Аз ще пропусна лудницата коледна тая година.
Ще се веселим на НГ надявам се. Само да сме здрави, пу-пу!
Ще се веселим на НГ надявам се. Само да сме здрави, пу-пу!
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
А мен Нова Година ме натоварва...
Много обичам Коледа. Това е може би любимият ми празник след рождения ми ден (вече този на дъщеря ми, ама след 21ч.). Всяка година имаме елхичка откакто се помня, по традиция я украсяваме заедно. Няма да продължа. Лично е...
Мисля си, че не ми се живее. Липсва ми живец. Подозирам, че съм в депресия. Искаме бебе, а не става. Реве ми се. За една седмица ходихме в Пирогов, падна й шкафът за обувки и се изгори. Трудно ми е да понасям нейната болка. И в комплект с моята ме обезоръжава, обезкуражава, обезверява. Междувременно умират хора, деца... ежедневно. Тежи ми. Трябва да си ботор да не изпиташ емоция. Ба си му и иноксовият одиамантен ботор. Знам, че съм драма куин. Но ми тежи наистина. Всичко
Мисля си, че не ми се живее. Липсва ми живец. Подозирам, че съм в депресия. Искаме бебе, а не става. Реве ми се. За една седмица ходихме в Пирогов, падна й шкафът за обувки и се изгори. Трудно ми е да понасям нейната болка. И в комплект с моята ме обезоръжава, обезкуражава, обезверява. Междувременно умират хора, деца... ежедневно. Тежи ми. Трябва да си ботор да не изпиташ емоция. Ба си му и иноксовият одиамантен ботор. Знам, че съм драма куин. Но ми тежи наистина. Всичко
Мразя всичко зимно-Коледа, студове, сняг и прочее. Искам да живея в топла страна 😎
Направо измръзвам. Краката и ръцете ми са ледени. А още не са паднали температурите под 0 градуса!
Аз обичам Коледа, заради събирането с родата и символиката на празника - раждането на надежда. Сладките приказки, че живеем далече и се виждаме рядко. Подаръците са ми маловажни. Мен трудно ме уцелват, но аз не се сърдя. Ако ме питат, казвам нещо дребно, да не се харчат, че на всички ни е трудно. Засега съм купила на мама и на детето. Сега трябва да мисля за останалите. Мъжете са ми традиционно сложни... НГ и купон са ми отдавна в миналото. Хич не ми се ходи ни на екскурзия, нито ми се виси по площади. Искам да се съберем приятна компания на приказка и мезета. Децата да поиграят. Да пием едно шампанско и да ударим по една баница(заради късмета). И догодина пак.
Зимата ми е гушлив сезон. Сякаш уюта на дома ми се засилва в контраст със студа навън. Обичам топлите палта,шалове, шапки, студения нос, снега, зимното розово небе, задържалата се белота в периферията, срещата с приятели на нещо топло. Да заведа племенниците ми да се спускат с шейни, да пуснем кучетата и глъчта която настава на смесица от детски смях и кучешко обикаляне в бяг и прахтене ми носи истинска радост. Има хора които ги натоварва, за мен обаче това са едни от най-любимите моменти свързани със зимата, в които времето спира и искам да се повторят отново.
Кишата, чистенето на колата, празничната истеричност обхванала околните водеща се като "празнично настроение", суетенето,комерса и пр. ... просто не си ги слагам на сърце.
Заобикалям ги, не се фокусирам на тях, защото много ме дразнят иначе 
Кишата, чистенето на колата, празничната истеричност обхванала околните водеща се като "празнично настроение", суетенето,комерса и пр. ... просто не си ги слагам на сърце.
Заобикалям ги, не се фокусирам на тях, защото много ме дразнят иначе
Бях забравила за кишата. 😂
Покрай празниците най-неприятно ми е постоянното седене на софри и приготвянето на безброй манджи. За нечетния брой постни за Бъдни вечер, дето никой не ги яде да не споменавам. След всичко това, Нова година въобще не ми се празнува в домашна обстановка, нито в ресторант. Точно по улиците на град като Амстердам примерно ми се празнува, но майка ми ще е при нас и няма да стане.
Покрай празниците най-неприятно ми е постоянното седене на софри и приготвянето на безброй манджи. За нечетния брой постни за Бъдни вечер, дето никой не ги яде да не споменавам. След всичко това, Нова година въобще не ми се празнува в домашна обстановка, нито в ресторант. Точно по улиците на град като Амстердам примерно ми се празнува, но майка ми ще е при нас и няма да стане.
И моите мисли са свързани с предстоящите празници. И не само. Бях писала преди време, че нямам никаква идея за подаръци за никой. Е, още нямам. /Има ли тема за подаръци за Коледа?/
Не ми се украсява. Бъдни вечер обичам, но тази година ще сме в намален състав и не ми е ок това. Планове за Коледа и Нова година нямам. Не ми се и правят. Много ми е сдухано като цяло.
Не ми се украсява. Бъдни вечер обичам, но тази година ще сме в намален състав и не ми е ок това. Планове за Коледа и Нова година нямам. Не ми се и правят. Много ми е сдухано като цяло.
Мисля си кое ми е по-противно - температура ок. 10 градуса месеци наред с дъжд и десетки хиляди кашлящи хора или кишата и ледът на традиционната зима.
За Коледа се надявам да сме извън БГ за около седмица, както миналата година. Изкарахме супер и си спестихме целия панаир.
Aз обичам зимата,но не и суетнята по Коледа и Нова година.
Единственният ми трепет по тези празници са децата - моето,на брат ми и на пратовчед ми.Тия маси и цялата суматоха така ме напряга,ама ние с ММ сме си особняци в очите на хората,и аз си харесвам нашия начин - спокойно в къщи,дни като дни.Нямам нужда от суета,хора...може би защото много се разочаровахме от доста хора в последно време,и сега приятелския ни кръг е много стеснен и релано дори и да отидем някъде на ресторант,ще е тъпо. През януари ,живи и здрави ще си подарим седмица в планината,дано само да има сняг.
Lust, горе главата и само напред.Знам какво е да си сама и да правиш такава огоромна крачка.Страхът е естественна реакция,но бъди сигурна в себе си! Самият факт,че си предприела това,е огромен успех и ще се справиш.
Аmfibia, не се отчайвай - всичко на този свят може да се реши.Само си начертай цели,и всеки ден се бори.А и не забравяй - по Коледа стават чудеса.Колкото повече се вторачваш в даден проблем,толкова повече се омотаваш и се парираш.Успех във всичко и вярвай в себе си!
Единственният ми трепет по тези празници са децата - моето,на брат ми и на пратовчед ми.Тия маси и цялата суматоха така ме напряга,ама ние с ММ сме си особняци в очите на хората,и аз си харесвам нашия начин - спокойно в къщи,дни като дни.Нямам нужда от суета,хора...може би защото много се разочаровахме от доста хора в последно време,и сега приятелския ни кръг е много стеснен и релано дори и да отидем някъде на ресторант,ще е тъпо. През януари ,живи и здрави ще си подарим седмица в планината,дано само да има сняг.
Lust, горе главата и само напред.Знам какво е да си сама и да правиш такава огоромна крачка.Страхът е естественна реакция,но бъди сигурна в себе си! Самият факт,че си предприела това,е огромен успех и ще се справиш.
Аmfibia, не се отчайвай - всичко на този свят може да се реши.Само си начертай цели,и всеки ден се бори.А и не забравяй - по Коледа стават чудеса.Колкото повече се вторачваш в даден проблем,толкова повече се омотаваш и се парираш.Успех във всичко и вярвай в себе си!
Хвърлих се в дълбокото с главата напред. Тази седница ще капарирам, а догодина и ще купя жилище. Страх ме е. Сама съм. Вярно, че си имам родителите малко или много като опора, но все пак не разчитам на тях за нищо. Не им искам помощта, но няма и да я откажа, ако сами я предложат.
И аз съм на такава вълна.
Купих си нов апартамент, довършват го, аз се занимавам с покупка на мебели, уреди, поръчка на кухня... Хем се радвам, но радостта ми не е пълна. Само при мисълта, че съм сама и няма с кого да споделя всичко това и се чудя понякога какъв е смисъла...
Прочетох последните страници.... и без това си бях сериозно сдухана, след прочетеното буца ми заседна в гърлото. Мразя това подтиснато сиво-дъждовно време. Мисля си, че дъщеря ми отново е в този проклет филм на кашлиците и никой и нищо не може да и помогне. Болно ми е, тежко ми е. Сега, ако съм сама някъде няма да се спра да рева.
