- Публикувана: 13 ян. 2017, 23:10 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2017, 20:50 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 51
Добро утро неделни поспаланки 
Намесвам се, но Коте дано милото ти да е широко скроен
Аз ида да диря 8 глава 
па намерих съвети 
.
Темпи
и аз тъй рекох снощи 
тая приятелка вика мъжо, вицове ли ти разправя та си като нахилена зелка 
. Като прихнах
Славенче не харесвам тесногръди хора 
особено пък без чувство за хумор .
Скрит текст: що да не покажа ма ще пита и кой ме вдъхновява 
Ти пък кажи една приятелка и толкоз Скрит текст:
Нека пита, ти пък му разкажи.. а после и покажи нагледно
Машалла
Изчезвам да не пита мъжо що съм се зачервила
Изчезвам да не пита мъжо що съм се зачервила
Нека пита, ти пък му разкажи.. а после и покажи нагледно
що да не покажа ма ще пита и кой ме вдъхновява Намесвам се, но Коте дано милото ти да е широко скроен
па намерих съвети .Темпи
и аз тъй рекох снощи тая приятелка вика мъжо, вицове ли ти разправя та си като нахилена зелка . Като прихнах Славенче
не харесвам тесногръди хора особено пък без чувство за хумор . 
Охх пристигам и аз
За всички
Снощи Сънчо рано рано ме привика, така че ви оставих малко "на сухо", ама бързам да се компенсирам
Глава 8
Откъсването от дома наистина се оказа страхотна идея. Събирайки малко багаж, сбогувайки се с всички роднини и приятели, дошли да ги изпратят на брега, все едно заминаваха за няколко години, а не за месец, младото семейство най- после отплава към безкрайната водна шир.
Страховете на Дефне се оказаха наистина неоснователни- Йомер беше планирал всичко до най- малка подробност. Движеха се по бреговете на Турция, докато излязат от Босфора, а след това се отправиха към гръцките острови. За месец и половина те обиколиха бреговете на Гърция и Италия, а на връщане акостираха за няколко дни в Измир и с кола стигнаха до Маниса. Дефне беше на върха на щастието да се завърне в родния си край, омъжена за най- прекрасния мъж на света и с тримесечната си дъщеря в ръце.
По време на пътуването Дефне се беше опитала да хване тен, но опита ѝ се оказа адски несполучлив. Доби се само със силно изгаряне на кожата, за което Йомер силно се беше притеснил. Наложи се да идат дори на лекар в едно от пристанищата на Италия, за да ѝ изпишат мехлеми. Йомер знаеше езика, така че нямаха проблеми с това, но ѝ беше неприятно, че трябваше да прекара два дни o почивката в каютата с пълна забрана да се показва на слънце. Бяха закотвили лодката на брега на малко градче и Йомер пазаруваше храна от там, за да не се налага да излизат на вечеря извън лодката. Докато тя си почиваше, цялата намазана с крем за успокояване на зачервяванията, съпругът ѝ се беше погрижил да намери и два огромни чадъра, които да разпънат на палубата. От там нататък тя стоеше под тях, излежавайки се на палубата всеки следобед, наслаждавайки се на усещането за пълно блаженство.
Джансу, сякаш разбираща, че сега не е моментът за глезене, беше изненадващо кротка през цялото време. Пиеше си млякото, не плачеше и заспиваше веднага, щом я сложеха е леглото ѝ. А и като цяло се беше успокоила- дали заради чистия въздух, или заради почти постоянното полюшване на яхтата, но тя спеше по цяла нощ, без да се буди, а и денем все по- рядко проявяваше характера си. Йомер я разнасяше насам натам по палубата и разказваше приказки, докато Дефне четеше или просто мечтаеше, наблюдавайки ги с влюбен поглед. Купуваха на малката какви ли не играчки за спомен от всеки град. Обещаха си, че ще се върнат по всички тези места отново, когато дъщеря им вече ще разбира къде са и ще може да запомни всичко.
Забавен спомен, който Дефне обичаше да разказва от тези им дни, беше как Йомер паднал зад борда. Смееше с глас, докато обясняваше как е прелетял над перилата, но не искаше да разкаже защо Йомер я е гонел, когато се е подхлъзнал. После показваше нагледно как му е хвърлила спасителния пояс, но тъй като той решил да се прави на мъж, не се възползвал от него. Мълчеше също и какво беше наказанието ѝ, щом Йомер успя да я хване.
При завръщането им в Истанбул ги посрещна същата тълпа, която ги и изпрати. Всички се радваха да ги видят след толкова време, нищо че се чуваха по телефона почти през ден. Отбелязваха колко много е пораснала Джансу и колко малко е почерняла Дефне. Чувайки обаче за преживяванията им, изразиха искрено съжаление и побързаха да се уверят, че сега всичко е наред.
Ясемин и Синан ги придружиха до вкъщи, за да могат да се порадват още на малката. Споделиха на Йомер и Дефне, че са решили и те да си имат дете и вече опитват, като се надяват скоро да имат резултат. Останаха за вечеря, за да отпразнуват хубавата новина и завръщането на пътешествениците.
Останали най- после сами в собственият си дом, Дефне и Йомер прекараха нощта не точно както си мечтаеха. Недоволна от завръщането вкъщи, Джансу не ги остави да мигнат цяла нощ. На другата сутрин и двамата бяха капнали, докато малката принцеса спеше сладко, уморена от цяла нощ плакане. Йомер позвъни на Синан, за да го предупреди, че няма да иде на работа. С мисълта, че ще си почиват цял ден, двамата заплануваха да не излизат от спалнята, но… Роднините им бяха решили друго. Малко преди обяд на гости пристигнаха семейство Топал, а малко след тях и Нериман и Корай. Спокойно спящата им дъщеря беше събудена още с първото позвъняване на входната врата. Проклинайки късметът си, на домакините не им оставаше нищо друго, освен да се примирят. Молейки се Джансу да се умори достатъчно, за да заспи лесно вечерта, те оставиха всички да ѝ се радват на воля, да я местят от ръце на ръце и да ѝ направят цяла фотосесия дори. Корай беше на върха на щастието, щом му дадоха пълен достъп до малката. Снима я пременена с всички дрешки, които намери в гардероба ѝ, в какви ли не пози, къде ли не из къщата. Нера му помагаше, докато Тюркян и Нихан, вече влизаща в деветия месец, обясняваха на Дефне колко труден им е животът, как Сердар е станал работохолик, само и само да не се прибира вкъщи и да слуша мърморенето на съпругата си, а самия ѝ брат твърдо отричаше да има нещо такова. Йомер беше се затворил в кабинета си с оправданието, че има да работи- нещо, което Дефне никога нямаше да му прости.
Вечерта, след тръгването на всички гости, беше ред за отмъщение. Оставяйки Йомер да се занимава с Джансу, Дефне се отдаде на заслужена почивка. Докато съпругът ѝ нахрани и приспи бебето, тя се отпусна с горещ душ, изсуши си косата, облече си мека пижама и вече четеше книга, когато той се появи в спалнята. Силите му стигнаха само да се строполи до нея, да чуе шегичките ѝ, че така му се пада, и да заспи. Дефне остави книгата настрани, сгуши се в него и с думите „обичам те”, прошепнати до устните му, също заспа.
За всички
Снощи Сънчо рано рано ме привика, така че ви оставих малко "на сухо", ама бързам да се компенсирам
Глава 8
Откъсването от дома наистина се оказа страхотна идея. Събирайки малко багаж, сбогувайки се с всички роднини и приятели, дошли да ги изпратят на брега, все едно заминаваха за няколко години, а не за месец, младото семейство най- после отплава към безкрайната водна шир.
Страховете на Дефне се оказаха наистина неоснователни- Йомер беше планирал всичко до най- малка подробност. Движеха се по бреговете на Турция, докато излязат от Босфора, а след това се отправиха към гръцките острови. За месец и половина те обиколиха бреговете на Гърция и Италия, а на връщане акостираха за няколко дни в Измир и с кола стигнаха до Маниса. Дефне беше на върха на щастието да се завърне в родния си край, омъжена за най- прекрасния мъж на света и с тримесечната си дъщеря в ръце.
По време на пътуването Дефне се беше опитала да хване тен, но опита ѝ се оказа адски несполучлив. Доби се само със силно изгаряне на кожата, за което Йомер силно се беше притеснил. Наложи се да идат дори на лекар в едно от пристанищата на Италия, за да ѝ изпишат мехлеми. Йомер знаеше езика, така че нямаха проблеми с това, но ѝ беше неприятно, че трябваше да прекара два дни o почивката в каютата с пълна забрана да се показва на слънце. Бяха закотвили лодката на брега на малко градче и Йомер пазаруваше храна от там, за да не се налага да излизат на вечеря извън лодката. Докато тя си почиваше, цялата намазана с крем за успокояване на зачервяванията, съпругът ѝ се беше погрижил да намери и два огромни чадъра, които да разпънат на палубата. От там нататък тя стоеше под тях, излежавайки се на палубата всеки следобед, наслаждавайки се на усещането за пълно блаженство.
Джансу, сякаш разбираща, че сега не е моментът за глезене, беше изненадващо кротка през цялото време. Пиеше си млякото, не плачеше и заспиваше веднага, щом я сложеха е леглото ѝ. А и като цяло се беше успокоила- дали заради чистия въздух, или заради почти постоянното полюшване на яхтата, но тя спеше по цяла нощ, без да се буди, а и денем все по- рядко проявяваше характера си. Йомер я разнасяше насам натам по палубата и разказваше приказки, докато Дефне четеше или просто мечтаеше, наблюдавайки ги с влюбен поглед. Купуваха на малката какви ли не играчки за спомен от всеки град. Обещаха си, че ще се върнат по всички тези места отново, когато дъщеря им вече ще разбира къде са и ще може да запомни всичко.
Забавен спомен, който Дефне обичаше да разказва от тези им дни, беше как Йомер паднал зад борда. Смееше с глас, докато обясняваше как е прелетял над перилата, но не искаше да разкаже защо Йомер я е гонел, когато се е подхлъзнал. После показваше нагледно как му е хвърлила спасителния пояс, но тъй като той решил да се прави на мъж, не се възползвал от него. Мълчеше също и какво беше наказанието ѝ, щом Йомер успя да я хване.
При завръщането им в Истанбул ги посрещна същата тълпа, която ги и изпрати. Всички се радваха да ги видят след толкова време, нищо че се чуваха по телефона почти през ден. Отбелязваха колко много е пораснала Джансу и колко малко е почерняла Дефне. Чувайки обаче за преживяванията им, изразиха искрено съжаление и побързаха да се уверят, че сега всичко е наред.
Ясемин и Синан ги придружиха до вкъщи, за да могат да се порадват още на малката. Споделиха на Йомер и Дефне, че са решили и те да си имат дете и вече опитват, като се надяват скоро да имат резултат. Останаха за вечеря, за да отпразнуват хубавата новина и завръщането на пътешествениците.
Останали най- после сами в собственият си дом, Дефне и Йомер прекараха нощта не точно както си мечтаеха. Недоволна от завръщането вкъщи, Джансу не ги остави да мигнат цяла нощ. На другата сутрин и двамата бяха капнали, докато малката принцеса спеше сладко, уморена от цяла нощ плакане. Йомер позвъни на Синан, за да го предупреди, че няма да иде на работа. С мисълта, че ще си почиват цял ден, двамата заплануваха да не излизат от спалнята, но… Роднините им бяха решили друго. Малко преди обяд на гости пристигнаха семейство Топал, а малко след тях и Нериман и Корай. Спокойно спящата им дъщеря беше събудена още с първото позвъняване на входната врата. Проклинайки късметът си, на домакините не им оставаше нищо друго, освен да се примирят. Молейки се Джансу да се умори достатъчно, за да заспи лесно вечерта, те оставиха всички да ѝ се радват на воля, да я местят от ръце на ръце и да ѝ направят цяла фотосесия дори. Корай беше на върха на щастието, щом му дадоха пълен достъп до малката. Снима я пременена с всички дрешки, които намери в гардероба ѝ, в какви ли не пози, къде ли не из къщата. Нера му помагаше, докато Тюркян и Нихан, вече влизаща в деветия месец, обясняваха на Дефне колко труден им е животът, как Сердар е станал работохолик, само и само да не се прибира вкъщи и да слуша мърморенето на съпругата си, а самия ѝ брат твърдо отричаше да има нещо такова. Йомер беше се затворил в кабинета си с оправданието, че има да работи- нещо, което Дефне никога нямаше да му прости.
Вечерта, след тръгването на всички гости, беше ред за отмъщение. Оставяйки Йомер да се занимава с Джансу, Дефне се отдаде на заслужена почивка. Докато съпругът ѝ нахрани и приспи бебето, тя се отпусна с горещ душ, изсуши си косата, облече си мека пижама и вече четеше книга, когато той се появи в спалнята. Силите му стигнаха само да се строполи до нея, да чуе шегичките ѝ, че така му се пада, и да заспи. Дефне остави книгата настрани, сгуши се в него и с думите „обичам те”, прошепнати до устните му, също заспа.
Темпи, лежерно, спокойно, като затишие пред буря....
лежерно, спокойно, като затишие пред буря....Скрит текст: 
Темпи, лежерно, спокойно, като затишие пред буря....
лежерно, спокойно, като затишие пред буря....Скрит текст: 
Това какво означава, като се стъмни ще видим совите дали са това, което са
Скрит текст:
Темпи, лежерно, спокойно, като затишие пред буря....
лежерно, спокойно, като затишие пред буря....Скрит текст:
Това какво означава, като се стъмни ще видим совите дали са това, което са
Днес е неделя, така че
Само да допиша 10 глава и ви пускам 9
Скрит текст:
Темпи, лежерно, спокойно, като затишие пред буря....
лежерно, спокойно, като затишие пред буря....Скрит текст: 
Това какво означава, като се стъмни ще видим совите дали са това, което са
Днес е неделя, така че
Само да допиша 10 глава и ви пускам 9
Глава 9
Дефне приготвяше вечеря. Шестмесечната Джансу стоеше в столчето си наблизо и гукаше нейните си неща, докато размяташе ръчички с любимия си плюшен заек в тях. Дефне ѝ говореше, докато чакаше пилафа да се задуши, режеше зеленчуците за салатата и наглеждаше пюрето, което приготвяше за малката. Йомер трябваше да се прибере всеки момент от работа.
Входната врата се хлопна и тя се обърна усмихната, за да посрещне съпруга си. Йомер изглеждаше изморен, но очите му светнаха щом видя любимите си. Дефне го очакваше с разтворени обятия и той побърза да я притисне към себе си, за да усети аромата ѝ. Въздъхна дълбоко, заровил нос в косите ѝ, след което сладко я целуна.
- Все едно съм се преродил.- Рече с усмивка той, докато я поглеждаше в очите.- Не знам как съм живял, преди да те срещна.
Тя чуваше тези думи всяка вечер. Беше ѝ приятно да знае, че е обичана и ценена, макар да се изчервяваше винаги, щом Йомер заговореше за това. Пускайки я от прегръдките си, той се обърна, за да целуне и малката госпожица, вече надула капризно устни и готова да се разплаче от липсата на внимание.
- Как е принцесата на татко? Слуша ли днес Джансу? Сладка моя, живот мой!- Гукаше ѝ той, докато я вдигаше от столчето и гушвайки я, зацелува малките ѝ пухкави бузки.- Как хубаво ухаеш!
- Беше послушна цял ден, направо се учудих.- Засмя се Дефне, докато се заемаше отново със салатата.- Палавницата в нея беше явно уморена след вчера и днес моето момиче беше добричко.
Предишният ден беше неделя, учудващо топъл ден за началото на декември и те бяха решили да излязат на разходка. Плановете им обаче претърпяха пълен провал, след като Джансу реши, че не е на това мнение и не спря да плаче през цялото време. Два часа след излизането те бяха отново вкъщи, а малката госпожица все още не спираше. Когато най- после се успокои, беше станало време за вечеря. Но тук се натъкнаха на нов проблем. Джансу не хареса новото пюрето от моркови, което майка ѝ беше купила от магазина, и започна да плюе още след първата лъжичка. За половин час Джансу, Дефне и почти половината под на кухнята бяха покрити с оранжева каша, която малката отказваше да преглътне. Тя или плюеше, или директно удряше с ръчичка лъжицата, която майка ѝ подаваше, докато храната не излетеше от нея. Отказвайки се след 30 мин., Дефне подаде на Йомер любимото на малката пюре от ябълки и се оттегли в банята, за да се измие. Когато се върна след малко ги завари да се смеят щастливо, докато Йомер миеше празното бурканче и правейки странни физиономии срещу бебето, обясняваше на Джансу колко ще е ядосана майка ѝ, докато чисти всичко наоколо. За наказание, че си шушукат зад гърба ѝ, Дефне накара съпруга си да ѝ помогне в почистването. След това го остави да приспи капризната им, току що изкъпана от нея дъщеря, докато самата тя вземе душ.
Йомер люля малката, разказа ѝ приказка, а накрая дори и се моли, докато успее да я накара да заспи. Когато си наумеше да е кисела, Джансу беше истинско дяволче и изцеждаше силите им до последно, докато успеят да я укротят. Щастлив и уморен от успешната мисия, той си мечтаеше само да прегърне Дефне и да последва дъщеря си в страната на сънищата. Влизайки в спалнята им, рязко промени намеренията си.
Дефне беше загърнала една хавлия около себе си и стоеше пред огледалото, разресвайки влажната си коса. Беше с гръб към вратата и не усети приближаващия Йомер, докато не видя отражението му до своето, секунди преди ръцете му да я обгърнат.
- Сладката ми Дефне.- Прошепна той до ухото ѝ, след което започна нежно да целува шията ѝ.- Все още мокра, ухаеща толкова хубаво. Топла, влажна, моя.- Устните му леко докосваха пламналата ѝ кожа, докато гласът му е караше да настръхва.
Йомер се протегна към стиснатите ѝ пред тялото ръце и взе четката ѝ. Бавно започна да я прекарва през дългите ѝ коси, които толкова обичаше. Нежно, внимателно разресваше всеки кичур, след това го целуваше и преминаваше към следващия. Дефне стоеше замръзнала, несмееща да помръдне, за да не развали момента. Цялата трепереше от желание да се обърне и загуби в ръцете на любимия, но не можеше да прекъсне ритуала, в който той бе превърнал обикновеното сресване на косата ѝ. Сякаш цяла вечност той я галеше, милваше, целуваше. Тя беше готова буквално да припадне от желанието, разпалило се дълбоко в нея, когато той най- после спря. Четката ѝ тупна глухо на мекия килим, докато ръцете му се плъзнаха по нея и обгръщайки я нежно, ги кръстоса корема ѝ.
- Беше споменала нещо за три деца.- Прошепна ѝ.
- Мхм- отговори Дефне, неспособна да мисли за друго, освен за устните му, галещи врата ѝ, слизайки надолу по гръбнака ѝ.
- Какво ще кажеш този път да са близнаци?!
Дефне или не го чу, или просто не успя да му отговори. Ръцете му бавно развързаха хавлията и тя тупна в краката ѝ. Йомер бавно я завъртя към себе си, сливайки устните им в страстна целувка. Пристъпвайки бавно назад, Дефне го повлече със себе си, събличайки в движение тениската му, и след секунди двамата се строполиха на леглото. Превъртайки се, тя се надвеси над Йомер с алчна усмивка:
- Сега е мой ред.
Устните ѝ изследваха лицето му, едва едва докосвайки се до него. Очите, веждите, носа, устните, брадичката- на всяка част беше отделено внимание, преди тя да се смъкне леко надолу. Ръцете на Йомер шареха по тялото ѝ и я разсейваха, но тя се постара да се абстрахира от тях за момента. Искаше да го подлуди по същия начин, по който той го правеше с нея само с гласа и погледа си. Целуваше кожата на шията му, усещайки бясното движение на кръвта му под повърхността ѝ.Усмихвайки се леко, тя обсипа гърдите му с леки въздушни целувки, радвайки се на стонове, откъсващи се от стиснатите му устни. Преминавайки все по- надолу, тя целуваше корема му, докато ръцете и се плъзнаха по издутината на дънките му, показваща ѝ колко я желае той. Йомер я хвана за ръцете и бързо я дръпна нагоре, едва поемайки си дъх.
- Стига, разбрах посланието!- Процеди през зъби, затискайки я под себе си.
Сам разкопча и свали дънките си той, неотделяйки поглед от нея. Покривайки я отново, устните му намериха първо гърдите ѝ, засмуквайки зърната на всяка от тях последователно, дразнейки ги нежно, но безмилостно, докато тя не започна да се гърчи под него. Целувайки я силно, стараейки се да заглуши стенанията ѝ, той проникна в нея бързо и замръзна. Изчака тя да се отпусне и излезе бавно от нея, само за да потъне отново в копринената ѝ топлина. Устните им не се разделиха, докато двамата не достигнаха върха заедно. Разбити на хиляди парченца от удоволствие, двамата едва си поема въздух, докато Йомер се отпусна върху нея, стараейки се да не я затисне, но и нямащ сила да се раздели с нея. Целуваше леко влажната кожа на шията ѝ, докато тя прекарваше ръце по напрегнатите мускули на неговите. След малко той най- после успя да се надигне и лягайки до нея, веднага я придърпа в прегръдките си.
- Някой ден ще умра от удоволствие!- Изхихика се тихо тя.
- Не го казвай дори на шега.- Сериозно ѝ се скара Йомер.- Дали сме успели?- Реши да смени темата той.
- С кое?- Не разбра въпроса му Дефне, докато се наместваше по- удобно на гърдите му.
- С братчетата на Джансу.- Засмя се съпруга ѝ.- Нали искаше още две деца, та си помислих, защо да не си направим близнаци.
- Много смешно.- Уж сериозно рече тя, докато очите ѝ заблестяваха от вълнение.- Само че за близнаци се иска много работа.- Дяволито констатира тя, докато се надигаше да целуне брадичката му.
- Щом трябва, ще се постараем.- Прошепна заговорнически Йомер, докато я покриваше отново с тялото си.- Ще направим всичко, което трябва.
Глава 9
Скрит текст:
Дефне приготвяше вечеря. Шестмесечната Джансу стоеше в столчето си наблизо и гукаше нейните си неща, докато размяташе ръчички с любимия си плюшен заек в тях. Дефне ѝ говореше, докато чакаше пилафа да се задуши, режеше зеленчуците за салатата и наглеждаше пюрето, което приготвяше за малката. Йомер трябваше да се прибере всеки момент от работа.
Входната врата се хлопна и тя се обърна усмихната, за да посрещне съпруга си. Йомер изглеждаше изморен, но очите му светнаха щом видя любимите си. Дефне го очакваше с разтворени обятия и той побърза да я притисне към себе си, за да усети аромата ѝ. Въздъхна дълбоко, заровил нос в косите ѝ, след което сладко я целуна.
- Все едно съм се преродил.- Рече с усмивка той, докато я поглеждаше в очите.- Не знам как съм живял, преди да те срещна.
Тя чуваше тези думи всяка вечер. Беше ѝ приятно да знае, че е обичана и ценена, макар да се изчервяваше винаги, щом Йомер заговореше за това. Пускайки я от прегръдките си, той се обърна, за да целуне и малката госпожица, вече надула капризно устни и готова да се разплаче от липсата на внимание.
- Как е принцесата на татко? Слуша ли днес Джансу? Сладка моя, живот мой!- Гукаше ѝ той, докато я вдигаше от столчето и гушвайки я, зацелува малките ѝ пухкави бузки.- Как хубаво ухаеш!
- Беше послушна цял ден, направо се учудих.- Засмя се Дефне, докато се заемаше отново със салатата.- Палавницата в нея беше явно уморена след вчера и днес моето момиче беше добричко.
Предишният ден беше неделя, учудващо топъл ден за началото на декември и те бяха решили да излязат на разходка. Плановете им обаче претърпяха пълен провал, след като Джансу реши, че не е на това мнение и не спря да плаче през цялото време. Два часа след излизането те бяха отново вкъщи, а малката госпожица все още не спираше. Когато най- после се успокои, беше станало време за вечеря. Но тук се натъкнаха на нов проблем. Джансу не хареса новото пюрето от моркови, което майка ѝ беше купила от магазина, и започна да плюе още след първата лъжичка. За половин час Джансу, Дефне и почти половината под на кухнята бяха покрити с оранжева каша, която малката отказваше да преглътне. Тя или плюеше, или директно удряше с ръчичка лъжицата, която майка ѝ подаваше, докато храната не излетеше от нея. Отказвайки се след 30 мин., Дефне подаде на Йомер любимото на малката пюре от ябълки и се оттегли в банята, за да се измие. Когато се върна след малко ги завари да се смеят щастливо, докато Йомер миеше празното бурканче и правейки странни физиономии срещу бебето, обясняваше на Джансу колко ще е ядосана майка ѝ, докато чисти всичко наоколо. За наказание, че си шушукат зад гърба ѝ, Дефне накара съпруга си да ѝ помогне в почистването. След това го остави да приспи капризната им, току що изкъпана от нея дъщеря, докато самата тя вземе душ.
Йомер люля малката, разказа ѝ приказка, а накрая дори и се моли, докато успее да я накара да заспи. Когато си наумеше да е кисела, Джансу беше истинско дяволче и изцеждаше силите им до последно, докато успеят да я укротят. Щастлив и уморен от успешната мисия, той си мечтаеше само да прегърне Дефне и да последва дъщеря си в страната на сънищата. Влизайки в спалнята им, рязко промени намеренията си.
Дефне беше загърнала една хавлия около себе си и стоеше пред огледалото, разресвайки влажната си коса. Беше с гръб към вратата и не усети приближаващия Йомер, докато не видя отражението му до своето, секунди преди ръцете му да я обгърнат.
- Сладката ми Дефне.- Прошепна той до ухото ѝ, след което започна нежно да целува шията ѝ.- Все още мокра, ухаеща толкова хубаво. Топла, влажна, моя.- Устните му леко докосваха пламналата ѝ кожа, докато гласът му е караше да настръхва.
Йомер се протегна към стиснатите ѝ пред тялото ръце и взе четката ѝ. Бавно започна да я прекарва през дългите ѝ коси, които толкова обичаше. Нежно, внимателно разресваше всеки кичур, след това го целуваше и преминаваше към следващия. Дефне стоеше замръзнала, несмееща да помръдне, за да не развали момента. Цялата трепереше от желание да се обърне и загуби в ръцете на любимия, но не можеше да прекъсне ритуала, в който той бе превърнал обикновеното сресване на косата ѝ. Сякаш цяла вечност той я галеше, милваше, целуваше. Тя беше готова буквално да припадне от желанието, разпалило се дълбоко в нея, когато той най- после спря. Четката ѝ тупна глухо на мекия килим, докато ръцете му се плъзнаха по нея и обгръщайки я нежно, ги кръстоса корема ѝ.
- Беше споменала нещо за три деца.- Прошепна ѝ.
- Мхм- отговори Дефне, неспособна да мисли за друго, освен за устните му, галещи врата ѝ, слизайки надолу по гръбнака ѝ.
- Какво ще кажеш този път да са близнаци?!
Дефне или не го чу, или просто не успя да му отговори. Ръцете му бавно развързаха хавлията и тя тупна в краката ѝ. Йомер бавно я завъртя към себе си, сливайки устните им в страстна целувка. Пристъпвайки бавно назад, Дефне го повлече със себе си, събличайки в движение тениската му, и след секунди двамата се строполиха на леглото. Превъртайки се, тя се надвеси над Йомер с алчна усмивка:
- Сега е мой ред.
Устните ѝ изследваха лицето му, едва едва докосвайки се до него. Очите, веждите, носа, устните, брадичката- на всяка част беше отделено внимание, преди тя да се смъкне леко надолу. Ръцете на Йомер шареха по тялото ѝ и я разсейваха, но тя се постара да се абстрахира от тях за момента. Искаше да го подлуди по същия начин, по който той го правеше с нея само с гласа и погледа си. Целуваше кожата на шията му, усещайки бясното движение на кръвта му под повърхността ѝ.Усмихвайки се леко, тя обсипа гърдите му с леки въздушни целувки, радвайки се на стонове, откъсващи се от стиснатите му устни. Преминавайки все по- надолу, тя целуваше корема му, докато ръцете и се плъзнаха по издутината на дънките му, показваща ѝ колко я желае той. Йомер я хвана за ръцете и бързо я дръпна нагоре, едва поемайки си дъх.
- Стига, разбрах посланието!- Процеди през зъби, затискайки я под себе си.
Сам разкопча и свали дънките си той, неотделяйки поглед от нея. Покривайки я отново, устните му намериха първо гърдите ѝ, засмуквайки зърната на всяка от тях последователно, дразнейки ги нежно, но безмилостно, докато тя не започна да се гърчи под него. Целувайки я силно, стараейки се да заглуши стенанията ѝ, той проникна в нея бързо и замръзна. Изчака тя да се отпусне и излезе бавно от нея, само за да потъне отново в копринената ѝ топлина. Устните им не се разделиха, докато двамата не достигнаха върха заедно. Разбити на хиляди парченца от удоволствие, двамата едва си поема въздух, докато Йомер се отпусна върху нея, стараейки се да не я затисне, но и нямащ сила да се раздели с нея. Целуваше леко влажната кожа на шията ѝ, докато тя прекарваше ръце по напрегнатите мускули на неговите. След малко той най- после успя да се надигне и лягайки до нея, веднага я придърпа в прегръдките си.
- Някой ден ще умра от удоволствие!- Изхихика се тихо тя.
- Не го казвай дори на шега.- Сериозно ѝ се скара Йомер.- Дали сме успели?- Реши да смени темата той.
- С кое?- Не разбра въпроса му Дефне, докато се наместваше по- удобно на гърдите му.
- С братчетата на Джансу.- Засмя се съпруга ѝ.- Нали искаше още две деца, та си помислих, защо да не си направим близнаци.
- Много смешно.- Уж сериозно рече тя, докато очите ѝ заблестяваха от вълнение.- Само че за близнаци се иска много работа.- Дяволито констатира тя, докато се надигаше да целуне брадичката му.
- Щом трябва, ще се постараем.- Прошепна заговорнически Йомер, докато я покриваше отново с тялото си.- Ще направим всичко, което трябва.
Входната врата се хлопна и тя се обърна усмихната, за да посрещне съпруга си. Йомер изглеждаше изморен, но очите му светнаха щом видя любимите си. Дефне го очакваше с разтворени обятия и той побърза да я притисне към себе си, за да усети аромата ѝ. Въздъхна дълбоко, заровил нос в косите ѝ, след което сладко я целуна.
- Все едно съм се преродил.- Рече с усмивка той, докато я поглеждаше в очите.- Не знам как съм живял, преди да те срещна.
Тя чуваше тези думи всяка вечер. Беше ѝ приятно да знае, че е обичана и ценена, макар да се изчервяваше винаги, щом Йомер заговореше за това. Пускайки я от прегръдките си, той се обърна, за да целуне и малката госпожица, вече надула капризно устни и готова да се разплаче от липсата на внимание.
- Как е принцесата на татко? Слуша ли днес Джансу? Сладка моя, живот мой!- Гукаше ѝ той, докато я вдигаше от столчето и гушвайки я, зацелува малките ѝ пухкави бузки.- Как хубаво ухаеш!
- Беше послушна цял ден, направо се учудих.- Засмя се Дефне, докато се заемаше отново със салатата.- Палавницата в нея беше явно уморена след вчера и днес моето момиче беше добричко.
Предишният ден беше неделя, учудващо топъл ден за началото на декември и те бяха решили да излязат на разходка. Плановете им обаче претърпяха пълен провал, след като Джансу реши, че не е на това мнение и не спря да плаче през цялото време. Два часа след излизането те бяха отново вкъщи, а малката госпожица все още не спираше. Когато най- после се успокои, беше станало време за вечеря. Но тук се натъкнаха на нов проблем. Джансу не хареса новото пюрето от моркови, което майка ѝ беше купила от магазина, и започна да плюе още след първата лъжичка. За половин час Джансу, Дефне и почти половината под на кухнята бяха покрити с оранжева каша, която малката отказваше да преглътне. Тя или плюеше, или директно удряше с ръчичка лъжицата, която майка ѝ подаваше, докато храната не излетеше от нея. Отказвайки се след 30 мин., Дефне подаде на Йомер любимото на малката пюре от ябълки и се оттегли в банята, за да се измие. Когато се върна след малко ги завари да се смеят щастливо, докато Йомер миеше празното бурканче и правейки странни физиономии срещу бебето, обясняваше на Джансу колко ще е ядосана майка ѝ, докато чисти всичко наоколо. За наказание, че си шушукат зад гърба ѝ, Дефне накара съпруга си да ѝ помогне в почистването. След това го остави да приспи капризната им, току що изкъпана от нея дъщеря, докато самата тя вземе душ.
Йомер люля малката, разказа ѝ приказка, а накрая дори и се моли, докато успее да я накара да заспи. Когато си наумеше да е кисела, Джансу беше истинско дяволче и изцеждаше силите им до последно, докато успеят да я укротят. Щастлив и уморен от успешната мисия, той си мечтаеше само да прегърне Дефне и да последва дъщеря си в страната на сънищата. Влизайки в спалнята им, рязко промени намеренията си.
Дефне беше загърнала една хавлия около себе си и стоеше пред огледалото, разресвайки влажната си коса. Беше с гръб към вратата и не усети приближаващия Йомер, докато не видя отражението му до своето, секунди преди ръцете му да я обгърнат.
- Сладката ми Дефне.- Прошепна той до ухото ѝ, след което започна нежно да целува шията ѝ.- Все още мокра, ухаеща толкова хубаво. Топла, влажна, моя.- Устните му леко докосваха пламналата ѝ кожа, докато гласът му е караше да настръхва.
Йомер се протегна към стиснатите ѝ пред тялото ръце и взе четката ѝ. Бавно започна да я прекарва през дългите ѝ коси, които толкова обичаше. Нежно, внимателно разресваше всеки кичур, след това го целуваше и преминаваше към следващия. Дефне стоеше замръзнала, несмееща да помръдне, за да не развали момента. Цялата трепереше от желание да се обърне и загуби в ръцете на любимия, но не можеше да прекъсне ритуала, в който той бе превърнал обикновеното сресване на косата ѝ. Сякаш цяла вечност той я галеше, милваше, целуваше. Тя беше готова буквално да припадне от желанието, разпалило се дълбоко в нея, когато той най- после спря. Четката ѝ тупна глухо на мекия килим, докато ръцете му се плъзнаха по нея и обгръщайки я нежно, ги кръстоса корема ѝ.
- Беше споменала нещо за три деца.- Прошепна ѝ.
- Мхм- отговори Дефне, неспособна да мисли за друго, освен за устните му, галещи врата ѝ, слизайки надолу по гръбнака ѝ.
- Какво ще кажеш този път да са близнаци?!
Дефне или не го чу, или просто не успя да му отговори. Ръцете му бавно развързаха хавлията и тя тупна в краката ѝ. Йомер бавно я завъртя към себе си, сливайки устните им в страстна целувка. Пристъпвайки бавно назад, Дефне го повлече със себе си, събличайки в движение тениската му, и след секунди двамата се строполиха на леглото. Превъртайки се, тя се надвеси над Йомер с алчна усмивка:
- Сега е мой ред.
Устните ѝ изследваха лицето му, едва едва докосвайки се до него. Очите, веждите, носа, устните, брадичката- на всяка част беше отделено внимание, преди тя да се смъкне леко надолу. Ръцете на Йомер шареха по тялото ѝ и я разсейваха, но тя се постара да се абстрахира от тях за момента. Искаше да го подлуди по същия начин, по който той го правеше с нея само с гласа и погледа си. Целуваше кожата на шията му, усещайки бясното движение на кръвта му под повърхността ѝ.Усмихвайки се леко, тя обсипа гърдите му с леки въздушни целувки, радвайки се на стонове, откъсващи се от стиснатите му устни. Преминавайки все по- надолу, тя целуваше корема му, докато ръцете и се плъзнаха по издутината на дънките му, показваща ѝ колко я желае той. Йомер я хвана за ръцете и бързо я дръпна нагоре, едва поемайки си дъх.
- Стига, разбрах посланието!- Процеди през зъби, затискайки я под себе си.
Сам разкопча и свали дънките си той, неотделяйки поглед от нея. Покривайки я отново, устните му намериха първо гърдите ѝ, засмуквайки зърната на всяка от тях последователно, дразнейки ги нежно, но безмилостно, докато тя не започна да се гърчи под него. Целувайки я силно, стараейки се да заглуши стенанията ѝ, той проникна в нея бързо и замръзна. Изчака тя да се отпусне и излезе бавно от нея, само за да потъне отново в копринената ѝ топлина. Устните им не се разделиха, докато двамата не достигнаха върха заедно. Разбити на хиляди парченца от удоволствие, двамата едва си поема въздух, докато Йомер се отпусна върху нея, стараейки се да не я затисне, но и нямащ сила да се раздели с нея. Целуваше леко влажната кожа на шията ѝ, докато тя прекарваше ръце по напрегнатите мускули на неговите. След малко той най- после успя да се надигне и лягайки до нея, веднага я придърпа в прегръдките си.
- Някой ден ще умра от удоволствие!- Изхихика се тихо тя.
- Не го казвай дори на шега.- Сериозно ѝ се скара Йомер.- Дали сме успели?- Реши да смени темата той.
- С кое?- Не разбра въпроса му Дефне, докато се наместваше по- удобно на гърдите му.
- С братчетата на Джансу.- Засмя се съпруга ѝ.- Нали искаше още две деца, та си помислих, защо да не си направим близнаци.
- Много смешно.- Уж сериозно рече тя, докато очите ѝ заблестяваха от вълнение.- Само че за близнаци се иска много работа.- Дяволито констатира тя, докато се надигаше да целуне брадичката му.
- Щом трябва, ще се постараем.- Прошепна заговорнически Йомер, докато я покриваше отново с тялото си.- Ще направим всичко, което трябва.
Като за следобедно четиво в неделя идеално
Темпи, близнаци, при това Джансу е на 6 месеца, значи три бебета да гледа Дафа, тогава Нера и баба Тюркян ще се пренесат у тях, бавачка? ако е млада да му мисли Йо, че ревнива Дафа в следродилна депресия, уау
Глава 9
Скрит текст:
Дефне приготвяше вечеря. Шестмесечната Джансу стоеше в столчето си наблизо и гукаше нейните си неща, докато размяташе ръчички с любимия си плюшен заек в тях. Дефне ѝ говореше, докато чакаше пилафа да се задуши, режеше зеленчуците за салатата и наглеждаше пюрето, което приготвяше за малката. Йомер трябваше да се прибере всеки момент от работа.
Входната врата се хлопна и тя се обърна усмихната, за да посрещне съпруга си. Йомер изглеждаше изморен, но очите му светнаха щом видя любимите си. Дефне го очакваше с разтворени обятия и той побърза да я притисне към себе си, за да усети аромата ѝ. Въздъхна дълбоко, заровил нос в косите ѝ, след което сладко я целуна.
- Все едно съм се преродил.- Рече с усмивка той, докато я поглеждаше в очите.- Не знам как съм живял, преди да те срещна.
Тя чуваше тези думи всяка вечер. Беше ѝ приятно да знае, че е обичана и ценена, макар да се изчервяваше винаги, щом Йомер заговореше за това. Пускайки я от прегръдките си, той се обърна, за да целуне и малката госпожица, вече надула капризно устни и готова да се разплаче от липсата на внимание.
- Как е принцесата на татко? Слуша ли днес Джансу? Сладка моя, живот мой!- Гукаше ѝ той, докато я вдигаше от столчето и гушвайки я, зацелува малките ѝ пухкави бузки.- Как хубаво ухаеш!
- Беше послушна цял ден, направо се учудих.- Засмя се Дефне, докато се заемаше отново със салатата.- Палавницата в нея беше явно уморена след вчера и днес моето момиче беше добричко.
Предишният ден беше неделя, учудващо топъл ден за началото на декември и те бяха решили да излязат на разходка. Плановете им обаче претърпяха пълен провал, след като Джансу реши, че не е на това мнение и не спря да плаче през цялото време. Два часа след излизането те бяха отново вкъщи, а малката госпожица все още не спираше. Когато най- после се успокои, беше станало време за вечеря. Но тук се натъкнаха на нов проблем. Джансу не хареса новото пюрето от моркови, което майка ѝ беше купила от магазина, и започна да плюе още след първата лъжичка. За половин час Джансу, Дефне и почти половината под на кухнята бяха покрити с оранжева каша, която малката отказваше да преглътне. Тя или плюеше, или директно удряше с ръчичка лъжицата, която майка ѝ подаваше, докато храната не излетеше от нея. Отказвайки се след 30 мин., Дефне подаде на Йомер любимото на малката пюре от ябълки и се оттегли в банята, за да се измие. Когато се върна след малко ги завари да се смеят щастливо, докато Йомер миеше празното бурканче и правейки странни физиономии срещу бебето, обясняваше на Джансу колко ще е ядосана майка ѝ, докато чисти всичко наоколо. За наказание, че си шушукат зад гърба ѝ, Дефне накара съпруга си да ѝ помогне в почистването. След това го остави да приспи капризната им, току що изкъпана от нея дъщеря, докато самата тя вземе душ.
Йомер люля малката, разказа ѝ приказка, а накрая дори и се моли, докато успее да я накара да заспи. Когато си наумеше да е кисела, Джансу беше истинско дяволче и изцеждаше силите им до последно, докато успеят да я укротят. Щастлив и уморен от успешната мисия, той си мечтаеше само да прегърне Дефне и да последва дъщеря си в страната на сънищата. Влизайки в спалнята им, рязко промени намеренията си.
Дефне беше загърнала една хавлия около себе си и стоеше пред огледалото, разресвайки влажната си коса. Беше с гръб към вратата и не усети приближаващия Йомер, докато не видя отражението му до своето, секунди преди ръцете му да я обгърнат.
- Сладката ми Дефне.- Прошепна той до ухото ѝ, след което започна нежно да целува шията ѝ.- Все още мокра, ухаеща толкова хубаво. Топла, влажна, моя.- Устните му леко докосваха пламналата ѝ кожа, докато гласът му е караше да настръхва.
Йомер се протегна към стиснатите ѝ пред тялото ръце и взе четката ѝ. Бавно започна да я прекарва през дългите ѝ коси, които толкова обичаше. Нежно, внимателно разресваше всеки кичур, след това го целуваше и преминаваше към следващия. Дефне стоеше замръзнала, несмееща да помръдне, за да не развали момента. Цялата трепереше от желание да се обърне и загуби в ръцете на любимия, но не можеше да прекъсне ритуала, в който той бе превърнал обикновеното сресване на косата ѝ. Сякаш цяла вечност той я галеше, милваше, целуваше. Тя беше готова буквално да припадне от желанието, разпалило се дълбоко в нея, когато той най- после спря. Четката ѝ тупна глухо на мекия килим, докато ръцете му се плъзнаха по нея и обгръщайки я нежно, ги кръстоса корема ѝ.
- Беше споменала нещо за три деца.- Прошепна ѝ.
- Мхм- отговори Дефне, неспособна да мисли за друго, освен за устните му, галещи врата ѝ, слизайки надолу по гръбнака ѝ.
- Какво ще кажеш този път да са близнаци?!
Дефне или не го чу, или просто не успя да му отговори. Ръцете му бавно развързаха хавлията и тя тупна в краката ѝ. Йомер бавно я завъртя към себе си, сливайки устните им в страстна целувка. Пристъпвайки бавно назад, Дефне го повлече със себе си, събличайки в движение тениската му, и след секунди двамата се строполиха на леглото. Превъртайки се, тя се надвеси над Йомер с алчна усмивка:
- Сега е мой ред.
Устните ѝ изследваха лицето му, едва едва докосвайки се до него. Очите, веждите, носа, устните, брадичката- на всяка част беше отделено внимание, преди тя да се смъкне леко надолу. Ръцете на Йомер шареха по тялото ѝ и я разсейваха, но тя се постара да се абстрахира от тях за момента. Искаше да го подлуди по същия начин, по който той го правеше с нея само с гласа и погледа си. Целуваше кожата на шията му, усещайки бясното движение на кръвта му под повърхността ѝ.Усмихвайки се леко, тя обсипа гърдите му с леки въздушни целувки, радвайки се на стонове, откъсващи се от стиснатите му устни. Преминавайки все по- надолу, тя целуваше корема му, докато ръцете и се плъзнаха по издутината на дънките му, показваща ѝ колко я желае той. Йомер я хвана за ръцете и бързо я дръпна нагоре, едва поемайки си дъх.
- Стига, разбрах посланието!- Процеди през зъби, затискайки я под себе си.
Сам разкопча и свали дънките си той, неотделяйки поглед от нея. Покривайки я отново, устните му намериха първо гърдите ѝ, засмуквайки зърната на всяка от тях последователно, дразнейки ги нежно, но безмилостно, докато тя не започна да се гърчи под него. Целувайки я силно, стараейки се да заглуши стенанията ѝ, той проникна в нея бързо и замръзна. Изчака тя да се отпусне и излезе бавно от нея, само за да потъне отново в копринената ѝ топлина. Устните им не се разделиха, докато двамата не достигнаха върха заедно. Разбити на хиляди парченца от удоволствие, двамата едва си поема въздух, докато Йомер се отпусна върху нея, стараейки се да не я затисне, но и нямащ сила да се раздели с нея. Целуваше леко влажната кожа на шията ѝ, докато тя прекарваше ръце по напрегнатите мускули на неговите. След малко той най- после успя да се надигне и лягайки до нея, веднага я придърпа в прегръдките си.
- Някой ден ще умра от удоволствие!- Изхихика се тихо тя.
- Не го казвай дори на шега.- Сериозно ѝ се скара Йомер.- Дали сме успели?- Реши да смени темата той.
- С кое?- Не разбра въпроса му Дефне, докато се наместваше по- удобно на гърдите му.
- С братчетата на Джансу.- Засмя се съпруга ѝ.- Нали искаше още две деца, та си помислих, защо да не си направим близнаци.
- Много смешно.- Уж сериозно рече тя, докато очите ѝ заблестяваха от вълнение.- Само че за близнаци се иска много работа.- Дяволито констатира тя, докато се надигаше да целуне брадичката му.
- Щом трябва, ще се постараем.- Прошепна заговорнически Йомер, докато я покриваше отново с тялото си.- Ще направим всичко, което трябва.
Входната врата се хлопна и тя се обърна усмихната, за да посрещне съпруга си. Йомер изглеждаше изморен, но очите му светнаха щом видя любимите си. Дефне го очакваше с разтворени обятия и той побърза да я притисне към себе си, за да усети аромата ѝ. Въздъхна дълбоко, заровил нос в косите ѝ, след което сладко я целуна.
- Все едно съм се преродил.- Рече с усмивка той, докато я поглеждаше в очите.- Не знам как съм живял, преди да те срещна.
Тя чуваше тези думи всяка вечер. Беше ѝ приятно да знае, че е обичана и ценена, макар да се изчервяваше винаги, щом Йомер заговореше за това. Пускайки я от прегръдките си, той се обърна, за да целуне и малката госпожица, вече надула капризно устни и готова да се разплаче от липсата на внимание.
- Как е принцесата на татко? Слуша ли днес Джансу? Сладка моя, живот мой!- Гукаше ѝ той, докато я вдигаше от столчето и гушвайки я, зацелува малките ѝ пухкави бузки.- Как хубаво ухаеш!
- Беше послушна цял ден, направо се учудих.- Засмя се Дефне, докато се заемаше отново със салатата.- Палавницата в нея беше явно уморена след вчера и днес моето момиче беше добричко.
Предишният ден беше неделя, учудващо топъл ден за началото на декември и те бяха решили да излязат на разходка. Плановете им обаче претърпяха пълен провал, след като Джансу реши, че не е на това мнение и не спря да плаче през цялото време. Два часа след излизането те бяха отново вкъщи, а малката госпожица все още не спираше. Когато най- после се успокои, беше станало време за вечеря. Но тук се натъкнаха на нов проблем. Джансу не хареса новото пюрето от моркови, което майка ѝ беше купила от магазина, и започна да плюе още след първата лъжичка. За половин час Джансу, Дефне и почти половината под на кухнята бяха покрити с оранжева каша, която малката отказваше да преглътне. Тя или плюеше, или директно удряше с ръчичка лъжицата, която майка ѝ подаваше, докато храната не излетеше от нея. Отказвайки се след 30 мин., Дефне подаде на Йомер любимото на малката пюре от ябълки и се оттегли в банята, за да се измие. Когато се върна след малко ги завари да се смеят щастливо, докато Йомер миеше празното бурканче и правейки странни физиономии срещу бебето, обясняваше на Джансу колко ще е ядосана майка ѝ, докато чисти всичко наоколо. За наказание, че си шушукат зад гърба ѝ, Дефне накара съпруга си да ѝ помогне в почистването. След това го остави да приспи капризната им, току що изкъпана от нея дъщеря, докато самата тя вземе душ.
Йомер люля малката, разказа ѝ приказка, а накрая дори и се моли, докато успее да я накара да заспи. Когато си наумеше да е кисела, Джансу беше истинско дяволче и изцеждаше силите им до последно, докато успеят да я укротят. Щастлив и уморен от успешната мисия, той си мечтаеше само да прегърне Дефне и да последва дъщеря си в страната на сънищата. Влизайки в спалнята им, рязко промени намеренията си.
Дефне беше загърнала една хавлия около себе си и стоеше пред огледалото, разресвайки влажната си коса. Беше с гръб към вратата и не усети приближаващия Йомер, докато не видя отражението му до своето, секунди преди ръцете му да я обгърнат.
- Сладката ми Дефне.- Прошепна той до ухото ѝ, след което започна нежно да целува шията ѝ.- Все още мокра, ухаеща толкова хубаво. Топла, влажна, моя.- Устните му леко докосваха пламналата ѝ кожа, докато гласът му е караше да настръхва.
Йомер се протегна към стиснатите ѝ пред тялото ръце и взе четката ѝ. Бавно започна да я прекарва през дългите ѝ коси, които толкова обичаше. Нежно, внимателно разресваше всеки кичур, след това го целуваше и преминаваше към следващия. Дефне стоеше замръзнала, несмееща да помръдне, за да не развали момента. Цялата трепереше от желание да се обърне и загуби в ръцете на любимия, но не можеше да прекъсне ритуала, в който той бе превърнал обикновеното сресване на косата ѝ. Сякаш цяла вечност той я галеше, милваше, целуваше. Тя беше готова буквално да припадне от желанието, разпалило се дълбоко в нея, когато той най- после спря. Четката ѝ тупна глухо на мекия килим, докато ръцете му се плъзнаха по нея и обгръщайки я нежно, ги кръстоса корема ѝ.
- Беше споменала нещо за три деца.- Прошепна ѝ.
- Мхм- отговори Дефне, неспособна да мисли за друго, освен за устните му, галещи врата ѝ, слизайки надолу по гръбнака ѝ.
- Какво ще кажеш този път да са близнаци?!
Дефне или не го чу, или просто не успя да му отговори. Ръцете му бавно развързаха хавлията и тя тупна в краката ѝ. Йомер бавно я завъртя към себе си, сливайки устните им в страстна целувка. Пристъпвайки бавно назад, Дефне го повлече със себе си, събличайки в движение тениската му, и след секунди двамата се строполиха на леглото. Превъртайки се, тя се надвеси над Йомер с алчна усмивка:
- Сега е мой ред.
Устните ѝ изследваха лицето му, едва едва докосвайки се до него. Очите, веждите, носа, устните, брадичката- на всяка част беше отделено внимание, преди тя да се смъкне леко надолу. Ръцете на Йомер шареха по тялото ѝ и я разсейваха, но тя се постара да се абстрахира от тях за момента. Искаше да го подлуди по същия начин, по който той го правеше с нея само с гласа и погледа си. Целуваше кожата на шията му, усещайки бясното движение на кръвта му под повърхността ѝ.Усмихвайки се леко, тя обсипа гърдите му с леки въздушни целувки, радвайки се на стонове, откъсващи се от стиснатите му устни. Преминавайки все по- надолу, тя целуваше корема му, докато ръцете и се плъзнаха по издутината на дънките му, показваща ѝ колко я желае той. Йомер я хвана за ръцете и бързо я дръпна нагоре, едва поемайки си дъх.
- Стига, разбрах посланието!- Процеди през зъби, затискайки я под себе си.
Сам разкопча и свали дънките си той, неотделяйки поглед от нея. Покривайки я отново, устните му намериха първо гърдите ѝ, засмуквайки зърната на всяка от тях последователно, дразнейки ги нежно, но безмилостно, докато тя не започна да се гърчи под него. Целувайки я силно, стараейки се да заглуши стенанията ѝ, той проникна в нея бързо и замръзна. Изчака тя да се отпусне и излезе бавно от нея, само за да потъне отново в копринената ѝ топлина. Устните им не се разделиха, докато двамата не достигнаха върха заедно. Разбити на хиляди парченца от удоволствие, двамата едва си поема въздух, докато Йомер се отпусна върху нея, стараейки се да не я затисне, но и нямащ сила да се раздели с нея. Целуваше леко влажната кожа на шията ѝ, докато тя прекарваше ръце по напрегнатите мускули на неговите. След малко той най- после успя да се надигне и лягайки до нея, веднага я придърпа в прегръдките си.
- Някой ден ще умра от удоволствие!- Изхихика се тихо тя.
- Не го казвай дори на шега.- Сериозно ѝ се скара Йомер.- Дали сме успели?- Реши да смени темата той.
- С кое?- Не разбра въпроса му Дефне, докато се наместваше по- удобно на гърдите му.
- С братчетата на Джансу.- Засмя се съпруга ѝ.- Нали искаше още две деца, та си помислих, защо да не си направим близнаци.
- Много смешно.- Уж сериозно рече тя, докато очите ѝ заблестяваха от вълнение.- Само че за близнаци се иска много работа.- Дяволито констатира тя, докато се надигаше да целуне брадичката му.
- Щом трябва, ще се постараем.- Прошепна заговорнически Йомер, докато я покриваше отново с тялото си.- Ще направим всичко, което трябва.
Като за следобедно четиво в неделя идеално
Темпи, близнаци, при това Джансу е на 6 месеца, значи три бебета да гледа Дафа, тогава Нера и баба Тюркян ще се пренесат у тях, бавачка? ако е млада да му мисли Йо, че ревнива Дафа в следродилна депресия, уау
Започвам да усещам как лошо ми влияят рускините, но няма какво да направя
Джанъм, не съм решила още как ще гледа Йомер многодетното си семейство... всичко се решава в действие
Препоръчани теми