Янтреее, пусни едно фото с мотика, натурална, българска, и щъ призная. Стига с тия ски, брях, оцъклих се 
- Публикувана: 4 ян. 2017, 15:00 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2017, 17:56 ч.
Искам да кажа ... (103)
Няма кабел, Янтре
Къде я включваш 
Тарталета ако чете, имам въпрос 
През месец май става ли за плажуване в Бенидорм?
През месец май става ли за плажуване в Бенидорм? И ти ли се нави
За нас става, да. То и на Коледа имаше плажуващи, къпещи се- също. Но май месец определено градът започва да се пълни.Ние днес, при пълната липса на именици около нас, седнахме от обяд на двора на барбекю, та допреди малко
Свърши ни виното, не за друго, та се прибрахме. Сега, да не завидите чак люто, като залезе слънцето си метнахме по едно поларено одеяло, та не беше чак толкова топло( в 21 часа беше 12 градуса) 
Градусите край барбекюто се усещат винаги някак така... абе много по-различно, отколкото ако си на наблюдателен пост на границата, например.
Преди точно 20 години и няколко дни клахме две огромни прасета. Беше ни настъпил един студ, един вятър, абе не е за приказка. Водата, дето поливаме при пърленето, замръзваше нестигнала земята. Ама адреналинът ни висок, винце, скаричка, люти чушлета - 8 часа не влязохме вътре, не протегнахме ръка към огън.
Преди точно 20 години и няколко дни клахме две огромни прасета. Беше ни настъпил един студ, един вятър, абе не е за приказка. Водата, дето поливаме при пърленето, замръзваше нестигнала земята. Ама адреналинът ни висок, винце, скаричка, люти чушлета - 8 часа не влязохме вътре, не протегнахме ръка към огън.
Ето ви нещо топло в снежната нощ:
Скрит текст:
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
Така веднъж във снежната алея
Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ бе минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той,
и как,използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата й клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал той,
разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори.
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…
Така веднъж във снежната алея
Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ бе минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той,
и как,използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата й клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал той,
разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори.
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…
Ами зима е, нормално е да вали.
Що го нарекоха апокалипсис не ми е ясно?
Що го нарекоха апокалипсис не ми е ясно?
Медиите така го кръстиха, една седмица тръбиха как света свършва. В нашия квартал е призрачно цял ден, жив човек няма
А реално си е просто зима със сняг.Звучи секси, затова.
Нямате си апокалипсис, нали? Значи има за какво да завиждаме
Апокалипсисът настъпи, когато се оказа, че след бирата ни е свършило и виното, а днес е официален празник и няма никакъв отворен магазин
Аз бухах пържоли и пилешки крилца след вчерашния плодов ден, та се не видях... Вярно, и бая вино мина с тях, ама за него ще затворя очите.Алечка, няма лошо, чак аз не се харесвам тази вечер, като ви чета за снежните неволи
Препоръчани теми