За какво си мислите постоянно напоследък?

Изобщо не ме интересуват мотивите на някой да емигрира и как се чувства в ЧужбинаТа, но прочета ли за изхвърляния от рода, че още от самолета му се ще да се върне обратно, се сещам само за поговорката "Пази Боже сляпо да прогледа!"
Димитър Маринов не го досрамя да се изтипоса с българското знаме, но явно тук имаме далеч по-изтъкнати персонажи от него. Бляк. Без извинение!

Не разбирам майките, които говорят на развален английски, и не могат да сътворят едно правилно изречение, на децата си на летище Станстед в Англия- примерно. Изглежда толкова трагично и отблъскващо. Ами в самолета за София/ Пловдив? 99% са българи, блъсне ме, без да иска, и ми се извинява на английски. Аз им отговарям на български, а те чак се стъписват. Ай, сиктир. Смешна работа.

На мен пък ми става лошо като почне някой от чужбина да поства само гадости за България и статии колко живеем зле тук и сме в Африка едва ли не.   Или почне да ми говори с акцент, заминал преди няколко години и ме пита  "Как се казваше на български? .... търси думата три минути .... Питам го винаги:  "А как беше л*йно на български,  помниш ли?"   Помнят всички

Мисля си как все повече хора избират да останат сами. Някои от тях са самотни, други просто сами. Аз вече не знам от кои съм.

Български няма как да се забрави. Нито да получиш кой знае какъв акцент- това са преструвки,наистина. Но,да ти се запъне някоя дума, е много по- реално,отколкото можеш да си представиш. Особено,ако е свързано със сферата,в която работиш.
Ние говорим български вкъщи-нито има пред кого да се нагласям,нито чупки и стойки да правя,но като дойде момент да се оправят документи,да се върши работа, и половината   си излиза на португалски.

по темата за миграцията и българите в чужбина и тези, останали в България едва ли нещо ново може да се каже.

Само по тази тема ли?
Или по всичко и всички теми из форума!?

Мисля си за това колко бързо пораснаха децата

Може да започнеш с това, че да поставяш и едните, и другите под общ знаменател на база признака, къде живеят, е най-малкото, некоректно и дори обидно.

Аз мисля,че Катерица нямаше такова разграничение предвид. А,само това,че темата е изтъркана.

Още ли ги дъвчите тези неща? Какво толкова ви вълнува, кой къде живее и как приема това. Наистина не го разбирам. Имаше една тема за патриотизма, питах и никой не успя да ми отговори защо му е важно.
Може да придобиеш акцент, зависи на каква възраст си емигрирал. Имам братовчед, който е заминал в Англия на 7-8 и има наистина силен акцент. И на мен ми се е случвало да кажа "pardon" в българския ГТ. Е и? Случва се, замисляш се, някой те бутне и подкорието ти реагира машинално. После се сепваш и се сещаш, че си си в татковината. Сънувам на френски сигурно за да се правя на важна пред самата себе си

А аз на английски И досега рядко сънувам на български. В 6-ти клас вече мислех, пишех, говорех и сънувах на инглиш. Българският ми беше зле, всяка трета дума ми "бягаше", за писането да не говорим. Бабите и дядовците ми тук в БГ се оплакваха, че не ми разбират писмата. Затова влязох и с приравнителен писмен и устен изпит по английски в Първа английска г-я, а не с изпит по бг и математика. Прескочих подгответо, което караха тези, които бяха влезли по стандартния начин. В класа ми се бяхме събрали доста деца, които бяхме живели навън и бяхме приети така. Всички имахме проблеми с българския, които с годините се оправиха. Аз още правя грешки на бг, особено със запетайките. На английски запетаи се слагат по-рядко и когато пиша на бг, не съм напълно уверена в себе си. Преживява се.

С детето от бебе говоря на английски когато сме сами. На 9 е и вече го говори плавно, без да се замисля - това се вижда особено ясно когато сме в чужбина. Познавам деца на нейната възраст, които уж учат нещо, ходят на курсове, но не могат да се отпуснат и да говорят - излиза неестествено, тромаво. Тя постоянно превключва от единия език на другия, без да се замисля и натоварва. С българския не е имала проблеми, да не врекне сега някой патреот, че сигурно не си знае родния език, цъ цъ. Знае го.

Светът е твърде шарен и интересен, за да се виси само в малка България. Корените са си корени, но няма по-хубаво нещо от това да се поживее и навън. Домът не е там, където пралеля ти е родена, а там, където се чувстваш добре. Толкова е просто, затова не разбирам това нелепо деление на хора, които живеят тук, и другите, които живеят в чужбина. Има ли изобщо значение? Много мои приятели и съученици са навън - реализирани, доволни от живота си. Винаги се радваме да се видим и чуем, и последната ми грижа е как говорят българския.

Чудя се дали да отскоча до фитнеса или да си направя тренировката у дома. Голяма дилема.

Никак не е невъзможно човек да придобие акцент. Скоро срещнах една жена, за която знам, че от 15 год живее в Америка и мисля че за пръв път се връща. Доста деца са й се народили през годините и все си е имала причина да не се връща- знаете, бременности, бебета, самолети и т.н. Може би вече единствения й български контакт е с майка й. Изобщо не се учудих на акцента й, когато се запознахме, все пак това е живота й от много години, средата й, всичко. Даже изглежда като американка. Мисля, че и там където е, няма българска общност. На мен пък ми беше много приятно и забавно. Никога не бих си помислила - тази на каква се прави...
Леля ми живее в Англия от няколко години, редовно като се връща, докато превключи от единия език на другия, й е трудно.
И друг път съм казвала, независимо, че си в България, като работиш цял ден на английски примерно,  няма как да не ти се губят думите на български. С колегите така си говорим - половин български, половин английски, членуван на български. Смешно е отстрани, но ние си се разбираме.

Губят се думите, разбира се...и още как. Отдавна не отразявам този, който ме обвинява, че се правя на интересна. Нека влезе в моите обувки, пък тогава да говори.

Думите не толкова се губят, ами понякога просто няма българска дума, която може да се употреби в точния контекст.

На английски отдавна сънувам, лошото е, че на немски почнах, което си е жив кошмар. 😂

Акцент някой хора придобиват, други не, но това не е по избор. Децата няма начин да не придобият, особено по-малките.

Доста интересно е с езиците. И наистина лесно може да се объркаш. Мъжът ми е швед ( аз не говоря езика му ) , запознахме се в чужбина и в началото на тази година се преместихме в София . Той работи в офис , като е единственият чужденец. Оправя се , не знам и аз как , но за сега повече от половин година се чувства добре тук ! Знае някои елементарни неща да казва и разбира, някои  успява и да чете. Вкъщи говорим на английски  и често , когато сме навън аз се обърквам много между превода български - английски за него , но какво да се прави това е положението. Опитваме за детенце от около година и сме се разбрали , когато имаме вече аз ще си го уча на български, а той на шведски и така. Английски ще го научи така или иначе.

Мисля си за предстоящият ми рожден ден, силно се надявам да си направя подарък положителен тест най - накрая....