атеистите не си дават сметка, че самите те предават собствените си религиозни възгледи- а именно, че няма Бог, на децата си и се чувстват в пълното си право да го правят. Атеизмът запълва своеобразно нишата "религиозна система" и тъй като е отношение към религията, спокойно може да се приравни на религиозната индоктринация. Във всеки случай е индоктриниране с убежденията на родителя. Нормално атеист би реагирал, ако някой индоктринира детето му в християнство, ислям или каквато да е религия, тъй като това противоречи на убежденията му, по същия начи нормално би реагирал и религиозен човек, ако детето му се индоктринира в друга религия или атеизъм. Докато децата не са подложени на тормоз и алиениране от обществото- не мисля, че трябва някой, включително държавата да се намесва в тази чувствителна материя. От отнемане на правото за кръщаване до отнемане на децата на традиционно религиозни хора има една малка крачка
- Публикувана: 22 ян. 2017, 13:28 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2017, 17:36 ч.
Безумно кръщаване
Атеизмът не е контрапункт на вярата - "Аз вярвам, че няма Бог" е точно толкова силно и натоварено с вяра твърдение, колкото и "Аз вярвам, че има Бог".
Децата могат да бъдат възпитавани и без религия, могат да бъдат учени на морал, на добро и зло - а също и на толерантност и приемане на различните. Религията по-скоро пречи на последното, отколкото да способства за него. Могат да бъдат учени на традициите, на това коя какво означава и от къде е произлязла - религията не е необходима по какъвто и да било начин за целта.
Отнемането на дадено право изобщо не е целта на обсъждането - аз съм първата, която би застанала против подобен опит. Осъзнатото отказване от ползването на дадено право, обаче, е напълно възможно. Имаме ПРАВО да правим колкото си искаме (или колкото телата ни допуснат) аборти. И аз съм всячески ЗА това право. Редно ли е, обаче, да се възползваме от него? Според мен - не. Това си е убийство. Намирам за добро съзнателно да не го правим, не да ни бъде отнето като право. Имаме право да лъжем, да подмамване някого към нещо - означава ли това, че е морално да го правим? Бих казала, не. Имаме право да направим татуси или пиърсинги на децата си - но дали бива? По същия начин намирам за редно да оставим децата си сами да изберат вярата си (или липсата на такава) и религията си (или липсата на такава) в осъзнатите си години. Което няма нищо общо с изграждането на семейни традиции - такива, каквито са отговарящи на нашите разбирания - вкл. и традиционно съблюдаване на някакви религиозни ритуали - вкл. посещаване на храмове или маца за Песах, шарени яйца за Великден, курбан за Рамазан. Без, обаче, обвързващо приобщаване към религията - кръщене, причастие, изповед. Без действията, предполагащи интимно общуване с Господ (според избраната религия), на каквото малките деца, камо ли бебетата, не са в състояние.
Атеизмът не е контрапункт на вярата - "Аз вярвам, че няма Бог" е точно толкова силно и натоварено с вяра твърдение, колкото и "Аз вярвам, че има Бог".
Скрит текст:
Децата могат да бъдат възпитавани и без религия, могат да бъдат учени на морал, на добро и зло - а също и на толерантност и приемане на различните. Религията по-скоро пречи на последното, отколкото да способства за него. Могат да бъдат учени на традициите, на това коя какво означава и от къде е произлязла - религията не е необходима по какъвто и да било начин за целта.
Отнемането на дадено право изобщо не е целта на обсъждането - аз съм първата, която би застанала против подобен опит. Осъзнатото отказване от ползването на дадено право, обаче, е напълно възможно. Имаме ПРАВО да правим колкото си искаме (или колкото телата ни допуснат) аборти. И аз съм всячески ЗА това право. Редно ли е, обаче, да се възползваме от него? Според мен - не. Това си е убийство. Намирам за добро съзнателно да не го правим, не да ни бъде отнето като право. Имаме право да лъжем, да подмамване някого към нещо - означава ли това, че е морално да го правим? Бих казала, не. Имаме право да направим татуси или пиърсинги на децата си - но дали бива? По същия начин намирам за редно да оставим децата си сами да изберат вярата си (или липсата на такава) и религията си (или липсата на такава) в осъзнатите си години. Което няма нищо общо с изграждането на семейни традиции - такива, каквито са отговарящи на нашите разбирания - вкл. и традиционно съблюдаване на някакви религиозни ритуали - вкл. посещаване на храмове или маца за Песах, шарени яйца за Великден, курбан за Рамазан. Без, обаче, обвързващо приобщаване към религията - кръщене, причастие, изповед. Без действията, предполагащи интимно общуване с Господ (според избраната религия), на каквото малките деца, камо ли бебетата, не са в състояние. [/color]
Отнемането на дадено право изобщо не е целта на обсъждането - аз съм първата, която би застанала против подобен опит. Осъзнатото отказване от ползването на дадено право, обаче, е напълно възможно. Имаме ПРАВО да правим колкото си искаме (или колкото телата ни допуснат) аборти. И аз съм всячески ЗА това право. Редно ли е, обаче, да се възползваме от него? Според мен - не. Това си е убийство. Намирам за добро съзнателно да не го правим, не да ни бъде отнето като право. Имаме право да лъжем, да подмамване някого към нещо - означава ли това, че е морално да го правим? Бих казала, не. Имаме право да направим татуси или пиърсинги на децата си - но дали бива? По същия начин намирам за редно да оставим децата си сами да изберат вярата си (или липсата на такава) и религията си (или липсата на такава) в осъзнатите си години. Което няма нищо общо с изграждането на семейни традиции - такива, каквито са отговарящи на нашите разбирания - вкл. и традиционно съблюдаване на някакви религиозни ритуали - вкл. посещаване на храмове или маца за Песах, шарени яйца за Великден, курбан за Рамазан. Без, обаче, обвързващо приобщаване към религията - кръщене, причастие, изповед. Без действията, предполагащи интимно общуване с Господ (според избраната религия), на каквото малките деца, камо ли бебетата, не са в състояние. [/color]
Религията е идеология, базираща се на вярата. А човек, който е вярващ и има силното вътрешно убеждение в дадена идеология, няма как да не следва традициите и нравите, съпътстващи я. В този смисъл атеистите не вярват в нищо и е логичен въпросът как въобще знаят кое е добро и кое - лошо? Защото вярата, че доброто надделява над злото, е в основата на всяка религия. Но в основата на религията също много ясно е описано кое е добро и кое - зло.
Въпрос към теб, katiABV - след като си атеистка, как определяш кое е добро за теб, децата ти и обществото, в което живееш и кое - не? И ако за теб атеизмът е почитането на всички религии чрез толерантност, какво би правила, ако нямаше религии и всички хора бяха като теб?
Кой щеше да определя моралът и по-точно кой щеше да казва на хората кое е добро и кое - лошо? 
Аз всъщност не съм атеист - вярваща съм, но не религиозна, вярата ми е доста... абстрактна, да кажем, и няма никакво отношение към морала.
Кое е добро и кое - зло, кое е редно и кое - низко, какво е чест и какво - безчестие са неща, които човек следва да научи в детството си. От родители, баби, дядовци, учители. И никаква религия не е нужна за това. Малките хора - децата - имат доверие на авторитетите край себе си, не на непонятната идея за Бог. Няма никаква необходимост от делегиране на Родител, който няма достатъчна "тежест" да убеди детето си, че не бива да причинява на другите неща, които не би искало да му причиняват на него, не се е справил добре с изграждането на собствения си авторитет - с изграждането на доверие в себе си у детето си. Едва ли и аргументът "не го прави, понеже Господ ще те убие" ще е достатъчно силен - това иска дори по-голяма вяра в налагащия допълнителната вяра... А възрастните хора, ако са получили нужното възпитание в детството си - от авторитетите, които са присъствали физически в това детство, не от абстрактни идеи - се превръщат в мислещи възрастни, не в деца с голям ръст. Нямат нужда от допълнителни заплахи, за да се съобразяват с морала, нямат нужда от обещание за наказание свисше, за да разпознават добро и зло.
атеистите не си дават сметка, че самите те предават собствените си религиозни възгледи- а именно, че няма Бог, на децата си и се чувстват в пълното си право да го правят. Атеизмът запълва своеобразно нишата "религиозна система" и тъй като е отношение към религията, спокойно може да се приравни на религиозната индоктринация. Във всеки случай е индоктриниране с убежденията на родителя. Нормално атеист би реагирал, ако някой индоктринира детето му в християнство, ислям или каквато да е религия, тъй като това противоречи на убежденията му, по същия начи нормално би реагирал и религиозен човек, ако детето му се индоктринира в друга религия или атеизъм. Докато децата не са подложени на тормоз и алиениране от обществото- не мисля, че трябва някой, включително държавата да се намесва в тази чувствителна материя. От отнемане на правото за кръщаване до отнемане на децата на традиционно религиозни хора има една малка крачка
Аз всъщност не съм атеист - вярваща съм, но не религиозна, вярата ми е доста... абстрактна, да кажем, и няма никакво отношение към морала.
Кое е добро и кое - зло, кое е редно и кое - низко, какво е чест и какво - безчестие са неща, които човек следва да научи в детството си. От родители, баби, дядовци, учители. И никаква религия не е нужна за това. Малките хора - децата - имат доверие на авторитетите край себе си, не на непонятната идея за Бог. Няма никаква необходимост от делегиране на Родител, който няма достатъчна "тежест" да убеди детето си, че не бива да причинява на другите неща, които не би искало да му причиняват на него, не се е справил добре с изграждането на собствения си авторитет - с изграждането на доверие в себе си у детето си. Едва ли и аргументът "не го прави, понеже Господ ще те убие" ще е достатъчно силен - това иска дори по-голяма вяра в налагащия допълнителната вяра... А възрастните хора, ако са получили нужното възпитание в детството си - от авторитетите, които са присъствали физически в това детство, не от абстрактни идеи - се превръщат в мислещи възрастни, не в деца с голям ръст. Нямат нужда от допълнителни заплахи, за да се съобразяват с морала, нямат нужда от обещание за наказание свисше, за да разпознават добро и зло.
А в какво вярваш, щом си вярваща?
Иначе за авторитетите - ами там е работата, че има доста хора, които никак не са умни. И някой трябва да им каже накъде да вървят, по религиозному те се наричат стадо Господне. Мъдростта не е лъжица за всяка уста и затова хората имат нужда от вяра, която са облекли в религия. Нали разбираш, че умът също е абстрактно понятие и ако твоят ум ти казва кое е добро, кое е лошо, друг ум може да каже на твоето лошо - добро, а на твоето добро - лошо. Как искаш от един объркан родител да възпита правилно децата си? Та затова са измислени религиите - да обединят хората, да им дадат общи корени, връзки, култура, манталитет и обичаи. Без религия хората не могат да живеят - настъпва разложение в обществото, което започва да се лута безцелно, изпада в крайности, които могат да доведат до затриване на цялото човечество. Религията е олицетворение на вярата. А когато едни и същи хора споделят една и съща вяра, вяра в едно и също добро и едно и също зло, то тогава се ражда и религията. Както сама виждаш, едни религии са по-агресивни, други, по-миролюбиви. Това, според мен, идва от гените на хората, които живеят в съответните географски райони или по-точно от техният умствен капацитет. А най-отгоре е Бог. Той всъщност подрежда света.
Скрит текст:
Отдавна е ясно, че атеизмът също е религия.атеистите не си дават сметка, че самите те предават собствените си религиозни възгледи- а именно, че няма Бог, на децата си и се чувстват в пълното си право да го правят. Атеизмът запълва своеобразно нишата "религиозна система" и тъй като е отношение към религията, спокойно може да се приравни на религиозната индоктринация. Във всеки случай е индоктриниране с убежденията на родителя. Нормално атеист би реагирал, ако някой индоктринира детето му в християнство, ислям или каквато да е религия, тъй като това противоречи на убежденията му, по същия начи нормално би реагирал и религиозен човек, ако детето му се индоктринира в друга религия или атеизъм. Докато децата не са подложени на тормоз и алиениране от обществото- не мисля, че трябва някой, включително държавата да се намесва в тази чувствителна материя. От отнемане на правото за кръщаване до отнемане на децата на традиционно религиозни хора има една малка крачка
Глупости. Религията е вяра, мироглед в нещо свръхестествено, бог, животни и прочие нещица. Къде го има това при атеистите?
Атеистите нали вярват, че Бог и свръхестествени сили не съществуват. Те вярват само в материализма и са заменили Господ с разнообразни идоли. Един вид атеизмът е религия почитаща материализма и нищо друго. 
Атестите не вярват. Те отхвърлят и отричат
Атеизмът е отсъствие на вяра.
Или по-точно казано атеистите вярват, че Бог и свръхестествени сили не съществуват. Едно и също нещо казано по два различни начина.
А иначе атеистите могат да отхвърлят и да отричат каквото си искат. На никого не му пука за техния ограничен мироглед. Само да не налагат техните глупости на останалите хора.
А иначе атеистите могат да отхвърлят и да отричат каквото си искат. На никого не му пука за техния ограничен мироглед. Само да не налагат техните глупости на останалите хора.
Или по-точно казано атеистите вярват, че Бог и свръхестествени сили не съществуват. Едно и също нещо казано по два различни начина.
А иначе атеистите могат да отхвърлят и да отричат каквото си искат. На никого не му пука за техния ограничен мироглед. Само да не налагат техните глупости на останалите хора.
А иначе атеистите могат да отхвърлят и да отричат каквото си искат. На никого не му пука за техния ограничен мироглед. Само да не налагат техните глупости на останалите хора.
Толкова елементарно ти го обясних и не го стопли. Жалко.
Атеизмът е отсъствие на вяра. Прочети го бавно.
Тъжно е, че използваш разни думички и не знаеш какво значат.
Аз всъщност не съм атеист - вярваща съм, но не религиозна, вярата ми е доста... абстрактна, да кажем, и няма никакво отношение към морала.
Кое е добро и кое - зло, кое е редно и кое - низко, какво е чест и какво - безчестие са неща, които човек следва да научи в детството си. От родители, баби, дядовци, учители. И никаква религия не е нужна за това. Малките хора - децата - имат доверие на авторитетите край себе си, не на непонятната идея за Бог. Няма никаква необходимост от делегиране на Родител, който няма достатъчна "тежест" да убеди детето си, че не бива да причинява на другите неща, които не би искало да му причиняват на него, не се е справил добре с изграждането на собствения си авторитет - с изграждането на доверие в себе си у детето си. Едва ли и аргументът "не го прави, понеже Господ ще те убие" ще е достатъчно силен - това иска дори по-голяма вяра в налагащия допълнителната вяра... А възрастните хора, ако са получили нужното възпитание в детството си - от авторитетите, които са присъствали физически в това детство, не от абстрактни идеи - се превръщат в мислещи възрастни, не в деца с голям ръст. Нямат нужда от допълнителни заплахи, за да се съобразяват с морала, нямат нужда от обещание за наказание свисше, за да разпознават добро и зло.
А в какво вярваш, щом си вярваща?
Иначе за авторитетите - ами там е работата, че има доста хора, които никак не са умни. И някой трябва да им каже накъде да вървят, по религиозному те се наричат стадо Господне. Мъдростта не е лъжица за всяка уста и затова хората имат нужда от вяра, която са облекли в религия. Нали разбираш, че умът също е абстрактно понятие и ако твоят ум ти казва кое е добро, кое е лошо, друг ум може да каже на твоето лошо - добро, а на твоето добро - лошо. Как искаш от един объркан родител да възпита правилно децата си? Та затова са измислени религиите - да обединят хората, да им дадат общи корени, връзки, култура, манталитет и обичаи. Без религия хората не могат да живеят - настъпва разложение в обществото, което започва да се лута безцелно, изпада в крайности, които могат да доведат до затриване на цялото човечество. Религията е олицетворение на вярата. А когато едни и същи хора споделят една и съща вяра, вяра в едно и също добро и едно и също зло, то тогава се ражда и религията. Както сама виждаш, едни религии са по-агресивни, други, по-миролюбиви. Това, според мен, идва от гените на хората, които живеят в съответните географски райони или по-точно от техният умствен капацитет. А най-отгоре е Бог. Той всъщност подрежда света.
Твоят бог може и да подрежда света. Моят - не.
В какво вярвам е... сложно - не е тема на тази тема и изисква доста по-дълъг и задълбочен разговор - а и като гледам какво си писала, едва ли ще можеш да го разбереш. Не намеквам, че си тъпа, просто имаш различен начин на мислене, по-... конкретен, да речем, не толкова абстрактен.
За всичките тези неща, които си изброила, хората са измислили едно нововъведение - Закони му викат. Не е нужно да гледат на себе си като на стадо - Божие или друго. Предпочитам да гледам на детето си като на човече, не като на агне, благодаря. Агнетата ги колят на пролет, това не го ли знаеш? И телетата и те свършват в месарницата. Бих искала да мисля, че все ще успея да възпитам човек, не мръвка. Хората много добре си живеят без религия - в интерес на истината, по-добре от с нея... като цяло към религиите обикновено се обръщат хората като последен пристан, в непоправими ситуации... В същите ситуации други се обръщат към психолози или към форуми / групи за взаимопомощ. В интерес на истината, аз вероятно бих препоръчала първо групите, после духовниците и накрая - психолозите, но това е друга тема. Т.е. има ситуации, в които могат да бъдат полезни... ако не са обикновени крадци / измамници, каквито, за съжаление, много от тях са. Един такъв големи усилия ми костваше да не почна да го ритам, докато гонеше духове ли, караконджули ли, така и не разбрах какво точно, от къщата на дядо ми, за да оздравее - след масивен инсулт и в последствие 2 отрязани крака... но не му пукаше, взе последните пари на майка. Е, последните пари, с които разполагаше на момента, но все едно. Православен християнски свещеник, м/у другото, свещенослужител в Сливен.
Е, в тези ситуации хората без религия просто предлагат прегръдка... без обещания за чудеса. Просто прегръдка. Уверявам те, не съм се разложила нито веднъж докато съм предлагала такъв тип подкрепа.
Атеистите нали вярват, че Бог и свръхестествени сили не съществуват. Те вярват само в материализма и са заменили Господ с разнообразни идоли. Един вид атеизмът е религия почитаща материализма и нищо друго.
Глупости.
Идолът е материално изображение на мистично / свръхестествено същество / същност. Примерно една икона или разпятие могат да се класират за такива. Колата или лъжицата - не. Те са просто предмети - никой не обожествява тяхната същност. Атеизмът НЕ е религия, по никакъв начин. Вяра, обаче, е. Вяра в не-съществуването - без доказателства. Също както вярата в съществуването е вяра без доказателства. Скептицизмът... ами, там има просто "не знам. Може да има, може и да няма".Не е вяра.
Не, Елора, атеизмът всъщност не е отсъствие на вярата - неутралната позиция е допускащата всеки изход от експеримента. Атеизмът е по-скоро отрицанието - т.е. вярата в отрицателния изход от хипотетичния експеримент.
Скрит текст:
Аз всъщност не съм атеист - вярваща съм, но не религиозна, вярата ми е доста... абстрактна, да кажем, и няма никакво отношение към морала.
Кое е добро и кое - зло, кое е редно и кое - низко, какво е чест и какво - безчестие са неща, които човек следва да научи в детството си. От родители, баби, дядовци, учители. И никаква религия не е нужна за това. Малките хора - децата - имат доверие на авторитетите край себе си, не на непонятната идея за Бог. Няма никаква необходимост от делегиране на Родител, който няма достатъчна "тежест" да убеди детето си, че не бива да причинява на другите неща, които не би искало да му причиняват на него, не се е справил добре с изграждането на собствения си авторитет - с изграждането на доверие в себе си у детето си. Едва ли и аргументът "не го прави, понеже Господ ще те убие" ще е достатъчно силен - това иска дори по-голяма вяра в налагащия допълнителната вяра... А възрастните хора, ако са получили нужното възпитание в детството си - от авторитетите, които са присъствали физически в това детство, не от абстрактни идеи - се превръщат в мислещи възрастни, не в деца с голям ръст. Нямат нужда от допълнителни заплахи, за да се съобразяват с морала, нямат нужда от обещание за наказание свисше, за да разпознават добро и зло.
А в какво вярваш, щом си вярваща?
Иначе за авторитетите - ами там е работата, че има доста хора, които никак не са умни. И някой трябва да им каже накъде да вървят, по религиозному те се наричат стадо Господне. Мъдростта не е лъжица за всяка уста и затова хората имат нужда от вяра, която са облекли в религия. Нали разбираш, че умът също е абстрактно понятие и ако твоят ум ти казва кое е добро, кое е лошо, друг ум може да каже на твоето лошо - добро, а на твоето добро - лошо. Как искаш от един объркан родител да възпита правилно децата си? Та затова са измислени религиите - да обединят хората, да им дадат общи корени, връзки, култура, манталитет и обичаи. Без религия хората не могат да живеят - настъпва разложение в обществото, което започва да се лута безцелно, изпада в крайности, които могат да доведат до затриване на цялото човечество. Религията е олицетворение на вярата. А когато едни и същи хора споделят една и съща вяра, вяра в едно и също добро и едно и също зло, то тогава се ражда и религията. Както сама виждаш, едни религии са по-агресивни, други, по-миролюбиви. Това, според мен, идва от гените на хората, които живеят в съответните географски райони или по-точно от техният умствен капацитет. А най-отгоре е Бог. Той всъщност подрежда света.
Аз всъщност не съм атеист - вярваща съм, но не религиозна, вярата ми е доста... абстрактна, да кажем, и няма никакво отношение към морала.
Кое е добро и кое - зло, кое е редно и кое - низко, какво е чест и какво - безчестие са неща, които човек следва да научи в детството си. От родители, баби, дядовци, учители. И никаква религия не е нужна за това. Малките хора - децата - имат доверие на авторитетите край себе си, не на непонятната идея за Бог. Няма никаква необходимост от делегиране на Родител, който няма достатъчна "тежест" да убеди детето си, че не бива да причинява на другите неща, които не би искало да му причиняват на него, не се е справил добре с изграждането на собствения си авторитет - с изграждането на доверие в себе си у детето си. Едва ли и аргументът "не го прави, понеже Господ ще те убие" ще е достатъчно силен - това иска дори по-голяма вяра в налагащия допълнителната вяра... А възрастните хора, ако са получили нужното възпитание в детството си - от авторитетите, които са присъствали физически в това детство, не от абстрактни идеи - се превръщат в мислещи възрастни, не в деца с голям ръст. Нямат нужда от допълнителни заплахи, за да се съобразяват с морала, нямат нужда от обещание за наказание свисше, за да разпознават добро и зло.
А в какво вярваш, щом си вярваща?
Иначе за авторитетите - ами там е работата, че има доста хора, които никак не са умни. И някой трябва да им каже накъде да вървят, по религиозному те се наричат стадо Господне. Мъдростта не е лъжица за всяка уста и затова хората имат нужда от вяра, която са облекли в религия. Нали разбираш, че умът също е абстрактно понятие и ако твоят ум ти казва кое е добро, кое е лошо, друг ум може да каже на твоето лошо - добро, а на твоето добро - лошо. Как искаш от един объркан родител да възпита правилно децата си? Та затова са измислени религиите - да обединят хората, да им дадат общи корени, връзки, култура, манталитет и обичаи. Без религия хората не могат да живеят - настъпва разложение в обществото, което започва да се лута безцелно, изпада в крайности, които могат да доведат до затриване на цялото човечество. Религията е олицетворение на вярата. А когато едни и същи хора споделят една и съща вяра, вяра в едно и също добро и едно и също зло, то тогава се ражда и религията. Както сама виждаш, едни религии са по-агресивни, други, по-миролюбиви. Това, според мен, идва от гените на хората, които живеят в съответните географски райони или по-точно от техният умствен капацитет. А най-отгоре е Бог. Той всъщност подрежда света.
Твоят бог може и да подрежда света. Моят - не.
В какво вярвам е... сложно - не е тема на тази тема и изисква доста по-дълъг и задълбочен разговор - а и като гледам какво си писала, едва ли ще можеш да го разбереш. Не намеквам, че си тъпа, просто имаш различен начин на мислене, по-... конкретен, да речем, не толкова абстрактен.
Скрит текст:
За всичките тези неща, които си изброила, хората са измислили едно нововъведение - Закони му викат. Не е нужно да гледат на себе си като на стадо - Божие или друго. Предпочитам да гледам на детето си като на човече, не като на агне, благодаря. Агнетата ги колят на пролет, това не го ли знаеш? И телетата и те свършват в месарницата. Бих искала да мисля, че все ще успея да възпитам човек, не мръвка. Хората много добре си живеят без религия - в интерес на истината, по-добре от с нея... като цяло към религиите обикновено се обръщат хората като последен пристан, в непоправими ситуации... В същите ситуации други се обръщат към психолози или към форуми / групи за взаимопомощ. В интерес на истината, аз вероятно бих препоръчала първо групите, после духовниците и накрая - психолозите, но това е друга тема. Т.е. има ситуации, в които могат да бъдат полезни... ако не са обикновени крадци / измамници, каквито, за съжаление, много от тях са. Един такъв големи усилия ми костваше да не почна да го ритам, докато гонеше духове ли, караконджули ли, така и не разбрах какво точно, от къщата на дядо ми, за да оздравее - след масивен инсулт и в последствие 2 отрязани крака... но не му пукаше, взе последните пари на майка. Е, последните пари, с които разполагаше на момента, но все едно. Православен християнски свещеник, м/у другото, свещенослужител в Сливен.
Е, в тези ситуации хората без религия просто предлагат прегръдка... без обещания за чудеса. Просто прегръдка. Уверявам те, не съм се разложила нито веднъж докато съм предлагала такъв тип подкрепа.
[/color]
Глупости.
Идолът е материално изображение на мистично / свръхестествено същество / същност. Примерно една икона или разпятие могат да се класират за такива. Колата или лъжицата - не. Те са просто предмети - никой не обожествява тяхната същност. Атеизмът НЕ е религия, по никакъв начин. Вяра, обаче, е. Вяра в не-съществуването - без доказателства. Също както вярата в съществуването е вяра без доказателства. Скептицизмът... ами, там има просто "не знам. Може да има, може и да няма".Не е вяра.
Не, Елора, атеизмът всъщност не е отсъствие на вярата - неутралната позиция е допускащата всеки изход от експеримента. Атеизмът е по-скоро отрицанието - т.е. вярата в отрицателния изход от хипотетичния експеримент.
Е, в тези ситуации хората без религия просто предлагат прегръдка... без обещания за чудеса. Просто прегръдка. Уверявам те, не съм се разложила нито веднъж докато съм предлагала такъв тип подкрепа.
[/color]
Атеистите нали вярват, че Бог и свръхестествени сили не съществуват. Те вярват само в материализма и са заменили Господ с разнообразни идоли. Един вид атеизмът е религия почитаща материализма и нищо друго.
Глупости.
Идолът е материално изображение на мистично / свръхестествено същество / същност. Примерно една икона или разпятие могат да се класират за такива. Колата или лъжицата - не. Те са просто предмети - никой не обожествява тяхната същност. Атеизмът НЕ е религия, по никакъв начин. Вяра, обаче, е. Вяра в не-съществуването - без доказателства. Също както вярата в съществуването е вяра без доказателства. Скептицизмът... ами, там има просто "не знам. Може да има, може и да няма".Не е вяра.
Не, Елора, атеизмът всъщност не е отсъствие на вярата - неутралната позиция е допускащата всеки изход от експеримента. Атеизмът е по-скоро отрицанието - т.е. вярата в отрицателния изход от хипотетичния експеримент.
Пробвай ми абстрактното мислене, моля? Разкажи ми в какво вярваш, интересно ми е да чуя?
А законите се базират на моралните норми на дадено общество. Моралните норми произлизат от вярата. Вярата е основа на религията. Т.е. законите се базират на религията в съответното общество. Веднага ще ти дам пример - в арабските държави, религията дава възможност мъжът да има 4 жени. Светските закони също го разрешават. И стигаме до парадокс - мюсюлманите, дошли напоследък в християнски държави. Ми сега?
Типичен пример за безпътицата, за която ти говорех.
Всеки може да отрича каквото си иска. Едни отричат карането с колани, други отричат съществуването на свръхестествени сили. Няма проблем стига да не налагат субективната си гледна точка на останалите хора.
Кои са атеистите, че да се изказват като последна инстанция?
Нито знаят дали Бог съществува, нито знаят какво има след смъртта, нито някога ще узнаят.
Не искам да ми натрапват техните глупости, че били се пръкнали от някакви шебеци, ей така от нищото по невероятна случайност, че нямало нищо извън материализма, че ако не са видели с очите си нещо/някой, значи не съществува и прочее тъпотии.
Кои са атеистите, че да се изказват като последна инстанция?
Нито знаят дали Бог съществува, нито знаят какво има след смъртта, нито някога ще узнаят.
Не искам да ми натрапват техните глупости, че били се пръкнали от някакви шебеци, ей така от нищото по невероятна случайност, че нямало нищо извън материализма, че ако не са видели с очите си нещо/някой, значи не съществува и прочее тъпотии.