чудо голямо. От скоро много се запали да излиза навън или с колата за яздене, или с колелото без педали, ако може само навън ще стои. Но се придвижваме бавно, спира, гледа коли, камиони, кучета и сега като застудя си беше изпитание на нервите ми.

Пумпалче, нашите батковци са големи и си излизат сами, но като бяха малки ходех само на затворени площадки и гледах да са заедно на една пързалка примерно или съседни. Трудничко е като трябва да огрееш на няколко места едновременно. Всъщност това е май единственото, което ме гризе от време на време, дали успявам да обърна на всеки нужното внимание, особено и четиримата, вкл. и мъжо, като ми говорят нещо или чакат за нещо.

Аня, то май от всички деца мъжете страдат най-много от липса на внимание

Като ме питат за децата казвам, че имам 3+1. с всеки да си мисли

Ох, излизането на мен с двете малки ми е проблем.Най- големият е на 15 г.,той е самостоятелен,но средното- 2г.и 10 м. И бебето 4 месечно,са ми кошмар дори само от яслата да се приберем.Ползвам приятелка,то тя невинаги е свободна.Бутам количката​,а той бяга като изтърван,много се страхувам.Дайте идеи,освен да взема слинг

 kalona, виж ергономичните раници. Моята кифличка не искаше в нея, но много познати майчета си ги използваха с голям успех. Слинга също върши работа, но на мен пък той не ми беше удобен.
Малкият батко, беше ( и все още е) с много енергия, много. Докато не ходеше всичко беше Ок, но след това..това дете не вървеше, то все бягаше, при това като хукнеше нямаше стигане. Отказвах да излизам с него, нищо, че бях с две деца, а големият ме слушаше много.

Мъжът ми като води на разходка децата, все нещо губи. Тръгна да му се карам, а той ме репликира: какво съм искала? Нали ги е върнал всички, при това живи!!
Разбирам го, проблем е да ги опазиш живи. Малкото се метна на една ограда, братът и сестрата хукнаха напред, свиха зад ъгъла и ми изчезнаха от поглед. Скоро не бях викала така, както когато ги докопах.

При мен голямото и малкото са ми по-палавите. Средното ми е по-свитичко. Случва се да направи някоя беля, но и без да й се скараш ревва горчиво. Докато другите две си правят белите, гълчиш ги, те ти се усмихват и пак си карат по тяхната. Като по-малък големия го изгубих в кварталния магазин. Той излязъл да ме търси навън и тръгнал по пътя към вкъщи.  Уж се беше уплашил много, но пак не пропуска случай да обикаля сам из магазина, че и сестра си взима вече със себе си. Все съм на тръни с него. Добре че покрай това, че е ученик тази година не е боледувал, ходи редовно на училище и се случва рядко да ме придружи до магазина. През лятото обаче не ми се мисли как ще е. Малкото и то е тръгнало по този път. Преди няколко дена на няколко пъти изкача от магазина, в който бяхме влезли без да я усетя. Единия път даже на улицата успяла да стигне, един по-голям и по-разумен батко я завърна, а аз направо бях , че тази улица е с натоварено движение. Голям късмет изкарахме. Много е подвижна и пъргава. Може и да се укроти след 2-3 години, но как ще я опазя до тогава не знам.

Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет! Това е положението...