В момента чета...51

  • 65 417
  • 725
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 32
В момента чета "Разговор в писма" на Владимир Леви. Напоследък се усещам, че имам нужда от четиво за душата...

# 676
  • Мнения: 8 284
Приключих с "Червен изгрев". Хареса ми. Началото не беше чак толкова интересно, но после действието се пораздвижи.
Сега продължавам със следващите части и дано да са на ниво. Това е кофти на поредиците, все някоя част се оказва дърво.

# 677
  • Мнения: X
Прочетох "Пастирът" на Джефри Дивър. Допадна ми историята, стилът на автора също. Имаше напрежение и я прочетох бързо.

Прочетох и "Накарай ме" на Лий Чайлд. Не съм впечатлена. Скучна ми беше, видя ми се прекалено разтегната. И други романи с Джак Ричър не са ми допадали. Например "Не се връщай", по който има нов филм, също не ми хареса особено. Някак плоска история. Чайлд като всеки писател има и по-слаби книги.

Ще започна "Кръвта на Сатаната" на Джеймс Ролинс. Почти съм сигурна, че няма да ме разочарова.

# 678
  • Бургас
  • Мнения: 16 594
Много ми хареса ,,Човекът,който не беше убиец,, Изненада имаше. Интересна книга.
Сега започнах ,,Принцът на мъглата,,. Сигурна съм че няма да ме разочарова.

# 679
  • Мнения: 6 347
Започнах Behind Closed Doors (B. A. Paris). Чета я електронно и процентите се увеличават много бързо, явно не е дълга (не знам защо очаквах да е тухла). Ще пиша повече, когато я приключа, но засега ми харесва, че мрачната история се сглобява в отделни намеци, детайли тук-там, но става все по-плашещо на фона на привидната нормалност и скука.

А иначе приключих поредната книга на тема хранене, която бях подхванала - The Paleo Cure (Chris Kresser). Слагам в скрит текст, в случай че не ви е интересно.
Скрит текст:
За някои не е изненада, че съм привърженичка на определен начин на хранене, макар и в сравнително широки рамки (да го наречем нисковъглехидратно на границата с палео). Тази книга е на същата тема, но спокойно бих я препоръчала на всеки - и на желаещите да отслабнат, и на търсещите решение за определен здравословен проблем, който би могъл да се повлияе от промяна в начина на хранене и начина на живот (а това се отнася за кажи-речи всички болежки). Кресър е един от водещите автори в палеодвижението, самият той практикува като специалист по функционална медицина (т.е. прилага комплексен подход, съчетаващ средствата на традиционната и нетрадиционната школа, винаги със стремежа да се повлияе върху коренната причина, а не да се лекуват само последиците). В книгата си препоръчва най-напред за 30 дни да се изключат множество храни (всичките нездравословни, много добре е обяснено защо) - това е елиминационна диета, чиято цел е организмът да се "рестартира", да се възстанови естественото му състояние, а след това да започне повторно въвеждане на част от изключените храни, докато всеки успее да определи за себе си какво и в какви количества да консумира. Дадени са конкретни препоръки и за отслабване, и при редица често срещани заболявания, например хипотиреоидизъм, диабет, стомашночревни проблеми, има дори някои насоки за страдащите от автоимунни заболявания.

Но освен храненето, Кресър дава много полезни препоръки и за начина на живот - физическа активност, сън, стрес и т.н.

Наистина смятам, че книгата може да бъде от полза на повечето хора. Написана е на много достъпен език, не се навлиза излишно в сложни теоретични обяснения, а се дават много практически приложими съвети, при това в разтегливи граници според индивидуалните нужди. Не се подвеждайте по думата cure в заглавието - това всъщност е преработено издание на предишна книга, която беше озаглавена Your Personal Paleo Code - много по-подходящо заглавие според мен, защото мен лично заглавия, които съдържат cure, ме отблъскват.

Мисля сега малко да си почина от този род книги. Laughing

# 680
  • София
  • Мнения: 420
Току що приключих "Да оцелееш като родител" книга чудо. Изключително поучителни истории, подправени с къде черен, къде ироничен хумор. След антиутопичното (Питър Уотс четох последно) ми настоение - книгата ми дойде като глътка въздух. Не мога да повярвам колко сме различни хората, а всъщност колко еднакви са историите ни с децата Grinning Страховете, радостите, надеждите - всичко. Напълно се слях с книгата. Тя редува родост и тъга в историиите, досущ като една отделна "майчина и бащина" вселена, изпълнена с толкова различни емоции, че нашата вселена е малка да ги побере.
Изключително много се радвам, че си я взех. Знаете колко тонове такива книги има, които те учат уж, това прави, онова така.... Но тази е все едно се учим всички заедно - няма правилно и грешно. Семейството е правилната посока на всяко развиващо се общество. Единствената радост, която за разлика от материалните неща няма цена, няма край. Единствената форма на възвръщаемост в този свят. Или като един мой любим цитат на Глуховски: ".. Не знам кога това вързопче се е сраснало с мен. Не мога да назова ден. Това става нощ след нощ, плач след плач, с всяка следваща пелена. Отстрани изглежда така: детето похабява родителя - хаби нервите му, силите, живота му...Отвътре не е така - не те изяжда, а те попива.. Ти виждаш цялото свое време, всичките усилия в него - ето ги, тук са, никъде не са се дянали. Детето, се оказва, се състои от теб - колкото повече му даваш от себе си, толкова по-скъпо е."
Четете. Заслужава си отделеното време, което за мен се оказа - само 4 дни, за да я приключа. Simple Smile

# 681
  • Мнения: 10 759
Валкирия, интересен пост Simple Smile Заинтригува ме с тази книга, още повече,че бях решила да не я чета.
Тази седмица в сутрешния блок на БТВ гостуват авторките - двете блогърки. Нали имат навик да канят в предаването всяка седмица различни гост-коментатори и да нищят разни теми. Направи ми впечатление, че двете дами (особено едната) таят в себе си доста скрит гняв и някакво неосъзнато може би ожесточение... Затова реших, че няма да ги чета, но може и да хвърля един поглед на книгата.
Извинявам се за офф-а Simple Smile

# 682
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Направи ми впечатление, че двете дами (особено едната) таят в себе си доста скрит гняв и някакво неосъзнато може би ожесточение... Затова реших, че няма да ги чета, но може и да хвърля един поглед на книгата.


Миж, защо така смяташ? Стана ми интересно, не съм ги гледала, а и книгата няма да чета, но все пак  Laughing

# 683
  • София
  • Мнения: 420
Аз понеже не съм запозната с техният сайт, но пък проетх отзиви за книгата - реших да си я купя. Много хора ми казваха да не я взимам, щото нали в сайта им ги има тези статии - просто са ги събрали в книга. Но на мен книгата винаги ми звучи по-добрия избор, та я взех.
Да тви кажа - и в книгата се усеща този напорист характер, но техните истории не съдържат насилие или гняв спрямо децата. Не са тирани, които томорзят децата си. Напротив. Умението да се самоиронизират през цялото време ме спечели, щото намерих себе си някъде там - изживявайки го като майка. И най-ми хареса, че никой не ти казва как да отгледаш детето си. Противно на яхната натура - властническа и тарторска. Не,не,не. През повечо време  се смях или се натъжавах, заради многото различни истории в книгата - и двете звучат досущ като паднали от небето в отглеждането на децата.. НО никъде не усетих някой да ми казва как е правилно да се гледат малчовците.
Останах с впечатлението, че никой не знае дали нещо е правилно или не, но децата не чакат да им кажеш - те растат и се развиват - искаме или не. Затова трябва да ценим моментите с тях и да се опитаме да запазим доброто поведение  спрямо децата, незасвисимо от емоционалното и физическо състояние.
Тази книга ме накара да осъзная, наистина, ама наиситна, че не сме сами в това начинание - и че всеки родител си има своят начин на разбирасне за родителствуване Grinning , заради който не бива да бъде осъждан.

# 684
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Тези двете авторки ги гледах във фейса, попаднах случайно на няколкоминутни клипчета. Ами, престорени ми се видяха и двете. Пресилват се да станат интересни и ми заприличаха по поведение на Зуека и Рачков. Може пък на книга да е интересно за четене, но да ги гледам никак не ми допадна.

# 685
  • Мнения: 10 759
Направи ми впечатление, че двете дами (особено едната) таят в себе си доста скрит гняв и някакво неосъзнато може би ожесточение... Затова реших, че няма да ги чета, но може и да хвърля един поглед на книгата.


Миж, защо така смяташ? Стана ми интересно, не съм ги гледала, а и книгата няма да чета, но все пак  Laughing

Ами не знам, не мога да го изкажа с думи. Може и да греша, но просто с такова впечатление останах от интонацията, с която говорят, от вложените емоции... Едно нещо може да се каже по много начини и именно начинът издава това-онова  Simple Smile

# 686
  • София
  • Мнения: 4 910
Прочетох "Снежният човек" на Несбьо, 3 звездички.
Ето отзива ми от ГР, няма спойлери в него:
Скрит текст:
Добър трилър, по всички правила, с много обрати и държащ в напрежение до края.
Тази книга е втора на автора, която чета. Води се една от добрите му. В предишната, "Пентаграма", имаше нещо в стила, което не ми допадаше, а не можах да си го обясня тогава, сигурно защото за първи път четох Несбьо. Но сега със "Снежният човек" разбрах кое ме дразни - прекалено честите описания на неща, които с нищо не допринасят към историята, а препъват действието през две-три страници. Например, каква марка е дадена кола, от коя година и нам-си-кой-известен е карал същата и за по-достоверно с обяснителна бележка под линия. Друг минус, поне за мен, това са безумните, изчанчени и незапомнящи се имена. И когато на две страници се въвеждат нови герои /с ИМЕНА/ и чрез споменатата вече словоохотливост се описват улици, площади и пр. /пак с ИМЕНА/ - интересът спада рязко.
И не на последно място - главният герой. Вярно е, че "Снежният човек" е седмата книга за Хари Хуле, но не може авторът грам да не изгради образа му. За цялата книга единственото, което става ясно за него, е, че е бивш /?/ алкохолик, отдаден на работата си полицай и най-добрият детектив в Норвегия. То и Лий Чайлд е писал много книги за Джак Ричър, но във всяка една от тях изгражда героя си, така че да стане симпатичен на читателя, въпреки всичките му недостатъци. А Хари Хуле е "стерилен" като герой и дори не му е даден шанс да бъде харесан или не харесан. Плоско и скучно!
Давам три звездички, защото като трилър и криминален случай историята е издържАна от началото до края. Не съм сигурна, обаче, дали ще чета Несбьо вбъдеще.

И както винаги, когато ми загорчи от недобър авторов стил, сега ще започна "Мистър Мерцедес" на Кинг. А и не съм чела Кинг от повече от година  Embarassed Rolling Eyes , крайно време е.

# 687
  • София
  • Мнения: 44 384
Хахаха, ааа Кели... още не съм я почнала Снежният човек, но може би ще е следващата книга, която ще хвана (малко съм в дупка в момента), но Хари е чудесно изграден образ за мен, просто книгите (лично мнение) е добре да се четат последователно, не са съвсем самостоятелнии (и откъм базова история), от тази гл. точка не виждам нужно във всяка книга да ни обяснява наново какъв е главния герой. По-точно го надгражда по малко, но в седма книга някак Хари е достатъчно добре познат и отдавна харесан или нехаресан от читателите.
Аз и с имената нямам проблем, в смисъл, сигурно ако американец седне да чете български писател няма да му е по-добре, просто това са си стандартните им имена на хората, даже вече някоя друга улица в Осло научих Simple Smile А и основните герои присъстват във всяка книга. (е, ако не се спомине някой).

# 688
  • Мнения: 10 759
Аз й казах на Кали, че ще се ън-френдваме, тя не вярва ...  Joy Joy Joy

 Hug

# 689
  • София
  • Мнения: 4 910
Аз й казах на Кали, че ще се ън-френдваме, тя не вярва ...  Joy Joy Joy
 Hug
hahaha hahaha hahaha
Ама ти обясних моето виждане за Гъбаря, нали  Hug ?!

Общи условия

Активация на акаунт