Многодетни мами - тема 67

И при нас като бебета номер 1 най-кротък, спеше си по цяла нощ, играеше си сам; номер 2 - пискаше, разнасях го в слинг (и сега е най-гушлив); номер 3 първата година ми разказа играта с това ставане на всеки час нощем, но пък сега е много самостоятелно детенце.

При нас номер едно е вече на 8 и стана много добричък в последната половин година, рязка промяна. Иначе за всичко е инат и винаги против ( най-особен по характер). Второто на 5 години -уникална душичка от бебе - винаги е в добро настроение, а като му се скарам ( което рядко става) -се извинява и иска прошка  Третото е майко мила! Най-накрая момиче, обаче е шефката вкъщи. Нищо не става без тя да присъства, залепено за нас с баща и и най-голямо егоистче  Всичко е "мойто"!

При нас № 2 е много добричък, чувствителен, но и с толкова много енергия, че понякога направо ме подлудява. А като бебе беше толкова спокоен, ядеше и спеше, возеше се в количката..докато не проходи. Даже проходи не е точната дума той бягаше, непрекъснато....НО това не ме отказа от идеята за трето, още повече, че си мечтаех да е момиченце.
№ 1 вече е по-голям, той е добър, може да разчита човек на него, от малък е отговорен, това, което не ми харесва в него е, че е несигурен в себе си, сега го тресе пубертета и почна и да мрънка..
А № 3 е и аз не не знам какво да кажа за нея. добричка, внимателна, но умееща и да пищи, опитва се да се налага понякога. Но не ми създава грижи, заиграва се, много е лесна за гледане, като изключим това, че вечер е многоо трудна със заспиването.

Общо взето не мога да се оплача от децата, че като гледам заобикалящите ни за какво чудо става въпрос...

rumka833, това все едно за нашите си го писала!
Вече няколко пъти си го казвам и аз - ако първите двама бяха като третото чудо, Лора, едва ли щях да се навия на три деца. Не спи, мрънка почти постоянно, особено в присъствието на татко си, когото върти на малкото си пръстче. Колкото е сладка, толкова е и инатлива, и пакостлива. Белите, дето ги измисля и прави, не са хрумвали на нито един от другите двама. Чудя се дали е такава, заради вниманието, което получава от всички вкъщи, като най-малка...

Симона, като най-голяма, е много отговорна и послушна, общителна (макар че вече я затресе пубертета и взе да се самоизолира в стаята си и да ни се троска, често викайки).

Филип, бидейки прословутото "средно дете", е доста често пренебрегван откъм внимание - най-често заради характера му - много е уравновесен, спокоен, занимава се сам - такъв е от бебе, няма нужда да споделя особено и си е самодостатъчен. Като се залепи за някое електронно устройство, може и да не се разбере, че има дете вкъщи. Като беше на 3 г., кака му замина на почивка с баба и дядо, при което установихме, че чудо! той бил разговорлив. Оказа се, че просто не е можел да вземе думата от бъбривката Симона, а ние си мислехме, че не може да говори много...

И моят средният е такъв! Докопа ли телефона - докато не му потрябва зарядно, не го чуваш и виждаш. Ама аз ги държа всички зарядни "под ключ", за да мога да си виждам отвреме-навреме децата 

И аз държа зарядните пред погледа си, но хитрецът преди време разбрал за какво служи външната батерия - докато го изловя, че си е в леглото с телефона и външната батерия, а не спи, мина месец.

ей, човек, тези малките по въздуха си предават информацията! И у нас с външната батерия беше драма - защпото аз с целия си акъл не знаех що е това чудо. Мислех си, че е някакъв неработещ стар телефон, и дори не осъзнавах за какво го влачат с тях си. Но сега и "стария неработещ тел." е в чекмеджето ми 

При нас пък е обратното, номер 1 е най-трудното дете, с най-тежък характер. И тук не става въпрос за палавост, а за нещо съвсем различно. Защото с палавост ще се справиш някак, но с обсебващо дете е доста трудно. Аз даже именно с това си обяснявах желанието да имам и друго дете, малко ако може да се откопча от нея, легитимно . Разбира се, тя вече не е такава, „олекна“ с времето и на 10 е все по-самостоятелна, но взе да го избива пък в друга посока - започна да го раздава малко нещо гаменче. Е, в много начален стадий, но не спирам да си представям (в най-черни краски) какво би могло да е в пубертета . Става дума за изключително, на моменти истерично, нежелание да участва в семейните задължения (аз държа най-вече да държи в ред нещата си, останалото е моя грижа), стремеж винаги когато може да се скатае и да си спести усилия, както и изключителна пресметливост, винаги мисли какво ще ѝ се купи, какво ще получи, даже ако много иска нещо, се стига и до истерии, което, на тази възраст е малко... хм. Иначе в очите на околните е нежно и добре възпитано момиче. Много е оправна и с това ме учудва, защото аз съм по-скоро смотана в отношенията си с околните. Е, има и срамежливост, но в разумни вече граници. И другото положително е, че обича животните, с добро сърце е, жалостива. Като че ли друго не ми хрумва на този етап. Дано скоро да заровим томахавките, че не се виждам да преживея нейния точно пуберИтет.

Средното е най-ларж, най-мекичко и любвеобилно, но е подивяло напоследък, истерии, беляджийство, понякога се ядосвам, но по-скоро ми е забавно и приятно да наблюдавам какво ми е диваче. За съжаление някой ѝ беше внушил, че била дебела, а тя е по-скоро слабичка, та опитах, но не съм сигурна дали успях да ѝ дам увереност по въпроса, че хората са различни и че не бива да съдим за другите по външния вид и разни такива. А тя е само на 7, откъде по дяволите, се е заразила с тези простотии?! Имам усещането, че онова приятелче за което ви разказвах по-рано я обсебва и ѝ влияе негативно. Напоследък самата тя казва, че се била уморила от въпросната приятелка и избягва да я вижда, също така ходи с огромно нежелание на ДГ, което никога не е било (тя си беше и яслениче, редовна посетителка на ДГ от годинка и осем м.)

Третия дзвер още не мога да го преценя, но за мен той в момента е въздух и вода, в смисъл че колкото и енергия да ми гълта отглеждането му покрай другите тегоби, той ми дава и най-много, може би защото все още ми мирише на бебе. Напоследък е започнал да ми казва, „Обичам те, мамо!“ и това вече окончателно ме разтопи. Вижте колко лесно се давам аз. Иначе и той си истерясва редовно, но и Калина, и Люся на тая възраст къдреха редици тантруми. Така че от 1 до 3 за мен това си е обичайно явление и не го отдавам на поредността.

И продължавам да искам още едно бебе, което естествено най-вероятно няма да се случи, просто мисълта ми е, че трудностите не убиват желанието ми, а даже нищо чудно и да го подклаждат на подсъзнателно ниво, защото аз, като виден авантУрист, явно си обичам да си ми е трудно и това си е.

По отношение на устройствата аз съм много уоша майка, непрекъснато вървя и ги събирам директно от ръцете и пр. Защото считам, че докато се усетя, те вече са ги използвали достатъчно дълго. Та един такъв лимит имат, докато ги спипам, бачкат на смартфони/таблети. Защото с правила у нас не става - силна е законодателната власт (аз), но слаба изпълнителната (пак аз).

И мен номер 3 ме отказа от четвърто. Бесен е за 3-ма - нетърпелив, инатлив, некооперативен, изискващ цялото внимание на всички връз себе си. А ако види, че се занимаваме с брат му или сестра му, веднага се намърдва между нас.
Девойката в средата е много мило същество - енергична, упорита в постигане на целите си без да е инатлива, с лекота се общува с нея.
Първородният си е характерче, но с него винаги сме се разбирали лесно, защото и той като нас с мъжа ми е Козирогче и ни е много близък като поведение и настроения.

Ооо колко ми беше любопитно да прочета за деца номер 1,2,3   Много се забавлявах!
Ами моя бъдещ батко е супер общителен, много весело и енергично дете, много ми е послушен. Ревнив е обаче, затова много се притеснявам все още как да му съобщим голямата новина..

Скабиела, радвам се, че виждам тук и бременееща мама и то с близнаци! Ако е удобно да попитам, как се развиват дечицата при теб, всичко наред ли е, как се чувстваш? И кога ги очакваш

Аз да се похваля, че моите 3 тупкащи сърчица вече имат ръчички и краченца и се развиват прекрасно. Никакви редукции няма да правим, всичко ще бъде наред, знам аз.  

При мен номер 1 си затвърди славата от детската градина на палаво момче и в училище. Даже твърди, че за някои неща нарочно го набеждават. Но пък показа, че е умно и способно дете, стига да имат към него подход и да го мотивират. Доста е своенравен, според мен, не се стреми към самостоятелност, непрекъснато ме търси да му помагам за домашните. На всяка стъпка. Номер 2 и 3 са много по-самостоятелни от него, макар и да са малки(сравнявам ги спрямо това, което батко им е можел и искал да прави сам на тяхната възраст). Номер 2 е кротка кукличка, докато й откажеш нещо. При отказ надува гайдата(рев без сълзи, ама направо като мучене) и спира като го получи(от татко си) или като установи, че няма начин да пречупи мама. Номер 3 ми е малка чаровница, но с характер. Влиза то под кожата и винаги получава това, което иска. При нея просто няма празно. За сега е малка и се справяме, но не знам какво ще правим като порасне. И трите деца обаче си знаят добре кой е добрият и кой е лошият у нас. Когато мама не дава нещо, се тича при тате.

Номер две и три бяха кротки и послушни според всички, не че не са се дърлили и били двете но и не са създавали проблеми.Изтърсака е страшен чаровник, както се изразява дядо:Още като те погледне и те е купил. Осъзнал е това и определено налага характер. Почти не създава проблеми освен тръскане съвсем по детски когато иска нещо. В момента ми е проблем,че вчера хапал деца в детската градина, разговарях с учителката тази вечер като се опитах да разбера причината или какво тя е видяла.За съжаление нищо не ми каза.Според нея понякога се биели, реагирали и така нататък...... Само че за всяка реакция има причина а явно покрай многото деца те не успяват да наблюдават всички.Според нея е много умен , любвеобилен и послушен и изпълнителен, а защо би хапал не може да каже. Давайте съвети ако някой е имал такъв проблем. Лошото е че на 3 още е трудно да изкопчиш истината от него.Докато го разпитвам казва извинявай аз нема повече но не обяснява защо го е направил.
Иначе да се похваля пак ще ставам баба.Голямата ми дъщеря очаква втора дъщеря.А вуйчо само пита кога щяло да дойде бебето . Преди час свалях от тавана бебешки дрешки за да ги сортирам и приготвя за изпращане , а той пита.За количката ли отиваш, да я приготвиш за бебето . 
С тия негови приказки за бебе и на мен пак започват да ми се въртят едни идеи .

това == на моя номер 3!
Като нещо не му отговоря веднага на изискването - се тръшка на земята и почва едно въртене, крещене, мятане - ейй, все едно го коли някой, и се бори за живота си!

За хапането - малкия ми син много ме хапеше от... радост! В изблик на любов забиваше двата долни зъба в бузата ми или на рамото ми, ходех си маркирана... та това докъм 2 годишен.
Но тръгна на градина на 3г5м с настроение и желание. Седмица след което ми казват, че захапал дете   учителката ми казва, че видяла следи от зъби на рамото, но не и случката... А моя беше един ситнеж... дребен, кльощав... само очичките му големи Много малко говореше, та информация не получих. На следващия ден видях майката с детето (на ръст един път и половина по-висок, на килограми 3 пъти сигурно), която ме нахока, е извиних се, но видях захапаното малко над лакътя и никаква информация какво се е случило. Две седмици по-късно видях батко му да посяга, като да го удари, малкия моментално го захапа по ръката. Говирих пак с учителката и два дни по-късно имало двама наказани, които сгащили моя, той захапал единия, втория не успял... счела (правилно) ситуацията за самозащита и моя дребосък спря да се прибира дъс синки от щипане

И аз имам подобни съмнения ,защото е по малък тръгна на 2,6 г. на градина и е по дребен от останалите. Но учителката се кълне че не била забелязала някой да го закача или удря преди това. Смятам да продължа да я питам всеки ден за да си изостри вниманието  и да не смята че съм забравила случката.Така вероятно ще забележи какво става.Те са 30 деца 2/3 от групата сега навършват 3г. и вероятно няма как да следят всички непрекъснато.Но сега се замислям,че доста често има синки по краката мислех че се е ударил но може и някой да го щипе.