Иначе в България има работодатели и работодатели. Има щедри фирми с по-различно мислене, има и самодейци. За едните не може да се съди по другите.
- Публикувана: 22 ян. 2017, 20:06 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2017, 16:44 ч.
Чист доход за член от семейството за добър стандарт на живот - ориентири?
Хммм, да ти кажа, и аз, и синът ми, и съпругът ми работим за корпоративни акули с офиси на по 3-4 континента. Хич не са самодейци. В много отношения са свестни работодатели, обаче шансът да толерират болничен всеки месец или излизане от работата за вземане на дете от градина е минус десет. Ако моята работа не позволяваше 80% хоум офис, щях да излетя от там с 200. За жените с малки деца при 90% от работодателите е много, много тегаво.
А има различни начини да даваш "над средното":
1. Да понасяш много булшит и да се раздаваш.
2. Да имаш по-добри инструменти за справяне, мисловни или технически.
Сещам се за млади и нахъсени, които хвърляха огромна енергия в задачи, които могат да се автоматизират или въобще не бяха ключови. Ама- младо, пламти, раздава се...
1. Да понасяш много булшит и да се раздаваш.
2. Да имаш по-добри инструменти за справяне, мисловни или технически.
Сещам се за млади и нахъсени, които хвърляха огромна енергия в задачи, които могат да се автоматизират или въобще не бяха ключови. Ама- младо, пламти, раздава се...
Сещам се за млади и нахъсени, които хвърляха огромна енергия в задачи, които могат да се автоматизират или въобще не бяха ключови. Ама- младо, пламти, раздава се...
Аз не говоря за 10 години неработене. С трите деца нещата са общо 5-6 години. А при наличието на интернет и социални мрежи нищо не ти пречи на контактите и познанствата, нито на квалификацията, в зависимост от сектора. За навиците какво да говоря- смешно е при големи хора да се говори за трудови навици, ясно е, че ще се справят и ще си нагласят нещата и инструментите.
Ако някой смята да отсъства половин или цяло десетилетие от областта и след това да се върне трябва да работи. Дали на половин ден, дали от дистанция, но пълното отсъствие е пагубно за кариерата. И майка ти, както казваш, е отишла в нова сфера. Това ти казвам и аз. Да започнеш нещо ново може, но да се върнеш в твоята област е много, много трудно, да не говорим да е на добри позиции.
Но имаш цял живот пред теб да бъдеш изключението от това правило. Нищо не твърдя за теб, казвам принципно.
Какво точно значи "нормална жена"? И какво е това нещо, за което трябва да е годна?
Не може да ми е конкуренция някой, който работи неефективно. Да не говорим, че никой няма да таргетира точно тия позиции- все пак на 40 имаш и житейски опит. Сега като се замисля колко глупости съм правила в началото на работия си живот- като нищо можеше да ме издуха някоя стара чанта и да се справи в пъти по-добре от мен, защото няма да се хаби за глупости.
Говоря за неща от рода на фирма, в която има момиче на секретарска длъжност, което всеки ден хаби енергия на ръка в Word да форматира текст, дразни се, ама форматира без да мисли. Не знам дали още се е сетила, че може програмистът да й автоматизира задачата. Но иначе- младо, аз щях да се откажа на третата минута, а то милото форматира...
Иначе в т. нар. българска журналистика...айде да не продължавам, ако реша- мога да се върна винаги под някаква форма.
Иначе съм съгласна, че има корпоративен свят с определена култура, в която след години нещата са много фино калибрирани, всички са се взели насериозно и едва ли ще се впишеш, но пак не е въпрос на експертни способности, талант или житейски опит, а именно на вътрешна култура и вписване. Иначе гледката отстрани е интересна, как с годините наборите ми стават все по-професионални, все по-инвестирани в сферата си. По някакъв начин са също толкова форматирани и не-гъвкави, колкото и майка, която си стои у дома. Вкопаването важи и за двата вида избор.
Не може да ми е конкуренция някой, който работи неефективно. Да не говорим, че никой няма да таргетира точно тия позиции- все пак на 40 имаш и житейски опит. Сега като се замисля колко глупости съм правила в началото на работия си живот- като нищо можеше да ме издуха някоя стара чанта и да се справи в пъти по-добре от мен, защото няма да се хаби за глупости.
Говоря за неща от рода на фирма, в която има момиче на секретарска длъжност, което всеки ден хаби енергия на ръка в Word да форматира текст, дразни се, ама форматира без да мисли. Не знам дали още се е сетила, че може програмистът да й автоматизира задачата. Но иначе- младо, аз щях да се откажа на третата минута, а то милото форматира...
Иначе в т. нар. българска журналистика...айде да не продължавам, ако реша- мога да се върна винаги под някаква форма.
Иначе съм съгласна, че има корпоративен свят с определена култура, в която след години нещата са много фино калибрирани, всички са се взели насериозно и едва ли ще се впишеш, но пак не е въпрос на експертни способности, талант или житейски опит, а именно на вътрешна култура и вписване. Иначе гледката отстрани е интересна, как с годините наборите ми стават все по-професионални, все по-инвестирани в сферата си. По някакъв начин са също толкова форматирани и не-гъвкави, колкото и майка, която си стои у дома. Вкопаването важи и за двата вида избор.
Не може да ми е конкуренция някой, който работи неефективно.
Той пък програмистът по-важна работа си няма, че да й прави система за автоматично форматиране на текста... 
Ако няма - на тая фирма не й е нужен програмист и най-вероятно няма такъв.
Има си позиции, на които житейският опит е предимство, има си такива, при които нищо не струва. Ако си счетоводител и имаш стабилен опит зад гърба си - да, може да имаш предимство в сферата. Но, ако работиш в бързоразвиващ се сектор - 5 години са немалко време да си извън "играта".
Ако няма - на тая фирма не й е нужен програмист и най-вероятно няма такъв.
Има си позиции, на които житейският опит е предимство, има си такива, при които нищо не струва. Ако си счетоводител и имаш стабилен опит зад гърба си - да, може да имаш предимство в сферата. Но, ако работиш в бързоразвиващ се сектор - 5 години са немалко време да си извън "играта".
Той пък програмистът по-важна работа си няма, че да й прави система за автоматично форматиране на текста...
Ако няма - на тая фирма не й е нужен програмист и най-вероятно няма такъв.
Има си позиции, на които житейският опит е предимство, има си такива, при които нищо не струва. Ако си счетоводител и имаш стабилен опит зад гърба си - да, може да имаш предимство в сферата. Но, ако работиш в бързоразвиващ се сектор - 5 години са немалко време да си извън "играта".
Ако няма - на тая фирма не й е нужен програмист и най-вероятно няма такъв.
Има си позиции, на които житейският опит е предимство, има си такива, при които нищо не струва. Ако си счетоводител и имаш стабилен опит зад гърба си - да, може да имаш предимство в сферата. Но, ако работиш в бързоразвиващ се сектор - 5 години са немалко време да си извън "играта".
Фирмата имаше баш петима програмисти, които блееха в пространството. Но нали всички са млади, динамични и супер умни, никой се не сеща да поговорят, да се барне CSS-а на сайта, ами правим нещата на ръка и наливаме форматиран текст.
А аз на 40 ако не съм се научила как се пише CV така, че да ме забележат...поне това го мога. Но едва ли ще кандидатствам със CV на общо основание де...пак въпрос на житейски опит и връзки.
Какви пет години извън строя, бе хора...Аз съм от четири месеца безработна и вчера ми трябваше да използвам една приложение, с която работих лятото. Ми не можах да се сетя елементарни неща, кое как да направя.Преди пет години пък работих в друга сфера, оттам съвсем нищичко нв помня.Нормално е работодателят да е резервиран в подобни ситуации.
Не бе, за мен е интересно да се коментира кое се приема за нормално сред БГ работодателите. Защото в моята среда има малко по-различни критерии за нормалност.
В никакъв случай не мога да си представя, че и след 15 години ще правя нещата толкова глупаво, колкото в началото на работния си живот.
И кое е това велико и мистериозно приложение, което се забравя толкова бързо?
В никакъв случай не мога да си представя, че и след 15 години ще правя нещата толкова глупаво, колкото в началото на работния си живот.
И кое е това велико и мистериозно приложение, което се забравя толкова бързо?
Така е, безспорно. Но дори и в друга сфера да си, ако има кой да ти гледа трите деца, пак имаш шансове да напреднеш в кариерата си. Особено ако гледачите са баба и дядо - близки, обичащи децата, а не някоя професионална детегледачка, която няма как да ги обича повече от кръвните им роднини.
Сега вече е почти невъзможно, защото болшинството и на 60 нямат нужния трудов стаж.
Остава детегледачка- от сутрин до вечер, през уикендите с тийм билдинги или командировките.
Остава и неудобството, когато се улучиш вкъщи и трябва да изпратите детегледачката, детето да ревне и да се вкопчи в нея, но това са рисковете при напредване в кариерата.
Между другото, " кариера" стана по- разтегливо понятие от дъвка за балончета.
Като гледам, тук например, почти няма съфорумка, която просто да ходи на работа.
Тук се гради кариера, а ако се направи една анкетка, кой с каква професия е и какво работи, сигурно ще стане интересно.
И към момента положението ми харесва
Кариера дотолкова, че да минеш на ниво, в което да избегнеш колкото се може по-голяма част от рутинните и досадни задачи, а същевременно да имаш и повишение в заплащането. Тоест да не си останеш на нивото, в което нито ще може да делегираш форматирането на ръка, нито да се научиш как да го автоматизираш. Не се хващайте за думата, само пример е.
Веднага давам пример с журналистиката: да минеш от ниво, в което трябва да обикаляш много или да пишеш много оперативни дописки до ниво, в което вече си име и може да напишеш 20 реда, генерирайки същия уеб трафик. Примерно, пак не се хващайте за думата.
Иначе последната ми позиция беше точно "ходене на работа"- предсказуеми изисквания, експертна позиция, без изгледи да ми стоварят повече отговорности, но за оня момент ми беше достатъчно.
А какво да говорим за ситуациите, в които една жена може да не работи, но през това време да си доучи и така да се качи на следващото ниво?
Веднага давам пример с журналистиката: да минеш от ниво, в което трябва да обикаляш много или да пишеш много оперативни дописки до ниво, в което вече си име и може да напишеш 20 реда, генерирайки същия уеб трафик. Примерно, пак не се хващайте за думата.
Иначе последната ми позиция беше точно "ходене на работа"- предсказуеми изисквания, експертна позиция, без изгледи да ми стоварят повече отговорности, но за оня момент ми беше достатъчно.
А какво да говорим за ситуациите, в които една жена може да не работи, но през това време да си доучи и така да се качи на следващото ниво?