♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 51

Темпи, само подклаждаш любопитството ми

Гупа на готварски курс

То затова така ни слабее момчето...    Тя знае само да го снима, ама и две яйца не може да му изпържи коконата 

Първата среща на Боре с кака....



После се свиквало...

То ако е така, според мен той ще да е развил Стокхолмски синдром  Първите два месеца кака го е държала завързан в мазето, а после той се е превързал към нея и сега и тя да го гони, той не иска да си ходи 

Не знам дали е стоял Боре  завързан в мазето, но участието и срещата му с ДелихатУ са били достатъчни

 

Хайде, вече би трябвало да е безопасно 

Глава 7

По заръка на Тюркян малката не бе извеждана от вкъщи през първия си месец, освен до лекаря, за да не се разболее и да не я урочасат. За всеки случай ѝ бяха вързали и червено конче на ръчичката и синьо око на люлката. Макар да им се струваха бабини измишльотини, младите родители направиха всичко поръчано им, просто за да се застраховат. А и знаеха колко ще им се кара Тюркян, ако не изпълнеха заръките ѝ. И точно това бе причината Дефне все още да не знае за подаръка, купен ѝ от Йомер след толкова проблеми.
Беше края на юни, когато Йомер най- после можеше спокойно да покаже на съпругата си яхтата. Сутринта беше развълнуван на закуска и Дефне разбра, че има нещо, но и идея си нямаше какво може да е. Бяха прекарали последния месец без почти да се показват от вкъщи, така че тя искрено се учуди, когато Йомер я накара да събере нещата на Джансу, защото ще излизат. Нямаха планирано посещение при лекаря, а и любимият ѝ изглеждаше като малко дете на Коледа, което само разпали любопитството ѝ къде ще ходят. Колкото ѝ да го разпитваше, обаче, устата му беше като залепена.
След като паркираха на пристанището, Дефне се развълнува, защото помисли, че Йомер е наел яхта и ще излязат в морето. Започна да му благодари, още докато слизаха от колата.
-   Скъпи, как се сети за това?! Обичам те, обичам те, обичам те.- Повтаряше тя, притиснала се в прегръдките му.
-   Почакай, ти дори още не знаеш защо сме тук?!- Засмя се Йомер.
-   Няма ли да излезем в морето?- Подозрително го погледна тя.
-   Ще излезем, как няма да излезем.- Завъртя я той с гръб към себе си и подпря брадичка на рамото ѝ, а ръцете му се преплетоха с нейните на корема ѝ, докато се взираха в морето.- Въпросът е с какво ще излезем.
-   Предполагам, си наел яхта. Няма как иначе да излезем в открити води, нали?- Засмя се и Дефне.
-   Грешка, г-жо Дефне.- Смееше се, докато я целуваше зад ухото Йомер.- Опитайте пак.
-   Ако не си наел лодка, как тогава…- Замълча Дефне, очите и се разшириха от учудване и тя бързо се извъртя в ръцете на съпруга си.- Или ти си…
-   Аз какво?- Направи се на учуден и Йомер.
-   Яхта ли си купил?!- Тя все още се вглеждаше в лицето му, търсейки отговора на въпроса си.- Купил си, нали? Йомер?
-   Този път познахте, г-жо Дефне.- Усмихна се дяволите той.- Наградата ви ви очаква на палубата на вашия отговор.
Ръцете ѝ обгърнаха врата му и тя го привлече за целувка, караща няколко човека да се обърнат, за да ги погледнат.
-   Благодаря!- Прошепна тя в устните му.- Нямаше нужда, любими мой. Но все пак, благодаря!- Целуна го отново тя.
-   Знаех, че ще се зарадваш.- Притисна я до себе си той.- Хайде да я разгледаме.
Йомер взе кошчето с Джансу, блажено спяща и неподозираща за емоциите на родителите си, а Дефне чантата с нещата ѝ. Прегърнал съпругата си през кръста, Йомер се отправи към една от средните яхти на пристанището. Дефне ахна, когато разбра коя точно е тяхната. Капитанът ѝ помогна да се качи, а след това пое бебето, за да може и Йомер да премине спокойно по мостика. Йомер запозна Дефне с капитан Мурат, след което я поведе да разгледа лодката.
Яхтата наистина беше много красива. Имаше две каюти, баня, малка кухня и голяма палуба, на която да се излежават. Йомер ѝ обясни, че капитан Мурат се грижи за лодката, но не живее на нея.
-   И тъй като яхтата е моторна, няма нужда той да е с нас през цялото пътуване, аз мога да я управлявам и сам.- Прошепна ѝ той, докато я прегръщаше, а тя гукаше на малката, която отново се унасяше в сън.
-   Какво пътуване?- Попита разсеяно Дефне.
-   Нашето. В средата на другия месец аз, ти и Джансу отплаваме в Средиземно море.- Щастлив ѝ отговори съпруга ѝ.
-   Какво?- Отдръпна се тя и го погледна изненадано.- Йомер, Джансу е прекалено малка!
-   Говорих с лекаря, спокойно.- Прегърна я отново той.- Няма никакъв проблем тя да е задълго в морето, освен това няма да се отдалечаваме много от брега. Всичко ще бъде наред, измислил съм всичко, сладка моя. Не се притеснявай, ще бъде прекрасно.- Целуна я леко той.- И двамата имаме нужда от тази почивка, знаеш го, мила.
-   Обожавам морето, известно ти е, но…- Опита отново Дефне.
-   Няма но, любима. Моля те, кажи да. Всичко е планирано, всички проблеми са обмислени, трябва само да се съгласиш.- Почти умоляващо говореше Йомер.- Хайде, скъпа. И на Джансу ще ѝ се отрази добре чистия морски въздух, за всички ни ще е прекрасно. Хайде, кажи да.
-   Охх дано не съжалявам за това.- Погледна към синьото небе Дефне, след което кимна.- Добре, да го направим.
-   Браво! Обичам те!- Притисна я към себе си с всички сили той.- Обещавам ти, че ще е незабравимо лято.
-   Нямам никакво съмнение, щом ти си с мен.- Усмихна се тя.
Никой от двамата не разбра кой пръв задълбочи целувката. Започнала нежно и сладко, изведнъж тя стана всепоглъщаща и страстна. Ръцете му бързо се оказаха под тениската на Дефне, галейки гърба ѝ, докато нейните бяха заровени в косата му. След секунди нейната тениска, последвана от негова, се оказа на земята. Устните на Йомер се плъзнаха по шията ѝ, изследвайки всеки сантиметър от нея, докато ръцете му обгръщаха гърдите ѝ. Целувките му разпалваха кръвта ѝ и скоро Дефне бе почервеняла цялата, а ноктите ѝ се забиваха в гърба на съпруга ѝ, едновременно притискайки го към нея и оставяйки следи, които щяха да му напомнят чий е. Слизайки надолу, устните и езика на Йомер оставяха влажна пътечка по кожата ѝ. Гърдите ѝ бяха натежали и тя копнееше той да им отдели нужното внимание, но сякаш за да я влуди допълнително, той премина между тях и спускайки се, бавно стигна до колана на късите ѝ панталони. Бавно разкопчавайки копчето им, той плъзна пръсти под ръбовете им и бавно ги смъкна заедно с бельото ѝ, докосвайки нежно силно чувствителната  кожа от вътрешната страна на бедрата ѝ. Щом дрехите бяха вече на земята, устните му замениха ръцете, преминавайки от едното ѝ бедро към другото, местейки се все по- нагоре към центъра на женствеността ѝ. Зъбите му леко хапеха нежната ѝ кожа и брадата му леко я дращеше, карайки я да прехапва устни, за да не извика от удоволствие. Чудеше се сама на себе си как все още успява да стои на крака, подпряла се на силните рамене на Йомер. Самият той, сякаш прочел мислите ѝ, се изправи и я взе на ръце. Положи я нежно на огромната спалня и без да губи време се отърва и от своите панталони. Покри тялото ѝ със своето и я целуна- бавно, страстно. Езиците им играеха сякаш ритуален танц, срещайки се и отдалечавайки се, след това отново. Когато Йомер се отдръпна, за да си поемат дъх, видя огромното желание в погледа на Дефне. Зениците ѝ се бяха разширили и златистите ѝ очи бяха станали черни почти колкото неговите. Устните му бяха на бясно пулсиращата вена на шията ѝ, когато се потопи в нея. Бавно и нежно, сякаш за пръв път. Погледна лицето ѝ, искаше да вижда насладата, изписана на него. Започна да се движи, в началото съвсем леко, за да изпита докрай усещането да е в нея. С ускоряването на ритъма Дефне затвори очите си, но Йомер не отдели поглед от нея до самия край, когато и двамата бяха разтърсени от удоволствието и рухнали като корабокрушенци, се опитваха да си поемат въздух.
Трябваше им известно време, за да дойдат на себе си. Сгушени един в друг можеха да останат така до вечерта, но плачът на дъщеря им ги принуди бързо да се съвземат. Навличайки набързо дрехите върху себе си, Дефне скочи да вземе Джансу, за да спре да плаче. Явно малката беше гладна, защото памперсът ѝ беше сух. Дефне я подаде на Йомер, за да може да иде да ѝ приготви млякото. Все още я кърмеше, но малката беше лакома и кърмата не ѝ стигаше, затова се налагаше да ѝ дават допълнително сухо мляко. Когато се върна в каютата, Дефне подаде на Йомер и шишето, за да нахрани малката, а тя самата легна до тях, за да им се порадва. Беше щастливка със съпруг като него.

Вай, бе Темпи , повече нищо не казвам, ами чакам глава 8

Не знам как биха снимали такава сцена в турско дизи, сигурно камерите щяха да дадат на късо, а на Мера клавиатурата да се изчерви от срам

И да издам нещо от глава поредна

Джанъм, ще трябва да почакаш, събитието се отложи за глава 9.. но е пък е    Е него Мера ако го прочете, сама ще се хвърли от моста над Босфора, Елка и Баръш ще се изпокрият в чужбина, за не заснемат сцената, а техния СЕМ ще закрие врати  Само че, това ще е утре вечер 

Тази вечер си нацелила тематиката- ще пътуваме довечера из Средиземно море 

И тъй като агенцията ми е пълна със снимки от живота на фамилия Ипликчи, споделям още една, която буди моето умиление



Мама Дефне храни малката Джансу, а тати Йомер снима и споделя с мен
Темпи, ще чакам, аз не бързам, така се наслаждавам по добре.

Хубава вечер!

Чок татлъ 

Темпи, това ли е прототипа на капитан Мурад

Този хубавец от две серии се присъедини към каста на "Песента на живота" и е много хубаво попълнение.

Темпи и Славена, страхотен тандем сте! Аз и да чета обичам, и илюстрации да гледам!

Цццъ, че Йомер бей ще има бая да ревнува...   Ти как си представяш Йомер да запознае Дефне с тоя Убавец   Може да е той, ама с има няма 20 години по- възрастен  

Що бе, интрига да има- Йо, Тя и капитана, някоя сцена на ревност за разкош и старшия бави малката за да се сдобрят мама и тати подобаващо
Памир със шкембе, плешив и капитанска шапка , само в главата на човек с богато въображение...като нас

Дани, това е Памир Пекин, симпатяга и бохем

Сега наистина изчезвам, че фамилията пак започна да гледа някак странно и гладно

Машалла 
Изчезвам да не пита мъжо що съм се зачервила