"До живот" - нов сериал по ATV с Фахрие Евджен и Енгин Акюрек - тема 3

   Очаквах този епизод с леко напрежение заради смяната на режисьора. Но опасенията ми не се сбъднаха – снимането е все така на ниво, с усет към детайлите, с мярка и от правилния ъгъл. Има известно уплътняване на цветовете, но това може да се изтълкува и като похват -  с разсейването на облаците в живота на Дахан започва и изчезването на сивия цвят.

   Нарекох епизода „на ракията“, защото в една серия ни представиха двама великолепни пиячи – единият направо пияница, а другият симпатично подпийнал – Фахри и Селви. Великолепни, защото се справиха великолепно с пиянската си задача. За Фахри съм готова да се закълна, че беше ударил поне едно, за да заваля така.

   Ракийката беше в нещо като поддържаща роля в една от най-приятните сцени в епизода – на свалката с очи между Дахан и Селви в кръчмата. Онзи умопомрачителен близък план на неговите устни, отпиващи от чашата, залепналият върху тях поглед на Селви и капчиците ракия по тях, след като свали чашата. Изпипана работа!

   Почвам с най-привлекателното за мен – привличането между доктора и адвокатката. Разкошни, ама разкошни са Енгин и Фахрие! Някой ги беше сравнил със спортисти, които си подават точни пасове. Такава обща емоция излъчват, така подсилват един на друг играта си, че не мога място да си намеря от кеф да ги гледам. Бисерната сцена в колата има да я гледам докато съм жива. Досега не бях срещала в турски сериал представяне на пияна жена (като изключим Мука в КВФ, но тя си беше отрицателен персонаж) и то главна героиня. Доста смел ход на авторите, защото рискуват да отблъснат аудиторията от нея, предвид моралните клишета на публиката. Но Фахрие беше толкова сладка, толкова неустоима с това хълцукане, дезориентирано размахване на ръчички, флиртаджийски погледи и потупвания по рамото на доктора, че не знам как ѝ устоя той! Не знам за вас, но на мен ми се стори, че и двамата яко са се забавлявали при заснемането на тази сцена. Същото усещане имах и за сцената с пияния Арда в КРА. На Енгин сякаш му личеше колко е доволен от резултата.

   Този път наистина извади късмет нашето момче! За него си знаем, че играе пияндурници със замах и въображение – пияният Булут, пияният Керим и пияният Йомер са ми любими етюди. Но да играе с партньорка, която играе същото със същия замах и въображение – ето, това вече е късмет! Не знам колко турски (и не само) актриси (за красавиците говоря) биха се справили с това. А иначе, с нетърпение чакам да докарат сценария до момента, в който ще видя пияния Дахан. Сигурна съм, че ще един е уникален пиян, без всякакви кръпки от предишните.

   В тази сцена най-много се смях на престореното хълцукане на Дахан, когато я имитираше. Сякаш за миг проблесна Дахан отпреди единайсет години, който казва: „Като не те даде, ще те открадна!“. Същият момчешки поглед, същите дяволчета в ъгълчетата на устата, превиващи се от смях на шегата. Браво, адвокатке! Успя да сложиш мехлем на раната на доктора с хълцането си!

   Развитието на историята няма да коментирам. Засега ме удовлетворява, всичко се движи по законите на сериалната логика. Приятно съм изненадана от дълбочината на образите. Те не са просто „лоши“, „добри“, „глупави“, „умни“. Те са сложни, не можеш да им лепнеш етикета от пръв поглед.

   Като най-трагичен образ засега се очертава Селви. Нейната дилема е тежка и неразрешима. Както и да се развие историята, тя е губеща и ще страда. Чувството за вина я смазва, търси изкупление, заплита се в любов, обича брат си... а всичко това в една кошница няма как да се събере.

   Дахан също си е трагичен образ по дифолт, но за него има светлинка в тунела. Най-лошото вече е зад гърба му, отмъщението (макар и неуспешно понякога) носи своя особена сладост и удовлетворение, задава се нова любов на хоризонта, която да излекува раните от старата. Вярно, има една незараснала рана и една, която още не се е отворила (имам предвид детето), но като цяло, той е наясно с демоните в главата си и неговата война е навън – с враговете му – а не навътре – със самия себе си.

   Без да искам, направих паралел с историята в КВФ. И там имахме жертва, виновник, вина, изкупление, любов. Там жертвата беше Фатмагюл и лъчът на състраданието беше насочен към нея. Керим също беше жертва, но и виновник в същото време, измъчваше се от угризения и понасяше всичко, за да изкупи греха си. Неговата драма не беше по-малка от тази на Фатма. Тук е същото, но с обратен знак – жертвата е Дахан и лъчът на състраданието е отправен към него. Селви също е жертва в известен смисъл (на болестта си, на брат си), но и виновник (макар и оправдан в нашите очи). И тя се измъчва от угризения и е готова на всичко, за да изкупи греха си спрямо Дахан. И тя почва да обича, и да се измъчва от това. Правя сравнението, просто за да докажа, че няма нищо ново под слънцето. И онези драскачи, които писаха, че ОК им приличал на други сериали, изпускат много важен момент – ВСИЧКИ сериали и филми си приличат. Особено турските. Въпросът е КАК са направени, как е разказана историята. Ние гледаме точно затова – дори да знаем какво ще стане (естествено, предпочитаме да ни изненадат, за да има тръпка), гледаме заради красиво поднесената история. А тук е поднесена прекрасно!

   Е, за да бъда честна, ще призная, че вече забелязах сума ти „висящи конци“. Но те са симпатични и напълно допустими в рамките на един телевизионен сериал. Например: здравословното състояние на Селви. Никак, ама никак не съответства на човек с присадено сърце! Първо, няколко пъти я показваха с блузи с деколте, но никъде не се забелязва белег от операция. Второ, тя доста енергично подтичва на токчета нагоре-надолу по улиците след Дахан и дългите му джонгали. Трето, никъде не дават да пие лекарства или спазва някакъв специален режим – нещо, абсолютно неотменимо за хора с такъв проблем. Четвърто, ако я готвят за голяма любов с Дахан, възниква въпросът за евентуално бъдещо дете. Не съм чувала жена с присадено сърце да износи и роди дете. Може и да има - казах само, че аз не съм чувала. 

   За леко безсмислената гонитба с коли между Йълмаз и Дахан също не намирам обяснение. Дахан защо погна абито? За да го заведе евентуално при убиеца. Но след като абито очевидно го забеляза и търти през гората, не му ли беше ясно на док, че няма да го заведе никъде, освен в някое симпатично капанче? Защо не се отказа от гонката? Явно тази сцена беше снимана, за наша радост и удоволствие  – да видим Енгин като шофьор на рали. Не знам дали е имал дубльор или си е снимал сам, но близките планове на напрегнатата му физиономия през опръсканото с кал предно стъкло бяха наслада за очите ми. И този форд олд-таймър (сигурно набор на Енгин) се вписваше прекрасно в суровото послание на филма и допринесе за мъжкарския имидж на доктора.

   Мехмет уста явно е Мерием абла на ОК. (Простете за повторната аналогия с КВФ! ) Утешаващият фактор, стабилното рамо, константата в разлюления свят на Дахан. Указанията му при урока по стрелба бяха доста еротични. Чак ми се прииска да съм пистолетът в тази сцена.

   А Енгин с тази докерска ватенка и ръкавици с отрязани пръсти прибави нов нюанс към сексапила си.

   За семейство Мръдналови не ми се говори много, но няма как. Ендер бей определено има проблем със самоконтрола и е въпрос само на време на чайника да му хвръкне капака. Както видях в трейлъра, май Йълмаз ще го отнесе. В любовта му към Берил определено има нещо извратено. Да, обича я, в това няма съмнение. Манипулира я, прекършва я, но това са все неща, които се срещат във всяко второ семейство. При него има нещо повече. Той е някакъв мазохист – изпитва извратено удоволствие тя да му причинява болка с поведението си. Иначе отдавна да е сложил точка на сополите по Дахан. Целия си гняв насочва към Дахан, към Фахри, към Йълмаз, към сестра си, майка си, баща си, но не и към Берил. За нея оставя само „добрия мечо“.

   Продължавам да смятам, че в Берилчето има нещо психарско. Повечето сякаш смятате, че тя е просто разглезена егоистка, но в моите очи е не само това. Смахнато е да очакваш продължение на любовта си от точката, в която си я убил, все едно нищо не е станало; смахнато е да си искаш детето след единайсет години, все едно е снимка в албум; смахнато е да не ти пука хич, ама хич за чувствата на когото и да било, освен твоите собствени! Досега Берил не се е трогнала абсолютно за никого! В първа серия я видяхме да плаче над трупа на баща си и там тя приключи със състраданието. Не ѝ пука за Ендер. Тя не знае, че е убиец. Той е просто приятелят от детинство, който е застанал до нея, когато е останала сам-самичка и бременна в този свят. Малко благодарност поне, малко признателност да покаже! Прав си беше човекът да ѝ поиска извинение. Не ѝ пука за роднините ѝ. Не ѝ пука за детето ѝ. Досега и за Дахан не ѝ пукаше, ама почна да ѝ пука. „На всичко“ била готова за него. Защо сега бе, аланкоолу? Да беше го казала, когато го осъдиха! С две думи, противна ми е Берилчето и това е. Луда ли е, нормална ли е не мога да се закълна, но ми е противна. А на актрисата – адмирации! Перфектна беше в сцената със свекървището. Както и с въображаемата целувка.

   А там не мога да не отбележа сгърченото от мъка лице на Дахан, когато видя сватбената снимка. Брадичката му затрепера, очите му се напълниха със сълзи, с усилие на волята отклони поглед и продължи разговора. Страхотно го изигра Енгин!

   Цялата тази фамилия изобщо си е едно змийско гнездо. Хитрата и шавлива свекърва, безцеремонната абла, тъпия, но упорит баща... всеки от тях си е точно на мястото, за да се намести пъзелът на това отровно семейство, подхранило с отношенията си покълването и узряването на едно убийство. Аблата ще играе интересна роля – досадният елемент, който дразни всички. Една „Аслъ“ на ОК – умна, нетактична и опасна. Актрисата категорично не ми харесва като външност, но си пасва идеално за ролята.

   Рижият Йълмаз ми е най-голямата въпросителна засега. Отрицателно-положителният образ. Антигероят. Тансу Бичер явно е уважаван актьор и наистина се справя страхотно, но едва ли ще ни накара да го обичаме, както направи Булут навремето. Според мен, той е най-прикритото зло в историята дотук. И как само си беше записал Ендер в телефона – „Сатаната“... Тогава той какъв е? Първи демон на Сатаната?

   Поздравления за гардероба и стайлинга на героите! Всеки си отговаря точно на социалното положение. Докторът е може би, малко прекалено издокаран за човек, който си носи дрехите отпреди единайсет години, прекалено често сменя якенцата и ботите, но чак толкова няма да се взираме! Все пак, разгърдените му ризи и суичъри са балсам за очите ми.  Богаташките са елегантни, скъпо облечени, без безумни дизайнерски решения, шортички с ботушки и прочие видения от наркомански сънища. Гримът е точно какъвто трябва да бъде.

   Тейзето-сватовница е симпатична засега, още не сме разбрали каква е точно връзката ѝ със Селви, но прилича на роднинска – лелинско-племенническа. Ще видим. Явно е широко скроена жена, без предразсъдъци и няма да се тръшка и вайка, че любимката ѝ се е залюбила с бивш затворник. Пък и той е бъдещ доктор, все пак! Доктор и адвокатка – какво по-подходящо съчетание! Стига да остави таралясника на собственика му и побърза да се запише във факултета.

   За финалната сцена няма да гадая. Още повече, с трейлъра ни изпързаляха допълнително. Болница ще има. Въпросът е нормална ли ще бъде или затворническа. Леко ми писна от затвори вече, та ще е по-добре да понамалят темпото на арестите. Освен ако няма да арестуват мазния комисар.

   Не мога да не завърша с поредния поклон доземи към Енгин! Тези очи, тези очи! Тези луди очи, пълни със сълзи! Погледът му, докато изричаше „Ще ти пръсна мозъка!“, не подлежи на описание. Дълбоко в себе си той усети, че е способен да убие. Това го ужаси. И този ужас се прибави към омразата и терзанията „защо“. И когато Йълмаз отговори твърдо „Пръсни го!“, той не знаеше какво да прави. Кой глас да слуша. Защото в душата му двата гласа пищяха и се деряха. Боже мили, настръхнах! Ако се беше изпречил срещу мен в този момент с пистолет в ръка и с този поглед, щях да си прочета молитвата набързо, убедена, че ми остават мигове живот. Ах, Енгин, какво ми причиняваш само...