За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 126 595
  • 21 611
  •   1
Отговори
# 4 050
  • Мнения: 8 921
Ако познаваш човека, не е трудно да прецениш дали наистина му се губят думи на български или се прави на интересен.

# 4 051
  • Мнения: 1 458
Sisi 🦂, стискам палци!
Няма да казвам какво си мисля напоследък, защото не е никак позитивно.

# 4 052
  • Мнения: 4 943
Мисля си, че възпалението на сливиците никога не ме пропуска. Пак не мога да говоря и преглъщам нормално. 😔

# 4 053
  • Мнения: 5 262
Мисля си за това колко е крехко здравето и като цяло животът. Все търся сигурност някаква да си създам, а чувствам сякаш всичко се държи на косъм от това да се разпадне.

Да. Ужасно.

Аз помогнах на майка ми , която за съжаление не се чувства добре заради гръбначни травми с отражения в краката . Това инженерската професия, седене на бюро в комбинация с късогледство са направо смърт за гръбнака … Сега я гледам и се чудя децата каква професия да изберат и в какво училище да ги давам. От една страна работа в офис е добре, от друга има отражения на физиката …

# 4 054
  • Мнения: X
Мисля си, че се уморих да се боря.
Нямам сили да стана сутрин от леглото.
Нямам сили да говоря с партньора ми, че часовника тиктака и не можем все да сме скарани покрай овулацията ми. Нямам сили да слушам за незначителни проблеми дори в леглото, докато сме прегърнати.
Мисля си за смисъла от това да продължим.
Уморих се да страдам.

Последна редакция: пт, 22 ное 2019, 23:18 от Анонимен

# 4 055
  • София
  • Мнения: 591
Мисля си, че се уморих да се боря.
Нямам сили да стана сутрин от леглото.
Нямам сили да говоря с партньора ми, че часовника тиктака и не можем все да сме скарани покрай овулацията ми. Нямам сили да слушам за незначителни проблеми дори в леглото, докато сме прегърнати.
Мисля си за смисъла от това да продължим.
Уморих се да страдам.
Щом сте прегърнати и има взаимност, има и смисъл. Може би това да те крепи...

# 4 056
  • София
  • Мнения: 62 595
Периодично се появяват теми, свързани с висшето образование с въпрос от млади и нетолкова млади хора "Какво да уча?", и първия въпрос, който задават е "Колко ще изкарвам?". Ясно е, че заплащането е важен фактор, в магазина искат пари, но признавам, че такъв подход не просто ме дразни, а ми е крайно неприятен. Не бих искала да опирам до такива бъдещи професионални опортюнисти, за които няма никакво значение какво ще учат, дали искат да го учат, дали ще станат достатъчно добри в професията си. Такива хора никога не стават добри професионалисти, защото никога не се задълбочават достатъчно, и те самите не изпитват задоволство от това, което учат и работят. На мен ми е много чудно как хора на по 20 години нямат грам вътрешно усещане да искат да учат нещо, което им харесва. Ако на 20 са с такава нагласа какви ще са на 40?

# 4 057
  • Мнения: 8 625
Andariel, абсолютно съм съгласна с теб и това което описваш е много тъжно. Сякаш младите хора не знаят какво да правят с живота си. Frowning1
 Аз съм ужасно амбициозна като човек, но реших да бъда такава само за себе си, а не за децата си.
  Стигнах до извода, че не ми е важно дали децата ми ще са вишисти, а дали това което ще имат като професия ще им носи удовлетворение. За да бъдеш най-добър в нещо, трябва да обичаш да го правиш, а щом си най- добър ще бъдеш и добре заплатен.

# 4 058
  • София
  • Мнения: 12 374
Мисля си за смърта. Колко е...кратко всичко.

В шок съм от около час. Научих, че една от любимите ми съфорумки, виж ти, е починала на 29.10. Видях във ФБ съболезнования, в началото дори не схванах за какво иде реч. Писах й, отговори ми мъжът й вероятно, или някой от семейството. Място не мога да си намеря, толкова топъл, добър човек Sad

Да ти е светло на душата, миличка Heart

# 4 059
  • Мнения: 11 573
Ох. Чела съм я и съм я запомнила.
Да е светъл пътят й.

# 4 060
  • София
  • Мнения: 2 253
Това е ужасно. Мир на душата й.

# 4 061
  • София
  • Мнения: 591
Много тъжно Sad  Да почива в мир!

# 4 062
  • Мнения: 7 964
Съжалявам. Много съжалявам, няма значение, че не я познавах.
Чели ли сте "Историята на говорещото столче"? Японска книга, уж детска. И много, много тъжна, за Хирошима. Столчето върви и говори: "... Беше тук. А сега вече я няма". То търси момиченцето, на което е принадлежало, едно от десетките хиляди, загинали при първата вълна след бомбата.
Още ми е трудно да повярвам колко хора бяха тук, в живота ми, а сега вече ги няма.
Днес положихме урната с праха на баба в гроба, където е и този на дядо. Татко се надявам да я е посрещнал там, където и да това шибано "там".
Осъзнавам, че съм в жестока депресия и то не отскоро, че се гневя на бога, ако го има, че не искам, че не мога да приема смъртта за нещо нормално. Искам си бебето, искам си всички близки, които сега вече ги няма.
Искам да продам то,зи проклет наш семеен апартамент, във всяка от чийто стаи е умирал член от семейство ми. Настръхва ми косата като вляза там.

# 4 063
  • София
  • Мнения: 2 253
Оооо Ева.. прегръщам те.

И моите мисли са свързани със загубите и страховете от предстоящите загуби.. страх ме е много и не знам дали ще успея да продължа..

# 4 064
  • Мнения: 39 558
Е не, дори ходих да видя дали е същата форумка.
Та тя беше толкова жизнерадостна..

Общи условия

Активация на акаунт