За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 099 420
  • 20 824
  •   4
Отговори
# 4 980
  • Пловдив
  • Мнения: 14 427
Е, то очевидно насила няма как някой да ти направи деца, нито да те накара насила да се водиш по чужд акъл, няма и механизъм за принуда от родител към възрастно дете.

Но на мен другата крайност - тезата, че едва ли не на една свястна съвременна майка или баща не трябва да им пука дали ще имат внуци и защо няма да имат, ми се вижда по-опасна за изкривяването на обществените нагласи.

За автора иначе аз вече писах - и според мен изтроли.

Последна редакция: пн, 27 яну 2020, 16:15 от Магдена

# 4 981
  • Мнения: X

Но на мен другата крайност - тезата, че едва ли не на една свястна съвременна майка (или баща) не трябва да им пука дали ще имат внуци и защо няма да имат, ми се вижда по-опасна за изкривяването на обществените нагласи.
Не знам. На мен засега наистина не ми пука. Стига ми само децата ми да са живи, здрави и щастливи. Но може да е, защото малкото ми дете е само на 13, т.е. темата "Как да оцелеем от сблъсъка с тийнейджърката" ми е по-актуална от темата за внуците.

# 4 982
  • Мнения: 4 706
Могат да те накарат насила, не буквално чисто физически, но като те манипулират емоционално и ти повтарят едно и също до припадък. Хората имат различни нива на податливост и чувство за дълг/вина.

Не става дума да не искаш внуци или да не ти пука, а да приемеш и да се интересуваш от мнението на децата си и какво те искат, вече са големи хора, не деца и не става дума за играчки.

# 4 983
  • София
  • Мнения: 62 595
Без значение дали потребителят троли или не (което вече ни оставя с едно наум към него), но обичайно такива са били отношенията и преди.

# 4 984
  • Мнения: X
Може и да не троли. Никът е много специфичен и навява едни асоциации с времето на детството ми преди 100-на години (70-те и 80-те).

# 4 985
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 327
Напоследък си мисля колко много ми липсват татко, баба, дядо и чичо. Всички си отидоха. А ми липсват все по- осезаемо с всяка изминала година...

# 4 986
  • Мнения: X
Тарталета Sad Съжалявам. Опитайте се да мислите за тях, да си спомняте гласовете им и какво биха направили/как биха Ви подкрепили в трудна за Вас ситуация. Мен това, което ме успокоява за починалите ми близки е, че сетивата ни са ограничени. Може би нашите близки са около нас, но ние не можем да ги доловим. Това, че ние хората не виждаме, не усещаме или не чуваме, не означава, че нещото го няма Heart

Колкото до темата за майчинството и приятелството - според мен е несъвместимо. Майката е родител, връзката с който е изключително силна. Това, че една майка е близка с детето си, не означава, че тя трябва да бъде третирана като приятелка. Освен това най-вече възрастовата разлика и житейския опит биха оказали влияние върху т.нар. "приятелство". Не искам да споря с вас. Това е мое мнение и не се опитвайте да ме оборвате.
Помислете за приятелите си и как бихте сравнили връзката с майка си и тази с тях. Не казвам, че е невъзможно. Изключения има. Но според мен ролята на майката е най-важната в живота и е редно да бъде оценявана и уважавана от всички. А не принизявана до "приятелка".

# 4 987
  • Мнения: 427
Аз нямах предвид точно приятелка, с която си споделяте всичко. Но определено трябва да има някакъв баланс между двете крайности - прекалено строги и авторитарни родители, на които детето не споделя нищо, защото го е страх от критика и натяквания "колко пъти съм те предупреждавал" и другата крайност - свръх либерални родители, което в повечете случаи е едно замаскирано " не ми пука, да  прави каквото иска".
Тези размисли го провокират ситуациите, когато родителят разбира последен, че има някакъв проблем, и то често когато е късно да се вземат адекватни мерки.

# 4 988
  • Мнения: X
Колкото до темата за майчинството и приятелството - според мен е несъвместимо. Майката е родител, връзката с който е изключително силна. Това, че една майка е близка с детето си, не означава, че тя трябва да бъде третирана като приятелка. Освен това най-вече възрастовата разлика и житейския опит биха оказали влияние върху т.нар. "приятелство". Не искам да споря с вас. Това е мое мнение и не се опитвайте да ме оборвате.
Не бих те оборвала. Съгласна съм, с изключение на идеята ти за "принизяване" до приятелка. Приятелството, истинското приятелство, е нещо, до което човек може само да се извиси. Иначе, споделям твоето мнение за майката, плюс добавката, че за мен е най-важното да съм опора на моите деца. Приятели ще си намерят сред връстниците.

Във връзка с идеята да съм опора на децата си си спомних как, когато дъщеря ми беше на 4-5 години, я чух как се изцепи сред групичка деца в градинката до нас: "А пък мен не ме е страх от нищо. Мама е толкова злобна, че ако само някой се опита да ми направи нещо, ще го смачка." Голяма реклама ми направи, няма що. Grinning

# 4 989
  • Мнения: 18 504
Не мисля, че потребителят с мечтаните внуци е трол. Чела съм го в други теми, а като гледам кога е писал снощните постове и като знам как най-големите откровения в този форум се правят все по ракиено време, ми се струва, че си е излял емоциите, като днес вече може и да съжалява.

# 4 990
  • Мнения: 4 706
А може да бъде много сладко да има внучета и да си ги гледа, просто да приеме темпото, с което става.
Аз винаги съм мечтала да си имам дядо, уви моите родители са се сдобили с мен на доста млада възраст, но за жалост не познвам нито един от двамата си дядовци. Израстнах с истории за тях и представи какво е да си имаш дядо, понякога си харесвах някой и го карах да ми разказва приказки! А баба все повтаряше колко много дядо е искал да има дъщеря, и при наличието на двама сина, колко много е щял да ми се радва, ако беше жив.

# 4 991
  • София
  • Мнения: 62 595
Като иска внучета, да си ги роди! Wink

# 4 992
  • Мнения: 4 175
Това с оставянето на наследство само на сина и внука, но не и на дъщерята и внучката ми се струва отвратително и сексистко. Значи според такъв "дарител" жените не са толкова достойни хора, колкото мъжете ли?
За майките и дъщерите. Моите родители са строги и авторитарни. Каквото и да съм опитала да споделя по-лично, съм отнасяла критика, паника и обяснения иии как може, ти си лоша. Бих се радвала, ако можех да споделям с тях, като с приятели и би ми било полезно. Но за жалост... А имам приятелка, която дори с баща си е споделяла лични неща за гаджета и секс, точно като на приятел и до колкото съм наясно той е реагирал много спокойно и е дал добри съвети. Явно човекът е наясно, че това са нещата от живота и няма как да бъдат избегнати със забрани, критики и ограничения.

# 4 993
  • Мнения: 4 706
Много бих искала моите родители да бяха приятели с мен, да можех да им се доверя и споделям. Понякога като ме питат как съм по телефона казвам просто добре и те не знаят, че съм плакала точно преди това например. Те винаги са тук, когато става дума да търсят решение чисто по мъжки, решение на проблем и ще ми помогнат, но понякога се нуждая само от изслушване или съвет, без да ме осъждат, критикуват...
И да, понякога има интимни неща, които би било добре да можеш да споделиш с родител.

# 4 994
  • Мнения: 7 922
Ще пусна след малко тема могат ли майките да бъдат приятелки на дъщерите си. Стана ми интересно.
Аз напоследък гледам как спортуват младежи. Тези деца не ходят, ами летят, бърза координация, рефлекси, скорост... И се чувствам толкова дърта Joy много ми липсва физическата младост.

Общи условия

Активация на акаунт