Сори за сарказма, Чек. Но факт, че се цени потенциала на човека в нормалните държави, а не кой му е стринка и чинка. Много хора в България си кютат, а в чужбинско успяват да се реализират, как ще обясниш този феномен? Само с пари ли? Едва ли. Сигурно има общо и с възможностите на човека и като цяло за работа и реализация. Не ти постилат килима, но оценяват мисленето, идеите, желанието да работиш и да се развиваш и т.н. Дори и да е грешка никой не ти се кара и не ти крещи, а го примат като опит и че евентуално не са ти обяснили/научили. Ако много си сгафил ще те уволнят, но няма да те унижават. Така ги и учат в училище - не е толкова важно да си пръв, а да се опиташ, да не се отказваш и да дадеш най-доброто от себе си, защото всички се учим от грешките си. Едни повече, други по-малко. И с практиката ставаш все по-добър. Аз за себе си вече знам какво да продавам и на каква цена. Изринала съм си младежкия плам да се раздавам и да работя по много часове, за да се уча. Сега пак се уча, но нивото е друго вече.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Сиренце, сходен е и моят опит. Обаче, имам едно уточнение. И тук има унижаване и човешки подлости. Само че е реализирано с различни методи, които понякога не са по- малко гадни и брутални, дори с фалшива " колегиална" и " приятелска " усмивка. Но коренът им е един и същ- алчност, жажда за власт, гордост, егоизъм...
Била съм за съжаление свидетел и на доноси, и на мобинг, и на разни низости в определяне кой какво възнаграждение и какви благинки ще получи, кой ще има право и ще е определящия фактор и кой ще е низвергнат.
Била съм за съжаление свидетел и на доноси, и на мобинг, и на разни низости в определяне кой какво възнаграждение и какви благинки ще получи, кой ще има право и ще е определящия фактор и кой ще е низвергнат.
... в нормалните държави...
Няма нормална държава в която ако се предложи конкуренция за размер на бонуса да не се изтрепят .
Трябва да е много малка фирма с лично присъствие на собственика и ръководство , за да те оцени не спрямо колко си се бутал и каква задачка си замъкнал … и как се докарваш в докладите за собствената си работа. В момента в който мениджъра е просто един от служителите и подлежи на същите критерии за дърпане на мръвки от тавата … си представи, че и той на тази база къща изплаща и деца отглежда и жена издържа …
... Говорим за средно ниво мениджмънт и администрация в Бг, да кажем едно стъпало надолу в чужбина, все пак не очаквам чудеса.
...
...
Само където за мениджмънт, лидерство, презентации, дращене на доклади, правене на кафе и попълване на цифрички в таблички за големи заплати има мнооого кандидати. Ако става въпрос за нещо критично, да вадиш картофите от огъня е друг въпрос. Ама в големите фирми в момента мисля има най-голямо текучество в мениджмънта.
Ммм, кофти разговор подхванахте! Не ми се мисли по вашите теми. Мисля си за Коледа и НГ. Дали да не мръднем някъде с домочадието или просто да си останем тук на топличко и сгодничко?
Ммм, кофти разговор подхванахте! Не ми се мисли по вашите теми. Мисля си за Коледа и НГ. Дали да не мръднем някъде с домочадието или просто да си останем тук на топличко и сгодничко?
Аз директно отказах оферта за ресторант. Седи ми се в къщи. Даже не ми се събира с никой.
Мисля си как ми е притеснено за нещо. Да минава утре и да ми просветне малко поне откъм яснота.
Не се настройвайте предварително, че ще ви тресе носталгията. Ако сте в Европа, ако се впишете в общността там, най-вероятно няма да се стигне чак до носталгия 
Колкото до реализацията, ще застъпя силно непопулярното мнение, че какъвто е бил човек в България, такъв е и извън нея. Не познавам някой, който в Бг едва да е кретал, а навън да е сменил рязко орбитата.
Колкото до реализацията, ще застъпя силно непопулярното мнение, че какъвто е бил човек в България, такъв е и извън нея. Не познавам някой, който в Бг едва да е кретал, а навън да е сменил рязко орбитата.
А то е ясно, че мърдата няма да стане ударник. Но е възможно в България да не е имал стимул, който другаде има и да се разработи.
Нормалните държави са уредени такива, с ясни правила и закони, които болшинството спазват. Всичко е ясно и изненади почти няма. За съжаление България не е такава. А клюкарки и кофти хора има навсякъде.
Нормалните държави са уредени такива, с ясни правила и закони, които болшинството спазват. Всичко е ясно и изненади почти няма. За съжаление България не е такава. А клюкарки и кофти хора има навсякъде.
...
Нормалните държави са уредени такива, с ясни правила и закони, които болшинството спазват. Всичко е ясно и изненади почти няма. За съжаление България не е такава. ...
Нормалните държави са уредени такива, с ясни правила и закони, които болшинството спазват. Всичко е ясно и изненади почти няма. За съжаление България не е такава. ...
Ти колко време и в коя нормална държава работи и го наблюдава това?
Мисля си за всички онези деца, които виждам по кутии за дарения, в интернет, в Хелп Карма и се чудя защо животът е толкова суров?! Много се разстойвам, че не съм забогатяла достатъчно, за да съм повод за поне една такава усмивка от благодарност. Или да бях станала някакъв специалист, който да дарява живот, но нямам капацитета за това. Чувствам се безполезна и това ме смазва.
Искам да се преборя с чувството за вина, което знам, че не би трябвало да изпитвам, но не мога да се боря със себе си.
Няма смисъл, подсещаш ме за моя баща. Нямах честта да го познавам, починал е, когато съм била на 2. Това също много ми тежи.
Искам да се преборя с чувството за вина, което знам, че не би трябвало да изпитвам, но не мога да се боря със себе си.
Няма смисъл, подсещаш ме за моя баща. Нямах честта да го познавам, починал е, когато съм била на 2. Това също много ми тежи.
Няма смисъл, 
На десети станаха 26 години откакто татко почина. Отиде си на 42, ужасно млад. Не е минал и ден откакто го няма, в който да не си помисля за него - особено когато се случи нещо хубаво, инстинктивно си казвам “Трябва да кажа на тати!”. Имахме много силна връзка двамата и явно част от мен така и не прие факта, че него го няма. Всъщност го виждам в усмивката на дъщеря ми, в характера й - копие му е в много отношения. Не го сънувам често, но винаги когато се случи, изпитвам болка - все едно е бил с мен и със събуждането си, пак съм го загубила, но и облекчение, защото насън го виждам усмихнат, и някак знам, че където и да е, е добре.
На десети станаха 26 години откакто татко почина. Отиде си на 42, ужасно млад. Не е минал и ден откакто го няма, в който да не си помисля за него - особено когато се случи нещо хубаво, инстинктивно си казвам “Трябва да кажа на тати!”. Имахме много силна връзка двамата и явно част от мен така и не прие факта, че него го няма. Всъщност го виждам в усмивката на дъщеря ми, в характера й - копие му е в много отношения. Не го сънувам често, но винаги когато се случи, изпитвам болка - все едно е бил с мен и със събуждането си, пак съм го загубила, но и облекчение, защото насън го виждам усмихнат, и някак знам, че където и да е, е добре.
Препоръчани теми