Многодетни мами - тема 67

Panayotu,не съм имала такъв проблем,може би наистина синът ти е бил провокиран..Дано учителките да си отварят повечко очите по принцип,но безумно трудно е да следиш и само три,та какво ли остава за 30 деца..

Важното е,че ти си реагирала правилно и сега може наистина да забележат нещо.

Аз съм щастлива от нашата ДГ,до сега не ми се е случвало някой да ми удари/захапе детето или пък моето да нападне..Но моите по принцип са кротки и миролюбиви и май се държат настрана от проблеми самички,знам л(не визирам момчешките игри и закачки,които понякога са като малък бой)и.Това големите...
Малкото диваче удря и хапе дооста силно-за пръв някое от децата ми хапе ..Това го прави,като нещо я подразним,не е нарочно,при самозащита е,все пак, но е в пъти по-бойна от кака и бати...Поне съм спокойна за нея,че ще е оправна в живота и на никого няма да остава длъжна.. както е тръгнала )))

По въпроса за характерите..ми всеки си е характер..Номер 1 определено не е най-послушен..Много обсебващ характер е,иска да се налага всячески,голям манипулатор е и доста избухлив ))Страшна реклама направих на синчо,не знам каква снаха ще си търся...
Но пък може и да е много грижовен,добър,отговорен..Искам само да е по-спокоен и да не взима навътре всяко нещо,но май ще да е наследил моя и отчасти на баща му вглъбен характер..

Номер2 беше детето,което може да те откаже от следващо...Рев,тръшкане,повръщала е от рев и инат..Съобразявали сме всичко което вършим с нея,за да не й развалим режим/рахат и да не ни съсипе живота.. Еми,слава Богу израстна го това ужасно поведение...Може би го израстна в момента,в който стана кака..Сега е много кротка и добричка,слънчева,пееща,е,има си и инатливите моменти,но не е както преди.

Пък номер три е бандит както казах,много оправно и иска да е наравно с другите..Ще я видим и нея..В същото всреме е сетено и добро дете,спокойна.

С тримцата определено нямам проблем за още едно,чисто като характер,мисля,че ще издържа..Аз съм доста строга,та  според мен са много добре възпитани.Най-вче ме слушат,и да не е от първия път,пак като им повторя,потретя свършват това,за което им мрънкам.Ако ли не,взимам играчки,хвърляла съм им в коша пред очите..Та знаят си,че съм сериозна..и ме чуват..А може би е и защото и аз ги слушам и ъщо се съобразявам с тях,то не може без компромиси и гъвкавост на родителя..Абе разбираме се на тоя етап с две думи...  

Добре дошли на olive87 -направо паднах като прочетох,че чакаш трички,страхотно,да са ти живи издравички!Сигурна съм,че баткото ще е много щастлив И на mari:) -пожелавам ти операцията да мине възможно най-добре!Много си смела,аз съм раждала нормално,страх си ме е от операции,но ако док каже,че се налага,доверявам се до две(говоря за моята док) Ако и ти си толкова сигурна със своята няма място за притеснения.Пък и всички тук ще стискаме палци  

Момичета,аз още си чакам стелките,ама това,дето ми пишете някои хора,че сте ги зарязали хич не ме радва.
Малката я пускам боса два- три пъти навън,на парка,на една полянка и на стадиона,тя милата ходи на пръсти явно й боцка.Взима си обувките и ми ги дава да й ги сложа..Вкъщи пък си сваля чорапите,което е добре за нас,нищо,че аз мръзна тия дни като я гледам(всички изкарахме някаква гадна настинка и не мога да я изтърпя толкова разголена в момента)

Абе принципно с номер 1 много съм го пазила да не се изцапа,да не се нарани,да не изяде фас(не,че и сега не следя,н по-спокойно някакси)...та разбирам ги хората с по едно как гледат на босото дете на улицата.А и заради стъклата и болкущите,аз също изтръпвам да не се нареже някъде случайно..Но щом трябва,ще ходим боси по асвалта и така.Дано й се отрази добре.

Panayotu, в нашата група едно детенце беше започнало да хапе и след него половината група започна да подражава (включително и моя бяс). Това беше за няколко дни, докато учителките успяха да тушират ситуацията.

rumka833, да ти кажа, има светлина в тунела - от няколко месеца спря да прави истерии, когато нещата не са на неговата. Сега само гледа лошо и ръмжи. Периодът на сръднята се скъси. Остава само това, че изисква внимание, което ни възпрепятства да си вършим ежедневните дейности (и в момента ми дърпа брадичката за да видя оцветените от него картинки, с които ме занимава вече близо час). И по това работим, но ще отнеме време.

 

Честити три сърчица! Спомням си аз колко се вълнувах когато ми показаха тоновете и на двете и си представям какво е усещането при три!
Сигурна съм, че всичко ще е наред, особено след две успешни бременности преди това! Редукцията, ако не е наложителна крие дори повече рискове от износването на три бебчета.
Нали знаеш, че сега е много важно да се храниш достатъчно, тоест повече, за да може и плацентите да получават достатъчно храна, а от там и бебчетата още от самото начало. Ползата от това е голяма особено при повече от две бебчета в коремчето.

По въпроса за поредността, при мен първата близначка беше най-трудно за гледане бебе, плюс това, че бяха две, а ние без никакъв опит с деца. Гледането на малката след това ми се стори песен, а и тя като цяло е по-кротка от каките. Ни най-малко трите бебета дотук, не са ме отказали от идеята за четвърто.

Малко снимки от Калина ме снима - https://flic.kr/s/aHskVZT1fD

Aila, 

Aila, страхотни са ти момичетата 
И моите големите сега са се запалили по ролери, всяка свободна секунда карат. Хората се чудят на Ивайла, че е малка , пък е вече качена на тях.
Честито на всички, които в последно време са се похвалили - кой за бебе, кой за бременност.

Айла, прекрасни деца! 

Опредлеено се храня доста добре от скоро. Аз и без това съм нон стоп гладна. По препоръка на лекарите наблягам супер много на млечните продукти и по-малко на вафлите и шоколадите. Слушам ги много какво ми казват и определено се чувствам доста добре за момента! Иначе, само вмятам - преди тази бременност съм с още една успешна. Иначе много време се мъчихме да 'осигурим' братче или сестриче на моя младеж, но не се получаваше. Следваха няколко опита ин витро, и все неуспешни. И тъкмо бяхме на прага да се откажем....и изведнъж изгряха 3 малки надежди!... Вече не ми е толкова шоково де, свиквам си с мисълта лека полека.

много се радвам за теб и твоите три бонбончета  

искате ли да ви кажа нещо весело:

От моя номер 2 - бъдещ първокласник:

Показвам му Бузлуджа, и обяснявам: "Това, дето прилича на чиния".
След 2-3 дена, явно информацията е отлежала в главата, и последва въпросът:

- Мамо, онази голямата чиния, дали има и голяма вилица?
 

Aila, много хубави снимки!

От трите деца Зорница (средната) ми беше най-лесна за гледане. Тя винаги е била много спокойна, съсредоточена, дипломатична, избягваща преките конфликти. Интровертна е, но много добре се справя с общуването с другите, макар понякога това я изморява. Много отговорна към задълженията си, отзивчива. В същото време е с много силен характер, притежава специфична "тиха" упоритост. Тя най-много прилича на мен и от една страна, това ми дава възможност доста добре да я разбирам, от друга, не знам дали успявам достатъчно да я мотивирам да развива слабите си страни.

Синът ми също е спокойна натура, в известен смисъл по-спокоен от сестра си, защото тя е перфекционистка и вътрешно се напряга, а той е лежерен и много-много не му дреме. Голям инат, обаче - изкарваше ме постоянно извън кожата ми като по-малък. От няколко години вече улегна, а и аз най-накрая се научих да подхождам по-спокойно и да не се паля толкова, но преди бяхме взривоопасна смес.  
Винаги е бил предпазлив, недоверчив към нови неща. Като малък трудно го убеждавах да участва в нещо. В гимназията вече започна да си оформя собствени интереси, стана по-инициативен. Променя се с годините, и то в положителна посока.

За най-малката какво да кажа.....тя е нежният вихър вкъщи. За разлика от батко си и кака си, които имат моя темперамент, тя е цялата на баща си, включително и външно. Отворена, супер общителна, оправна, чаровна, пълна с енергия, която трябва да изразходва; трудно стои на едно място, бързо й става скучно, обича да й се обръща много внимание и да се занимават с нея. С по-нисък праг на търпимост - не е особено търпелива, около нея постоянно трябва нещо да се случва, иначе се отегчава лесно и се вкисва; склонна е да прави истерии, когато е уморена, гладна или й се спи, и когато не й се уйдисва на акъла. Много артистична - обича да пее, да танцува, пише си някакви историйки, и за всичко има самочувствие (оправдано), че го прави много добре. По интересен начин съчетава черти и на батко си, и на кака си. Също ужасен инат, но май по-добре се справям с това сега, отколкото навремето със сина ми. Общо взето, постепенно израства най-досадните си проявления.

 

Момичета, не съм една от вас, но искрено ви поздравявам  . Прекрасно е, че все повече хора излизат от модела на двудетното семейство  . Познавам много семейства, които имат по едно и говорят за това отглеждане като за голямо геройство. Вярно е, че е огромна отговорност, но ми се иска някак си да се отдава по-голямо значение на любовта и безкрайната радост, която печелиш.Грижите са ясни и всекидневни, но какво имаш насреща .....
Какво изобщо правя тук обаче ....  . Ами исках три деца.....планирах когато мъничкото стане на около пет, а аз съм на около 38 да опитаме. Точно тогава обаче се оказах в разгара, по-точно в пълния подем на частния бизнес, който имам и който много обичам. Обема на работата ми се увеличи четири пъти точно тогава и така минаха 2, 3 години. Скоро станах на 41  . През цялото това време зовът на сърцето ми за още едно дете не стихваше, просто мислех, че ще отслабне с времето, а и нямах време да му обръщам внимание. Повтарях си, че няма как, че имам две прекрасни деца при това момче и момиче, че така е трябвало да стане, че не мога да имам и професионално повече отколкото съм мечтала и три деца. Често си мислех, че заради другите деца / работата ми е свързана с такива/ не осъществих мечтата си за още едно мое.  Сега зовът в мен наподобява крясък, а часовникът доста се завъртя. Съпругът ми е като мен - и той искаше, но е трудно когато жената е стабилен финансов източник и целият начин на живот на семейството би се променил, ако се наложи спиране на работа. Отделно от това, колкото и да ми се иска още една душичка в семейството, толкова не ми се иска да има прекалено голяма възрастова разлика между нас. В този ред на мисли, колко от вас се сдобиха с третото на 40 +? Мнението на хората не ми влияе особено, но самото детенце как би се чувствало? Споделям тук, предполагам, най-вече защото се опитвам да се преборя с носталгията, която изпитвам. Това е може би единственото, за което съжалявам в живота си - че чаках, а не действахме малко след второто. Казвам го на всички, които казват, че искат трето, а не са малко - не чакайте прекалено. Времето не прощава и все по-бързо лети.

Аз съм едната родих Александър на 43 г. Нямах проблеми с бременността и го родих нормално.Това ми е времето в което съм работила най интензивно до последните дни преди да се роди и още докато беше на месец започнах пак.Това е защото работата ми позволява съвместяване, но не е невъзможно ако осъществяваш частен бизнес.Нито възраст ако няма медицински причини нито бизнеса са пречки. Сега ходи на детска градина а когато се налага наемам жена почасово или за ден. Всичко зависи от теб самата

tunein, привет! Ако се притесняваш дали ще имате здрава връзка с детето ти, това зависи предимно от твоята нагласа и родителския ти опит. Струва ми се, че като млада майка ( на 28) бях доста по-нетолерантна, нетърпелива, по-склонна да "напъха" детето в предварително определени рамки. Бих се изкушила дори да определя връзката ми с третото дете, което родих на 38, за емоционално най-пълна в сравнение с по-големите на същата възраст. Причините са много, но основната е, че вече не се съревновавам с никого, сключила съм примирие с модела на родителство, който ми е най-близък и най-добре отговаря на моя темперамент, и се радвам повече на децата си ( и на трите). Малката ми дъщеря е много привързана към мен и не изглежда никак смутена или разстроена от разликата ни във възрастта. Вярно е, че майките на нейните връстници са доста по-млади от мен, но понеже ми е трето дете, това се възприема съвсем нормално от нея, от тях - също

Освен това, една бременност и раждане около 40-те си е подмладяване. Поне аз така го усетих. 

Нямам представа как точно е структуриран бизнесът ти, но би трябвало да можеш да делегираш част от задълженията на друг. А като си е твой, и ти ще имаш възможност да си гъвкава и да останеш в течение на нещата. Не е като да си вземеш една година отпуска и да те няма изцяло. 

 

Здравейте,
Аз все още съм бременна ,но откровено не се чувствам добре.До преди месец бях пушка ,но вече ми натежава и наболява.Бебетата са добре,според ритниците и кълченията ми се струва ,че им отеснява.
Мен всеки ден ме обзема панически страх как ще се справя с толкова много деца,добре че най -големия е разумно и добро дете,но дъщерями.....тва е уникално чудо на природата,ако имам някакви проблеми и страхове то тя е в основата
Стискайте ми палци да докарам мисията възможно най-близко до края.....тогава вече ще трябва да ми помагате със съвети преди тотално да изтрещя

Въпреки,че родих на 19.12 и бебо е на 6 месеца вече, продължавам с паническия страх.Тъй да се каже и следродилна та депресия още ме държи.Много е важно да имаш подкрепа и помощ.Аз нямам и се чувствам в безизходица.Дори с мъжа ми не се разбираме и усещам ,че няма да сме заедно занапред.А това ме смачква,постоянно съм тъжна и изтощена.Ще попитате с основание защо го родих третото.Ами много се колебаех,но не ми достигна смелост.Сега не съжалявам,но ми трудно.Казвам си ,трябва да съм силна и здрава,за да работя и да ги  издържам.Друг път не виждам.

Sweetkids_mama и Panayotu, съвсем прави сте  . Всичко е в мен. Не ми достига частичка смелост. Реализиран професионално човек съм, но най-хубавото до мен са децата ми. Нуждата ми от още и още любов не стихва и е по-силна от всеки зов на разума, а той е силен.Не ме притеснява дали ще имам силна връзка с детенце с голяма разлка, защото тя ще е именно такава. Такава е и с другите ми деца. Просто се представям на 52 с десетгодишно, както е голямото ми сега и ми е странно... Младолика съм ама чак пък толкова  . Глупости са това последното, знам.
Кalona, тук няма кой да ти зададе този въпрос - така си почувствала, така си направила.Човек няма как да сгреши с едно дете повече. Господ да ти дава сили за изпитанията сега 

skabiela  мислено сме с теб,колко още остава?

kalona, нещо си се отчаяла, много се натъжих като те прочетох, в такива моменти си спомням за СКарлет от Отнесени от вихъра,която винаги отлагаше отчаянието за утре. Ще изгрее слънце и при вас. 

Последно време ни се събраха мероприятия, детски рожденни дни и репликата е" а, ама и това ли е ваше?",тези които не знаят че сме с три деца. Аз се забавлявам, не им се сърдя, но определено обираме погледите и майките с по едно детенце спират да се оплакват.