♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 51

Здравейте, ама не знам на кого да го кажа. Оставихте ме сама да си говоря.
Къде сте всички?!

Феновете на Ашка явно се разпаднахме, тия на Севдата по принцип не пишат, новите сериали явно не се гледат   

като че ли ни налегна работата повечко   .

А и Ашка вече какво има да се обсъжда    освен някой хабер нов или някоя закуска навън насред зима

Привет 
то като няма нищо покрай Ашковците и май настина няма с какво да си чешем клавиатурите 
пък и аз имам доста работа напоследък  та и време - йок 

https://www.instagram.com/p/BP40xdUAuWZ/
https://www.instagram.com/p/BQA6C20ASEg/

Берк на ски в Боровец 

И един приятел на Ардучови и той е с Берк  някаква сбирка си правят на Бешикташ на Боровец 

Верче 
Догодина и Борко може да дойде  ще скокнеш до там да го посрещнеш както ти си знаеш 

Само да не е с кака си, че без време ще станем убийци   Ще има литнала Гюпса от някоя скала  

Днеска е ден за втора серия 

Аха хаха още малко питка ще му замеся   
Те пък в Боровец тръгнали
Той живота е в Банско бе аптали   

Нещастен случай бе джанъм 

Не си ги поканила в Банско  защтуй ходят на Боровец 

 

Глава 6

Изписаха Дефне сутринта на втория ден след раждането. Присъстваха само Синан и Ясемин, което се стори странно на младите родители, но нямаше какво да направят. Приятелите им отказаха да обяснят защо са сами, така че засега този въпрос остана така. Имаше много снимки, смях и плач, особено от Джансу. Това принуди родителите ѝ без много бавене да се отправят към колата, чиято врата Шукрю вече държеше отворена за тях. По пътя към вкъщи малката се успокои в ръцете на баща си и блажено заспа. Сгушена на другото му рамо, Дефне се любуваше на прекрасната картина, която представляваха двамата- толкова, че чак я разплакваше.
Вкъщи ги очакваше изненада- Корай беше решил да направи бебешко парти за посрещането на Джансу вкъщи и всички бяха там. Навсякъде беше украсено в розово, балони летяха из всички стаи, имаше всякакви панделки, гирлянди и тем подобни украшения. Огромен плакат приветстваше бебето вкъщи. Дефне се трогна силно и дори се разплака, докато Йомер се притесняваше как ще се отрази всичкият този шум на и без това неспокойната Джансу. Тя явно щеше да е трудно бебе, защото често плачеше, трудно се успокояваше и това силно го тревожеше.
Още с влизането вкъщи бяха посрещнати от виковете на Корай „Добре дошли”, последвани от тези на всички други гости и завършени от пронизителните писъци на най- малкия, но и най- гръмогласен член на семейството. Джансу се дереше колкото може, все едно искаше всички да я чуят и да знаят, че тя е вече тук. Поглеждайки недоволно Кориш, Йомер се отправи към втория етаж, за да постави дъщеря си в леглото ѝ и да се опита да я успокои. 10 мин. след него в спалнята влезе и Дефне, явно досетила се, че не е успял да се справи с малкото дяволче. С общи усилия, включващи люлеене от тати и тихичко пеене от мама, скоро успяха да приспят госпожицата. Надявайки се на няколко часа тишина я завиха и слязоха прегърнати при гостите, които помолиха да са малко по- тихи.
По обяд тълпата започна полека лека да се разотива. Садри, Исо и Мелек бяха първи, защото младежа се притесняваше, че е имат много работа с майстора и няма да успят с всичко. След тях си тръгнаха и семейство Топал, защото Нихан се беше уморила много- бременна в 5 месец, тя имаше чувството, че вече е в 9. Тюркян попита Дефне дали не иска да остане да ѝ помогне с нещо за бебето, но внучка ѝ я успокои, че с Йомер ще се справят сами. Полека лека и работниците от „Пасионис” се разотидоха. Неджми се сбогува с племенника си и издърпвайки насила Нериман и Корай от масата с храна, успя да ги отведе без инциденти. Последни останах Синан и Ясемин, но за това си имаше и причина.
Момичетата приготвяха чай и кафе в кухнята и Йомер успя да разкаже на приятеля си, че най- после е финализирал сделката с яхтата. Беше му отнело два месеца- първо докато се възстанови след катастрофата, а после докато приготвят всички документи, но сега беше ужасно щастлив и нямаше търпение да я покаже на Дефне. В същото време съпругите им разговаряха точно за деня на катастрофата, като Дефне най- после се престраши да сподели на приятелката си, че онзи ден е следила Йомер. Двете умуваха на каква ли тайна среща може да е отивал той. Изключваха варианта с изневярата- любимият ѝ не беше способен на това. Но какво тогава можеше да крие той от нея. Без да успеят да стигнат до някакъв логичен извод, Ясемин посъветва Дефне просто да забрави за случката и да се наслаждава на прекрасното семейство, което имаха с Йомер.
Четворката прекара следобеда заедно, разговаряйки,  радващи се на малката принцеса или просто стоящи на тишина, наслаждавайки се на спокойствието, което най- после беше настъпило в живота им.
Първата нощ вкъщи Джансу прекара спокойно. Дефне ставаше често да я наглежда, а и трябваше да я кърми през два три часа. Стараеше се да не буди Йомер, но той винаги  усещаше, когато тя напускаше леглото. Усмихнат я наблюдаваше, докато се връща, придърпваше я към себе си и двамата отново се унасяха в лека дрямка, или я гушваше на гърдите си и стояха прегърнати така, докато тя хранеше малката лакомница.

Първият месец се изниза неусетно. Гостите влизаха и излизаха от къщата почти постоянно. Тюркян се стараеше да помага с всички въпроси, които имаше Дефне. Нихан и Есра често я придружаваха, просто защото искаха да се нарадват на малкото съкровище. Нериман и Корай, ако им позволяха, щяха буквално да се преместят да живеят тук. В Ясемин пък явно се беше пробудил майчинският инстинкт, защото двамата със Синан наминаваха всяка вечер след работа, винаги с пълни с подаръци ръце. Тя окупираше Джансу и не я изпускаше от прегръдките си, докато не дойдеше време малката да се нахрани. Сменяше дори пелените ѝ с радост, което беше повод за шегички между Йомер и Синан, че вече е техен ред.
Самият Йомер имаше лек проблем точно с тази дейност, но иначе правеше всичко възможно, за да помогне на съпругата си. Стараеше се да става той нощем, щом заплачеше бебето. Сутрин носеше закуската на Дефне в леглото, точно както когато беше бременна, а след като тя се нахранеше, ѝ подаваше Джансу, за да получи и тя млякото си. Помагаше ѝ и в кухнята, с каквото можеше, докато тя приготвяше обядът или вечерята, или люлееше малката, за да не я търси. Ходеха заедно на консултациите при педиатъра, а Йомер се вълнуваше и от най- малката промяна в бебето. Учудваше се колко бързо расте, как се оформя личицето ѝ, как все по- здраво започва да стиска пръстите му с малкото си юмруче. Малката приличаше на майка си- очите, нослето, брадичката. Но косата беше на баща ѝ- черна и леко накъдрена, ярко контрастираща с бялата ѝ като мляко кожа.
Вечер за Йомер беше станало традиция да наблюдава спящата красавица, докато Дефне се приготвяше за сън. Тя приближаваше тихо до него, той я обгръщаше в силните си ръце и двамата заедно пожелаваха сладки сънища на принцесата си. Джансу беше започнала да спи вече по- спокойно, събуждайки се само, ако огладнее, което радваше много родителите ѝ. Така имаха възможност да поспят като нормалните хора около 6 часа на нощ, а понякога и повече, ако сутрин Йомер нямаше спешно обаждане. Той ръководеше всички дела на фирмата от дома си, рисуваше следобедите, докато Дефне подремваше, и ходеше до Пасионис само при изключително спешни случаи и то за час- два. Колкото и да се опитваха да го убедят, че малката няма да порасне за времето, в което го няма, той държеше да не пропуска и миг от първите ѝ месеци. Дефне редовно се шегуваше с него по този повод, но Йомер пропускаше покрай ушите си думите ѝ и започваше отново да люлее малката в ръцете си, разказвайки ѝ приказката за Пепеляшка, срещнала принца и променила живота му изцяло.

ПП: Кратко е, но другата глава не става за четене преди 21 часа вечерта  така че нея ще я пусна утре вечер 

Добро утро 
Темпиджим саол за сутрешното четиво  .
Адски много ми хареса  и още повече почвам да се нервя за нахвърляния финал дето ни спретнаха 

 




http://www.hurriyet.com.tr/baris-arducun-burnu-estetik-mi-40354854

Боре бил пресрещнат на входа/ изход на магазин за сувенири в Нишанташъ. Попитан за нова роля " Ще играя във филм, аз нямам лукса да избирам роля". А на въпроса за носа му, отговора е " Може за някои да не е естетичен, но си е мой".- превода е чрез гугъл

Темпи, добро начало за пълната версия на фамилия Ипликчи, но с нетърпение очаквам версия +21 часа.

Коте, няма да сгрешиш с " Пустинно цвете"