Все още безумно го обичам ...

Здравейте, ще се постарая да са максимално изчерпателна и кратка. Миналата година изкарах 1година в ЮЗУ. Денят, в който се пренесох там се запознах с едно момче. 2 месеца той се бори и не се отказа от мен, докато аз го режех..давах надежди..бях объркана. Дадох му шанс, но първият месец се държах ужасно..той не искаше да излизаме никъде..аз излизах да вечерям с наш общ приятел гей.Бях студена, дръпната..В един момент се усетих, когато той започна да флиртува с други.. От този момент 80% от времето при нас бяха скандали, а в другите 20 се обичахме до полуда..Страшно много грешки допуснахме и двамата. Края на април, дойдох в София за 2 дена до вкъщи..бях се принудила да му разбия паролата за фб понеже се усъмних, че отново флиртува.. Същата вечер, докато ми казваше обичам те..флиртуваше с другп момиче във фб страшно гадно..и се оплакваше, че заради караниците ни ме знае дали е щастлив.. Накараха ме да му се обадя и да приключа всичко...направих го..с много болка..от тогава живота ми е ад. Още месец се наложи да се засичаме..подвикваше ме, когато се разминавахмр ...аз го подминавах..бях страшно огорчена. Юли на рд то ми вече го бях отблокирала от всякъде ии.. той ми честити рд и ме добави в приятели.. благодарих и го махнах с много болка отново. (Не очаквах да се сети,защото на 1'март за именния ми ден не се сети, а бяхме заедно всеки ден за това говорех..живяхме заедно даже) няколко седмици, след което разбрах ме ходи с една. Разделиха се след месец и малко..На неговият рд 20октомври аз му писах...на 30 ноември Отидох в Благоевград за 2 дена...2 от дните се засякохме..като от момента в който се видяхме докато не се скрих се гледахме втренчено..вторият път беше преди да си отида. Няколко пъти се обърнах и като си отивах.. Още същата вечер го добавих в приятели..Обичам го безумно.много още. Лятото работех всеки ден максимално, за да нямам време да страдам...преместих се да уча в София. Той ме прие..след половин месец е разпитвал наша позната..дали съм се разделила с приятелят ми..понеже се постарах от яд и такъв слух да стигне до него..дали съм питала за него..за глупост сме се разделили..а не е трябвало..такива неща. Тя р казвала, че незнае, защото не е знаела дали искам да знае той, че още само той ми е пред очите. Махна ме от приятели, спорд мен е от гордост и инат, защото явно и той не ме е забравил, за да се интересува..На нова година му писах...отговаряше адски мило..попитах дали иска да пием кафе на 1ви..каза, че според него е по-добре да не го правим.Спрях дс пиша...след 20минути ми честити нг..между тва време имаше още 2 подобия на връзки от които нишо не излизаше и му беше все тая. Татуирах си от ляво нещо свързано с него. Обичам го безумно много..не мога да погледна друг за тези 10 месеца.. не мога да спра да плачча за него постоянно...не издържам...отслабнах заради него...сенките ми стигат до незнам къде вече..бях се рязала и имам белези.. Искам си момчето. Преди няколко дена е казал на общ приятел, че не иска нищо.. аз съм сигурна, че го е казал от гордост..познавам го до болка.. Мисля четвъртък сутринта да отида до неговият град..той е на 300км от мен..да гп намеря..ии..само да му кажа, че съм искала да го видя за 5минути..Как да си го върна..какво да правя..? Дали ще оцени това.. ?

Знам, ме ме обичаше, защото си личеше..въпреки грешките ни, умирахме за. другият. Погледната стотинка си давахме за да го видим усмихнат..плакали сме заедно от страххх..да не се разделим..

Че то има ли нещо нормално в цялата тема, че ти за плакането се хвана  И историята и начина по който е написана са много далече от нормалното. Да не говорим, че хич не изглежда да е творение на 19 годишна студентка.

не видях тук драми с роднини, недоволни майки и разгневени бащи

От 10 минути цикля на последния ред и си представям двамата влюбени, нямащи нищо важно за правене (учене, плащане на сметки, работа, т.н.) гушнали се и плачещи от страх да не се разделят, защото, нали, то не зависи от тях и просто нИ могЪ...Нероден Петко пасти да яде. Не съм се смяла така от години. Благодаря